„Обяснение на един роптаещ човек“ 1975.

Posted: 29.05.2012 in Bulgarian literature

Обяснения на роптаещ човек

 Често ми казват: записвай приключенията на това лисиче и ни ги разказвай! Аз се съпротивявам, не искам да се занимавам само с Лиско, имам си друга работа, а Лиско непрекъснато си прави нови приключения.

Кажете, нямам ли право да роптая – някога написах „Приключенията на Лиско в гората, след това – „Приключенията на Лиско по море и си викам – край! Добре, но лисичето взе, че извърши друго приключение, което нарекох „Лиско в страната на квадратните същества. И тъкмо си казах – край, няма вече! – Лиско ми изтърси цели шест приключения наведнъж. Напъхах ги в отделна книга и ги подредих така: „Не пипай куфара, „Чими, „Часовникът, „Червената шапчица, „Дупката и „Питонът. Нарекох ги „Новите приключения на Лиско. Пак си казах – край, няма вече! И да му хрумне друго – няма!

Добре, но ето че се напрегнах и записах „Привидението и „Голямата награда. С надеждата, че ще бъдат последни. Имам си друга работа, не мога да се занимавам само с приключения, животът не се състои от приключения, а от сериозни неща, които се случват сериозно всеки ден.

– Добре – предаде се Лиско, – макар че на мен пък всеки ден ми се случват само приключения. На мен през деня не ми ли се случи приключение, ще пукна, не мога да си легна и си викам: днес не ми се случи приключение, ама не е на добре! Ще случи нещо лошо!

Трябва да ви поясня – под приключение Лиско разбира нещо, което започва или добре, или зле, но завършва винаги добре.

Един ден Лиско се яви при мен и каза:

– Съгласен съм, че си зает с поважни неща и няма да ти се бъркам в писането, но трябва да ти подскажа все пак, че не успяваш да записваш всичко. Ами аз имам още осем приключения, общо деветнайсет, пък ти си само на единайстото…

– Ще има да взимаш! – възразих отново. – Имам си друга работа!

И тряснах вратата на стаята си, но лисичето застана отвън, излегна се и се усмихна.

То мисли, че животът на записвача на приключения е безкраен, защото е лисиче, защото е дете, което впрочем е хубаво.

Борис Априлов

Из предговора към „Най–новите приключения на Лиско

„Обяснения на роптаещ човек“, 1975 г.

–––––––––––––о––––––––––––––

 Кратки биографични бележки за автора

 Борис Априлов е роден на 21 март 1921 г. в гр. Малко Търново.

Образованието си получава в Бургас, където още като ученик публикува в местния вестник кратки разкази, фейлетони и стихове.

Поканен на работа в редакцията на новосъздадения вестник „Стършел“, заминава да живее и работи в София. От 1956 г. вече не е в „Стършел“, минава на свободна литературна практика и до края на живота си се издържа изключително с литературна дейност. Три години работи като драматург на театъра в Сливен.

Написал е над десет детски книги, много детски пиеси за драматичен, куклен и телевизионен театър. Едновременно с това постоянно публикува за възрастни – фейлетони, повести и романи, издадени в страната и чужбина. Автор е на много пиеси, играни в наши и чужди театри. Писал е сценарии за филми и хумористичносатирични спектакли. Първата му книга за деца – „Приключенията на Лиско в гората“, излиза през 1957 г.

Любим автор на деца и възрастни, Борис Априлов получава хиляди писма на любов и признание, на които винаги отговаря с интерес и внимание.

Умира на 10 април 1995 г. в Тел Авив, Израел, където гостува на дъщерите си.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s