„Пътят за Мозамбик“ – пиеса за възрастни

Posted: 01.06.2012 in Bulgarian literature

БОРИС АПРИЛОВ

А Н Т Р А К Т

или Пътят за Мозамбик

 
ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:
БОЖАН
ХАРИ
БЛАГОЙ
МАРКО
НИКИ
ВЕСА
НЕВЕНКА
ВЯРА
ЛЮДМИЛА БОНЕВА

Възраст на действуващите лица между 30–40 години.

 

 Апартамент във високопланински хотел на „Балкантурист. Две легла, масичка с телефон, кресла. В дъното през отворената врата се вижда част от терасата и заснежените върхове, облени от лъчите на утрото. Вляво през вратата на апартамента се отива в част от коридора на етажа. Божан все още спи.

Веса влиза откъм сервизното помещение по пижама, дръпва рязко завивката на Божан. Божан скача и като автомат започва да се облича.

В е с а. Спокойно, има време.

Като се облича, Божан излиза на терасата, а жена му изчезва в тоалетната и се връща веднага, оставила е там четката си за зъби.

Божан се връща от терасата, приближава се към жена си, закопчава се.

Б о ж а н. Омръзна ми да гледам планини… Тук излиза ли ми нещо?

Показва ѝ лицето си и тя се вглежда.

В е с а. Малка пъпчица.

Б о ж а н. Всички планини ми омръзнаха.

В е с а. На мен ми омръзна да забременявам.

Б о ж а н. Пак ли?

В е с а. Нещо такова.

Б о ж а н. Добре де, ще го родим и него.

В е с а (облича рокля). Този път не си познал.

Божан изчезва към тоалетната.

Докато Веса се облича, на вратата се почуква.

В е с а. Кой е?

Х а р и (гласът му). Готови ли сте?

В е с а. След малко.

Х а р и. Бе, в този хотел само аз ли съм баламата?

В е С а (усмихва се). Другите какво правят?

Х а р и. Ще им изпотроша вратите!

Влиза Божан.

Б о ж а н. Хари ли беше?

В е с а. Този път не можем да му се сърдим, защото е девет.

Б о ж а н. Луд човек.

В е с а. Налапал е по нея.

Б о ж а н. Тя знае как да го оправи.

В е с а. Ще стане лошо.

Б о ж а н (сресва се пред огледалото). Глава не ме боли, знаеш ли.

В е с а. Пихте скъпи неща.

Б о ж а н. Ще го родиш.

Започва да наблюдава телефона.

В е с а. Може би съм единствената непрекъснато бременна лекарка… Какво гледаш?

Б о ж а н (гледа телефона). Да се обадим ли на някого?

В е с а. Тези, на които можем да се обадим, нямат телефон, а тези, които имат телефон, не ни познават.

Б о ж а н. Напротив, те ни познават, а НИЕ не ги.

В е С а. Вече говориш като маниак.

Б о ж а н (гледа телефона и казва унесено). Да нямаш на кого да звъннеш…

В е с а. Освен по стаите.

Б о ж а н (с досада) Ббъррр!

В е с а. Обади се там.

Б о ж а н. Къде там?

В е с а. Горе.

Б о ж а н. Как не… Затуй харесвам работата си, защото се местя и забравям, иначе мислиш ли, че ще изтрая?

В е с а. Харесваш работата си, защото те отдалечава от мен.

Б о ж а  н .  Ми, не е лъжа.

В е с а. Изпердашиш ми едно бебе и дим да те няма.

Б о ж а н. (все още се занимава с телефона). Да чуя глас, да си кажем нещо!…

В е с а. Първо чуй какво ти говорят.

Б о ж а н. Да де, много раждаш.

В е с а. Божане.

Б о ж а н. Чудна работа, да не можеш да си побъбриш по телефона!

В е с а. Малко си бъбрил!

Б о ж а н. Искам да вдигна слушалката не служебно, да се обадя на някой, да чуя нещо хубаво. Хората затуй имат телефони, да си говорят хубави неща.

В е с а. Какво според теб е хубаво?

Б о ж а н. Да се събудиш в твоето си легло, някой да ти се обади, да поведеш разговор, да се чудите какво да правите през деня… А в това време децата да вдигат шум и да извикаш: Деца тихо, искам да чуя какво ми казва чичо ви еди-кой си, а те да не слушат, ти да оставиш слушалката, да набиеш едното и да си продължиш разговора.

В е с а. Тогава?

Б о ж а н (след пауза). Весе!

В е с а. Ще ти родя и един телефон, от мен да мине.

Б о ж а н. Весо започваме ли?

В е с а. Не мога да се влача по планините само когато си свършиш работата и да легна с теб след банкета.

Б о ж а н. Измисляш!…

В е с а. И да чакам повикването ти.

Б о ж а н. Внимавай, защото малко ми трябва. . . и на мен…

В е с а. Божане!…

Б о ж а н. Мразя да ми викат!

В е с а. Но обичаш да откланяш.

Б о ж а н. Чакай сега… Колко пъти си раждала? Два пъти си раждала. Ако се наложи, ще раждаш пак… И пак!…

В е с а. Както кажеш.

Б о ж а н (към телефона). Човек може да си уреди един бридж… Събиране на водка, водка с шпроти.

В е с а. Ще станат три!

Б о ж а н (пак към телефона). Студена водка.

В е с а. Шумотевицата ви допада.

Б о ж а н. А кажи да видим какво мислиш.

В е с а. Умираш да те снимат.

Б о ж а н. Напротив, снимките ми досаждат.

В е с а. А на кого се обади да те гледа по телевизията?

Б о ж а н. Това е изфукване пред съпругата ма, Весо, и си е редно.

В е с а. Това те вълнува повече от самата съпруга, бе Божане.

Б о ж а н (кипи). Държа да ми повярваш!

В е с а. Лъжеш!

Б о ж а н (решен да прекрати). Добре, лъжа.

В е с а (с ирония). Всяка статия, всяка снимка – по два екземпляра.

Б о ж а н. За децата.

В е с а. За децата?!

Б о ж а н. Виж какво, ако искаш да знаеш, на мен малко ми трябва, ей толкоз на ми трябва, за да не тръгна.

В е с а. Винаги тръгваш пръв.

Пауза.

Б о ж а н. Толкоз ти разбира на теб главата от човешка психология.

В е с а (оглежда го продължително с надежда). А де… Къде да е вярно. (Пауза). Лично аз не знам по-гадна работа от вашата, професия за будали!…

Б о ж а н. Сега е удобният момент да млъкнеш.

В е с а (рязко). Но и аз съм будала.

Б о ж а н. Защото раждаш, нали?

В е с а. Защото чакам… А ти не оставяш корема ми празен, не мога дори да ти изневеря.

Божан залепя шамар на Веса.

В е с а (хваща страната си). Охо!…

Б о ж а н. Ще приказваш ли?

В е с а. Ако ме удариш пак…

Телефонът звъни.

Двамата учудено поглеждат към него. Първа се окопитва Веса. Веса вдига слушалката.

П р и я т е н  ж е н с к и   г л а с: Другарю Киров!

В е с а (поглежда мъжа си). Ето го Киров.

Б о ж а н (поема слушалката). Да.

Г л а с ъ т. Другарю Киров, може ли?

Б о ж а н. Другарко Бонева, здравейте.

Г л а с ъ т. Може ли?

Б о ж а н. Сега?

Г л а с ъ т. Хайде, идвам.

Б о ж а н. Защо, не тръгвате ли с нас?

Телефонът щраква и се затваря. Божан наблюдава жена си със слушалката в ръка. Веса я взема и я поставя върху вилката.

В е с а. Тази жена се забърква много с вас.

Б о ж а н. Професия.

В е с а. Облечи се.

Божан се привежда в ред. Веса също.

Б о ж а н. Не мисли, че ще ти се извинявам.

В е с а. Този плесник ще го запомня.

Б о ж а н. Не заплашвай.

В е с а. Защо пък да те плаша?

Б о ж а н. Това е заплашване.

В е с а. Още ме боли.

Б о ж а н. И мен… Насъбрало ми се е, тук е пълно… Не знам какво става. Утрото е хубаво, а нещо ме потиска.

В е с а. Защо ме удари?

Б о ж а н. Днес не съм в ред.

В е с а. Не се извинявай.

Б о ж а н. Какво става с мен?

В е с а. Не замазвай.

Б о ж а н. Ако държиш, ще те ударя отново!

В е с а. Хайде де.

Б о ж а н. Весо, опитай се да мълчиш.

В е с а. Бъди спокоен, ще останеш отново сам.

Б о ж а н. Недей така. Точно на теб най-малко трябва да обяснявам. Знаеш защо тръгнах тогава, защо плюх на инженерската си диплома, но после… стана така че…

В е с а. Да де, намерихте се.

Б о ж а н. Намерихме се, какво от това. Всички се бяхме струпали горе, да печелим.

В е с а. Мисля, че за шест години се напечелихте…

Б о ж а н (прекъсва я). И вече е време, нали?

В е с а. Разбери бе, човече, вече си имаме всичко. Имаме повече от другите. Сега трябва…

Б о ж а н. Какво трябва? Искам…

В е с а (отсича). Не знаеш какво искаш.

Божан (учудено). А ти знаеш ли?

В е с а (хладнокръвно). Ще ти се, а не смееш.

Б о ж а н. Боже мой!

На вратата се чука.

Божан излиза и се връща с Бонева, хубава жена. самоуверено държане, приятно поведение на човек, който носи атмосфера със себе си.

Б о н е в а. Другарко Кирова, добро утро!… Вие ли бяхте на телефона?

В е с а (с хладна шеговитост). Днес бях аз.

Б о н е в а. Пазете си го, ще ви трябва… О-о-о-о! (Усмихва се и поглежда леглата). Е това да мога да опиша, но не може.

Б о ж а н (учудено). Кое?

Б о н е в а. Редакторът ще го махне.

В е с а. Кафе?

Б о н е в а (настоява). Само на едното се е спало, а сте двама. Но редакторът ще иска двете легла… Другарю Киров, снощи в суматохата, между чашите, отбелязах туй-онуй… (подава му бележника). Да нс допуснем грешки.

Б о ж а н. Ами да. Седнете.

Бонева сяда.

В е с а. Кафе?

Б о н е в а. Къде са другите.

Б о ж а н. Идват.

В е с а. Хари се обади.

Б о н е в а. Ники ме смущава… Какво е туй момиче?… Много е влюбен.

Б о ж а н. Ами, как да кажа, Верчето.

В е с а. Не е лоша.

Б о н е в а. Сервитьорка от Пещера.

Б о ж а н. Знаете повече от нас.

Б о н е в а. Не желая кафе.

В е с а. Наистина знаете доста.

Б о н е в а. В мотора нямам добра искра.

Б о ж а н. Изобщо нямате акумулатор, сменете го и ще се оправите.

Б о н е в а. Няма три месеца откакто…

Б о ж а н. Продали са ви дефектен.

Б о н е в а. Трябва ли да правя рекламации?

Б о ж а н. Безсмислено е, но умеете да отклонявате разговорите.

Б о н е в а. И аз съм го забелязала.

Б о ж а н (връща ѝ бележника). Нямате никакви поправки в бележника. Защо дойдохте?

Б о н е в а. Ники каза, че няма нещо особено с момичето.

Б о ж а н. Ники лъже много.

Б о н е в а. Другарко Кирова, извинете, че освен вас и аз си позволявам да разпитвам съпруга ви.

В е с а. Но ако ви смущавам… (Прави движение да се махне.)

Б о н е в а. Напротив, ще питам и вас. Изобщо много се намесих в живота ви, но не пиша статии, а книги. (Гледа бележника). Сега да се разберем. Отбелязала съм Иран.

Б о ж а н. Да.

Б о н е в а. И нов филм за телевизията.

В е с а. А така. И без това им пораснаха ушите. Иран Персия ли беше?

Б о н е в а. Да. Страната на приказките и на Шехерезадите… Звучи символично, че ги пращат точно там… Шест хиляди метра над морското равнище!

Б о ж а н. Така ли?

Б о н е в а. Планините им са високи.

В е с а. А няма ли да чувствуват кислородна недостатъчност?

Б о н е в а (гледа бележника си). Благой се казва Савов, нали?

Б о ж а н. Да.

На вратата се чука.

В е с а. Влизай!

Влиза Хари. Мълчи гузно. Божан и Веса гледат ту него, ту Бонева.

Б о н е в а. Хари, за снощи ще говорим ли?

Х  а р и. За снощи не мога да отговарям.

Б о н е в а. Не беше толкоз пиян.

Х а р и. Защо, какво направих?

Б о н е в а. Искаше да ме целунеш.

В е с а. Като се напие, ме целува по челото.

Б о н е в а. Мен не по челото.

Х а р и. Такъв съм, като се напия.. . Божане, кажи на другарката Бонева…

Б о н е в а. Снощи ме наричаше Люси.

Х а р и. Аз?

Б о н е в а. И ми говореше на ТИ.

Х а р и. Това съм, като се напия, няма как. Друго нещо?

Б о н е в а. А, нищо, предлагаше ми женитба.

Х а р и. Аз?… Другарю Киров!

Б о ж а н. Не знам, Хари, такъв ще влезеш в книгата.

Х а р и. Такова нещо и на близки не съм предлагал. Аз… да се женя… Тук всеки знае, че никога…

Б о н е в а (хитро). Подиграхте се, значи, с мен.

В е с а. Другарко Бонева, защо си губите времето с тези, нямате ли си друга работа?

Б о н е в а. Другарко Кирова, знам, не ви се нравя с туй шарене между мъжете ви.

В е с а. Напротив, симпатична сте ми.

Б о н е в а. Струват ми се интересни.

В е с а. Боже, ако знаехте! …

Б о ж а н (бързо). Весо!

В е с а (многозначително). Не бой се!…

Б о н е в а. Кажете, кажете.

В е с а. Иска трето дете.

Б о н е в а. Няма да му го дадете!

В е с а. Така му казах.

Б о ж а н. Хари, виждал ли си Ники?

Х а р и (на Бонева). Друго направих ли?

Б о н е в а. Каза ми, че ако се оженим, ще избягаме.

Б о ж а н. Кучи сине, какво си говорил?

Х а р и. Напия ли се, или се женя, или напущам бригадата.

Б о н е в а. Бях длъжна да доложа.

Х а р и. Човек, като ви види, иска да избяга от всичко, да тръгне след вас.

Б о н е в а. Шефе, кажете му.

Х а р и. До края на света!

Б о ж а н. Далеч от бригадата.

Х а р и. Не бой се, шефе, бях фиркан.

На вратата се чука.

Х а р и. Благой, влез!

Влизат Благой и Невенка.

Н е в е н к а. Как позна?

Б л а г о й. Ще видите, че колата ще закъснее и само дето станахме рано. Другарко Бонева, как е акумулаторът?

Б о н е в а. Излага ме.

Н е в е н к а. Весе, вашата стая е двойно по-голяма от нашата. И защо само на едното легло?

Б л а г о й. Невенке, някои хора употребяват само едно легло.

Н е в е н к а (наивно). Защо?

Б л а г о й. Пестят.

Н е в е н к а. Че нали се плащат и двете?

Х а р и. Благой, човек си плаща за всичко.

Б л а г о й. И ти ще платиш.

Х а р и. Ама късно.

Б л а г о й. Когато аз ще бъда спокоен, ти ще плащаш.

Х а р и. Но ще бъдеш спокоен.

Н е в е н к а. Тези пък говорят неразбрано.

Х а р и. Невенке, ти.. .

Н е в е н к а. Този да млъкне!

Х а р и. Няма!

Н е в е н к а. Този искам да млъкне!

Х а р и. Люси, чу ли?

В е с а. Говориш на ти.

X а р и. Ще ми се.

В е с а. Невенке, нашата стая е двойно по-голяма от вашата, понеже е апартамент, а вашата си е стая.

Н е в е н к а. Благо, ти защо не взе апартамент?

Б л а г о й. Имаше само един.

Н е в е н к а. Виж, виж какво се вижда оттук, а от нашата нищо.

Б л а г о й. И от нашата се вижда.

Н е в е н к а. И защо сте спали на едно легло? Излязло ви е по-скъпо.

Х а р и. Венче, затуй те обожавам, поставяш директно въпросите.

Б л а г о й. Хари, месиш се!

Н е в е н к а. Той прави всичко да ни раздели.

Х а р и. Пък ти не се разделяй.

Н е в е н к а. Той ми бяга.

Б л а г о й. Работата е такава.

Н е в е н к а. Но и аз бягам след теб… Другарко Бонева, ако не бягаме след мъжете си, ще стане едно нищо.

Б о н е в а. Мъжът е затова – да се гони. Мъжът трябва да се настига.

В е с а. А бе, настигаме ги, но само за няколко нощи.

Б о н е в а. Но с какви мъже!

Н е в е н к а. Артисти.

В е с а. От филми.

Б о н е в а. Де да ми падне подобен.

Х а р и. Когато се местя, не обичам да се шегуват с мен.

В е с а. О, Хари, ти тук ли си?

Х а р и. Тази ме засече.

Н е в е н к а. Другарко Бонева, снощи си позволиха много с вас.

Б о н е в а. Но го поставих на мястото му.

Н е в е н к а. А той се оплака на Веса и тя го целуна за утеха.

В е с а. Но по челото.

Х а р и. Невенке, какво да правя – тази стая е двойно по-голяма и Веска се сети да ме целуне, а ти не се сети.

Н е в е н к а. Ами Веска е лекар, а аз съм домакиня и съм по-вярна на мъжа си.

Х а р и. А за мен е по-интересно да съблазнявам верните, защо ми са неверните.

Не в е н к а. Мълчи бе, ти си влюбен.

Пауза, изпълнена с неудобство.

Б о н е в а. И на мен ми се струва тъй… И така, за какво сме се събрали?

Мълчание.

Б л а г о й. Можехме да поспим повече. Ще видите, сега не сме им нужни. Шефе, трябваше това нещо да го уредиш по-добре.

Х а р и. Благо, чакаме кола от тези, на които им трябваме, а не от онези, на които не им трябваме.

Б л а г о й. Добре, но можехме да поспим.

Б о ж а н. Полегнете си отново.

Х а р и. На едно легло.

Б л а г о й (на Бонева). Чух, че пишете нещо голямо.

Х а р и. Благой, чу ли?

Б о н е в а. Към двеста страници.

Б л а г о й. За нас?

Н е в е н к а. Само за мъжете обаче, а за нас, дето им раждаме – нищо.

Б о н е в а. Напротив.

Н е в е н к а. Хари снощи ви задяваше, но не му обръщайте внимание. Хари напие ли се, става друг човек, за разлика от Божан, който напие ли се, си остава същият.

Б о н е в а. Това го знам.

Б о ж а н. Жените се месят в работата ни.

В е с а. За да ви се месим в работата, трябва да ви има, а вас изобщо ви няма, за да ви се месим. Кога ви виждаме – от банкет на банкет.

Б л а г о й. Малко се мъкнете на строежа, нали?

В е с а. А ти как искаш?

Б л а г о й. Да не идвате толкоз.

Н е в е н к а. И да ви оставим на сервитьорките.

 

Неволно мълчание.

Б о ж а н (енергично). Стоп! (Оглежда всички, които мълчат смутено.) Тук трябва да спрем.

Н е в е н к а. Добре, ще спрем.. .

Б л а г о й (нервно на жена си). Невенке!

Тонът е категоричен. Невенка не само млъква, но се и изплашва. Обездвижената сцена се нарушава от Бонева, която тръгва към телефона. Вдига слушалката.

Б о н е в а (в слушалката). Ресторантът (Пауза). Ресторантът ли е? Може ли Стефка? (Пауза). Стефке, обажда се Людмила… Можеш ли да донесеш в апартамента на четвъртия етаж десет плиски и десет кафета? (Пауза). И цигари… Благодаря ти, мила (Затваря телефона.)

Б о н е в а (разгръща бележника си). Пие ми се коняк.

Б о ж а н. Вместо… ние…

Х а р и. Убихте ни!

Б о н е в а. Мъжете са направени от материя, която трудно се досеща.

Х а р и. Голяма жена сте, и да ви кажа правата, ще ви обичам до края на живота си. Вие сте родена да измъчвате мъжете.

Б о н е в а (говори многозначително със странни нотки в гласа, сякаш иронизира). Имаш право, Хари. Затова съм родена аз, да измъчвам.

Х а р и. Такива трябва да убиват, да ги изтребват.

Б о н е в а. Защо не ме убиеш!

Х а р и. Защо ми е живот, когато има такива като вас, а не сте моя?

Б о н е в а. Така де.

Х а р и. И преставам да бъда мъж, ръцете ми треперят, тук се отваря рана (сочи гърдите си), защото знам, че ни дели преграда… Дето разправят, че в нашето общество няма различия… между мен и вас се надига планина.

Б о н е в а. Това е вярно.

Б о ж а н. Хари умира за вас, а вижте го Хари – мъж и половина, но вие никога няма да се омъжите за него.

Б л а г о й. Защото е журналистка!

Б о ж а н. А той.. .

Б о н е в а. Това е вярно.

Б о ж а н. Лесно се съгласявате.

Н е в е н к а (глупаво). А не бива! В наше време не бива да има прегради.

Б л а г о й. Ти мълчи!

Н е в е н к а. Но е така!

Б л а г о й. Мълчи.

Н е в е н к а. Ето и Ники. Мислите ли, че Ники нямаше да се влюби в другарката Бонева? Щеше да се влюби. Но се влюби в сервитьорката, защото знае, че и да се влюби в журналистката, няма смисъл, журналистката е от друга планета.

Б л а г о й. Много говориш.

Х а р и (визира магнета, който виси на рамото на Бонева). И всичко се записва.

Н е в е н к а. Хари си го каза снощи и беше много искрен, че ще я обича до края на живота си, макар и без полза. Човекът се влюбил и край.

Б о н е в а. Предлагам да не говорим за мен.

В е с а. Не говорим за вас, а за Хари.

Б о н е в а (леко нервирана). Хари не е чак толкоз нещастен.

Х а р и (учудено). Така ли?

Б о ж а н. Какво е Хари?

Б о н е в а. Щастливо, разглезено момче.

Б л а г о й (на Бонева). Ти имаш нещо на сърце.

Б о н е в а. Нищо нямам.

Б л а г о й. На теб ти тегне нещо

 

Мълчание. Всички гледат към Бонева.

Б л а г о й. Но няма да ни го кажеш, а ние ти казваме всичко.

На вратата се почуква. Веса излиза и се връща придружена от сервитьор и сервитьорка, които но сят подноси с коняци и кафета.

Б о н е в а. Браво, Стефче, благодаря ти. (Докато сервитьорите разполагат всичко по масата, тя продължава.) Тези ще искат да платят, но ти си знаеш урока, нали? (Мълчание). Тези тук, великани, с многото пари!…

В е с а. Божане!

Б о ж а н. Бъди спокойна.

Х а р и. Ще платя аз.

Бонева. Плаща този, който се е сетил. (Отваря чантата си). Вие не се сетихте и не заслужавате…

Но Хари е измъкнал вече сервитьорите навън.

Бонева (с банкнота в ръка, оглежда обстановката и като че няма какво повече да каже). Важно е, че отклоних разговора.

Х а р и (влиза). Ще плаща сметките ни! …

Б о н е в а. То пък една сметка!

Х а р и (вдига чашка). Ще я направим голяма!

Б о н е в а. Но ще стане опасно.

В е с а. Хари отново ще целува!

Б о н е в а (взима чашка). Не ме е докоснал.

Б о ж а н (взима чашка). Хари, къде са другите?

Хари неохотно оставя чашката си на масата. Излиза.

Б л а г о й. Божане, направихме го момче за всичко.

В е с а. Защо почваме? Колата ще пристигне всеки момент.

Б о ж а н. Като дойде, ще тръгнем.

Б  л а г о й. Няма да останем.

Б о н е в а. Ще ни почакат.

В е с а. Там квартирите били лоши.

Н е в е н к а. Да, някой каза нещо за квартирите.

Б о ж а н. Ще се оправим.

Б л а г о й. С нашия авторитет.

Б о н е в а. С тези шейсет статии. (Внезапно към Веса). Вие наистина ли сте бременна?

В е с а. Така ми се струва.

Н е в е н к а. Бонева много се меши в живота ни.

В е с а. Всичко знае.

Б о н е в а. Но ми е толкоз неприятно.

В е с а. Знам, задължения.

Б о н е в а. Не точно.

В е с а. Трябва да пишеш, да си вадиш хляба.

Б о н е в а. Не точно туй.

Н е в е н к а. Виж сега на какво се прави… Нали трябва да отразявате?

Б о н е в а. Отразявам, да.. .

Б о ж а н. Чакайте сега, нали ви праща вестникът?

Б о н е в а. Командирована съм.

Б о ж а н. Тогава?

Б о н е в а. Тогава, нищо.

Божан. За какво говорехме?

Б о н е в а. Ха де, сетете се… Човек не знае за какво говори и за какво всъщност става дума.

Б л а г о й. Това момиче е много наше.

Б о н е в а. Не се знае.

Б о ж а н. Но си говорим ту на вие, ту на ти.

Б о н е в а. Малко сме объркани. Според мен едва ли ще ви предложат лоши квартири. Там ви смятат за божества.

Б о ж а н. Защото им трябваме.

Б о н е в а. Една колежка ви нарече супермени.

В е с а. А вие – „явление”.

Б о н е в а. Продължавам да твърдя.

В е с а. Защо явление?

Влиза Хари.

Б о н е в а Защото са петима!

Н е в е н к а. Какво?

В е с а. Сега пак ще го измислите.

Б о н е в а. Какво, да не би да са малко?

В е с а. Започвате.

Н е в е н к а. Сега ще го извърти от другата страна.

В е с а. Не оттам, дето очакваш.

Б о н е в а. Ми, прави сте пък.

Б л а г о й (ядосано на Невенка и Веса). Тъкмо щеше да се изкаже! (Към Бонева). Кажи сега, какво като сме петима?

Б о н е в а. Заедно.

Б л а г о й. Какво като сме заедно?

Б о н е в а. Мъже.

Б л а г о й. Е?

Б о н е в а. Със самочувствие.

Х а р и. Дотук сме със самочувствие!

Показва докъде.

Х а р и (с повишен тон). Дотук ми е дошло от думи!

Б о ж а н. Хари!

Влиза Марко.

М а р к о. Добър ден, другарко Бонева.

Б о ж а н. Само Бонева ли е тук?

М а р к о. Гледам да замажа.

Б о ж а н. Какво.

М а р к о. Положението.

Х а р и. Какво бе, какво е станало? Марко. Снощи искаше да я целунеш?

Марко взима чаша.

Б о ж а н. Стой.

М а р к о (учудено). Какво има?

В е с а. Чакаме Ники.

М а р к о. Само ще я държа. (За Хари). На този нито чаша.

Х а р и. Защо?

М а р к о. Нещо ми подсказва, че Ники няма да дойде скоро.

Б о ж а н (към Хари). Хари, ти повика ли го?

Х а р и. И аз имам такова чувство.

Б о ж а н. Нали говорихме?

Х а р и. Почуках, обади се, не че ме се обади, но каза, че ще дойде по-късно.

Н е в е н к а. Сервитьорката.

Б о ж а н. Тогава…

Всеки взима чашка, започват да се чукат, момент на взаимни пожелания.

– Да сме заедно!

– Да сме силни!

– Да не се разделяме!

– Да ни завиждат!

– Да пишат за вас! – казва Невенка.

– И да ви фотографирват! – казва иронично Веса.

– Жените да не идват често! – казва Благой.

– Това няма да стане – казва Невенка.

– Да бъде здраво туй, което строим! – казва Божан.

Мъжете заедно:

– Светът да се разпадне…

–… но то да остане!

Пият.

Невенка (в настъпилата тишина). Сервитьорката сигурно е при него.

Б л а г о й. Ааа!

Н е в е н к а. Остави ме да поговоря, вдруги ден отново ще млъкна.

Б л а г о й. Млъкни от днес.

Н е в е н к а. Виждам ги женени.

В е с а. Гимиджийо, защо мълчиш?

Х а р и (тъй като се отнася до него). Пътувам си по морето.

В е с а (внезапно). Прилича ми на омъжена.

Н е в е н к а. Сервитьорката ли?

В е с а. Но ще се разведе и ще се хване за Ники.

Н е в е н к а. Всеки гледа да докопа мъжете ни.

Б о ж а н (рязко). Не е омъжена!

В е с а. Божо, много подскочи.

Н е в е н к а. Пази си хората.

Б л а г о й. Шефе, и на мен ми се стори.

Б о ж а н. Не ми стана приятно.

Х а р и. Е-е-е, много говорим… Намерили се, целуват се и какво станало?… Наздраве.

М а р к о. Другарко Бонева, защо става тъй, кое кара жените, както си живеят, изведнъж да се отметнат?

В е с а. А мъжете?

М а р к о. Твоят колко пъти се е отметнал?

В е с а. Страхувам се. Това е! Страхувам се всеки миг, всеки ден. Откакто ги възнесоха, непрекъснато се страхувам, защото как да вн кажа, няма го, не го виждам. Виждам децата му, а него го няма. Понякога ми идва да ги намразя, защото уж са с мен, но приличат на него и сякаш са с него, блуждаят с него. Имам чувството че съм дошла на света да му ги родя, да му ги отгледам и да си остана в кухничката, а той да скита, да позира пред телевизията и да говори пред журналистите, че в къщи има две деца и чака трето.

Б о ж а н. Марко, има ли нещо?

М а р к о. Каква да има? Като не идва, какво мога да направя. Веса я питала ще идва ли, казала, че ще идва. Но ето че я няма.

Б о ж а н. Да си ѝ писал нещо обидно?

М а р к о. Какво обидно? Тогава, както знаете, ѝ казах обидни неща, пак задето не идва. На нея не ѝ се идва, това е.

Б л а г о й. Това е жена!

Б о ж а н. Благой, млъкни!

Б л а г о й (внезапно). Чакай, на кого казваш млъкни!

Б о ж а н. Извинявай.

Б л а г о й. Не почвай така.

Б о н е в а. Гемиджийо, поръчай още!

Х а р и. Поръчал съм. Според мен днес трябва да тръгнем фиркани.

Б о ж а н (бързо). Защо?

Х а р и. Не знам.

Б о ж а н. Кажи, кажи.

Х а р и (отсича). Казах – не знам. (Неловка тишина) Люси, наздраве.

Б о н е в а. Това е втора чаша, а ти се полага само една.

Х а р и. Тази жена види ли се на тясно, започва да ми брои чашите.

Б о ж а н. Според мен, Марко, трябваше да ме предупредиш.

М а р к о. Карай да върви.

Х а р и. Мисля, че хората са нещо хубаво, но не всички се познават, и става необходимо да се опознават, а като се опознаят е станало късно.

Б о н е в а. Интересна глупост.

Х а р и. Хрумна ми изведнъж.

Б о н е в а. Личи, че си раждан в гемия.

Б л а г о й. Лъже, че е раждан.

Б о ж а н. Изобщо не е раждан.

Б о н е в а. Оставете го да мисли…

В е с а. Че е раждан.

Б о н е в а. Хари говори глупости, но мисли.

Б о ж а н. Помълчете!

Невенка. Защо?

Б о ж а н. Питам нещо другаря си.

Х а р и. Хайде да не се питаме.

М а р к о. Шефе, моля те!

Б о ж а н. Не, при тебе нещо не върви!

М а р к о. Спокойно, ще се оправя. За какво са разводите? Жени колкото щеш.

Н е в е н к а. Така ти се струва.

В е с а. Мъжете са повече, но не се забелязват.

Н е в е н к а. Като тръгне да търси, чак тогава мъжът разбира, че няма жени…

В е с а. А мъже колкото щеш… Другарко Бонева, има ли мъже?

Б о н е в а. Вървят на глутници.

Б о ж а н (неочаквано удря по масата). Приятелят ни се намира в беда!

М а р к о. Каква беда бе, Божане? Добре съм.

Б о ж а н (категорично). Туй няма да стане.

Х а р и. Говориш глупости!

Б о ж а н. Ти се напи отново.

Х а р и. Говориш глупости, шефе, това мога да ти кажа. Днес е лош ден и говорим глупости.

Б л а г о й. Гемийо!

X а р и. Ти не се обиждай!

Б л а г о й. Така ли?

Х а р и. Глей си Невенката.

Б о ж а н. Хари, поръча ли още коняк?

Х а р и (гледа Божан въпросително). Какво искаш?

Б о ж а н. Кой ти позволи?

Х а р и. На мен ми е тъжно, шефе, светът е несправедлив. Ето, аз съм известен човек, висок, богат, роден съм в гемия, а не мога да обичам жената, която обичам, не я заслужавам.

Б о ж а н. Хари!

Х а р и. Божане, много викаш.

Б о ж а н. Все още съм бригадир.

В е с а. А-а-а, ма вие започнахте сериозно.

Б о ж а н. Весе!

В е с а. Наистина викаш… И не само викаш.

Мълчание. Веса трепва.

Б о ж а н. Млъкни!

Х а р и. Какво става? (Мълчание) Какво друго прави, освен че вика?

В е с а (с яд). Ти пък не ме нервирай.

X а р и. Сега би трябвало да се обади и Невенка.

Н е в е н к а. Защо пък не?

Х а р и (ликува). Затуй се радвам, че съм ергенче, няма да се оженя до края на живота си. Ей така ще ви гледам отстрани и ще ви се любувам, на женените. (Пие). Защо не пиете? Наздраве!… Другарко Бонева, наздраве!

Б о н е в а (вдига чашата). Днес е хубав ден.

Х а р и. Ще говорим за времето.

Б о н е в а. А това спречкване нямаше как да не стане. Хубав ден, почивка, какво да правиме, освен да се скараме. Ако беше дошъл навреме автобусът, щяхте ли да се счепкате?… Ето Ники го няма и не се кара с никого, отърва един скандал.

Н е в е н к а. Сервитьорката го спаси.

М а р к о. Ти пък все с тая сервитьорка.

Б л а г о й. Ако трябва да говорим искрено, чувствам как тук (сочи къде) нещо се надига, назрява и ме кара…

В е с а. Шест години все заедно.

Х а р и. Какво искаш, да се разделим ли?

Кратка пауза.

Б л а г о й. Уха.

Б о ж а н. Какво е туй уха?

М а р к о. Ясно си го каза, че не иска да се разделяме.

Х а р и. Но каза, че назрява.

М а р к о. Все пак има нещо.

Х а р и. Защо не го каже?

Б л а г о й (извиква). А бе този автобус ще дойде ли най-после?

В е с а. Най-добре е да не дойде.

Н е в е н к а. Да се строши! (Преглъща, стреснала се е от думите си) Пак казах…

Х а р и. Жените не стават за разговор бе, разберете!

М а р к о. Много сме приказливи днеска.

Б л а г о й. Криза.

М а р к о. Не ни е за първи път.

Б л а г о й. Сменяме обекта и кипваме.

Х а р и. Този път, обаче…

Б о ж а н. Млъкни!

Х а р и. Тогава ти го кажи!

М а р к о. Защо бе, какво има да се казва?

Б л а г о й. Истината.

В е с а. От която всички бягате.

Н е в е и к а. Благо, кажи я ти!

Б л а г о й. Ти си трай!

М а р к о. Защо да трае. Нека си каже. Стига подмятания. Щом сте си говорили нещо.

Б л а г о й. Знаеш как обичам такива обвинения.

Х а р и (провокира). Невенче, кажи, кажи; кажи да чуем.

В е с а (извиква силно). Да стане на парчета този микробус!

Веса е поставила ръце пред устата си и оглежда всички. Тишина.

Б о ж а н (извиква). Момчета! (Всички го поглеждат и той добавя кротко). Момчета, хайде!

Божан се изправя, заема стойка мирно, подсказва за някакво ритуалче. Марко застава до него, до Марко се изправя Благой и накрая – Хари. Мълчат наредени един до друг. Жените ги гледат с учудване.

Времето тече. Жените се споглеждат, но разбират, че не бива да нарушават тишината. Невенка и Веса поглеждат недоумяващо към Бонева, която повдига рамене: Не знам какво правят. Вън прозвучава клаксон.

Мъжете трепват, но отново се съсредоточават в играта си. Кой знае защо, Веса взима чашката си.

В е с а. Не е за нас.

Н е в е н к а. Микробусът свири другояче. (Взима чашката си). Вече знам как свирят микробусите.

Невенка се приближава към Веса, чукат чашките си и поглеждат към Бонева, която няма как, също вдига чашката си. Трите жени пият.

 

В е с а. Добър номер, харесва ми.

Н е в е н к а. Не мога да мълча така.

Бонева поставя касетофона на масата и натиска бутона.

Г о в о р и т е л  н а  р а д и о т о: „…до късно през нощта. Това събиране стана във високопланинския хотел „Синчец“, където бяха пристигнали и жените на петорката. По традиция от шест години, при всяко заминаване, петимата вечерят в някой планински хотел, а на другия ден отлитат за друг обект, който ги чака с нетърпение. Сега заминават за Пирин, а през зимата за планината Елбрус в Иран, където момчетата на Божан Киров ще покажат на какво са способни; че могат да дадат светлина не само на родината, но и на други страни. След Иран, следва Мозамбик. (Наредените мъже се споглеждат учудено). Неповторимите петима тръгват по света да даряват светлина на хората .. “

Г о в о р и т е л к а т а. Бюлетин за времето. Утре…

Бонева спокойно изключва магнетофона. Тишина.

В е с а (нарушава тишината). Мозамбик!

Б о н е в а. Мозамбик! Югоизточна Африка, долу, в края на континента, на брега на Индийския океан, срещу остров Мадагаскар.

Н е в е н к а. А за нас – нищо. Гледаме ги, кърпим ги, търпим ги и нито дума.

В е с а (към мъжете). Докога ще мълчите?

Б о н е в а. Понякога мълчанието е здраве.

Н е в е н к а. Какво, и ние ли да мълчим?

Б о н е в а. Ние ще пием. (Взима чашките на мъжете и им ги раздава) Пак си мълчете… Наздраве, приятели! В Мозамбик… (отпива) ще видите носорози.

В е с а. Този път – и ние.

Н е в е н к а. Няма да ги оставим. Другарко Бонева, вие да имате такъв мъж, оставяте ли го?

Б о н е в а. Не.

Н е в е н к а. На разни иранки и мозамбичанки…

Б о н е в а (прихва). Никога!

Н е в е н к а (на Веса). Весе, какво гледаш?

В е с а (загледана в мъжете). Носорози.

Б о ж а н (най-после). Момчета, говорим!

Х а р и. Боже, тия се канят да идват с нас!

Б о ж а н. Не ни оставиха да се намълчим!

Б л а г о й. Няма да ги вземем.

Х а р и (към Бонева). Какво казахте? Срещу остров Мадагаскар?

Б о н е в а. Срещу вълните на Индийския океан.

Х а р и. И идват чак от Индия.

Б о н е в а. Да.

Х а р и. И ухаят на черен пипер!

Б о н е в а. И на канела!

Х а р и. Боже, вълни с аромат на канела!

Б о н е в а. Идват вълните, разполагат се по широките пясъци, пяната им се пръска, във въздуха разцъфтяват орхидеи, а росата на канелата се понася към саваната, пълна с лъвове и слонове.

Х а р и. И нито една лисица.

Б о ж а н. Лъвове.

Б л а г о й. Там ще пратим жените си.

Х а р и. Оказа се, че не нападат хора.

Б л а г о й. Защо така?

Х а р и. В телевизора те минават край хората, без да ги ядат.

Б о ж а н. Че какви лъвове са това.

М а р к о. Резерватни.

Б л а г о й. Като нас.

Х а р и. Изглежда, че в Мозамбик е хубаво…

М а р к о. Говорим несвързано.

X а р и. За да се разберем.

Б о н е в а. Отново ми харесвате.

Х а р и. Тази пак отклонява разговора.

Б о н е в а. Ама умея.

Х а р и. Що си хитра ти.

Б о н е в а. Много съм хитра.

Х а р и. Но пак те обичам.

Б о н е в а. Е това е разговор: директен, без алкохол, а снощи беше фиркан и не ти повярвах.

Х а р и. Много си хитра.

Б о н е в а. Искам аз да ви обичам, а не вие да ме обичате.

Б л а г о й. На тази ако ѝ слушаш думите…

М а р к о. … трябва да мислиш.

Б о ж а н. А мисленето отнема време.

Б л а г о й. И без туй чакаме.

Х а р и. Тя може да върти половината мъже на света на пръста си.

Б о н е в а. Добре, но обичам вас.

М а р к о. И мен ли?

Б о н е в а. И теб.

М а р к о. Тогава моята защо не дойде да ме види?

Б о ж а н. Марко, млъкни!

М а р к о. Не, сериозно ви казвам. На мен наистина започна да ми става мъчно. От къде на къде да не идва? Защо? Всички сте с жените си, а аз? (Извиква) Коя е тя, че да не идва? (Хари го хваща и го разтърсва). Защо?

Х а р и. Защото си има любовник бе, глупак!

Мълчание, в което всеки извършва по някое действие.

Хари (яростно). Ти си добър човек, ти си най-добрият човек между нас, а жена ти е… (Неможейки да намери дума, разсича въздуха с ръце) разбра ли?

М а р к о (тихо). Любовник!

Х а р и (тихо). Едно копеле.

Б о ж а н (на Хари). Никой не ти позволява.

Х а р и. Тя е изрод и Марко трябва да се метлоса от нея.

М а р к о (като в унес). Значи… Вие, всички. И само аз не знам, че… Всички… знаете.

Б о ж а н. Жените не знаеха.

М а р к о (с болка). И да не кажете. (Пауза). Не сте приятели. (Пауза). Не мога да ви нарека приятели. (Пауза). Трябваше да ми кажете…

Х а р и. Виж какво, когато ти казах, че жена ти е изрод, значи е изрод. И ако си мъж, ще плюеш!… Ти мислиш ли, че ще я нарека така, ако не съм сигурен?

М а р к о. Защо си сигурен?

Х а р и (поема дъх). Говорих с нея.

М а р к о. Говорил си с нея?

Х а р и. Пратиха ме.

М а р к о. Кой те прати?

Х а р и. ТИЯ ме пратиха.

М а р к о (сломен). Всички сте знаели!… (Отчаян). Приятели… отиват. Говорят.

Х а р и. Употребих всички начини на говорене, но тя е жесток човек, а ти си добър и като нищо ще те свърши.

Ма р к о. И какво да правя според теб?

Х а р и. Хващай някоя, хлътни по нея и бягай от Мария.

М а р к о. Другарко Бонева, вие знаехте ли?

Бонева мълчи.

Х а р и. Награби си една свястна мадама и да вървим напред.

Б л а г о й. Точно така!

Марко мълчи.

Х а р и. Не можеш ли?

 

Марко продължава да мълчи.

Б о ж а н. Да си вървим по пътя.

Мълчание.

Х а р и. Другарко Бонева!

Б о н е в а. Какво, Хари?

Х а р и. Какво чакате, измислете едно отклонение ог въпроса, ако ви стиска!

Б о н е в а. Не съм чак такъв хитрец, господа. Според мен тая работа трябва да се изстрада, нначе няма да излезе ншцо.

Пауза.

Марко (най-после). Кой ли е той?

Хари (отново с ярост). Някой! Хикс! Животът е пълен с хиксове. Ние също сме хиксове. Нима ти не беше един хикс за оня?

Б л а г о й. Точно така!

Х а р и. Седнал да се интересува.

Б о ж а н. Много просто – някой мъж.

X а р и. Пред тебе – копеле, с тебе никой не може да се сравнява, ти си нашият Марко, един от неповторимите. (Опит за хумор). Според някои изследвания ти си най-неповторим измежду нас.

М а р к о. Но ми отмъкнаха жената.

Х а р и. Още по-добре!

М а р к о. Тя какво каза?

Х а р и. За нищо на света, каза. Може да е не знам кой си, но като го няма…

М а р к о. Мария каза така?

Х а р и. Но ти не си длъжен да бъдеш до нея всеки час, не си спринцовка, ти си мъж.

М а р к о. Мария каза така?

Х а р и. С новия си допадали, а тебе не те чувствала и настоя да ти го съобщя. Освен това каза, че съжалявала…

М а р к о. За какво?

Хари. За парите ти, понеже си имал много пари и титли, особено за туй, че си герой на труда… Сега пък стани герой на страданието.

Б л а г о й. Докато ти мине.

Х а р и. Ах, майка му стара, защо не сме сега на друго място, да ти струпам една жена, че да се забравиш!

Б л а г о й. Защо бе, там дето отиваме, да не би да е пустиня?

Б о н е в а (внезапно). При това мъж с петстотин лева месечно.

Мълчание. Хари се обръща бавно към Бонева.

Х а р и. Какво рекохте, другарко Бонева?

Б о н е в а. Разсъждавах на глас.

Х а р и. От вас такова разсъждение?

Н е в е н к а (на мъжете). Чухте добре!

Б о н е в а. Защо? Не е ли така?

Х а р и (ядосано и изведнъж). Така е!

Б о н е в а. Тогава защо викате?

Х а р и. Значи… Вие! . . .

Б о н е в а. Това са петстотин лева месечно, гаранция, спокойствие, сигурност. Всяка жена би се замислила, аз също бих се замислила… Това са петстотин на месец, по 33 на ден.

Х а р и (язвително). Получаваме повече от петстотин.

Б о н е в а. Знам.

Х а р и (със същия язвителен тон). И това ли знаете?

Б о н е в а (твърдо). Да.

Б л а г о й. А бе, няма жена, която да не се интересува най-напред от това.

Х а р и. Но нашата Люси?

Б о н е в а. И аз съм жена.

Х а р и. Слушайте, вие сериозно ли го казахте?

Б о н е в а. Какво искате от мен? Да ви казвам истината, нали? Кажа ли ви я, обаче, подскачате. А всеки знае, че толкова пари на месец са нещо, което не бива да се отмине незабелязано. Ние, жените, мислим за това, лично аз бих се замислила – това са пари, гаранция.

Х а р и (удря по масата). Чухме за гаранцията!

Б о н е в а. Не съм ви никаква да ми крещите и удряте по масата!

Н е в е н к а. Другарко Бонева, не всички жени са еднакви.

Б о н е в а. Не говоря за всички.

Н е в е н к а. Да, общо взето, жените. . .

В е с а. Затуй трябва да си пазим мъжете…

Х а р и. Чакайте, вие се мъчите да отклоните дискусията ми с една българска журналистка. Тя твърди, че парите са най-важното нещо на света.

Б о н е в а (спокойно). Почти най-важното.

Х а р и. Добре. ..

Б о н е в а (прекъсва го). За нас, обаче…

Н е в е н к а. Иска да каже – за жените.

Х а р и. Това се разбра!

Б о н е в а. Защо крещите?

Х а р и. Обиждам се вместо вас.

Б о н е в а. Времето, в което живеем… Във всяко време, вземете която да е друга епоха и ще видите, че петстотин лева…

X а р и. Не ме оставяте да…

Б о н е в а. Какво значение, че съм журналистка?

Б о ж а н. Добре де, какво сте?

Б о н е в а. Жена! Ако не можете да погледнете на нещата от никакъв друг ъгъл освен вашия, погледнете поне малко философски на парите и гаранциите. Какво е една съпружеска двойка, пълна с любов, но без пари, а какво е друга двойка с петстотин на месец.

В е с а. А любовта?

Б о н е в а (пренебрежително). Любовта!

Н е в е н к а. Това е най-важното.

Б о н е в а. Ох!…

Б л а г о й. Значи, отричате любовта?

Б о н е в а. Добре де, ако се наложи…

Н е в е н к а. Какво, ако се наложи?

Б о н е в а. Може и с любов.

Н е в е н к а (извиква). Моля ви се!

Б о н е в а. Спокойствие, разкош, деца, добро отглеждане на децата, майките си стоят до тях… Любов! Бъррр!

Пауза.

Х а р и (нарушава мълчанието). Ще ми позволите ли повече да не разговаряме с вас?

Б о н е в а. Ще ми спестите досадата да разговарям с вашата ограниченост.

Х а р и. Вие сте ограничена!

Б о н е в а. Ами щом пиша книга за вас…

Б л а г о й. А така.

Х а р и. Това не означава, че сте умна.

Б о н е в а. Казах истина и подскочихте.

Х а р и. Ще подскачам, разбира се.

Б о ж а н. Чакайте, чакайте. Тук не може с недомлъвки, не бива. Доколкото разбирам, вие сте уверена, че работим за сто хиляди кебапчета и десет цистерни бира, по за два апартамента и три леки коли. И като ги натрупаме, ще слезем долу, за да ги изядем.

Б о н е в а (гледа Божан). Предлагам да прекратим, защото това е нова тема, и отново ще подскочите.

Х а р и (подскача). Другарко журналист…

Чува се шум от кола.

 

Н е в е н к а. Микробусът.

Вслушва се в шума на мотора, който заглъхва.

М а р к о. Не беше.

Б о н е в а. Не ме предизвиквайте за по-голяма откровеност.

Х а р и. Вече не ви обичам. (Пие.) Освен ако нарочно. (Прави пауза и отпива).

Б о н е в а (с ирония). Значи, вече не ме обичате?

Х а р и. Никак.

Б о н е в а (оглежда всички). Може би искате да си вървя?

Б о ж а н. Защо? Това са си ваши възгледи.

Б о н е в а. Възгледите разделят хората.

Н е в е н к а. Как можахте да го кажете?…

Б о н е в а. Кое точно?

Н е в е н к а. За кебапчетата.

Б о н е в а. Добре, извинете.

М а р к о. Днес няма нужда да се извиняваме. Искам да знам, в тази книга, дето я пишете, самата вие знаете ли кое е лъжа и кое истина.

Б о н е в а. Ха така, а така – продължавайте.

М а р к о. Не, не – по-добре да се разделим.

Б о н е в а. Трябва да си отида, така ли?

В е с а. Да.

Х а р и. Защо? Ние тук, колкото и да сме големи, имаме нужда от реклама. Понеже си нравим бизнеса. Нали така? Всеки, който прави бизнес, има нужда от реклама. Вие вдигнахте първа шумотевицата, заживяхте с нашия живот, Докарахте телевизията, после киното. Получаваме стотици писма. Много момичета се интересуват дали сме женени. Лично аз получих девет писма и четири снимки. Две от момичетата са хубави, мога да си избирам. Как да се разделим с вас и как да не ви обичаме, щом ни правите популярни. Обичаме ви, разбира се! И няма да допуснем да се скараме за туй, че държите на някакви петстотин лева.

Б о н е в а. Лично аз – за повече.

Неловко мълчание.

Х а р и. Това е.

Мълчание.

Б л а г о й. Микробусът се бави.

М а р к о. Бе, какво стана с Николай?

Б о ж а н. Хари!

Х а р и. Кажи, шефе.

Б о ж а н. Докарай Ники.

Хари тръгва рязко, решен този път да докара закъснелия. Всички стоят безмълвни и почти неподвижни. Хари се връща – тика пред себе си не само Ники, но и Вяра.

Х а р и. Ето ти го Николай, а ето ти го и Верчето.

Николай и Вяра стоят пред Божан.

Б о ж а н. Ники, какво става?

Н и к и (кой знае защо, обръща се към Бонева). Ще се женим.

Х а р и. Добре де, защо говориш на шефа, а гледаш журналистката?

Н и к и. Не знам.

Х а р и. Кажи, кажи.

Н и к и (усмихва се привлекателно). Ми, знам ли?

Б о ж а н. Багажът ти готов ли е?

Н и к и (неубедително). Готов е.

Б о ж а н. Автобусчето може да дойде всяка минута.

Пауза.

Н и к и. Шефе, аз няма да тръгна.

Веса н Невенка почти извикват. Пауза.

Б о ж а н. Започваме да мълчим!

Божан забива кол. До него застава Марко, до Марко – Благой, до Благой – Хари. Всички наблюдават Ники. Ники се размърдва и застава на края.

Секундите текат.

Х а р и (прекъсва тишината). Шефе!

Б о ж а н. Тихо!

Паузата тече отново.

Х а р и. Не мога повече.

Б о ж а н. Харалампи!

X а р и. Защо мълчим, кажете! Да го пуснем при шоколадчето и край!

Б о ж а н. Гемийо, млъкни най-после!

Мълчание.

Х а р и (като стои мирно). Другарко Бонева, как се скарахме, а?

Б о н е в а. Сега мълчим, Хари.

Х а р и. Обичам ви.

М а р к о. Шефе, какво мълчание е това?

Б л а г о й. Всеки си говори.

Х а р и (високо, без да помръдне). Говори ми се! Да му кажа на този, че може да си първи. (Пауза.) Да си вземе шоколадчето и да потегля.

В я р а. Аз ли съм шоколадчето?

Х а р и. Не, леля ми!

В я р а. Никой не ви дава право.

Н и к и (излиза от редицата). Хари!

Ники тръгва към Хари.

Х а р и (все още застанал мирно). Напусни строя!

Ники хваща Хари за ръката.

Н и к и. Какво искаш от момичето?

Х а р и. Удари ме, Ники!… Хайде!

Ники го пуща, тръгва към Вяра, хваща ръката й, повежда я към вратата. Хари отваря уста.

Б о ж а н. Хари, млъкни!

Четиримата продължават да стърчат в редица. Ники и Вяра вървят към вратата, но поведението на четиримата нещо разколебава Ники. Той спира и се обръща към тях. Четиримата го гледат строго. Ники пуща Вяра и прави крачка към другарите си.

Х а р и. Взимай си шоколадчето и…

Б о ж а н. Харалампи!

Х а р и (крещи). Бе защо не ме оставиш да му натрия мутрата? (Тръгва към Ники). Къде отиваш? Искаш да се махаш ли? Махай се!

Н и к и. Не исках да се махна, а да напусна.

В я р а. Искаше да говори с вас.

Б о ж а н (излиза от строя). Ти си готов адвокат.

В я р а. Аз го обичам.

Б о ж а н. Това го знаем.

Божан протяга ръка към Хари.

Х а р и. Шефе, не!

Б о ж а н. Хари!

Божан държи протегнатата си ръка към Хари. Хари поглежда приятелите си, измъква цигарите си и ги поднася към Божан, който налапва една. Хари му поднася огън.

В е с а. Не бива, Божане.

Б о ж а н (на Ники). Искаш да говорим.

Н и к и. Разбира се.

Б о ж а и. Но ти не говореше, ти напусна.

Н и к и. Предизвикахте ме.

Х а р и. Айде сега!…

Н и к и. Хари, разговарям не само с теб. Бригадата се състои от петима.

Х а р и (към Марко и Благой). А вие защо стоите и мълчите, бе? Ники си отива, не чухте ли? Ще се жени за Верчето.

В я р а. Я млъкнете!

Х а р и (към останалите жени). Видяхте ли какво значи жена? Не като вас.

Б л а г о й. Ники, ти мислеше ли да ни дадеш някакво обяснение?

Н и к и (кротко). Влюбен съм. Просто се открихме… А когато човек е влюбен… какво искате, да бъда цял живот с вас?

Б о ж а н. Бъди си и влюбен.

Б л а г о й. Никой не ти пречи.

Н и к и. Непрекъснато заминаваме!

Б о ж а н. По върховете!

Н и к и. Ти си чуден човек, шефе. Разбираш ли, обичам я и искам да бъда с нея. Вече ми се струва, че живея само когато съм с нея.

Б о ж а н. А останалото е подробности?

Н и к и. Да!

Б о ж а н. Лошо, Ники, това е много лошо.

М а р к о. И ние ли?

Н и к и. Тя е временно сервитьорка.

В я р а. Ще заминем за Пловдив.

Н и к и. Тук набираше стаж, да следва.

Б о ж а н. А-а-а ще следва.

Н и к и. Ще следваме.

В я р а. В Пловдив имаме къща.

Б о ж а н. Ще си направите гнездо.

В я р а. Че лошо ли е?

Б о ж а н. И ще си кукнете в него.

В е с а (неочаквано). Точно така!

Б о ж а н (поглежда строго жена си). Весо!

В е с а. Няма да мълча.

Н е в е н к а. Не сме безгласни букви!…

В е с а. Стоим тук и мълчим! ,

Н е в е н к а. Само вие ли…

В е с а. Всичко правите без нас! Не ни позволявате да си отворим устата. Набутате ни у дома и – само да раждаме.

Б о ж а н. Преди малко аз на тебе казах ли ти нещо?

В е с а. Нищо не ми каза, каза ми само да раждам и ме удари.

Изненада.

Б о ж а н. Но ти се извиних.

В е с а. Дори не знаеш да се извиняваш. Вие тук много говорите, много ви хвалят, но сте егоисти и не знаете как да бъдете хора дори с жените си (Мълчание.) Не знаете и да се извинявате.

Н е в е н к а. А трябва да се извинявате.

В е с а. На всяка крачка.

Б о ж а н. Във всяко семейство се случват неща, които не са за пред хора. (Гневно към Веса). Кажи сега, защо си се разплямпала? Не виждаш ли какво става?

Х а р и. Шефът ударил жена си.

Б о ж а н. Хари, от цялата работа най-неясно ми е ТВОЕТО поведение.

Х а р и. Нищо, шефе, нищо ми няма, само съм пред полудяване.

Б о ж а н. Ако играеш – добре, но ако си сериозен…

Б л а г о й. Чакайте, сега съдим Ники!

Н и к и. А-а-а, вие ме съдите!

Б л а г о й. Ники, прощавай.

Б о ж а н (рязко). Защо пък не!

М а р к о. Съдим те, разбира се.

Н и к и. Исках да знам.

Б о ж а н. Напускаш ни и искаш да не те съдим. Зарязваш ни и… Ще те съдим!

Н и к и. Добре де, готов съм.

Б о ж а н. Да де, готов си с отговора: обичам я, ще си живем в Пловдив и ще си сеем кратунки.

Н и к и. За кратунки не знам.

В я р а. Ще учим!

Н и к и. Верче, моля те… Шефе, можем ли да си говорим, без да се иронизираме?

Б о ж а н. Ти иронизираш, не аз!

Н и к и (учудено). Какво?

Божан. Дошъл тук с Верчето точно сега, когато тръгваме, когато ни чакат да свършим нещо важно.

Н и к и. Вършим все важни неща и все ни чакат, на нас ни дават само важните неща.

Б о ж а н. И цялата държава ни гледа.

Н и к и. Няма пък цял живот да ни гледа, я.

Б о ж а н. Какво?

М а р к о. Ники.

Б о ж а н. Ние сме пред погледа на всички, сами сме застанали там, народът ни наблюдава. Ето, тя ще ни опише.

Б о н е в а. Това няма да го пиша.

Х а р и. Пишете и за мен!… Как получих криза заради вас.

Б о н е в а. Какво ще пиша, си е моя работа.

Н и к и. Туй вече не ме интересува.

Б л а г о й. Да де, интересува те Верчето.

Н и к и. Глупости!

М а р к о. Ники, бъде искрен.

Н и к и. Какво е Верчето в тази работа бе, другари! Само повод. Ако искате да знаете, Верчето е повод и нищо повече.

X а р и. И не я обичаш.

Н и к и. Хари!

Х а р и. Така де, ти не я обичаш и е само повод.

Н и к и. Обичам я и все пак е повод… Защото ослепяхме. Защото не виждаме в каква глуха улица сме влезли и как сме се откъснали… Дори от живота сме се откъснали.

Б о ж а н. Животът е в Пловдив, в къщата… Ще отглеждаме кратунки!

Х а р и (полага ръка върху рамото на Бонева). Виж бе, виж каква жена обичам и пак не напущам бригадата.

Н е в е н к а (глупашки). Но тя не те обича.

Б о н е в а (неочаквано). Кой ви каза?

Обръща се към Хари, притиска се към него. Хари навежда глава към нея, Бонева се надига и го целува по устата. Хари сякаш подлудява и я притиска към себе си.

Х а р и. Искам туй никога да не прекъсва! (Милва лицето и с лицето си). Боже, какви мигове имало!…

Б о н е в а. Мили мои!

Х а р и. Боже, какви хубави неща имало по света!… Бих дал всичко да е истина.

Б о н е в а (прави опит да се отдръпне). Време е да се съвземеш.

Х а р и. Ти ме целуна.

Б о н е в а. Трябваше, не виждаш ли, че този бяга.

Х а р и. Много си хитра.

Б о н е в а. Пусни ме!

Х а р и. Измисли още един случай да ме целунеш. Какво ти струва.

Б о н е в а. Ела на себе си.

Х а р и. Невъзможно, с Хари е свършено, тази целувка го свърши.

Б о н е в а. Бъди мъж.

Х а р и. Не съм никакъв мъж.

Б о н е в а. Това е глезене.

Х а р и (взема Бонева на ръце). Ще те нося така чак до… Мозамбик.

Б л а г о й. Хари!

Благой и Марко се запътват да хванат Хари и да издърпат Бонева от прегръдката му. Понесен от някакъв необясним порив, Хари хуква наоколо с Бонева.

Х а р и (сякаш изръмжава). Разбрахте ли ме или да ви помета? Това не е живот, приятели!… Ники, ти си прав.

М а р к о. Край!

Хари се върти с Бонева пред тях, Веса и Невенка пищят, Вяра се е притиснала в Ники, Божан се е хванал за главата.

Х а р и. Ще ви избия всичките!

Б о н е в а. Пусни ме!

Х а р и. Днес е краят на всичко! Пръскаме се! Отиваме! И аз ще отнеса това нещо със себе си! (Бяга из апартамента и коридора и вика.)

Жените пищят:

– Пусни я!

– Полудя!

– Видяхте ли?

– Край!

Божан яростно се хвърля върху Хари, изтръгва Бонева от ръцете му, хваща Хари за реверите и докато се чуди какво да го прави, блъсва го на земята и внезапно хуква навън, излиза. Пауза.

М а р к о. Хари, изправи се!

Х а р и. Накъде повече, Марко? Нали досега се смятах източен до небето?

Б л а г о й. Ти си Хари!

М а р к о. Роден си в гемия!

Х а р и. И петимата сме едно нищо. (Пауза).

Влиза Божан.

Б о ж а н (на Бонева). Малко лошо си поиграхте.

Б о н е в а. Знам де, знам! Понеже нямахте какво да кажете, хвърляте вината върху мен,

Х а р и (заплаква). Страшно бе, шефе!… Това е празно пространство.

Надига се. Става.

Б о ж а н. Кое?

Х а р и. И ние сме в него.

Б о ж а н. Ние?

Б л а г о й. Петимата.

Х а р и. И няма въздух, приятели, няма звук, не чуваме нито дума. Празно пространство без звук и без ехо.

Чува се шум от мотор.

Благой (прошепва в тишината). Микробусът!…

Всички се вслушват в настъпилата тишина.

М а р к о (прошепва). Не беше.

Б л а г о й (нервно). А какво беше? Сега е времето да дойде и да ни отнесе.

Б о ж а н. Но не идва.

Н и к и (на Божан). Не знам какво разбираш под кратунки, но ако мислиш, че и днес ще спестим истината, лъжеш се.

М а р к о. Досега сме я пестили, така ли?

Н и к и. Мисля, че днес циреят ще се пукне.

Б о ж а н. И автобусът ще замине празен.

Н и к и. Поне без мен.

В е с а. И мен.

Н е в е н к а. И мен няма да ме…

Б л а г о й. Ще те взема, хайде.

Н е в е н к а (извиква). Не!

Б л а г о й. Какво?

Н е в е н к а. Не искам!

Б л а г о й. Добре, няма да дойдеш.

Н е в е н к а. Но и ти няма!

Пауза, изпълнена с изненада.

В е с а. Само моят ще тръпне. Ще набере нови хора и ще тръгне. Ще видите.

Б л а г о й. Кой смята, че няма да тръгна?

Н е в е н к а. Аз.

Б л а г о й. Ти се успокой.

В е с а. Работата се разсъхна, не разбрахте ли? Елате да си гледаме децата.

Б о ж а н. Съпругите са с тебе, Ники.

Н и к и. Аз пък ще ти кажа, чс си будала.

Б о ж а н. Знам.

Н и к и. Теб те лъжат. Мамят ни.

Б о ж а н. Кой ме лъже?… Хари, разбираш ли нещо?

Б л а г о й. Лично аз не разбирам.

М а р к о. Хари, кажи.

Х а р и. Вече ме няма.

Б о ж а н. Бонева, разбирате ли нещо?

Б о н е в а (вместо да отговаря). Ники, Хари, не е честно от ваша страна.

Х а р и. Какво искате от мен?

Б о н е в а. И аз обичам, но не вдигам врява.

Х а р и. Вие обичате?

Б о н е в а. Но не хленча и не крещя.

Х а р и. Защото ви обичат.

Б о н е в а. Знаеш ли колко се лъжеш?

Х а р и (изумен). Ужас, нима съществува някой, когото обичате, а той не ви обича.

Б о н е в а. Така че не вдигай пара.

Х а р и. Ще го убия!

Б о ж а н. Хари, Ники ни напуска.

Х а р и. И аз напущам!

Б о ж а н  и  М а р к о. Какво?

Х а р и. Ники е прав. Ники, ти си прав, много си прав и никой не бива да те съди! Скъпи мои хора, единствените ми на света, ние сме минати. Прав си, Ники.

Н и к и (гледа изпитателно Хари). Само не играй.

Х а р и. Глей си работата.

Н и к и. Без плитки игри.

Х а р и (ядосано). Любимото ви занимание е да ме обвинявате, че играя. Кажете колко пъти съм ви изиграл. Не ме интересува нито Иран, нито Мозамбик. Ще се намерят други да им монтират турбините, но не ща ние да бъдем балами.

М а р к о (оглежда тревожно другите). Защо мълчите? Защо го гледате?

Б о ж а н. Какво искаш?

М а р к о. Разбирам, аз да напусна. Но ти? Тебе пък кой те излъга и за какво. Ти си ергенче, орел.

Х а р и (кротко). Нас ни лъжат, другари.

Н и к и. И то как!

Х а р и. Внушават ми, че съм от първата група на обществото, а между мен и Бонева съществува пропаст. Другарко Бонева, съществува ли такава пропаст? (Бонева мълчи). Ето, аз не съм грозен, печеля много, умен съм и го знаете със сигурност, известен съм, досега за мен са написани куп статии, дал съм пет интервюта, имам титла „Герой на социалистическия труд“, но вие никога няма да ме обичате… Това е, ние смятаме, че сме над всичко, внимаваме за етикета си, повтарят ни, че сме неповторими, а то какво…

Б л а г о й. Добре, кое ни разделя?

М а р к о. Защо не кажеш кое според теб ни разделя с Бонева?

Х а р и. Не знам, струва ми се, че мислим различно.

М а р к о. Какво ти пречи да мислиш като нея?

Х а р и (тръгва към Марко, хваща го за реверите, привлича го към себе си и го целува). Браво, Марко откри лекарството.

Б о ж а н. Хари, напускаш ли?

Х а р и. Няма да позволя да се подиграват с мен.

Б л а г о й. Добре бе, кой?

Хари. Не знам точно кой.

Б о ж а н. Съсипа се да измисляш.

В е с а (към Божан). Ще видиш, ще останеш сам.

Б о ж а н. Ами! И на мен малко ми трябва.

Н и к и. Нищо няма да ме учуди, шефе, и се радвам, че Хари е разбрал толкоз сериозни неща.

Н е в е н к а. Хиляда лева можете да си ги докарате и в града.

Б о ж а н. Опала, Венчето изплю камъчето!

Н е в е н к а. Весе, така ли е?

В е с а. Не става въпрос за парите.

Н е в е н к а. Ами! .. .

Б о ж а н (внезапно). Предлагам жените да излязат.

М а р к о. Да.

Б о ж а н (вече не се церемони). Хайде, идете да ядете сладолед!

Б о н е в а. И мен ли гоните?

Б о ж а н. Всички.

Бонева рязко се обръща и излиза. Невенка, Вяра и Веса също излизат и застават в коридора. Петимата са сами. Мълчание.

Б л а г о й (нарушава мълчанието). Какво става днес? (Само Марко повдига рамене.) Не съм очаквал.

М а р к о. Под нас е кипяло.

Н и к и. В нас!

Мълчание. Жените отвън.

В е с а. Лично аз се страхувам, че ще ми го отмъкнат.

Н е в е н к а. И аз.

В е с а. И на мен ми се ходи в Иран, но има рискове.

Н е в е н к а. Това смятах да кажа.

В е с а. Омръзна ми да раждам в негово отсъствие, да гледам деца и да тичам по дежурства в болницата.

Н е в е н к а. Като те остави с три в ръцете!…

В е с а. Вечер няма с кого да проговориш.

В апартамента.

Б о ж а н (подава напред ръка). Хари.

Х а р и. Не бива.

Б о ж а н. (с протегната ръка). Хайде!

Х а р и (бърка се). Знаеш колко ти е…

Въпреки това подава кутията на Божан. Двамата запушват.

Отвън при жените.

Н е в е н к а. Верче, дръж го. От самото начало.

В е с а. Защото…

В я р а. Държа да сме заедно.

В е с а. Отначало сме заедно. Заедно решаваме…

Н е в е н к а. А бе, къде отиде журналистката?

В апартамента.

Б о ж а н. Веса е бременна отново.

Х а р и. Вие пък нямате ли си друга работа?

Б о ж а н. Случи се.

Х а р и. Когато нещо се случи цели три пъти.. .

Б о ж а н (пуши). Днес я ударих…

Х а р и. Изобщо денят започна особено.

М а р к о. Веднъж да дойде проклетият микробус!

Б л а г о й. Това казвам – да не говорим, да чакаме.

Х а р и. И какво?

Б л а г о й. Който влезе в него – влезе.

В коридора.

Н е в е н к а (на Вяра). Оттук нататък това те чака.

В я р а. Винаги така ли се разделяте? Искам да кажа преди всяко тръгване.

Н е в е н к а. Друг път е било по-весело.

В е с а. Бяха най-хубавите дни през живота ми.

Вяра. Не бих могла да чакам шест месеца за няколко дни.

Веса и Невена се споглеждат и нервно се изсмиват.

В апартамента.

Б о ж а н. Момчета, искам само едно – да се разделим така, че като се срещнем след време, да не си обръщаме главите на друга страна. Да се разделим спокойно, да не оплюваме за един ден това, което сме били шест години.

Телефонът звъни. Божан вдига слушалката.

Б о н е в а (гласът ѝ). Божане, какво си въобразяваш, не ви ли е срам! Аз съм виновната, че се пръждосвате, така ли?

Б о ж а н. Бригадата решава свои въпроси.

Б о н е в а (гласът ѝ). Мисля, че все пак съм заслужила с нещо и ми се полага да присъствувам на скапването. Книгата ми е написана, ще поставя само точката. Но да ме гоните като псе навън, когато съм била винаги с вас…

Марко взима от Божан слушалката и я поставя върху апарата.

Пауза, вън и вътре.

Н и к и. Ако не бяха нашите събирания след свършването на обектите, нямаше да знам какво представлява хотел като този (Пауза). Не ми се смейте, но закопнях за нещо обикновено; да се прибирам у дома, да ме чака жена, да чета нещо или да зяпам в телевизора. През зимните нощи да ми бъде топло, да ме ядосва дете, да се скарам на жена си, да изневеря. (Неочаквано Божан избухва в смях, всички го поглеждат, и Благой и Марко се присъединяват към него.) Че аз нямам възможност сега дори да изневеря…

Хари. Свещеното право на човека!

Н и к и. Разправят, че било скучно, ще опитам, ако ми омръзне, ще се върна…

Пауза.

Н и к и. Пари! Защо ми са, щом зъзна под ватенката и вечер се прибирам между четири стени. Пестя и чакам. Какво чакам? Възпяват ватенката. Според мен няма по-лоша дреха от ватенката. Пари!…

Х а р и. Плащат, разбира се, вършим работа за милиони. Защо да не плащат. И други фокуси правят, знаете какви. На мен например ми внушават всеки ден, че съм голям мъж, великан, че мога много и че давам всичко за държавата. (Дълго мълчание.) Обичах ви силно, бих казал жестоко, както ме обичахте и вие. Ние бяхме петима, допълвахме се взаимно, една комбинация, която трудно може да бъде създадена дори в епруветка, а какво остава на открито, сред непоносимите условия. Затова бяхме неповторими и по този въпрос не мога да не се съглася с пресата

Б л а г о й. Така си е?

Х а р и. Освен че сме здравеняци, ние сме умни. Така се случи, такива ни събра съдбата, всеки си има своята индивидуалност, но нас петимата ни обединява еднаквата възможност да застанем над всичко, знаете какво означава туй – дори над завистта. Според мен трудно могат да се намерят пет такива единици на едно място – теоретически могат, но практически не, в роман или пиеса могат, но в реалността трудно. Ние звучахме като измислица.

Телефонът звъни, Марко взима слушалката.

Б о н е в а (гласът ѝ). Губите, глупаци, губите. Винаги сме повтаряли, че сте горе, над всичко, над другите. Но и така ще ви опиша – срутени, паднали, разпръснати по окръжните градове. Ще ви открия. Където и да се мушнете, ще ви намеря. Ще ви опиша как поливате градините си вечер, след работа, тайно от надзора за пестене на водата. Наритахте се днес, напсувахте всичко, разбунтувахте се и се доказахте.

Чува се трясъкът на телефонната слушалка върху апарата. Марко държи слушалката и говори по адрес на млъкналия глас.

М а р к о. „Чудесният сок на родината!”

Б л а г о й. „Превъзходство на дързостта!”

Х а р и. В своя кореспонденция тя изрази миението, че сме субстанция.

М а р к о. На идеалния човек.

Б л а г о й. На другарството!

Бонева се появява в коридора при жените.

Н е в е н к а. Видяхте ли какво направихте.

Б о н е в а. На мен ли говорите.

Н е в е н к а. Това сте вие!

В е с а. Невенке.

В апартамента.

М а р к о. Вървете!

Поглеждат го.

Б л а г о й. Ами ти?

М а р к о. Оставам.

Н и к и. Сам?

Марко. Не. Ще отида някъде, защото няма при кого да се върна. Но ще ви посещавам от време на време, ще ми бъде интересно. Ще дойда при някой от вас. Веса, Невенка или Верчето ще направят салата и след първата ракия ще почнем: Помните ли? След втората ще се питаме дали Хари се с оженил, а след третата може и да си поплачем. (Млъква.)

Б о ж а н. И после?

Шум на микробус.

Жените мълчат и чакат реакцията на мъжете.

Мъжете мълчат..

Б о ж а н. Хари, кажи му да се пръждосва.

Хари тръгва и на вратата се спира.

Х а р и. Една неделя, гледайте какво ми дойде на ум, една неделя лежахме на Девина поляна. Много хора минаха нагоре, българинът напълни планината и почна да постила одеялата си край нас.

Н и к и. Като си отидоха, поляната беше затрупана.

Х а р и. И ние обрахме всичко, а после, да ни се чудиш на акъла, изправяхме цветята.

Н е в е н к а (отвън). Микробусът!

М а р к о. Той пък взе, че дойде. (Пауза). Този път наистина.

Н и к и. Тежко ни, ако един пристигнал микробус разрешаваше всичко.

Х а р и. Не забелязахте ли колко навреме им идват превозните средства.

Б л а г о й. Искам да знам ще тръгваме ли или ще си кажем истината докрай.

Б о ж а н. Според мен дошъл е денят на заминаването.

Х а р и. Ами, щом си вдигнал ръка на Веса.

Пауза.

Б о ж а  н. Щото не искаше да ражда.

Х а р и. Защо не родиш ти.

Б о ж а н. Защото раждат жените, това ми е направило впечатление.

Н и к и. Но мъжете си стоят при тях.

Б л а г о й. Да тръгваме.

Х а р и. Без мен.

Б о ж а н. Какво?

Ники. И аз оставам.

Б о ж а н. За теб вече знам. (Гледа злобно Хари). Видя ли какво направи?

Х а р и (спокойно). Ти също няма.

Б о ж а н. А ти кой си, дето решаваш кой тръгва и кой не тръгва?

Х а р и. Ти също не щеш, и на теб ти е омръзнало, но си по-слаб и по-суетен.

Божан залепя шамар на Хари. В това време влиза Бонева.

Хари се хваща за лицето.

Б о ж а н. Ще ти сплескам муцуната!

Б л а г о й (застава между тях). Защо полудяваме! Не може ли кротко? Който тръгне – тръгне!

Х а р и. Ти тръгни, избягай!

Б л а г о й. От кого?

Х а р и. От Невенка.

Благой го хваща за реверите.

Х а р и. Бийте ме! Днес е моят ден! Всички ме бийте, защото съм добър и трая, всеки ме удря и си трая. Какъв Хари съм аз, какъв Харалампи, нищо не съм, щом ме биете и си трая. А на вас ви е приятно да ме биете. Всеки си го изкарва на мене. Конят е по-силен от човека, но човекът бие коня си. (С о ч и). Ти ме биеш, ти ме биеш, и ти ме биеш! (Накрая е посочил Бонева.).

Б о н е в а. Шефе, ще го ударя наистина! …

Х а р и. Пребийте ме, елате всички и ме набийте, повикайте жените си и те да отмъстят на Хари. Добрият Хари понася. Сутринта довтаса първи да ви вика, сакън да не пропуснете автобуса към новите турбини. Тръгнете, глупаци!… (Отваря вратата и вкарва жените.) Монтирайте! Към вас ще литнат журналисти и обективи, телевизии и мелевизии, фотографи и социолози; ще ви снимат, ще показват мутрите ви, пионери ще ви гостуват и ще ви пеят песни, ще пеят песни и за вас, нищо чудно да ви направят и… Какво да ви направят повече, всичко са ви направили, вече си имате и депутат в Народното събрание…

Б л а г о й. А ти какво очакваш от държавата?

Х а р и. Всички идват, снимат ви и си отиват.

Б л а г о й. А ти какво очакваш?

Х а р и. Но си отиват.

Б л а г о й. Сигурно искаш да останат.

Х а р и (злъчно). Но ние оставаме… (Още по-злъчно). И бачкаме! Самочувствие колкото щеш, монтираме, усмихваме се, неповторимите, тези, които стържат мъглите, субстанцията… Месата на субстанцията посиняват, но субстанцията стои. Срещу петстотин лева на месец! Цялата машина е впрегната за вас, пращат ви телеграми, те излизат в „Работническо дело”, после в другите вестници, имената ви се кръстосват с имената на космонавти и композитори в кръстословици. Веднъж се кръстосах със София Лорен, тя беше водоравно, а аз отвесно и какво – детето ѝ е от друг, а аз само се кръстосвам.

Б о н е в а. Ти си малко зле.

Х а р и. Всички искрени са малко зле.

Б л а г о й. Но ти прекалено.

Х а р и. Тръгни бе, Благой, тръгни към славата си, качи се на Пирин, монтирай, а в това време животът в низините си тече. Баламите са по върховете, а тарикатите долу, в най-ниските низини. А се оказва, че в низините е по-добре, там е всичко. Ако в низините не беше добре, нашата Л ю с и щеше да живее горе, при нас.

М а р к о. Защо?

Хари. Нали имаме равенство.

М а р к о. Ние можем едно. Тя върши друго. Важното е това, което правим, да е онова, което трябва да правим и да го правим така, че да не се срамуваме от него.

Н и к и. Всичко, дето е излязло под ръцете ни, стои. На мястото си!

Х а р и. Защо не иде тя в Мозамбик? Защо не иде тя да осигурява светлина?

Б о ж а н. Защото не може.

Б о н е в а. Това, което се случва днес с вас, е едно глезене. Прищявка. Вие просто сте се размекнали. Понеже сте горе, свикнали сте да бъдете горе, а сега сте в почивка, в някакъв си хотел на „Балкантурист”, в отдиха между два монтажа.

Х а р и. Можехме да поиграем още малко на ветрове от Индия и лъвове…

Б о н е в а. Кажи как?

Х а р и. Ще ме целунете повторно, ще се пренесете в жертва на групата.

Б о н е в а. Ако съм сигурна, че ще успеем, като нищо ще те целуна повторно.

Х а р и. И ще видим бреговете на Мозамбик.

Б о н е в а. Граничещи със загадъчното.

Х а р и. Ветровете ще ухаят на канела.

Б о н е в а. Защото идват от Индия.

Х а р и. През Индийския океан.

Б о н е в а. Плъзват се по плажовете, понасят се по саваната.

Х а р и. Където скитат лъвовете… Нас ни сравниха и с лъвове, журналистите ни сравняват с каквото им падне.

Б о н е в а (продължава играта). Лъвовете стават особени, когато се смрачава.

Х а р и. Но вие никога не си служите с евтини сравнения, вие го казахте просто: големи мъже, удобни и за борба, достойни и за жени.

Б о н е в а. Засилила съм ви.

Х а р и. Но го казахте. На кого услужвате – на нас или на пресата?

Б о н е в а. Искате ли да мълчим и да броим до триста?

Х а р и. Днес първи почуках на вратата, но сега не ми се тръгва. (Пауза) Загорча ми. (Пауза) Но не заради нещата, които Ники изброи. Мен не ме интересуват чак толкова неговите съображения за любимата жена, за удобствата в Пловдив и за образованието.

Н и к и. Сега обиждаш ли?

Х а р и. Хората са различни, Ники.

Н и к и (с ирония). Но ти си над нас.

Х а р и. Божан е по-умен от мен, но аз съм по-умен от теб. Няма как. А Люси е по-умна от всички ни и по-хитра.

Б о ж а н. Пак за Люси!

Б о н е в а. Шефе, остави го да видим!

Х а р и. Затова я питам кога ще живеем ние?

Б о н е в а. Петима приятели! Звучи фантастично. Можете да стигнете не само до Мозамбик. И което е по-важно – никога няма да бъдете самотни. При вас самотата е изключена… На Монт Еверест се качиха двама души, чужди един на друг, и още на третия ден след изкачването се скараха, а вие сте петима, но можете да превземете всичко, без да се скарате.

В я р а (притиска се към Ники). Не!…

X а р и. Ти млъкни!

Б о н е в а. Повярвайте ми.

Х а р и. Тя служи на тия, които ни лъжат.

Б о н е в а (още по-спокойно). Това е вярно.

Х а р и. Както и да го кажеш – с ирония или без ирония, – така е.

Б о ж а н. Но ти си озлобен.

Х а р и. Длъжен съм да бъда злобен. Безмилостен. И да я накарам да млъкне. Защото накрая, същата тази ще се съвземе и ще почне да ни събира.

Б о ж а н. Ще те ударя!

Б о н е в а. Нали щяхме да броим?

М а р к о. Как ще ни събере?

Х а р и. Парче по парче. (Пауза). Ще ни струпа един върху друг.

Н и к и. И право в микробуса!

Б о ж а н. Говори, Хари!

Х а р и. Спокойно, шефе, говоря, разбира се. Имаш ли някакво чувство, че не говоря? Каквото и да ми кажеш, аз на тебе няма да ти вдигна ръка… (С друг тон). Момчета, повярвайте ми, не ми се тръгва. И не заради нещата, които Ники изброи, макар че Ники е прав – още веднъж повтарям – прав. От къде на къде ще се изолираме по разните голи върхове, щом животът си тече долу и хората си живеят. Ние сме също хора и мястото ни е при тях. Ей затова ми се ще да изругая, да напсувам.

Б о ж а н. Добре де, за какво?

Х а р и. Защото измислят, че съм субстанция, че съм цветът на обществото. Аз съм просто Хари. Може да съм най-неповторимият от вас. Но само защото ви има вас. Не ща да ме лъжат. Искам да ми определят точното място, за да знам всеки ден дали го заслужавам.

Б л а г о й. И какво да правим?

Х а р и. Това си е ваша работа. Мен тук някой ме посъветва нещо.

Дълга пауза.

Б о ж а н. Хари. (Пауза). Защо мълчиш?

Х а р и. Броя.

М а р к о. Доколко?

Х а р и. Колкото може повече.

Мълчание.

Б о ж а н. Хари!

Х а р и (въздъхва тежко). Не знам!

Б о н е в а. Още ли не знаеш?

Х а р и. Затуй не става и дума.

Б л а г о й. Преживели сме и други кризи.

Х а р и. Но тогава бях убеден, че е глупаво да ви напущам… Не ме гледайте тъй, ще остана, но ме е яд. Като разумно същество, като човек, който мисли и се уважава, аз се дърпам, бунтувам се.

Б л а г о й. Ами бунтувай се.

Б о н е в а. Сърди се на себе си.

Х а р и (поглежда Бонева). Достатъчно съм се сърдил на себе си, цял живот. Сега се питам дали да не се разсърдя и на останалите.

Б о ж а н. Да се разсърдиш на света не е толкоз трудно. Мързеливите го правят постоянно. Да се разсърдиш на света е не само лесно, но и удобно.

Х а р и. Мое свещено право е да се разсърдя. Представете си, че човек изгуби туй право… Да се разсърди на света. Тогава какво?

Б о н е в а. Не си оригинален.

Х а р и. Тогава няма да му се разсърдя на. света, мразя да съм банален.

Б о ж а н (сериозно). Това е по-трудно.

Х а р и. Значи, съм избрал трудното?

Б о н е в а. И ти прави чест.

Б о ж а н. Понякога е по-трудно да не се разбунтуваш, отколкото да се разбунтуваш.

Веса се раздвижва. Личи си, че е недоволна, но отива в банята и донася бръснарските принадлежности на Божан, влиза в спалнята, изнася куфар. Започва да го подрежда. Невенка и Вяра се раздвижват, готови да кажат нещо.

Б л а г о й (силно, властно). Млъкнете!

Х а р и. Ей, и Благой извика!

Микробусът изсвирва.

Вниманието на всички е отправено към Божан. Божан се приближава до Хари и подава ръка. Хари клати глава. Божан тръсва ръката си.

Хари изважда цигарите си, изправя се до Божан и му подава пакета. Божан измъква цигара, налапва я.

Хари запалва клечка от кибрит, поднася я към

Божан, но движеннето му секва.

Нетърпелив да запали, Божан се привежда.

Хари отдръпва пламъка.

Божан хваща ръката му.

Хари гаси пламъка, след това измъква цигарата от устата на Божан, обръща я и я втиква в устата на приятеля си, но не с филтър навъл, както е било досега. Нова клечка кибрит. Божан засмуква жадно. Микробусът свири.

Б о ж а н. Кажете, кой от вас може да се събуди утре с мисълта, че няма да се видим.

Тишина.

Х а р и. Престани да пушиш!

Б о ж а н. Това, което ще ви кажа, си го знаем, то е в нас, ние го усещаме вътре в себе си. Вътре в себе си чувствуваме, че… Бонева го изрази, онова, за самотата. Тя е успяла да схване нещата дотам, но е забравила да продължи. Лично аз туй мога да кажа за себе си, Хари е прав, че съм суетен. Това е странната, необяснима суета, да останеш. (Мълчание) Да останеш и когато умреш. По долен, егоистичен начин. Да оставиш духа си жив и той да скита по планините като вятър. А самият вятър да се търка безсилен в това, което си оставил. А това, което си оставил, да е плод на твоето творчество. Можел си да го правиш хубаво, оставил си го на… поколенията, на човечеството, и макар че ме е срам да го кажа, защото е казвано много – на родината. Това нещо, наречено родина, привидно ти се изплъзва, но всъщност живее в тебе и, когато трябва, се обажда. Тя е наша съдба. Много неща ще минат и ще заминат, но нашето ще остане все там горе и все ще дава светлина тук – долу. Градинката ще дава само домати. Домати произвеждат всички, светлина произвеждаме само ние. (Закашля се от пушека на цигарата).

Марко отива до Божан, взема цигарата и яростно я смачква.

Б о ж а н. Всичко което казах, гъделичка суетата ми, прав си Хари, аз съм суетен.

Бавно тръгва и застава прав, обърнат към публиката, ясно е, че отново е забил кола. Микробусът свири. Вяра хваща здраво Ники.

Благой се придвижва край него, поглежда го и застава до Божан.

Мълчание. Покой.

Покоя нарушава Марко. Минава разстоянието до редицата и застава трети.

Х а р и (приближавайки се до тях). Шефе, изглежда си голяма личност, а ние да не забележим.

Мълчание. Микробусът свири.

Б о н е в а (приближавайки се до Божан). Ти не си сериозен човек, бе, шефе. Не бива да пушиш, пък пушиш.

Петимата стоят мълчаливо, дори и не поглеждат към Ники.

Микробусът свири. Ники прави движение.

Вяра (извиква). Не!

Хари (яростно). А бе, защо не мълчите там?

Микробусът свири. Вяра изтичва навън, тръшвайки вратата след себе си.

 Ники тръгва към мястото си в редицата и се нарежда. Неподвижност. Сигналът на микробуса изпълва залата и постепенно се превръща в музика.

 Продължително мълчание. Микробусът свири.

К р а й

Библиотека „Естрада“, кн. 11 и 12.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s