* Това е съвсем истинска моя автобиография, написана и подадена навремето в Националната галерия. Започнах я без никакви намерения тя да се превърне в това, което е, а след като се превърна – не можех да я затворя в чекмедже – и я дадох; бях сигурна, че ще се приеме с възхищение, както бях свикнала тогава. Услужливият „кадровик“ – колега художник, с когото и досега не се познавам, я „укри“ и я предаде обратно на мой близък, като го запита със съучастие „Тя в ред ли е?“ – което и аз се чудя понякога. Правописните грешки също са автентични!
 

АВТОБИОГРАФИЯ

на Дж. В. – художник,
във връзка с молбата ми за приемане на работа като
УРЕДНИК в художествена галерия.
 

Родена съм в гр. Бургас на 15 Ноември 1945 г.

В 1947 година семейството ми се премести да живее в София, където баща ми започна да работи във в-к «СТЪРШЕЛ». (И ето, започва се:)

В последствие той се превърна в писателят Борис Априлов, а аз и сестра ми се прочухме като негови деца, и всестранната ни надареност винаги се приписва на него. Мисля, че и майка ни има известна заслуга: макар и да се утвърди в живота като Съпругата на Борис Априлов, тя има много големи качества като интелектуалка. Родителите ни много направиха, за да ни възпитат по техните представи за млади интелектуалки, и главно ни втълпиха, че сме длъжни да допринесем с всички сили (и големите ни таланти, разбира се!) за повишаване нивото на българското изкуство.

В следствие на това за нас нямаше друг избор, освен да станем – аз – художничка, а сестра ми – писателка.

Във ВИИИ «Николай Павлович» постъпих още при второто си кандидатстване, което показва с какво добро име се ползва баща ми в културните кръгове. Бях приета в две специалности, но предпочетох новосъздалата се, с прекрасното име ДИЗАЙН, защото бях чула, че в света страшно се ценят дизайнерите, а у нас за специалистите в тази област едва ли не ще се водят рицарски турнири между директорите на предприятия.

Това, уви, се оказа най-излишната специалност за нашата промишленост, но за тогавашните ентусиасти още беше неизвестно.

В академията за първи път се усетих като личност, отделна от тази на баща си и скоро разбрах, че всички са луди по мен. Мисля, че това не допринесе много за усърдието ми в учението, но научих всичко, което ми се стори интересно, а останалото и не забелязах.

Завърших през учебната 1970-1971 г. като всеобща любимка. Работата много се усложняваше от това, че бях и много красива, което придаваше и на най-големите ми глупости безкрайно очарование.

Уви, това мое достойнство вече не съществува, но и глупостите ми намаляха извънредно много.

Веднага след завършването си, направих ужасната грешка да се омъжа за най-прекрасния човек, който съществува, в следствие на което бракът ми е извънредно спокоен и предразполагащ към съсредоточаване на всичките ми сили и енергия не към великите цели на изкуството, а далеч по-скромни и скучни – отглеждането на деца.

Но не се предадох без борба!

Работих като художник в модна къща «ВАЛЕНТИНА», където задължението ни беше да успеем да пробутаме най-грозните и застояли тъкани на доверчивите граждани, но да може това да се осъществи на най-високи цени.

Смятам, че мечтата на много млади хора  е да работят в МОДНА КЪЩА. Е, това е един от най-бързите начини да се научат вече да не летят.

Скоро до мен достигна слух, че «В ТЕЛЕВИЗИЯТА СЪЗДАВАТ ДИЗАЙНЕРСКО БЮРО!!!». Веднага подадох молба, веднага бях приета – за мен има винаги суперлативни мнения – там работя и до днес.

Работата ми е толкова далеч от дизайна, колкото и работата във всяко друго предприятие, създадено преди тридесет години, разраствало се, но застинало на старото си ниво.

Миналата година подадох документи в СБХ за редовен член, защото на времето сами ме приеха за член на АМХ. Имам участия в изложби от времето преди второто ми дете. Мислех си, че секциите Дизайн, Сценография и Живопис – в които имам най-много творчески ИЗЯВИ, ще си оспорват правото да ме приемат и вече снизходително бях решила да предпочета живописците — все пак най-много участия имам в ТАЗИ ОБЛАСТ.

Невероятно се изненадах, че е станало точно обратното — прехвърляли са си един другиму предимството да ме имат. Така не съм член на СБХ.

Работата ми в Телевизията е лека, без работно време, със сравнително висока заплата. Би могла да е дори и вълнуваща, ако окончателният резултат не беше толкова далеч от истинско изкуство. И толкова много хора развалят работата ни, че няма никакво творческо удовлетворение. В същото време изчерпва всички сили на твореца (какъвто все още ми се иска да бъда!) и не ми остава възможност за друга дейност.

Искам да бъда в контакт с изкуство, с произведения на изкуството, с хора на изкуството. Мога да бъда полезна за организаторска работа, защото в БТ е толкова трудно да се организира нещо, че повечето от нас станаха организационни гении.

За себе си смятам, че съм умна над обикновеното, с оригинален и далеч от шаблона ум, много точна и акуратна, почти до педантизъм. За мен трудностите в работата са гимнастика за ума, а не пречка. Разбира се, обективните трудности! Пречки от глупав и злонамерен човек, пък дори и ръководител, обикновено ме вкарват в конфликт, в който много се разочаровам, ако видя, че някой работи формално, а не с истинско призвание.

Мисля, че достатъчно изясних себе си.

Автобиографията си написах прима виста, без предварителна чернова, което показва, че много свободно се изразявам и доста добре пиша на машина.

Имам две деца, момичета на десет и четири години. Сега е моментът да се опитам отново да се отдам на СЛУЖЕНЕ НА ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО и с радост прочетох обявата ви във вестника. Мисля, че може би по-близо до дейността на СБХ и галериите работата е по-творческа.

Мъжът ми е един от най-уважаваните художници в киното – Петър Горанов.

Вярвам, че ще възприемете стила на автобиографията ми точно като самоироничен, а не младежки безотговорен, което – уви! – вече не съм.

                                   С уважение:  Д.В.

П.П. Сведения за мен бихте могли да получите от някои колеги, имената им ще спомена при поискване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s