„АВТОГРАФИ“ – „Отбраната на Спарта“

Posted: 29.05.2012 in Bulgarian literature

 

Яко Молхов

„АВТОГРАФИ“ – Портретни скици и етюди, 1983 г.

„Отбраната на Спарта“

от Борис Априлов

 Може би нищо не подсилва копнежа ни за морска екзотика, както споменът за това мимолетно пребиваване край морето в жаркото лято. Но какво повече? Мимолетното отшумява и остава смътно желание и надежда за повторението му. И ето идва един свидетел, за когото морето е както за селянина – земята и демаскира тази екзотика, унищожава нейната загадъчност, морето е място за работа, място, където се сблъскват човешки интереси, място, където се разбиват някои младежки илюзии. Този свидетел е Борис Априлов.

Бях на море и там край буруните на Созополския залив и плажовете му прочетох новия сборник разкази на Борис Априлов „Отбраната на Спарта”. Под това иронично заглавие авторът ни предлага своите нови наблюдения върху живота край морето, както и няколко разказа, действието на които се развива на софийски терен.

Борис Априлов е сладкодумен разказвач и повечето от героите му са малко или повече странни, малко „чешити” и по своему се противопоставят на баналното, на всекидневното, на житейската скука и повторяемост. Една от най-силните творби е „Отбраната на Спарта” – новелата, дала заглавието на цялата книга. Мародера, който поради невежеството си е избрал това прозвище и на лодката, и на себе си, макар че е искал да се нарича с престижното звание „Матадора“, се е специализирал на вадене на загубени котви от морето. Това е една странна професия, изпълнена с рискове, но е може би единствената, която в някакъв смисъл задоволява честолюбието и морската гордост на Мародера. По своему самоуверен и предизвикателен, той предизвиква „спартанците” от малкия пристанищен градец и в схватка с тях той е жестоко, немилостиво убит, без да има някаква съществена вина пред тях освен мисления флирт с една „хубава Елена”, която той съзира на терасата на една от къщите край брега, „богинята”, както той я нарича. . .

Един склонен към фантазираме и в същото време безобиден дребен авантюрист, Мародера, оскърбява лодкарите на градчето, като ги нарича „перачки на чаршафи“. И те, „перачките”, го убиват в защита на своята собственост, потъналите на дъното котви, които Мародера вади и продава тук и там като реликви на морската екзотика. Сблъскват се, както се вижда, две непримирими стихии – чувството за собственост на мнимите „спартанци” и свободния човек, преживяващия ден за ден, отдаден на фантазиите си истински син на морето, какъвто е Мародера.

Това противопоставяне е формата на критика към оеснафяването — една постоянна тема на Борис Априлов, един лайтмотив на цялото му творчество. Нелепата смърт на Мародера е един от най-силните аргументи на писателя в полза на неговата защитена с годините морална позиция.

Няма да се спирам на останалите разкази — по тема и мотив те имат родство с новелата. Иска ми се да внуша на недоверчивия читател, че с течение на времето Борис Априлов успя, някак си тихо и безшумно, да наложи своята разказваческа оригиналност както в избора на жизнения материал, така и в избора на персонажа. Неговите образи носят нещо от своеобразието на своя автор, от неговата пренесена през годините ирония и автоирония. Много често, особено в по-късите разкази, ние ще усетим, че авторът не се щади, той се самоиронизира, както това е в „Деликатно настроение” – един от най-успешните като стил, неповторимо личен и защо да не го кажа — почти съвършен като литературa, изказ. Всичко в това „деликатно настроение” говори за изтънченост на интелекта и за морално страдание, породено тъкмо от тази изтънченост. Между другото — познавам цялото прозаично творчество на Априлов – драмата на неговия дух, персонифициран в множествен и многолик герой, неговият, ако можем така да кажем, „алтер eгo” е в незадоволения копнеж към приключение, зареден още от впечатленията на крайморското детство и останал незадоволен за цял живот. И аз усещам как с натрупването на годините и неизбежната равносметка, тази незадоволеност ще се превръща все повече в една автосаркастичност, смекчена от натрупаната култура и радост от властта над словото. И ще очаквам вече зрелите и истински плодове на чудесно и несъобразимо съчетание; авантюрен дух, озаптен от висока цивилизованост на жизнения опит и литературна култура.

1983.

Advertisements
Коментари
  1. […] Posted: 04.05.2012 in Bulgarian literature 0 1983: .          – Яко Молхов,”АВТОГРАФИ” – Портретни скици и етюди, 1983 г.  „Отбраната на […]

  2. […] in Bulgarian literature 0 1983: .          – Яко Молхов,”АВТОГРАФИ” – Портретни скици и етюди, 1983 г.  „Отбраната на […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s