„ПРОИЗШЕСТВИЕ“ – пиеса шарж

Posted: 03.06.2012 in Bulgarian literature

БЪЛГАРСКИ ЛОВНО-РИБАРСКИ СЪЮЗ, Централен съвет, София, 1969 г.

БОРИС АПРИЛОВ

П  Р О И З Ш Е С Т В И Е

едноактна пиеса – много смешна, та чак… до сълзи…

ЛИЦА :
ВИСОКИЯТ – журналист от София
НИСКИЯТ – инструктор от Окръга
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на Съвета в с. Дупково
СЕКРЕТАРЯТ на Съвета в същото село
ГИНЧЕВ – председател на стопанството в същото село
ГЛУХОНЕМИЯТ – без думи
КРЪЧМАРЯТ – без думи
КРЪЧМАРКАТА – с една реплика
РАЗСИЛНИЯТ – с две–три реплики

Първата картина се развива в кръчмата на селото, а втората – в канцеларията на Съвета.

Действието се развива в наши дни, през един ден от началото на лятото, по обед.

 Забележка към режисьора:

Да се играе леко, непретенциозно, без шарж. Финалните думи, които произнася разсилният бай Данко, да се изпълнят от рутиниран актьор, да прозвучат убедително.

КАРТИНА ПЪРВА

Обикновена селска кръчма, загатната с няколко елемента.

Влиза се отляво. В дъното на сцената или вдясно – вход към склада (или мазето) на заведението, където се държат част от стоките.

След вдигането на завесата няколко секунди празна сцена, никой не влиза; облегнат на една от масите спи ГЛУХОНЕМИЯТ, добродушен несретник от селото. Далеч изревава някакво магаре. Добива се чувството, че наоколо няма жива душа.

Влиза висок, симпатичен мъж с куфар в едната ръка и с портативен магнетофон в другата. През рамото му е преметнат фотоапарат. Оглежда обстановката, поставя куфара на пода, а магнетофона и фотоапарата на масата. Забърсва запотеното си чело, поглежда часовника и сяда. След като чака известно време, почуква. Никой не му отговаря.

 

ВИСОКИЯТ: Ало, има ли хора тук? /Магарето изревава втори път/ Шефе! /Измъква вестник от джоба си и започва да чете, но става нетърпелив и отново чука по масата./ Искам да ям! /Никакъв признак на живот. Високият се изправя, поглежда през вратичката към склада и се връща на мястото си. Отива при дремещия на масата, слага ръка върху рамото му. Глухонемият скача уплашено./ Спокойно, другарю. Къде са хората?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /усмихва се глуповато и издава някакви гърлени звуци/.

ВИСОКИЯТ: Къде е кръчмарят?… Кой ще ми сервира?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /продължава с гърлените звуци/.

ВИСОКИЯТ: В това село Дупково няма жива душа. Прекосих го – Жив човек не видях… Чувате ли какво ви казвам?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /ръкомаха, дявол знае какво иска да каже/.

ВИСОКИЯТ: Къде са селяните? /високо/ Къде са хората ви, питам !

ГЛУХОНЕМИЯТ: /усмихва се и прави знаци с ръце/.

ВИСОКИЯТ: Ако те разбрах, да пукна!… Един-единствен човек и той – ням. Да не сте измрели?… Да не ви е тръшнала чума?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /замахва с ръце отвисоко, сякаш удря с нещо земята/.

ВИСОКИЯТ: Какво?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /повтаря жеста, сякаш копае/.

ВИСОКИЯТ: Аха!…

ГЛУХОНЕМИЯТ: /усмихнато се навежда и уж прибира нещо от земята в джобовете си/.

ВИСОКИЯТ: /иронизира/. Виж, сега всичко ми стана ясно!… Всичко разбрах… /сякаш на себе си/ Абе, ти ми казваш нещо важно, ама… /услушва се/ Идва някакъв мотор…

Влиза Ниският, с каска на моторист личи си, че е също гостенин на селото, сигурно в командировка.

НИСКИЯТ: Най-после хора!… Какво става в това село?… Няма жива душа по улиците… /оглежда кръчмата/ Искам да си пийна нещо. Кой ще ми сервира?

ВИСОКИЯТ: Няма да бъда аз.

НИСКИЯТ: Защо?

ВИСОКИЯТ: И аз съм гост като Вас.

НИСКИЯТ: Значи, и вие не сте от селото?

ВИСОКИЯТ: Абсолютно никак. Умирам да видя някой от селото.

НИСКИЯТ: Ами този другар?/ /поглежда глухонемия/.

ВИСОКИЯТ: Този другар е глухоням.

НИСКИЯТ: Сега я втасахме – един местен човек, и той да излезе ням.

ВИСОКИЯТ: И Вие ли не видяхте никого?

НИСКИЯТ: Жива душа няма. Имам работа с председателите на съвета и стопанството. Нито единия, нито другия. Канцелариите им празни като не знам какво.

ВИСОКИЯТ: Вие по каква линия?

НИСКИЯТ: Инструктор от Окръга. А Вие?

ВИСОКИЯТ: Аз съм журналист от централната преса… Вас къде Ви хвана дъжда?

НИСКИЯТ: Успях да се скрия в колибата на едно лозе. Валя страшно… Вас къде Ви хвана?

ВИСОКИЯТ: В автобуса. На път… По едно време помислих, че ще ни удави. Спираме на мегдана, гледаме – само едно магаре.

НИСКИЯТ: Ами то, хората като ги няма, магаретата тръгват по площадите. Знаете ли какво мисля?

ВИСОКИЯТ: Кажете.

НИСКИЯТ: Викам си, не трябва ли да се обадим в Окръга. Тук става нещо.

ВИСОКИЯТ: Може би трябва. Много тайнствена работа. Къде има телефон?

НИСКИЯТ: В канцеларията на Съвета… Тук е станало нещо необикновено.

ВИСОКИЯТ: Сигурно се е разиграла някаква трагедия… Цялото село е празно. Трябва да алармираме.

НИСКИЯТ: /сочи с глава глухонемия/. Този сигурно знае нещо, ама как да разкаже… Човече , кажи нещо.

ГЛУХОНЕМИЯТ: /разбрал, че се обръщат към него, започва отново да се усмихва/.

НИСКИЯТ: /високо/. Къде са хората?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /издава гърлени звуци/.

НИСКИЯТ: Какво?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /издава гърлени звуци, вдига ръце и удря с въображаем копач земята/.

НИСКИЯТ: /към Високия/. Разбирате ли нещо?

ВИСОКИЯТ: Дава все този отговор.

НИСКИЯТ: Като че ли копае нещо с мотика или дявол знае що.

ВИСОКИЯТ: Иди го разбери. На този свят човек трябва да знае много езици.

Глухонемият изчезва в складчето на кръчмата и се появява с едно сандъче в ръка. Застава пред двамината, поставя сандъчето на пода, навежда се, вдига уж нещо от пода и го хвърля в сандъчето. Повтаря жеста.

НИСКИЯТ: Разбрахте ли нещо?

ВИСОКИЯТ: Май че погребва някого.

НИСКИЯТ: И нам мен ми се струва тъй… Сега ще проверя.

Ниският ляга на пода и скръства ръце над гърдите си. Немият го гледа учуден. За да помогне на етюда, Високият застава молитвено над главата му и бърше очи с кърпичка. Немият повдига усмихнато рамене. С главата сякаш отрича.

ВИСОКИЯТ: /изправя се/. Не е това.

НИСКИЯТ: /изправя се/. Изглежда, че не е погребение.

ВИСОКИЯТ: Изглежда. Ако беше погребение в селото щяха да останат поне децата.

НИСКИЯТ: Най-добре е до се обадим в окръга. Мисля че трябва да предупредим. Това го изисква гражданският ни дълг.

ВИСОКИЯТ: Ще се обадим, но ще умра от яд като знам, че този все пак може да ни каже нещо. /Високо към Глухонемия/ Да не ги е погълнала земята бе, другарю?

ГЛУХОНЕМИЯТ: /усмихнато се чеше по врата и се чуди как да обясни/.

Най–после той започва друг етюд: показва част от ръката си от пръстите нагоре, върти ръка ту надолу, ту нагоре. Разбира по лицата им, че още не са проумели, внезапно пъха ръка в джоба на Високия, измъква кибрит и пали клечка. Над горящата клечка върти другата си ръка, обръща я с длан нагоре и надолу.

ВИСОКИЯТ: Преди малко не разбрах нищо, но сега се обърках съвсем. Изглежда, че е станала голяма трагедия.

НИСКИЯТ: Трагедия, свързана с огън и някакво печене. Утре ще гръмнат вестниците.

ВИСОКИЯТ: Ако е трагедия, този гражданин няма да се смее.

НИСКИЯТ: Глухонемите винаги се смеят.

ВИСОКИЯТ: /излиза и се връща/. Времето се оправи…

НИСКИЯТ: Ще телефонираме ли?

ВИСОКИЯТ: Първо да си отворим по една бира.

НИСКИЯТ: Добре. Да пийнем по една бира и да бягаме към телефона.

Влиза в склада и домъква три бутилки. Отваря ги с прибора на тезгяха. Подава едното шише на високия, а другото на Глухонемия.

ВИСОКИЯТ: /надига бутилката/. Наздраве!

НИСКИЯТ: Наздраве!…

ГЛУХОНЕМИЯТ: /надига бутилката и казва нещо гърлено/.

ВИСОКИЯТ: Това вече го разбрах.

НИСКИЯТ: Каза „наздраве“, нали?

ВИСОКИЯТ: Лесен и приятен език.

Тримата са вдигнали бутилките като тромпети. Пият.

Внезапно в кръчмата връхлетява човек, който носи някаква кошница в ръце. Поглежда ги бегло, закрива кошницата от тях и изчезва в склада.

ВИСОКИЯТ: /сваля бутилката от устата си/. Сега вече ще разберем всичко.

НИСКИЯТ: Този беше кръчмаря. Изглежда, че наистина има нещо тревожно.

ВИСОКИЯТ: /спокойно отпива/ Всичко ще се изясни след няколко секунди.

Но докато се усетят, кръчмарят излиза от склада и профучава край тях, този път с празна кошница. Изчезва навън.

Високият и Ниският хукват след него, викат го – напразно. Връщат се и се поглеждат.

ВИСОКИЯТ: Какво беше това?

НИСКИЯТ: Как можа да ни избяга?

ВИСОКИЯТ: Мистерията се задълбочава.

НИСКИЯТ: И все пак – наздраве!

ВИСОКИЯТ: Наздраве!…

Тримата надигат бутилките. В този момент край тях профучава някаква лелка с огромна тенджера, която старателно прикрива. Изчезва в склада.

Този път Високият и Ниският застават на пътя ѝ  и я очакват.

Лелката не закъснява да се появи. Тенджерата вече е празна. Двамата затварят пътя ѝ. Тя се стъписва от изненада.

КРЪЧМАРКАТА: Какво има? Какво искате?

НИСКИЯТ: Кръчмарке, какво става тук?

КРЬЧМАРКАТА: Какво може да става?

ВИСОКИЯТ: Няма да те пуснем, докато не обясниш.

КРЪЧМАРКАТА: /безцеремонно/. Я се махайте от пътя ми! /грубо минава между двамата и изчезва навън/.

Високият и Ниският се споглеждат.

ВИСОКИЯТ: Кажете нещо.

НИСКИЯТ: Избяга ни.

ВИСОКИЯТ: Мистерията се заплита още повече.

НИСКИЯТ: Много тайнствена работа… Бих рекъл да надзърнем в склада.

ВИСОКИЯТ: Не знам дали имаме право.

НИСКИЯТ: Защо да нямаме? Аз съм инструктор,

ВИСОКИЯТ: А бе, то и аз съм журналист, ама… Не Ви ли замириса на риба?

НИСКИЯТ: Кръчмарката вонеше на риба. Но те всички кръчмарки миришат на риба и манджа.

ВИСОКИЯТ: Предлагам да погледнем в склада /тръгва към вратичката/.

Ниският го следва. Изчезват.

Глухонемият надзърта любопитно.

Високият и Ниският се връщат, сядат до масата.

ВИСОКИЯТ: /надига бутилката и пие/ Чудна работа!…

НИСКИЯТ: /също пие/. Не е толкоз чудна…

ВИСОКИЯТ: Откъде са взели толкова много риба. Съвсем прясна.

НИСКИЯТ: /оставя бутилката/. Сигурно не са я купували.

ВИСОКИЯТ: Изглежда, че подразбирате нещо.

НИСКИЯТ:  /пак усмихнато/.  Започва да ми се изяснява.

ВИСОКИЯТ: Наблизо минава ли река?

НИСКИЯТ: Минава. Хубава, дълбока река.

ВИСОКИЯТ: Значи са я уловили.

НИСКИЯТ: /тайнствено/. Хубаво са я уловили те…

ВИСОКИЯТ: Ще се изясните ли?

НИСКИЯТ: /сякаш на себе си/. Не очаквах такова нещо.

ВИСОКИЯТ: Какво?

НИСКИЯТ: /отново сякаш на себе си/. Ръководителите – и те.

ВИСОКИЯТ: Моля?

НИСКИЯТ: Цялото село, барабар с представителите на властта… Такова нещо може да се случи само в България.

ВИСОКИЯТ: Ще се изясните ли най–после?… Тревожно ли е?

НИСКИЯТ: Според мен, доста тревожно… Туй село Дупково, вече не знам какво да го правим… Излязло да лови риба. Затуй няма никой по къщите.

ВИСОКИЯТ: Но откъде толкова риба?

НИСКИЯТ: Пороят.

ВИСОКИЯТ: Аха!… Започнах да разбирам и аз. Но, това е нечовешко.

НИСКИЯТ: За съжаление – така е.

ВИСОКИЯТ: Просто не мога да повярвам.

НИСКИЯТ: /изправя се/. Елате!

Високият също става и тръгва след Ниския, който го води към входа на заведението, където спират.

НИСКИЯТ: Помиришете!

ВИСОКИЯТ: /поема въздух/. Мирише на риба.

НИСКИЯТ: Това е.

ГЛУХОНЕМИЯТ: /издава гърлени звуци и върти ръка с длан нагоре–надолу/;

НИСКИЯТ: Иска да каже, че цялото село пече риба.

ВИСОКИЯТ: И пържи риба… Дяволска работа!… Трябва да предприемем нещо.

НИСКИЯТ: Поне да ги стреснем… Ама, какво?

ВИСОКИЯТ: Една идея ми се върти в главата, но не знам дали ще даде резултат… Селото има ли радиоуредба?

НИСКИЯТ: Когато я пуснат, чува се в околните села.

ВИСОКИЯТ: Заведете ме в кабината ѝ .

НИСКИЯТ: Какво ще правите?

ВИСОКИЯТ: Ще видите… По-скоро, ще чуете.

НИСКИЯТ: Тогава, да побързаме!… Излизат.

КАРТИНА ВТОРА

Канцеларията на Селсъвета.

Въоръжен с нож председателят чисти риба. Секретарят също. /Маркират, всичко е привидно/.

СЕКРЕТАРЯТ: Другарю председател, ти май налови повече от мен.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: И твоята не е малко. /Поглежда в коша му/. Хубава риба.

СЕКРЕТАРЯТ: Много нещо. Какво ще я правим?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ще печем, ще пържим, ще готвим и ще солим.

СЕКРЕТАРЯТ: Знаеш ли как се осолява?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Чистиш вътрешностите, измиваш и блъскаш сол.

СЕКРЕТАРЯТ: Само тази ли е твоята риба?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ами!… Жената също е натряскала един панер.

СЕКРЕТАРЯТ:  И моята другарка е напълнила още две тенджери.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: А децата ти?

СЕКРЕТАРЯТ:  И те насъбраха каквото можаха. Много риба, ей!… Да ѝ се ненадяваш на нашата река. По едно време загребвах направо с лопатата.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /продължава да чисти/. И аз… Селото лови още.

СЕКРЕТАРЯТ: Все още е останало малко от дребосъка.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да вземем да ги спрем, а? Какво ще кажеш?

СЕКРЕТАРЯТ: Не можем. Ще кажат – председателят и секретарят си напълниха кошовете, а сега вече забраняват. Ще се получат усложнения. Току – виж, че на следващите избори няма да гласуват за нас.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /души въздуха/. На какво мирише?

СЕКРЕТАРЯТ: – /също души въздуха/. Пържат… Селото вече пържи!…

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Голям берекет!… Цялото село пържи.

Влиза Гинчев – председател на стопанството. Едва мъкне огромния пълен кош.

ГИНЧЕВ: Да е хаирлия!.. Тази година голям урожай,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Защо идваш тук? В стопанството нямате ли си канцелария?

ГИНЧЕВ: Ръководството е заело всичко.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Както виждаш и ние тук чистим, няма място.

ГИНЧЕВ: Ще се намери. Неудобно ми е пред подведомствените. Народните маси не бива да знаят какво вършат ръководителите им.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вече знаят. Защо се криеш?

ГИНЧЕВ: Друго си е, когато не те виждат. Вие защо сте се скрили?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да ти кажа правата – по същите причини.

Звъни телефонът.

СЕКРЕТАРЯТ: /вдига слушалката/. Секретарят на Съвета… Другарят председател… /поглежда към председателя, който му прави знаци/ Няма го. На обиколка е във връзка с градоустройствения план… Обадете се следобед /затваря/.

ПРВДСЕДАТЕЛЯТ: /както изкормва една риба/ Кой беше?

СЕКРЕТАРЯТ: Не знам.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /към Гинчев/. Дечо, можеш да минеш в другата стая?

ГИНЧЕВ: Така си мислех да сторя. /Излиза с коша/.

Председателят и секретарят запяват весела песен. Чистят рибата с ентусиазъм, почти обърнати с гръб към нас. Не можем да видим рибата – не ни е и нужно. Всичко се маркира, всичко е условно.

По едно време, увлечени от доброто си настроение, двамата си потропват с крака , кажи–речи ще заиграят хорце.

Весело им е. Доволни са.

Изведнаж гръмва марш. Включена е радиоуредбата на селото. Затихване на музиката.

ГЛАС /на говорител/. Радио София!… Точно време… След десет секунди ще бъде дванадесет часът.

Председателят и секретарят поглеждат часовниците си.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /показва часовника си/. Виж!

СЕКРЕТАРЯТ: /показва му часовника си/. Ти виж!

Двамата отново запяват.

ГЛАСЪТ: Новини от страната... Нов туристически дом в Краище. В живописната местност недалеч от село Киселица, Кюстендилски окръг, днес се проведе голям туристически събор по случай откриването на новата хижа „Краище“. Това е нова придобивка за туристическите организации в окръга… Извънредно съобщение на НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ ПО ЗАЩИТА И ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА. Днес в околностите на село Дупково се изля силен дъжд, който причини порой. Водите на Дупковската река потекоха мътни. Застрашената от задушаване риба започна да търси плитчините край брега, потърси спасение в по-бистрата плитка вода. Населението на селото, обхванато от съзнание за опазване на ценното рибно богатство се вдигна единодушно. Начело с председателя на Съвета, другарят Кольо Каракаланов, секретаря на Съвета Бичо Мичов и председателя на стопанството Дечо Гинчев, селяните, въоръжени с кошове, чували и лопати, се запътиха към реката, където проявиха неповторим героизъм. Те навлизаха в мътните води и с риск за живота си измъкваха рибата на въздух, да улеснят дишането ѝ. По този начин бе спасен живота на пет тона риба.

Високоговорителят млъква.

Председателят и секретарят са застанали един срещу друг с  ножове в ръце и се гледат.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Бичо, ти… чу ли нещо или така ми се е сторило?

СЕКРЕТАРЯТ:  Ти чу ли?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Аз чух нещо, ама не мога да повярвам.

СЕКРЕТАРЯТ: И аз чух, ама не мога да повярвам.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Казаха май нещо за нас.

СЕКРЕТАРЯТ: Имаше такова нещо. Споменаха ни имената.

Връхлетява Гинчев от другата стая, с нож в ръка.

ГИНЧЕВ: /запъхтяно/.  А бе вие чухте ли?

ДВАМАТА: Чухме.

ГИНЧЕВ: /Чеше се по врата/ Защото и аз чух. Каква беше тая работа?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Кажи какво си чул?

ГИНЧЕВ: Похвалиха ни по радиото.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Това ли чу?

ГИНЧЕВ: Много хубави работи казаха… Кога са го научили, кога го предадоха, знаеш ли?

СЕКРЕТАРЯТ: И кой им е казал, не разбирам.

ГИНЧЕВ: Който ги е осведомил, май че не е…

СЕКРЕТАРЯТ: Какво не е?

ГИНЧЕВ: Не е разбрал нещата. Взел, че ни похвалил.

СЕКРЕТАРЯТ: Да бе. Изкарал ни герои и спасители.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Че то, фактически, ако погледнеш по-така… нали разбираш, така си беше. Рибата не можеше да диша.

СЕКРЕТАРЯТ: Ние… фактически…

ГИНЧЕВ: Фактически, ние ѝ помогнахме да не се мъчи.

СЕКРЕТАРЯТ: Фактически, ние… Щеше да се задуши, нали?… Една риба като не може де диша, се задушава.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Като нищо!… Вместо да се измъчва горката, ние такова…

СЕКРЕТАРЯТ: /все още иска да разбере как ще се извърти въпросът./ Какво… такова?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Такова… Не разбираш ли?

СЕКРЕТАРЯТ: Разбирам.

ГИНЧЕВ: Чакайте сега!… Ти като негов секретар – разбираш, ама аз не можах. Например: какво – такова?

СЕКРЕТАРЯТ: Ами, такова… Измъкнахме я от водата да не се задуши.

ГИНЧЕВ: Да, ама на рибата фактически мястото ѝ е във водата. На нас мястото ни е на сушата, нейното място си е вьв водата. Всеки ще ти каже това.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /внезапно/. Да, ама не и в мътна вода… Ние фактически я измъкнахме от мътилката, нали?

СЕКРЕТАРЯТ: Да.

ГИНЧЕВ: И после?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Е, после… Нищо после!

ГИНЧЕВ: Как може без после? То не може току-тъй – без после.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /нервно/. После, докато чакахме да се избистри водата и да си я върнем в реката…

СЕКРЕТАРЯТ: Рибата, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да си върнем рибата в реката, тя взе, че умря. Разбираш ли?

СЕКРЕТАРЯТ: Аз разбирам.

ГИНЧЕВ: Тогава и аз разбирам.

СЕКРЕТАРЯТ:  Разбираш, пък се опъваш.

ГИНЧЕВ: Исках да се уверя бе, другари… Аз бях сигурен, че спасявахме рибата от удавяне, ама исках да го чуя от вашите уста.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /почуква с ножа по бюрото и въдворява тишина/  Предлагам да хвърлим тия ножове и да си измием ръцете.

ГИНЧЕВ: /глупаво/. Няма ли да пържим?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Вече нито ми се пържи, нито ми се пече.

СЕКРЕТАРЯТ: Защото се е запекла една…

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Млък!…

СЕКРЕТАРЯТ: /изненадано/. Какво?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Нищо не се е запекло… Повече от радиото ли ще знаеш? Нали чу какво ти казаха хората? Ние, тримата, сме спасили рибата от удавяне.

ГИНЧЕВ: Де се е чуло – риба да се дави?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Така си е думата… Искам да кажа – от задушаване.

СЕКРЕТАРЯТ: И?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Радиото ти го каза ясно, че сме герои. Това е радио София, не ти е някаква капиталистическа станция, дето лъже… Да хвърлим ножовете и да си измием ръцете.

Излизат.

Връщат се един по един. Пръв се появява председателят, бърше ръцете си в кърпа. Тананика си нещо весело.

Влиза секретарят. Поема другия край на кърпата и също се бърше, като си пее.

Трети се появява Гинчев, хваща третия край на кърпата.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Трима души се бършат от една кърпа.

СЕКРЕТАРЯТ: Искаш да кажеш, че не е на добро?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не съм суеверен.

Продължават да си бършат ръцете, демонстрират символичното измиване на ръце от цялата работа.

Влиза Ниският – инструкторът.

НИСКИЯТ: Здравейте, другарю председател!… Какво е това масово бърсане на ръцете? В това има нещо символично.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Колективизация, другарю Инструктор.

СЕКРЕТАРЯТ: /пуща се от кърпата/. Здравейте, другарю Иванов!

ГИНЧЕВ: Здраве желаем, другарю Инструктор!

НИСКИЯТ: Какви са тия подвизи и чудеса, бе?… Радиото гърми за вас, хвали!

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Дребна работа. Не биваше да се вдига толкова шум,

НИСКИЯТ: Как така. Окръгът се гордее с вас.

СЕКРЕТАРЯТ: Доказахме на какво сме способни.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не разбирам само как научиха толкоз бързо… А и ти, довтасал си на секундата.

НИСКИЯТ: Това ни е работата – да довтасваме бързо… Добре сте си измили ръцете, а?

СЕКРЕТАРЯТ: Налага се,другарю Иванов.

НИСКИЯТ: И за какво сте се събрали ?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да обсъдим положението. Много риба измъкнахме на сухо, но докато чакахме да се избистри водата и да си я пуснем обратно, тя взе, че умря.

НИСКИЯТ: Нищо, другарю Председател. Важен е подвигът, инициативата…

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /скромно/. В това отношение се постарахме. Погледнато в този аспект, наистина проявихме героизъм.

Внезапно връхлетява Високият. Бързо отваря куфара, измъква портативен магнетофон и фотоапарат. Поставя магнетофона на бюрото, оттегля се назад и прави няколко снимки на тримата герои.

Макар и изненадани, тримата бързад да заемат пози, гипсират се пред обектива. Високият успява да се намесва енергично, подрежда ги и щрака ли щрака, като фоторепортер.

ВИСОКИЯТ: /в движение/. Другарю Председател, усмихнете се!… Мерси… Сега и другите!… Така! /щрака/. Благодаря… /вади бележник/. Аз съм от Централния печат… Ще разкажете ли нещо по случая? Безподобен и героичен пример за опазване на природата.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /скромно/. Не е чак толкоз героичен, но… Да поседнем /смее се/ Като на пресконференция. /Заемат местата си.  Председателят сяда зад бюрото, обмисля малко и започва. /Сутринта се заоблачи. Черни облаци покриха небосвода. Заваля и загърмя. Такъв дъжд село Дупково не е запомнило от години. Потоп!… Второто пришествие… Разбира се, както всяка работа и дъждът има своя край. Когато престана да вали, чуваха се само отделни гърмежи и на небето святкаше тук–там. Изведнаж при мен идва някой и вика: „Другарю Председател, рибата!“ Какво, викам, рибата? „Реката, вика“ …Какво, викам, реката?…  „Реката, вика, тече мътна и рибата се задушава… Селото излиза, вика, да такова…“

СЕКРЕТАРЯТ: Да спасява.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да спасява… Тогава реших, че ние…

СЕКРЕТАРЯТ: … от ръководството…

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: …трябва да увлечем хората в борба за спасяване на рибата. И се втурнахме в мероприятието.

СЕКРЕТАРЯТ: Акцията.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Акцията. Обхванахме и увлякохме масите… Вадим, вадим – спасяваме, спасяваме, каквото можем, спасяваме… А риба много, как да насмогнеш… Селото излезе цялото, барабар с бабите и децата. Спасяваме, спасяваме, спасяваме…

СЕКРЕТАРЯТ: Уморихме се да спасяваме, другари! /показва дланите си/ излязоха ми мазоли да спасявам.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /спокойно, сякаш си отдъхва/.  Мероприятието може да се отчете като изпълнено, макар че не до самия край.

ВИСОКИЯТ:  /тънко иронично/ Нима остана още риба в реката?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /не загрял/. За съжаление на практика се оказа, че рибята не издържа на сухо. Тя се огъна пред трудностите, не можа да преодолее новосъздадените условия и част от нея почина. За нас, обаче остана да важи един факт – че в даден момент връхлети ли ни стихията, селото се изправя като единно цяло и следва ръководните си другари докрай. Това сме забелязали винаги, когато се появят порои в Дупковската река /отдъхва си /. Можете да задавате въпроси… /сеща се нещо/ трябва да отбележа, че радиото е попресилило нашия подвиг, но общо взето го е отразило художествено и реалистично… Имате думата за въпроси.

НИСКИЯТ: Другарю Председател, вие ли повлякохте дупковчани, или те Вас?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Фактически, някой даде сигнал. След сигнала ние овладяхме положението и се юрнахме… Втурнахме се към задачата и фактически от този момент ръководството обхвана масите.

ВИСОКИЯТ: И вадехте рибата от водата, нали?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Ами, тя рибата, другарю Журналист, като не може да диша от мътилката, излиза накрая, дето е по-бистро и се мъчи да диша. Така… /показва, като отваря и затваря уста/. Добре, ама ние не знаем дали ще преодолее обективните трудности и се намесихме. Човекът трябва да защищава природата,

ВИСОКИЯТ:  Как се намесихте?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: С навеждане, другари. Навеждахме се и поемахме рибата.

ВИСОКИЯТ: И къде я поставяхте?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: В разни кошове и тенджери.

ВИСОКИЯТ: С каква цел?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да изчакаме пороя, другарю Журналист. Щом се изтегли мътилката, да си я върнем в реката.

ВИСОКИЯТ: Значи, тази ви беше целта?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да. /замисля се/. Но, тук вече търпим известна критика.

ВИСОКИЯТ: В какъв смисъл?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: В смисъл, че не се съобразихме.

ВИСОКИЯТ: С какво не се съобразихте?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Не взехме под внимание капацитета на нейната дихателна апаратура. Тъй да се каже, рибата не можа да изтрае до избистрянето на реката и… почина.

ГИНЧЕВ: Почина и то поголовно.

СЕКРЕТАРЯТ: Това ни изненада. При подобни бъдещи акции ще приготвяме предварително казани с прясна вода.

ВИСОКИЯТ: Жалко за рибата.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Наистина жалко, но фактически, важното е, че овладяхме и поведохме масите.

ВИСОКИЯТ: И сега какво ще правите мъртвата риба?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: На рибата вече ѝ е все едно какво ще я правим, другари. Мъртвата риба няма съзнание. Това е добиче. Дори като жива е добиче, а какво остава като е мъртва. Тя вече няма съзнание.

ВИСОКИЯТ: /иронично подмята/. За разлика от вас, нали ?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /май че се досеща нещо/. Този въпрос в какъв смисъл да го вземем?

ВИСОКИЯТ: В широкия.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ:  Защото отначало ние помислихме, че в тесния смисъл… Ние като ръководство… също се огънахме малко. Тук търпим известна критика. Но важното е главното, общата насока е правилна. Селяните проявиха героизъм и се увлякоха.

НИСКИЯТ: Вие лично как предпочитате рибата – жива или мъртва?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Да помисля малко, да не би въпросът да е провокационен.

НИСКИЯТ: Ще се изясня. Пържена ли я предпочитате или печена?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /поглежда присъствуващите и се мъчи да проумее нещо. После решава да натисне по слабото място./ Зависи от вас самите. /смее се/ Както кажете, така ще я приготвим.

ВИСОКИЯТ:  /играе подло/. Аз я предпочитам пържена.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /отдъхва си/. Пържена ще бъде… А виното?

ВИСОКИЯТ: Предпочитам го бяло.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Браво бе, човек… Бяло да бъде!… Имаме достатъчно вино, другари. Председателят на стопанството е с нас.

ВИСОКИЯТ: А риба има ли достатъчно?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /широко/. Колкото щете.

ВИСОКИЯТ – В София ще мога ли да си занеса?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Разбира се.

ВИСОКИЯТ: На каква цена?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Няма цена. Безплатно.

ВИСОКИЯТ: Едно десет килограма?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Десет – десет. /Към председателя Гинчев/ Гинчев, прати човек до избата за вино. Ще му направим един гуляй, както се полага на пресконференция.

СЕКРЕТАРЯТ: Да полеем героизма на село Дупково.

ВИСОКИЯТ: Това е вече друго. Ако не бяхте отпуснали вино щях да задам и други провокациони въпроси, например, защо удряте рибата с лопати.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /усмихнато/. Допуснаха се изстъпления, другари. Без това не може. И лопати имаше, и чували имаше, но какво да се прави – човекът е субективно животно, както е казал оня… Сега да си хапнем и пийнем… Къде да направим трапезата – тук или у дома?

ВИСОКИЯТ: Предпочитам тук,

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /весело/. Дадено. Но защо тук? У дома е по–приятно.

ВИСОКИЯТ: Защото не ми се разкарва магнетофона. Тъкмо си е зареден и записва целия ни разговор.

Председателят, Секретарят и Гинчев се изправят.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /зяпнал/. В какъв…

СЕКРЕТАРЯТ: …смисъл…

ГИНЧЕВ: …фактически?

ВИСОКИЯТ:  /спокойно/ В смисъл, че още утре ще предам записа на Радиото, да ви чуе цяла България.

НИСКИЯТ: Да се поучи от хора като вас.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /сочи себе си/. Като мен?

СЕКРЕТАРЯТ: Като мен?

ГИНЧЕВ: Като мен?

ВИСОКИЯТ: Да, като вас.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /смъква актьорските си мустаци/. Извинявайте, но аз съм обикновен актьор и нямам нищо общо с тая работа /съблича се/.

СЕКРЕТАРЯТ:  /съблича се/. Нито пък аз.

ГИНЧЕВ: /съблича се/. И аз.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: /като актьор/.  Аз съм актьорът …………. и съм само за чистия спортен риболов.

Връхлита разсилният на съзета, натоварен с пълен чувал.

РАЗСИЛНИЯТ: Другарю Председател, къде да поставя рибата?

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ: Бай Данко, не разбра ли , пиесата свърши.

РАЗСИЛНИЯТ: /почесва се по носа/, А бе тя пиесата, че свърши, свърши, ами кога ще свършат бракониерите!

ЗАВЕСА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s