Сценка от БОРИС АПРИЛОВ

Сценки и интермедии

В полунощ

 

Нещо като шкаф с чекмеджета и един стол.

Часовникът някъде бие дванайсет в полунощ.

Един крак се прехвърля през прозореца, а след това и една ръка с електрофенерче, което изпраща сноп светлина в хола. След това през прозореца се вмъква млад мъж с шушляк и карнавално домино на очите. Оглежда се и като осветява шкафа, се отправя към него. Опипва го, дръпва две чекмеджета, които не се отварят. Младият маскиран мъж измъква връзка ключове, които изтървава на пода, и вдига недостоен за който и да е крадец шум. Момъкът се оглежда, вдига ключовете и се обръща с лице към шкафа. Неочаквано зад гърба му се появява Той — домакинът на дома, по пижама и с пистолет в ръка.

Т о й  (насочва пистолета). Горе ръцете! . . .

Крадецът вдига ръце.

Обърнете се! . . .

Крадецът се обръща.

Пфу! . . . Млад човек, вместо да се залови за нещо полезно, станал крадец и се вмъква нощем да краде!… Сега, като звънна на милицията, ще ви дам да разберете!… Ако мръднете, ще ви продупча черепа!… (Вдига слушалката.) Какъв е телефонният номер на милицията?

К р а д е ц ъ т.  Не го знам, аз съм новак.

Т о й  (слага слушалката).  Новак!… Няма да ви се размине лесно. Ще го намеря в указателя.

К р а д е ц ъ т.  Указателят е така объркан, че нищо няма да намерите.

Т о й.  Нула четири си знае работата.

К р а д е ц ъ т.  По това време нула четири спи.

Т о й.  И сега аз значи не мога да повикам милицията?

К р а д е ц ъ т.  Така изглежда.

Т о й.  Смъкнете тая маска.

К р а д е ц ъ т. (смъква доминото). Смъкнах я, но вие изобщо не ме познавате.

Т о й. Че тогава защо я слагате?

Крадецът. Да спазя ритуала.

Т о й. Сега ще ви спазя един ритуал… Наберете 44-28-28.

 (Крадецът под дулото на пистолета набира номера и му подава слушалката.)

Т о й.  Никой не се обажда.

К р а д е ц ъ т. Не ви върви. Мога ли да си смъкна ръцете? Премалях.

Т о й. Смъкнете си… Сега ще повикам съседа от долния етаж. (Започва да удря с крак.)

Глас от долния етаж. Ей, говедо, какво си се разтропал посред нощ?

Т о й.  При мен има крадец.

Г л а с ъ т.  Крадците са по-културни от тебе и не вдигат шум, Ако още веднъж ми тропнеш, ще викам милиция.

Т о й.  (към крадеца). Големи неприятности ми навлякохте!..

Ще трябва да ви вържа.  (Издърпва от шкафа едно въже.)Ще ви привържа към стола, пък после ще видим… Сядай, и ако мръднеш, ще ти пръсна черепа!… (Започва да привързва крадеца към стола.) Как можете да водите такова позорно съществуване? Не се ли срамувате от самия себе си… Крадец – това е най-недостойната професия. На ваше място бих станал дори хуморист, само да не крада. Човек се ражда с достойнство.

К р а д е ц ъ т.   (внезапно). Ама нали заради това пусто достойнство станах крадец.

Т о й.  Как така? Млад човек да говори ,така. Сега като ви предам на милицията, ще видите.

К р а д е ц ъ т.  Откакто станах крадец, се почувствувах що-годе човек.

Т о й.  Защо? Какво сте работили досега?

К р а д е ц ъ т. Там е работата, че не съм работил… Само бях назначаван.

Т о й.  Къде бяхте назначаван?

К р а д е ц ъ т. Където си искам … И ще бъда назначаван, където си искам… Чичо Петър ме назначи във вестник.

Т о й.  Кой чичо Петър?

К р а д е ц ъ т. Имам си аз един чичо Петър… Получих седем-осем заплати от вестника, ама нищо не схващам, нищо не разбирам, изобщо съм голям бездарник. Засрамих се от самия себе си и отидох при чичо Рафаил.

Т о й.  Кой чичо Рафаил?

К р а д е ц ъ т. Имам си аз един чичо Рафаил… Казах му, че не искам да работя като журналист, срам ме е от колегите, които знаят на кого съм протеже и затуй ме търпят… Тогава чичо Рафаил ме назначи за десенатор. В едно голямо предприятие. Дори не знаех какво е десенатор…

Т о й.  То и аз не знам какво е десенатор.

К р а д е ц ъ т.  Да измисляш и определяш десените на модерните тъкани…

Т о й.  Аха, че то е хубава работа!

К р а д е ц ъ т.  Получих седем-осем заплати и отново се засрамих. Нищо не разбирам от десени… Когато се засрамих най-много, хукнах при чичо Ставри.

Т о й.  Кой чичо Ставри?

К р а д е ц ъ т.  Имам си аз един чичо Ставри… който ме изпрати в чужбина. Там се засрамвах цели пет години, защото съм пълен некадърник. И себе си засрамвах, и роднините си засрамвах, и когато започнах да се засрамвам нетърпимо, взех, че се върнах по собствено желание и нашите толкова се изненадаха, че ме пратиха да се прегледам при професор Шипковенски.

Т о й. Да ви кажа правата – имало е защо… Чакай да ви разхлабя тази връзка тук, че ви убива… (Разхлабва въжето около кръста му.) После?… Много интересна история, знаеш…

К р а д е ц ъ т.  После – направо при чичо Стоян.

Т о й.  Слушай, чакай да ти разхлабя още малко въжето. Да дишаш по-свободно… Пък ти ми кажи кой е този чичо Стоян…

К р а д е ц ъ т.   Имам си аз един чичо Стоян…

Т о й.   Ще запалите ли една цигара?

К р а д е ц ъ т.   Да.

Т о й.  (оставя пистолета в джоба на пижамата си и измъква цигари, като му пали една и му развързва ръцете). Да ви развържа ръцете, че да си пушим.

К р а д е ц ъ т.  Благодаря. (Запушва.)

Т о й.   Слушай, позволи ми да ти говоря на ״ти“.

К р а д е ц ъ т.   Може . . . Пие ми се вода.

Т о й.   Ей сега… Газирана вода искаш ли?

К р а д е ц ъ т.  Може.

Т о й.  Ей сегинка… (Излиза и донася чаша вода.) Заповядай. На краката не ти ли убива?

К р а д е ц ъ т.   Нищо ми няма.

Т о й.  Много съм те стегнал там. Ще те отпусна. (Отпуща въжето.) Сега си добре, нали?

К р а д е ц ъ т.    Идеално съм… Изобщо моята трагедия е в това, че цял живот съм се чувствувал идеално.

Т о й.   Ами с тия чичовци… Кажи сега за чичо си Стоян.

К р а д е ц ъ т.   Чичо Стоян ми каза: Избирай! … Докато съм жив, целият свят е твой. Къде искаш?… Чудя се къде да си избера.

Т о й.  Наистина си голям будала… Като те слушам, ми прилошава. Чакай да махнем туй гадно въже. (Развързва го съвсем.) И ти си избра какво?

К р а д е ц ъ т.   Оставих ги да ми избират, а те ми предложиха свободно място за милосърдна сестра в наша болница в развиващите се страни. Отказах.

Т о й.   И поиска да те изпратят като главен лекар, нали?

К р а д е ц ъ т.   Не. Аз съм деликатен човек.

Т о й.  Ти си един будала.

К р а д е ц ъ т.  Назначиха ме за началник на курортен комплекс.

Т о й.    Не си бил чак толкоз будала.

К р а д е ц ъ т.  Получавах седем-осем месеца заплата, но така започнах да се срамувам от себе си, че един ден си казах: „Човече, най-срамното за теб е, че си пълен некадърник, пък можеш да постъпиш, където си искаш… На какво прилича това? Никъде не си на мястото си, мързелив си, но ако е останало у тебе капка достойнство, справи се сам с живота.“

Т о й.   Тук си сгрешил.

К р а д е ц ъ т.   Реших да живея достойно и станах крадец. Още съм новак, доста съм некадърен, но смятам, че с течение на времето ще се обиграя. Поне не ме е срам, че не мога да върша нищо.

Т о й.  Глупости не ми се слушат.

К р а д е ц ъ т.  Сега ме предайте на милицията, че да ми дойде акъла в главата.

Т о й.   Виж, тая няма да я бъде!… Сега ще те пусна да си ходиш и да носиш много здраве на чичовците си Петър, Рафаил, Став-ри и особено на чичо си Стоян от мен, Хараламби Муцев… Ето ти и визитната ми картичка (подава му я). Нека стои у теб, да ти напомня за човека, който ти е показал правия път. Ако не си спомняш за мен, тогава се засрами, а не за разни глупости.

К р а д е ц ъ т.   Вие ме карате да се върна пак в моя недостоен живот на скитане от служба на служба и от чичо на чичо?… Срам ме е.

Т о й.  Слушай, момче, ако някои започнат като теб да се засрамват, къде отиваме? Хайде сега си върви със здраве и помни Хараламби Муцев. (Потупва го по рамото и го съпровожда до вратата.)

Библ. „Естрада“, кн. 8

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s