WomanBeing: Басейнът
Author:    woman_being
Date:      10/09/1998
Forums:    soc.culture.bulgaria

––––––––––––––––––––––––

Б А С Е Й Н Ъ Т

– спомен за Ахото –

Не знам дали споменах, че Ахото беше маниак да купува най-различни дивотии. Но най-много купуваше книги. Страшна работа! Книжарниците бяха пълни с разни чувствителни  WomanBeing-и, които бяха готови на всякакви саможертви, само и само той да си купува книгите ТОЧНО от тях. Дали затова се случваше да се появяват в къщи по два, а и повече екземпляра на една и съща книга? Той наистина не можеше да отказва на жени. Нито пък те на него. Закваската, получена в Бургас е нещо, дето с времето само се закалява. Но не изчезва до последния ден. Проверена работа!

Интересно, че МАМА се беше избарала страхотно да не забелязва НИЩО от тези неща. И много четеше, съответно… Какво ѝ оставаше. Но пък запази брака си – непрекъснато атакуван от амбициозни КандидатСъпружескиСъщества.

Умна жена беше майка ми!

Аз се постарах да разгубя голяма част от книгите, като ги давах на приятели да ги четат – и те, обикновено, така се привързваха към прочетеното, че не го връщаха никога. Какви чудесни книги затрих! Но иначе си беше невъзможно.

Целият живот на дома се въртеше все около „библиотеката“.  Не в книжен смисъл, а в дървесно-рафтъчен.

Избираше се за начало място.  Започна се от метър и половина – колкото да се запуши един излишен портал.

Ахото, без изобщо да подозира, че някога ще измислят професията Designer, седеше по цели денонощия с „Блок #2“, молив 2B, подострен страхотно красиво – поне 3 см. преди графита, а и самият графит – най-малко сантиметър; гумичка… – много бяха гадни гумичките тогава, само мацаха, а не триеха; дървена линийка от 20 см.

Сядаше на „бюрото“ си – страхотна два кв. м. маса – „виенска“, стил Италиански ренесанс – учихме я после в Академията.

Разбира се, бедната ми баба от Бургас нямаше такива мебели, нито пък недоешалонираната ми втора баба. Масата, заедно с още няколко страхотни стилни мебели, Ахото купи по молба на една много интересна жена, наследничка на поне осем богаташки фамилии, които по различни класово-борчески причини бяха очистени от лицето на земята, или пък „разпределени“ извън София. За наказание имотите им бяха конфискувани от СофЖилФонд и някои по-бездомни БорциПротивФашизма, та мебелите бяха струпани на купчини в дома на въпросната дама. И тя беше принудена да се моли на приятели да си купят от тях. На безценица. Хич не се търсеха тогава! Казваше се Ани Мосинова…

Та Ахото донесе 5-6 от тези бижута у дома – за голям мой срам! Тогава на мода бяха едни страхотни „модерни“ мебели – бъбрековидни трикраки ниски масички с бъбрековидно дебело стъкло отгоре и трикраки арматурно-желязни стоящи лампи! Но прекалено скъпи за един млад мъж, който издържа шест членно семейство – жена, две деца + две осиротели баби – само с едното голо изкуство.

А и книгите… А и Руския клуб… А и Клуба на Културните дейци… А и Клуба на Журналистите…

/Имайте предвид, че седнах да пиша за съвсем друго!…/

Домът ни имаше само две стаи, защото беше поделен между две семейства. Отчужден от Врагове на народа – позабавлявал за кратко, за много кратко, уви!, американските офицери в Бг – и останал ненужен след скоропостижното им отстъпление в последствие, той е даден за редакция на силно респектиращия вестник „Стършел“. Където работеше и Ахото с голям хъс, чак докато го уволниха… за шпионаж!…

Когато построиха Полиграфическия комбинат, „Стършел“ се премести там и в 1953 г.  апартаментът бе разделен между двамата млади и бездомни сътрудници – карикатуристът Теню Пиндарев и Ахото, по онова време – носител на няколко псевдонима млад сатирик. На нас, като шестчленно семейство, се падна по-голямата част. Състоеше се от ОГРРРОМЕН „хол“, където се приемаха външните лица, и малка стая, в която спяхме накуп баба+дете, баба+дете.

Много котки влачехме от улицата също, но те все „бягаха“ след някой и друг ден! И кученце си имахме.

Превръщахме се в буржуи. Загнивахме!

За живота в общите апартаменти могат да се разкажат епопеи! Но не ща!

Само ще спомена, че карикатуристът много скоро си купи друго жилище, а пратиха при нас да споделяме живота едно семейство на полковник от БНА, слава Богу не МВР или КДС – но преподавател по Полит-нещо си във Военната академия, съпругата – бивша партизанка от Михайловградския отряд, по нейните думи… Много енергична! Веднага ни оправи режима!…

А най-гадното беше синът им – мой свръх неприятен съученик, обсипан с пъпки и сексуално озадачен пелтек. Бе КАК не дойде Стефан Данаилов, който също учеше в моето училище – да делим жилище, а такъв един!…

Молехме се всяка вечер преди сън Господ да се смили и да ни прати други съседи, предполагайки, че не може да има нещо по-гадно.

Приятели! Никога не се бъркайте в делата Господни!

ДОЙДОХА други!!!! – Старшина-шофьорът на „генерало“ от милицията!!! От някакво влашко село, неграмотен, с три деца, но… брат на полковник от КДС!!!

Честна дума! Пешо Рангелов се казваше. Пешо е легенда в нашия живот! И за него ми е жал, че ще бъде забравен, когато изчезна и аз – последната, която го оценява. Пазете ме, приятели, като Резерват на Невероятни Образи! На изчезване съм! А с мен и всички те ще изчезнат. Невероятни са!

Че ходеха боси из къщи е нищо, нормално! Но целта на живота на това семейство беше НИКОГА да не се секне и да крепи некъв двумесечен секрет под носа си, смело експериментирайки – аха-ахааа, да го загубят след миг, но вещо да си го прибират обратно тъкмо навреме, пред неразумно отклонилите се от обедните ни чинии очи! Много обичаха да ни наблюдават докато се храним. Не знам защо.

Та в тази смесена обстановка – баща ми проектираше етажерки!

По-късно започна да ги нарича „Библиотечки“. Всеки път все по-големи. С различни видове рафтчета – според наличните формати. И си ги надписваше – кой рафт – коя литература да поеме. После се търсеше дърводелец: a бе НИКАКВИ дърводелци нямаше тогава???, че превоз, после пристигаше „Библиотеката“ в центъра на огромния хол. А Ахото сядаше да обмисля Стратегията и Тактиката на поставянето ѝ. Мобилизирани – всички стояхме примирено и местехме мебелите наоколо безброй пъти, докато се мернеше в Мозъка Му идеалното решение. И тогава поставяхме „Библиотеката“ на някое място. Но не я пълнехме с книги още дълго, поучени от предишни уроци, че Нищо Не Е Напълно Съвършено на този свят!

После Ахото обявяваше демобилизация, за да започне дълго да Експериментира Разни Стилове На Библиотечното Дело. Бил е за кратко библиотекар в ранната си възраст в Бургас, та му бяха останали някои професионални увреждания…

Чатърката ЛилиБ попита веднаж: – Искаш ли да ти го обясня с чертеж? – и ми рукнаха едни мили спомени!

Ахото много обичаше да ми обяснява с чертеж!

И с това ми нанесе непоправима травма още от първи клас, та намразих училището – само веднаж! – но завинаги.

Не си спомням всички поводи, но помня многобройните мъчителни вини, когато той ме питаше: „Разбра ли, бе!… Гадче!???“ – с много покъртителен глас.

А нещо ме спираше да си призная, че не!

Усещах, че с това ще го отчая от Живота в Семейство с Деца и може да го тласна право в ръцете на друго Кандидат-MotherBeing! Затoва казвах: – Aхъъъм! /Което значи нещо като „да“, ама много особено да!/

Но той – същински самоук Дзержински – искаше и да Провери, и казваше: – Обясни сега ти!

И с това разваляше цялата работа.

Сега да не ме обвините в Тъпота. Бе не, бе! – ПАК това Несъответствие на Светогледа между разните Being-и! Онова, което за Ахото беше „просто като чертеж“ – за мен беше невероятна нелепица! Ами имам болезнено силно чувство за Логика от малка.

Само един пример ще ви дам – ОНАЯ задача, дето Басейнът се пълни с вода за четири часа през едната тръба, а през другата – кой знае защо – за три!!! И не се казваше причината за тази аномалия – а децата ИСКАТ да я ЗНАЯТ!!!!

Рисуваше ми той с „ПосоченитеПоГореПособия“  (по-нататък – ППГП) един правоъгълник и питаше: – Това е басейнът, налиииииииииииии????

Аз неохотно казвах: – Ъхъм!

После две малки пръчици на едната му страна и казваше:  – А това са тръбитеее!… Така ли????

Аз гледах подозрително и пак казвах Ъхъъм! – ама вече се мъчех да предугадя защо, аджиба, са нужни две тръби за един басейн? Защо не се задоволят само с по-бързата? Защо, ако са недоволни от времето – не засилят крана малко повече; или да пуснат и двата заедно. Или да носят вода и с други средства – маркуч, кофи… Бе не си измислям, помня и досега тази нелепа „задача“ и неразбирателствата, които причини!

После Ахото се досети да нарисува едната пръчица по-дебела – та малко ми просветна, че май има логика. И пристъпихме към пълненето.

Той раздели правоъгълника на четири части и ми обясни, че за първия час ще се напълни ей тая, първата част на басейна! За втория – ей тая, втората, за третия…

И тогава загуби доверието ми завинаги!

Вече бях виждала неща да се пълнят! И то не ставаше ТАКА! – НИКОГА водата не заставаше в единия край на Нещото, и да оставя другите три части празни! – ами нааай-спокойно си се разстилаше равномерно по дъното, насъбираше се, и като те издебнеше да се заблееш – протичаше по де що завърне!

Но си мълчах!

Поглеждах го много тайно – „периферно“ – дано открия познатите следи от подигравка, както когато ми погаждаше някой от гадните си номера на По-ВъзрастенBeing над Повереното Му Беззащитно ДетеBeing, след което се хилеше безкрайно развеселено и разправяше на целия свят как ме е объркал!

Но този път не видях нищо такова. Видях обаче ДРУГИ много познати следи, както когато съвсем скоро ще започне да БлъскаСтилниМаси, да вика на MotherBeing-a:   – Махни го това тъпаче от тук! Не ща да му обяснявам нищо повече! – и да скубе красиво надиплените вълни на вълнуващата си коса!

Започнаха едни фалцетни въпроси (той беше Овен!)  – Защо мълчиш, бе! Пак ли се правиш на Митко Палаузов! – и други идеологически намеци, целящи да дискредитират дискретно Пионерската Ми Ръководителка.

Накрая, за да я защитя – изпуснах малка информация, под формата на въпроса: Какво ще накара водата да се събира „ТАКА“, а не „Така“???

Никаква ехидност нямаше в гласа ми! Най-прост отрезвителен намек, че ТЯ ТАЯ не става вече ТАКА, както са ги учили ТЯХ-ЕДНО-ВРЕМЕ!

Той млъкна, изгледа ме, и без да каже дума – стана и отиде да си купува още книги.

И ме остави да се оправям без чертежи в Лабиринта на Живота.

Аз тържествувах! Защитих, все пак, Честта На Пагона!

––––––-

Но после и аз обяснявах на децата си с чертежи. Много е удобно, наистина! Но вече рисувах „басейна“ в разрез!…

Представям си колко са се чудели децата ми КАК се събира вътре водата, щом басейнът е срязан на две!

Woman_Being /Плахо, все още, Същество, опитващо се да РазведриАтмосферата!/

(Из чат-архивите  на миналия век…)

Коментари
  1. Boris Aprilov казва:

    Разбира се, това не е написано от Борис Априлов, а от някога невръстната му дъщеря – единствената останала „отломка нищожна“ от някога славно семейство. А чатехме в т. н. soc.culture.bulgaria в далечните времена на Зараждането на Интернета – с разпръснати из целия свят българи. Те и досега се срещат! – и макар да не можеха един без друг и ден – по стара българска традиция се намразваха до смърт, караха се, разобличаваха се, псуваха се, обвиняваха се един-друг за положението в България и за доносничество. Аз се стараех да се държа в нелегалност с ника Woman_Being, но споделих с 1-2 името си – и толкоз беше!… :)

    Добре че настъпиха други времена – в Интернетен смисъл – и ние, затормозените графомани, намерихме нови полета за изразяване. :) Но някои постинги от ОНЕЗИ времена си ги бива – Гугъл услужливо ги съхранява – и ще ги събера – може би тук? (Д.В.)

  2. Тоня казва:

    Смях..смях….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s