„ДЯДО МРАЗ“

Posted: 03.06.2012 in Bulgarian literature

Сценка от БОРИС АПРИЛ ОВ

Сценки и интермедии

Дядо Мраз

Граничен пункт, през който минават туристи. Двама от митническите чиновници явно скучаят по това време на деня. Случайно или не, но никой не минава.

 

П ъ р в и я т.  От пет години работя като митнически чиновник на този граничен пункт и за пръв път, ми се случва вече двайсет минути никой да не минава.

 

Вт о р и я т.  Дано. Малко да си починем. Тази година просто се изкривих от работа.

 

П ъ р в и я т.   Я да те видя. Вярно, че си малко изкривен.

 

В т о р и я т.  И ти си малко изкривен… Защо не се погледнеш в огледалото?

 

П ъ р в и я т.   Нямам време да се погледна.

 

Отвън се чуват звънчета. Звънят настойчиво.

 

В т о р и я т.  Това пък какво е? Не чуваш ли да звънят звънчета?

 

П ъ р в и я т.  Как да не чувам. Някой си сложил звънчета на клаксона. Ти ли ще се заемеш с него?..

 

В т о р и я т.  Мой ред е (става, оправя униформата си). Ако искаш, двамата да го посрещнем?

 

Звънчетата продължават да звънят.

 

П ъ р в и я т.  Този пък няма търпение… И аз ще дойда.

 

В т о р и я т.  Ето че той сам се вмъква при нас. Виж какъв чешит. Какво е това облекло?

 

Д я д о  М р а з. (влиза при тях). Другари, от един час звъня и никой не идва.

 

П ъ р в и я т.  Добър ден, Дядо Мраз! . . . Къде си се научил да лъжеш? Няма една минута, откакто звънна.

 

Д я д о  М р а з.  По-бързо, че закъснях.

 

П ъ р в и я т. (към Втория). Ще му прегледаме ли багажа?

 

В т о р и я т.  Да каже какво носи и да подпише една декларация.

 

П ъ р в и я т.   Дядо Мраз, няма ли да пиеш едно кафе?

 

Д я д о  М р а з.  Чудни хора сте. Какво кафе, като бързам, та пушек се вдига.

 

П ъ р в и я т.  Тогава кажи какво носиш.

 

Д я д о  М р а з.  Традиционните новогодишни подаръци. Както всяка година.

 

В т о р и я т.   Например?

 

Д я д о  М р а з.  А бе вие не знаете ли какво нося всяка година на децата? Подаръци. Кукли, играчки, нещо за обличане, матадори. Не се сърчи, човече, бонбони, бонбони…

 

П ъ р в и я т.   Добре, добре. Подпиши тази декларация.

 

Д я д о  М р а з.  (учудено). Каква декларация?

 

П ъ р в и я т.  Декларация, че няма да продаваш, а само ще подаряваш.

 

Д я д о   М р а з.   Какво, нямате ми доверие ли?

 

П ъ р в и я т.  Не разбираш ли от формалности?

 

Д я д о  М р а з.  Разбирам.

 

П ъ р в и я т.  Тогава?… Я подпиши тук и на добър път.

 

Д я д о  М р а з.  Дайте да подпиша. (Подписва.) Чакат ли ме децата?

 

В т о р и я т.  Разбира се, бързай . . .

 

Дядо Мраз се сбогува.

 

На добър път!… Внимавай на завоите и спазвай правилника…

 

Д я д о  М р а з.  Довиждане.

 

П ъ р в и я т.   Довиждане.

 

Двамата остават пак сами.

 

(Чеше челото си.) То наистина имало Дядо Мраз, бре Иване.

В т о р и я т.  Изглежда, че наистина има.

 

П ъ р в и я т. Досега ми се струваше, че този старец е измислен само за децата.

 

В т о р и я т.   И на мен ми се струваше, но, както виждаш – имало… Да си направим ли по едно кафе?

 

П ъ р в и я т.   Ей сега ще включа котлона. Пес или турско?

 

Отвън припряно звънят на звънеца.

 

В т о р и я т.   Чуваш ли нещо?

 

П ъ р в и я т.  Чувам, каквото чуваш и ти… (Поглежда уж през прозореца.) Форд таунус, а звъни като шейна.

 

В т о р и я т. (гледа през прозореца). Слушай, това е втори Дядо Мраз.

 

П ъ р в и я т.  Да, още един.

 

Влиза вторият Дядо Мраз. «

 

Д я д о  М р а з   в т о р и. Добър ден, момчета!… Хайде, че закъснях.

 

Чиновниците се споглеждат и с интерес разглеждат одеждите му.

 

П ъ р в и я т.   Добре дошъл, Дядо Мраз!

 

В т о р и я т.  (хитро). О, Дядо Мраз, добре дошъл в нашата страна!…  Ти си милион и петстотин хилядният турист тази година.

 

Д я д о  М р а з.  Така ли? Радвам се… Вдигнете бариерата, че бързам.

 

П ъ р в и я т.   Откъде идваш?

 

Д я д о  М р а з.   (с артистичен тривиален глас, който ни е омръзнал да го чуваме). Аз ида, мили деца, от далечни, далечни страни, обвити в лед, където добрите феи ми дадоха най-добрите играчки да ги направя подарък на добрите български деца… Три дни и три нощи пътувах… Отдалеч, чак от северния полюс.

 

П ъ р в и я т.   Не идваш ли от Западна Германия или от Англия?

Д я д о  М р а з.   Нямам време за шеги. Чакат ме.

 

В т о р и я т.   Можем ли да хвърлим поглед на багажа?

 

Д я д о  М р а з.  Хвърлете, но нали, знаете играчки-миграчки, бонбони-монбони…

 

П ъ р в и я т.   Добре, подпиши тук тази декларация.

 

Д я д о  М р а з.   Декларация?… За какво?

 

П ъ р в и я т. За това, че носиш играчки-миграчки, бонбони-монбони…

 

Д я д о  М р а з.  За пръв път ми искат подобни формалности, но дайте да подпиша и да бягам. (Подават му, подписва.) Добрите български деца ме чакат… (Тръгва.)

 

П ъ р в и я т.  Дядо Мраз, все пак да хвърлим един поглед на багажа, а? . . . Просто да спазим формалностите.

 

Д я д о  М р а з.  А бе вие луди ли сте, или сте бюрократи? Сега, когато ме чакат нетърпеливите български деца.

 

П ъ р в и я т.  Виж какво – колко часовника?

 

Д я д о  М р а з.   В какъв смисъл?

 

П ъ р в и я т.   В смисъл на омеги и зенити.

 

Д я д о  М р а з.  А, в този смисъл ли? Пет.

 

П ъ р в и я т.   Не са ли двайсет?

 

Д я д о   М р а з.   Ей, как познахте? Точно двайсет.

 

П ъ р в и я т.  Да пишем в протокола едно трийсет и край, а?

 

Д я д о  М р а з.   Добре, пишете трийсет.

 

В т о р и я т.   Транзистори колко да пишем?

 

Д я д о  М р а з.  Това се казва митница… Пиши там два… Бдителни български чиновници, ей!. . .

 

В т о р и ят.   Пиша ги четири. Може ли?

 

Д я д о  М р а з.   Може, само че вие, изглежда, ми нямате доверие? Вие просто не вярвате, че съм дядо ви Мраз.

 

В т о р и я т.  Напротив… Все пак, кажете ни кой сте?

 

Д я д о  М р а з.   Най-обикновен български специалист. Бях на командировка за един месец… Всичко си признавам. Готов съм да отговарям пред закона. Пишете един радиоапарат, петдесет комбинезона и една машина за циклене на паркет… Дайте да подпиша.

 

П ъ р в и я т.   А колата?

 

Д я д о  М р а з.   Ей, вярно бе!… От разсеяност щях да забравя колата.

 

П ъ р в и я т.  Я по-добре да излезем навън и да, огледаме всичко на място.

 

Д я д о  М р а з.   Ще огледаме, другари, но ми кажете как успяхте да ме разкриете. Така добре се дегизирах и облякох. Такъв верен глас извадих.

 

П ъ р в и я т.   (смее се). Нямате шанс, другарю. Истинският Дядо Мраз ви изпревари с пет минути.

 

Д я д о  М р а з.   Какво? Истинският?… Един висок?

 

П ъ р в и я т.   Да.

 

Д я д о  М р а з.   Той не е никакъв Дядо Мраз, а Стоянчо. Мошеник! Плагиатор! Какво ми трябваше да му разкривам идеята си… Значи преди пет минути?

 

В т о р и я т.   Точно.

 

Д я д о  М р а з.  Човек на никого не може да има вяра, другари митничари!… Измамен свят се е навъдил… Стоянчо, и ти ли, Стоянчо!…

 

В т о р и я т.   Кой е този Стоянчо?…

 

Д я д о   М р а з.   Племенникът, другари… От моята служба. Лично аз го назначих и го пратих в командировка, да ми прави такива мизерии на връх Нова година!

 

П ъ р в и я т.   Хайде към колата, другарю Дядо Мраз!

 

Излизат.

Библ. „Естрада“, кн. 8

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s