„РЕПЕТИЦИЯ“ – естрадно-сатирична програма…

Posted: 03.06.2012 in Bulgarian literature

По ОНОВА време много се харесваха и правеха т. н. Сатирични спектакли. Това се налагаше от практиката на всички любимци на публиката да обикалят села и градове с подобни „смешни“ спектакли, без декори, без костюми… По този начин те „донасяха“ културата и изкуството до народа – като им пробутваха пропаганда – направена като критика или смешки.

И понеже по едно време Народът вече не беше толкова наивен и имаше малко по-високи изисквания – артистите се обръщаха към по-добри автори за текстовете.

Баща ми беше много добър автор, освен това – и на свободна практика; налагаше му се да пише и подобни „пиеси“ – но поне влагаше освен „текст“ – и „по-текст“ – както пише в тази тук… Има огромно количество подобни сценки, а и репризи за Цирка.

Доста се чудех дали да ги добавям тук – и реших да публикувам всичко. НЯМА от какво да се срамувам, дори съм му безкрайно благодарна, че успя да се справи със ситуацията в онова общество – и да ни отгледа в едно скромно безпаричие. Доста по-късно вече успя да превъзмогне „прага на нищетата“ – и да осигури едно средно положение на семейството, а когато излязохме от дома на родителите ни – дори си построи яхтичка – леко пресилено название на платнохода му!…  (Д.В.)


Р Е П Е Т И Ц И Я

ЕСТРАДНО-САТИРИЧНА ПРОГРАМА

ОТ БОРИС АПРИЛОВ

ЛИЦА:
МИТКО –актьор, песимист
ИВАН
СТРАХИЛ –режисьор на колектива
БОРИС
ЛЮБЕН
КИРИЛ
ГОШО
ВЯРА
МАРИЯ
МАГДА

Заб. Изброените имена са произволни, на актьоритеучастници в колектива. Заменят се с истинските имена на участниците. Разбира се, съставът на колектива може да се увеличава или намалява, както и да се променя пропорцията между мъжете и жените, заети в спектакъла.

И в интермедиите, които представляват естествени разговори през време на почивките в репетицията, могат да се вписват местни или заводски проблеми, но внимателно и с много мярка. В никакъв случай да не се стигне до издребняване и пошлост.

Н А Ч А Л О

Завесата се вдига и разкрива празна сцена с десетина небрежно нахвърлени стола. В дъното са натрупани бюра, маси, паравани, телефон и пр. –реквизитът на спектакъла.

В десния вътрешен ъгъл на сцената върху поставка стои магнетофон. Бързо влиза Митко, един от актьорите, но като вижда празната сцена, се успокоява и поглежда чавовника си.

Запалва цигара, сяда на един от столовете, хвърля ръкописа на спектакъла на друг стол и се зачита в някакъв вестник. Спокойно влиза Иван, другият от актьорите.

И в а н. Здравей, Мите!

М и т к о. Здравей, Ванка!

И в а н. Ние ли сме първите?

М и т к о. Както винаги.

И в а н (Поглежда часовника си). Има още няколко минути. (Разтваря ръкописа на спектакъла.) Готов ли си с материала?

М и т к о. Чат-пат.

И в а н. Какво ще кажеш за спектакъла?

М и т к о. Доста тъпичък.

И в а н. Аз пък избягвам да давам оценка… Нали знаеш, хумор и оратор се проверяват пред публика.

М и т к о. Ще видим. В събота ще се изясни всичко.

И в а н. Стига с твоя прословут песимизъм.

М и т к о (гледа към входа). Страхил пристига.

С т р а х и л (влиза леко и весело). Здравейте!

И в а н. Здравей, лругарю режисьор!

М и т к о. Здравей, Страхиле!

С т р а х и л (хвърля ръкописа върху един стол). Знаем ли текста?

М и т к о. Чат-пат.

С т р а х и л (поглежда часовника си). Без пет… Иване, пусни, записа да чуем нещо от музиката. Или не… Да дойдат и другите.

Влизат Борис и Вяра.

Б о р и с. Здравейте, гении от окръжен мащаб!

В я р а. Здравейте!… (Гледа луксозен плик.) Пуснали са интересни дамски чорапи.

М и т к о. Колкото и да са интересни, все пак са направени от бримки. Разплете ли се една, отиде целият чорап.

Б о р и с. Стига, песимисте!

С т р а х и л. Ако разсъждаваме така, всичко е направено от бримки.

М и т к о. Така си е… В живота всичко е направено от бримки. .. Иване, не е ли така?

И в а н. Не е, разбира се. . . Сладоледът не е направен от бримки.

М и т к о. А колективът?

И в а н. За кой колектив говориш?

М и т к о. Например нашият.

И в а н. Засега сме прекрасен колектив.

М и т к о. А за в бъдеще?

И в а н. От нас зависи да бъдем и тогава.

М и т к о (аргументира се). Както виждате, има още три минути до началото на репетицията, а сме се събрали само половината.

С т р а х и л. Да, но има още три минути.

М и т к о (смее се). Брей!… Какво може да стане за три минути? Могат ли всички да влязат наведнъж?

Влизат едновременно Магда, Кирил, Гошо и Мария. Носят смях и живот. Секунда след туй влиза и Любен.

С т р а х и л (към Митко). Песимисте, как сме?

М и т к о (не пада по гръб). Да, ама малко остана да не дойдат.

И в а н (натъртва). Да, ама дойдоха.

М и т к о (играе на думи) Да, ама е случайно.

М а г д а. Пак ли някакво песимистично изказване?

Л ю б е н. Митето пак се е заял.

М и т к о. Гледай си работата!

Л ю б е н. Това и правя.

В я р а (към жените). Купих си интересни чорапи.

М а р и я (живо). Така ли?

С т р а х и л. Тишина!… Край!… Започваме работа.

Сядат по столовете. Страхил остава прав. Измъква от джоба си хартийка с набелязани точки.

С т р а х и л. Най-напред искам да ви кажа, че съм доволен от колектива. Главно от дисциплината. Дори смея да помисля, че в това отношение сме по-добри от някои държавни театри.

М и т к о. Защото тук сме от един дол дренки.

С т р а х и л. В смисъл?

М и т к о. В смисъл, че сме самодейци и още не са се очертали звездите. Да изпъкне някой, че да видиш какво става.

Л ю б е н. Дай боже да изпъкне!

М и т к о. Ще видиш тогава… Ама то добре, че няма да изпъкне.

С т р а х и л. Да не пророкуваме!… Тихо!… Повтарям, че съм доволен. Стане ли нещо лошо, тогава ще му мислим.

М и т к о. По-добре е отсега да му мислим.

С т р а х и л. Добре де, какво да мислим? Нали трябва да стане нещо?

Митко (сякаш на себе си). Ще видите в събота.

Смях.

Страхил. Знаете ли си ролите?… (Някои потвърждават.) Днес е последната ни репетиция преди генералната. За последен път пред празна зала.

М и т к о. То пък в събота ще се препълни и ще прелее.

С т р а х и л. В събота ще му мислим.

Л ю б е н. Тази събота става вече прословута.

С т р а х и л. Няколко последни думи: имаме няколко сценки, написани за нас от Борис Априлов.

М а р и я. Авторът ще дойде ли на премиерата?

М и т к о. Да заповяда. Много важно.

С т р а х и л. Важно е главно за теб.

М и т к о. Защо пък за мен?

С т р а х и л. Защото най-много променяш текста.

Смях.

М и т к о (хапливо). То пък един текст.

Страхил. За последен път апелирам да не импровизирате^ Авторът е написал, каквото е могъл. В процеса на работата измислихме и вмъкнахме някои неща. Дотук стига!… Без разрешение никакво прибавяне на текст.

К и р и л. Да казвам ли онова, дето го измислих?

С т р а х и л. Кое?

К и р и л. Че славата е единствената тежест, която всеки иска да носи сам.

С т р а х и л. Да!

М и т к о. А моята мисъл, че жената е жена само в кухнята?

С т р а х и л. За това питай Шопенхауер?

М и т к о. Кой е пък тоя?

Смях.

Страхил. Внимание!… Участниците в първата сценка да са готови. Излезте да се гримирате.

Участниците в първата сценка излизат.

И в а н. Да пущам ли магнитофона?

С т р а х и л. Пускай!

ПЪРВА ИНТЕРМЕДИЯ

Иван пуска магнитофона. Прозвучава бодра мелодия. При магнитофонния акомпанимент актьорите запяват.

Репетицията почва пак навреме

и сърцата ни започват да горят,

че изкуството не може без горене

и театърът не е занаят.

Щом пред тебе се покаже режисьора, ,

щом ти викне нещо с властния си глас

ти забравяш всяка грижа и умора,

от земята се откъсваш завчас.

Играй, играй!

Танцувай, пей!

Докрай, докрай

плачи или се смей!

Играй, играй!

Танцувай, пей!

Така докрай

умри или живей!

Репетицията почва пак навреме

и сърцата ни започват да горят,

че изкуството не може без горене,

че театърът не е занаят…

В такта на мелодията колективът подрежда и разчиства сцената, приготвя обстановката за първата сценка. Всичко се върши леко, като в танц, без напрежение. Когато всичко е готово, участниците напущат игриво сцената и музиката спира.

 

 

ВЪЗВРЪЩАНЕ НА ДОВЕРИЕТО

Влиза Първият, след него Вторият.

П ъ р в и я т. Гичев, какво става, нещо не си в настроение.

В т о р и я т. Имаш право.

П ъ р в и я т. Неприятности ли?

В т о р и я т. Шефът ме гледа накриво, другите ме гледат накриво… Излязло ми е лошо име и не знам как да се оправя.

П ъ р в и я т. На този свят всичко може да се оправи.

В т о р и я т. Но не и това. Разбираш ли какво значи да ти нямат доверие?

П ъ р в и я т. Доверието е нещо, което се губи и се печели. На този свят може всичко. Не могат да възкръснат само умрелите, но и това не се знае.

В т ор и я т. Глупости!

П ъ р в и я т. Искаш ли да те оправя?

В т о р и я т. Ти ли?

П ъ р в и я т. Светът, мойто момче, е такъв, че трябва да живееш тарикатски. За хитреците няма неприятности. Басираш ли се, че ще те оправя?

В т о р и я т (учудено). На какво да се басирам?

П ъ р в и  я т. Все пак трябва да изкарам някой лев от тая работа… Ако те оправя, ще ми дадеш трийсет лева, ако не те оправя, аз ще ти дам трийсет лева.

В т о р и я т. Защо пък трийсет?

П ъ р в и я т. Такава ми е таксата за дребни услуги.

В т о р и я т. Стига глупости.

П ъ р в и я т. Значи според тебе едно доверие струва по-малко от трийсет лева?

В т о р и я т (замислено). Не е до парите. Никой не може да ми помогне.

П ъ р в и я т. Да възвърна доверието към теб за мен е най-лесната работа. Басираме ли се ?

В т о р и я т. Добре, но не те ли е срам да взимаш пари за такава работа?

П ъ р в и я т. Ние тарикатите печелим от всичко. Кой когато може лъже и излъганият не бива да се сърди… Само със заплата не се живее, момчето ми. И знай, че ти работя с намалена тарифа.

В т о р и я т. Добре де, в какво се състои работата?

П ъ р в и я т. Басираме ли се?

В т о р и я т. Басираме се.

П ъ р в и я т. Слушай сега… (Бръква е джоба си и измъква портфейл.) Виждаш ли това? (Показва му го.)

В т о р и я т. Виждам. Твоят портфейл.

П ъ р в и я т. Точно така… В него сто седемдесет и четири лева, един лотариен билет и един адрес на мой човек в Хасково…

В т о р и я т. Е?

П ъ р в и я т. Нищо… Изгубвам портфейла и ти го намираш.

В т о р и я т. После?

П ъ р в и я т. После го предаваш на профорга.

В т о р и я т. После?

П ъ р в и я т. После той вика хората, прави справка, връща го на който го е изгубил и ти изразява публична благодарност. Това е обикновена постъпка, но те ще я отчетат като героизъм. Поздравления, похвали в стенлиста, снимка в многотиражката… Това оправя ли те?

В т о р и я т (засиява). Знаеш ли, че наистина ме оправя?… Но, не мирише ли на измама ?

П ъ р в и я т. Който не мами, не яде… Бъди тарикат!… Светът е на хитреците. Баламите да си теглят последствията.

В т о р и я т (след кратък размисъл). Прав си, приемам… Баламите са си балами.

П ъ р в и я т (тупа го по рамото). Така те искам!… А сега, пристъпваме към изпълнението на задачата… Трийсет, нали?

В т о р и я т. Бъди, спокоен, трийсет.

П ъ р в и я т. Ето подхвърлям портфейла на пода… (Подхвърля го) Ти го намираш… Намери го де!… (Вторият гледа учудено, най-после се навежда и вдига портфейла.) Точно така!

В т о р и я т (стои и зяпа). Сега?

П ъ р в и я т (бащински усмихнат.) Сега при профорга… Бягай де! (Вторият хуква. Първият усмихнато вади цигара и запалва.) Ех, балами, балами, докога ще ви уча?… (Дръпва дим.)} Докога ше ви предавам частни уроци?… (Изведнъж замислено.) Абе аз не му ли взех малко?… Трябваше да му кажа петдесет. Доверието днес струва скъпо. Колкото повече доверие ти имат, толкова повече поразии можеш да правиш… Но карай да върви – той е бедничък и наивен простак, не може да се справя с живота. (Сяда на стол и полуусмихнат прави колелца с дима, после ги пронизва с пръст.) С този номер съм измъкнал доста пари. Номерът с портфейла има голям производствен и финансов ефект…

Влиза профоргът, придружен с двама души от профорганизацията.

П р о ф о р г ъ т. Стоянчо, да си загубил нещо?

П ъ р в и я т. Какво да съм загубил? Нищо не съм загубил.

П р о ф о р г  ъ т. Все пак (усмихва се) помисли си дали не си загубил нещо.

П ъ р в и я т (весело, почти добродушно). Какво ли имам, че да го губя.

П р о ф о р г ъ т. Все пак прегледай си джобовете.

П ъ р в и я т. Сега пък джобовете… (Опипва джобовете си отначало спокойно, след това по-бързо, а накрая паникьосано.) Портфейла!

П р о ф о р г ъ т. Портфейла я!… (Победоносно.) Какъв цвят?

П ъ р в и я т (трескаво). Кафяв.

П р о ф о р г ъ т. Кафяв я!… А какво съдържа?

П ъ р в и я т (прихваща чело с ръка и се старае да си спомни,] сякаш е много трудно.) Е-дин би-лет от лотарията…

П р и д р у ж и т е л я т  н а  п р о ф о р г а. Друго?

П ъ р в и я т. Чакай… Един адрес на познат от Хасково.

П р и д р у ж и т е л я т. Друго… Най-важното!

П ъ р в и я т (изведнъж). Сто седемдесет и четири лева!

П р о ф о р г ъ т (усмихнато). Сто трийсет и четири лева.

П ъ р в и я т (озадачен) Какво?

П р о ф о р г ъ т. Забравил си точната сума… (Вади портфейла.) Заповядай!… Днес в нашето предприятие е зарегистрирана една честна и доблестна постъпка. Честният служител Мико Гичев е намерил портфейла и го донесе при мен. На утрешното събрание ще му изразим публична похвала, ще го пишем в стенвестника и в многотиражката.

П р и д р у ж и т е л я т. Наистина доблестна постъпка.

Д р у г и я т  п р и д р у ж и т е л. Трябва да му изкажем публична благодарност.

П ъ р в и я т (все още изумен). Но…

П р о ф о р г ъ т. Отиваме да доложим на директора… Хайде, колеги! (Повежда ги.)

Излизат.

Първият бързо започва да бюи парите.

В т о р и я т (влиза). Благодаря ти, братко! (Подава му ръка, която Първият приема като в унес.) Аз съм реабилитиран.

П ъ р в и я т (иронично). Така ли? (Показва с очи портфейла.)

В т о р и я т. Вече съм честен.

П ъ р в и я т (иронично). Така ли мислиш?

В т о р и я т. Мина идеално!… Ти си гений!

П ъ р в и я т (все още иронично). Значи вече си честен?

В т о р и я т. Отпреди пет минути. (Бърка в джоба си и му подава пари.) Ето ти хонорара от трийсет лева.

П ъ р в и я т (приема парите, като го гледа в очите). А колко лева имаше в портфейла, ако смея да попитам?

В т о р и я т (спокойно). Сто седемдесет и четири.

П ъ р в и я т. А колко има сега в него, ако смея да попитам?

В т о р и я т (съвсем спокойно). Сто трийсет и четири.

П ъ р в и я т. Защо се явязва такава разлика, ако смея…?

В т о р и я т (спокойно и нахално). Иди се оплачи!

П ъ р в и я т. Така ли ?

В т о р и я т. Само че никой няма да ти повярва. Вече ми имат доверие.

П ъ р в и я т (рязко). Знам!…

Вторият. Така че оплакването ти няма да хване дикиш.

П ъ р в и я т (рязко). Знам!

В т о р и я т. Какво тогава не знаеш?

П ъ р в и я т. Не знам защо точно на мен такива номера.

В т о р и я т. Защото бъдещето е на нас тарикатите. Баламите са си балами. Взех си малко от кесията да ти платя хонорара.

П ъ р в и я т. Добре, но хонорарът е трийсет лева, а ти си ми дигнал четирийсег… Защо се получи така на практика?

В т о р и я т (нахално). Защото и аз трябва да спечеля… Абе не разбираш ли, че бъдещето е на тарикатите?… Довиждане.

П ъ р в и я т. Чакай! Къде ?

В т о р и я т. Нямам време. Ще ме снимат за многотиражката. (Излиза.)

Завеса

 

 

ВТОРА ИНТЕРМЕДИЯ

 

Завесата се вдига, влиза целият колектив.

Двамата главни изпълнители от сценката са навели глава в очакване на критики и забележки.

К и р и л (потупва първия по рамото.) Добре излезе.

Л ю б е н (потупва втория по рамото). Знаеш ли, че излезе добре?

М и т к о (потупва иронично Любен по рамото). Браво! Много добре!

Л ю б е н (учудено). Аз не участвувам в сценката.

М и т к о. Но добре потупваш по рамото.

Л ю б е н. Аз съм искрен… Нали трябва да се насърчаваме ?

М и т к о. Но по-малко да се потупваме, защото знаеш каква тупаница може да се създаде.

С т р а х и л. Наистина… Знаете колко прекалено се потупват някои хора в живота.

М и т к о. Да им покажа ли как?… Иване, ела… Застани срещу мен… Виж сега… (Потупва го по рамото.) Браво, Иване!… Добър си!

И в а н (приема играта и също го потупва). Ама и ти си добър.

М и т к о (продължава да потупва). Да, ама ти си по-добър.

И в а н (потупва). Да, ама ти си още по-добър.

М и т к о (както се потупват взаимно). И двамата сме много добри.

И в а н. Ние сме най-добрите.

М и т к о. А другите?

И в а н. Остави ги ти другите!

М и т к о. Аз и ти сме много добри.

И в а н. Ти си малко по-добър от мен.

М и т к о. Напротив – ти си по добър.

И в а н (потупвайки). Уча се от теб.

М и т к о. Аз се уча от теб.

И в а н. Ама аз се уча повече.

М и т к о. Само теб признавам. (Потупва го) Цар си! (Към целия колектив.) А в това време, докато те се потупват, нещата не се развиват особено добре. (Пак към Иван, като го потупва.} Добър началник.

И в а н (потупва го). Ама и ти си добър.

М и т к о. И добър актьор.

И в а н. Ти си по-добър.

М и т к о. Ние сме най-добрите.

В я р а (нервно). Не ви ли омръзна?

М и т к о (както потупва, с ирония). Докато каже режисьорът..

С т р а х и л. Малко прекалихте

М и т к о. А в живота няма кой да им го каже.

С т р а х и л. Да прекратим потупването и да минем нататък

(В шума.) Тихо!… Магде, какво плещете с Любен?

М а г д а. Казваме си нещо.

Л ю б е н. Защо? Нямаме ли право?

С т р а х и л. Сега репетираме.

М а г д а. Какво лошо има?

С т р а х и л. Шушукате си.

М а г д а. Докато се потупвате по рамото.

С т р а х и л. Искам дисциплина.

М а г д а. А на Вяра никога не правите забележки.

В я р а. Защо? Какво съм направила?

М а г д а. На теб изобщо не ти се правят забележки.

С т р а х и л. Какво искаш да кажеш?

М а г д а. Искам да кажа, че все аз на топа на устата!… Любен ме запита дали съм взела купони от стола.

М и т к о. Ей, трябва да взема купони! (Хуква.)

С т р а х и л (хваща го за рамото). Къде?

М и т к о. И без туй не участвувам в следващата сценка… Изобщо аз имам най-малко участие в спектакъла.

С т р а х и л. Намекваш ли нещо?

М и т к о. Смятам, че мога да отскоча до стола.

С т р а х и л. Не, ти искаш да кажеш, че сме ти дали малко роли.

М а р и я. Ако е въпрос за роли, и моите са малко, но не правя и въпрос.

Б о р и с. Вече направи.

М а р и я. Ти по-добре да мълчиш.

Б о р и с. Аз ли? Защо?

М а р и я. Знаеш добре защо!

С т р а х и л (удря по масата). Тихо!… Темата е опасна и предлагам да я прекратим!

М а г д а. Защо? Нека. И без това не бива само да се потупваме по раменете.

С т р а х и л (делово). Тихо!… Преминаваме към следващата сценка… Магнитофона!

Някой пуска магнитофона. Игрива музика. В ритъма ѝ колективът разчиства терена. Изправят в дъното на сцената една палмичка.

 

 

 

КОРАБОКРУШЕНЦИ

 

Островче сред океана. Вижда се някаква палмичка.

Влизат едновременно Едрият и Дребният. Носят няколко кокосови ореха. Поставят ги на земята.

Е д р и я т. И днес кокосови орехи. От два дни само орехи.

Д р е б н и я т. Трябва да свикваме. Може би до края на живота си ще се храним само с тях.

Е д р и я т. Не съм изгубил надежда, че ще ни открият.

Д р е б н и я т. Днес е горещо. (Смъква ризата си и остава по долна фланелка.)

Е д р и я т (мечтателно). Като си представя, че сега по булевард Руски духа снежен вятър!…

Д р е б н и я т (мечтателно). Сега в България е зима.

Е д р и я т. А тук е над трийсет градуса… Трябва да вдигнем знаме да ни забележат минаващите параходи.

Д р е б н и я т. Трябва плат и прът.

Е д р и я т. Ще отсечем палмичката.

Д р е б н и я т. А плат?

Е д р и я т. Ще пожертвуваме една риза.

Д р е б н и я т. Имаме само по една.

Е д р и я т. Забелязвам, че за трети път заобикаляте въпроса. (Рязко.) Една от ризите трябва да се закачи на пръта. Всички корабокрушенци постъпват така.

Д р е б н и я т. Закачете вашата.

Е д р и я т (намръщено). Все още не разбирате какво искам да ви напомня. Време е да се сетите. Вече трети ден.

Д р е б н и я т. Подсетете ме.

Е д р и я т (намръщено). Отсечете палмичката!

Д р е б н и я т. Защо именно аз?… Все аз!

Е д р и я т. Досега не сте свършил нищо.

Д р е б н и я т. Но защо точно аз?… Предлагам да хвърлим чоп.

Е д р и я т. Не мога да разбера какво толкоз има в това да препънете една палмичка и да я прекършите.

Д р е б н и я т. Нямам излишни калории. На този остров всяко движение трябва да се пести.

Е д р и я т. Добре. Ще теглим чоп. (Навежда се и взима камъче.) В ръката си поставям това камъче. (Прибира ръце зад гърба си и ги изнася затворени напред.) Който изтегли камъчето, печели.

Д р е б н и я т (оглежда ръцете). Яла баба кокали, кокали ма-гьосани! Искам пълната ръка – едно, две, три. (Сочи с пръст ту едната, ту другата ръка.) Най-голямото магаре беше ти!… Искам тази!

Е д р и я т (отваря пестник). Губите.

Д р е б н и ят (сломено). Губя, разбира се!… Кога ли ми е вървяло… (Тръгва към палмичката.)

Едрият се изляга да си почине. Пауза.

Появява се Дребният, кърши листата от стеблото.

Д р е б н и я т. Вече имаме мачта. (Закрепя с камъни или нещо друго стеблото.) Сега остава ризата… На мен нещо ми захладня. (Облича ризата си.)

Е д р и я т (презрително). Излагате се като българин

Д р е б н и я т. И вие сте българин. Защо не закачите вашата?

Е д р и я т (ядосано се изправя и съблича ризата си). Още не разбирате някои неща. (Смъква мачтата.)

Д р е б н и я т. Тук всички сме равни.

Е д р и я т. Все пак ще съжалявате. (Завързва ръкавите за мачтата и забива така импровизираното знаме.) Сега ще поспя, а вие ще наблюдавате хоризонта. (Едрият заспива. Дори започва да хърка. Дребният засенчва очи с ръка. Наблюдава хоризонта. Едрият хърка сладко. Дребният го побутва по рамото. Едрият скача.) Какво има?

Д р е б н и я т. Докога е моята смяна ?

Е д р и я т (мрачно). Дежури се по два часа!

Д р е б н и я т. Добре.

Е д р и я т (като си ляга отново, ядосано.) Струва ми се, че ще съжалявате.

Д р е б н и я т. Защо! Тук всичка сме равни. В България може да сте началник, но тук ще сме равни до края на живота си.

Едрият захърква повторно.

Дребният взима орех, поставя го на камък и го счупва с друг камък.

Е д р и я т (скача). Какво става?

Д р е б н и я т. Чукам орехи.

Е д р и я т. Сега ли намерихте?

Д р е б н и я т. Извинявайте.

Е д р и я т. Ще съжалявате за всичко.

Д р е б н и я т (безгрижно). Ха-ха-ха!

Е д р и я т. Дръжте се прилично!

Д р е б н и я т. А вие не се дръжте като шеф… Забравете тая работа.

Е д р и я т (злорадо). Ах, ако ни открият… Ако ни открият, ще ви гледам сеира…

Д р е б н и я т. Ще ни открият на мук!… Намираме се някъде в центъра на Тихия океан. По-лесно ще открият игла сред купа сеао

Е д р и я т. Не забравяйте, че на мен ми върви.

Д р е б н и я т. Ако ви вървеше, нямаше да стане корабокрушение.

Е д р и я т. Не забравяйте, че имам връзки.

Дребният (подигравателно). Тогава дръннете един телефон да ни изпратят хеликоптер.

Едрият (кипва). Млъкнете I…

Д р е б н и я т. Добре беше вместо вашите многобройни връзки да имахте поне една радиовръзка да повикаме помощ… (Смее се.) Хе-хе… Връзки!… Сега как ще живеете без връзки?

Е д р и я т. Млъкнете!

Д р е б н и я т. Трябва да разберете, че тук сме си равни: имаме по риза, панталони и по три кокосови ореха на ден. (Разтваря черупката на ореха и пие млякото. Захвърля празната кора. Оглежда се, прозява се, почесва се по врата и се протяга). Живот… Тишина, въздух, плаж, кокосови орехи.

Е д р и я т (събужда се). С кого говорите ?

Д р е б н и я т. Със себе си.

Е д р и я т. Изкукуригахте още на третия ден… Нали ви казах, че спя ?

Д р е б н и я т. Идете да спите другаде.

Е д р и я т. Къде другаде ?

Д р е б н и я т. По дяволите. (Едрият се обръща на другата страна. Дребният се прогява и се заглежда към хоризонт Трепва. Слага ръка над очите си. Тихо) Боже мой!… (Привежда се внимателно към спящия.) Другарю Токмакчиев! (Гласът му е тревожен, но учтив.) Другарю Токмакчиев, моля ви се!

Е д р и я т (скача, извън себе си). Да се бием ли искате ?

Д р е б н и я т. Другарю Токмакчиев, извинете за безпокойството но… минава кораб.

Е д р и я т (изправя се моментално). Къде ?

Д р е б н и я т. На юг. Близо до острова.

Е д р и я т (възбудено). Защо не ме събудихте по-рано?

Д р е б н и я т (кротко). Веднага ви събудих.

Е д р и я т (трескаво). Бързо!… Скачай нагоре-надолу и викай!

Д р е б н и я т. Какво да викам?

Е д р и я т. Каквото ти дойде на ума. (Грабва знамето а го развява.) Хорааа! Корабокрушенци!… Елате, хорааа!

Д р е б н и я т (подскача). Алоо!… Другарии!

Е д р и я т. Не са другари, а капиталисти.

Д р е б н и я т. Извинете!… Помооощ!

Е д р и я т (скача и развява знамето). Хорааа!… Помощ!… Хелп!… Хилфе!… Помогнете!…

В раздвижването Дребният настъпва Едрия и се извинява. Изчезват. Заглъхват виковете им.

След малко се връщат в понижено настроение, омърлушени. Едрият мълчаливо забива знамето.

Д р е б н и я т. Защо отмина?

Е д р и я т (отчаяно). Не ни забеляза.

Д р е б н и я т. И си замина, така ли?

Е д р и я т (въздиша). Да.,

Д р е б н и я т. Знам си аз. (Въздиша.) Тук ще се мре. (Със заяждане.) Вие викахте доста слабо.

Е д р и я т. Да не говорим глупости, а да запалим огън. Така правят всички корабокрушенци.

Д р е б н и я т. С какво ще го запалим?

Е д р и я т. Каго туземците – с триене на две съчки.

Д р е б н и я т. Тогава да запалим.

Е д р и я т. Трябва да се трие няколко часа.

Д р е б н и я т. Тогава трий!… Аз си лягам. Не искам да си развивам мускулите и да си хабя калориите. (Ляга.)

Е д р и я т. Отношението ти се промени отново.

Д р е б н и я т. Гледай си работата! (Изляга се по-удобно.) Търкай си летвите, ако си нямаш работа… То се е видяло, че тук ще се мре.

Е д р и я т (разговаря, но и наблюдава хоризонта). Кораб!… Втори кораб! (Грабва знамето и го развява.) Помощ!… Хееей!… (Към Дребния.) Скачай де, какво чакаш?

Д р е б н и я т. Сега, другарю Токмакчиев!… (Скача.) Дайте знамето! (Взема го и се разтичва.) Хорааа!… Помощ! (Бягат, скачат и викат).

Е д р и я т (спира се). Май че ни съгледаха!

Д р е б н и я т. Наистина, другарю Токмакчиев… Благодарение на вашата съобразителност и ум… Радвам се, че прекарах такива хубави мигове на този пуст остров… (Скача.) Идат!… Сега ще ни върнат в нашата мила София! (Скача.) Извинете!

Е д р и я т. За какво?

Д р е б н и я т. Не ви ли настъпих?

Е д р и я т. Викай още… Хееей!… Хорааа!… Тукааа!

Д р е б н и я т. Хораа, тук, при другаря Токмакчиев!

С викове изчезват от погледа ни. Появяват се с оклюмали лица. Дребният се тръшка на земята.

Е д р и я т. И този път ни подминаха… Такъв шанс едва ли ще имаме вече.

Д р е б н и я т. Затворете си устата!… Искам да спя.

Е д р и я т. Пак бързо сменихте разговора.

Д р е б н и я т. Не разбрахте ли най-после с вашата корава глава, че ще пукнем на този остров?… Най-малко петдесет години ще гледам нафуканото ви шефско лице. (Усмихва се) Но… ще омекнете.

Е д р и я т. Вие ще омекнете.

Д р е б н и я т. Аз съм си мек, дребна риба.

Е д р и я т. Ще омекнете повече

Д р е б н и я т. Какво искате да кажете?

Е д р и я т. Омеквали сте и ще омеквате.

Д р е б н и я т. В какъв смисъл?

Е д р и я т (многозначително). Който е омеквал, ще омеква още.

Д р е б н и я т. Не плашете гарги!… Не сте ми дори пряк началник.

Е д р и я т (загадъчно). Но познавам прекия ви началник.

Д р е б н и я т. Много важно!

Е д р и я т. Значи не искате да се върнете в България?

Д р е б н и я т. Как съм се затъжил за България?… За големите дървета в градината на дядо ми Гьорги и за една паница фасул с джоджен… Ако се върнем, ще кажа, че се държахте не като човек, а като началник.

Е д р и я т. Такъв съм.

Д р е б н и я т. Вървете по дяволите!… Може да сте началник, но ще си изгниете като мен на този остров.

Е д р и я т. Продължавате ли?

Д р е б н и я т. Продължавам… Ще тръгнете с окъсани дрехи и ще се превърнете в един гол началник. Хе-хе!… Гол началник!…

Е д р и я т. Продължавайте, продължавайте!. ..

Д р е б н и я т. А вие ще се гътнете пръв, защото сте по-възрастен, пък аз ще си живея до дълбока старост и ще си ям кокосови орехи.

Е д р и я т. Моят организъм е здрав.

Д р е б н и я т. Тогава ще умрете от яд, че няма кого да командвате.

Е д р и я т (кипва). Прекалявате!

Д р е б н и я т. Така е, но нищо не можете да ми сторите!… Не знам само как ще гледам началническата ви мутра цял живот.

Е д р и я т. Стига! (Прави движение към него, но дребният се оттегля) Елате!

Д р е б н и я т (крачка назад). Защо?

Е д р и я т. Да ви ударя.

Д р е б н и я т. Ще ме ударите като ме няма! (Крачка назад.)

Е д р и я т. Ще ви стигна. (крачка напред.)

Д р е б н и я т (крачка назад). На мук!

Подгонват се и изчезват. Затъмнение. Музика. Оттъмнение.

Изведнъж се озоваваме в кътче от банкетна зала на някакво предприятие.

Маса с разхвърляни чаши и чинии. От другата зала се чува музика, шум.

На ъгълчето на масата спи Дребният.

Жена му го побутва.

Д р е б н и я т (събужда се). Какво има, Станке?

С т а н к а. Рекох да те събудя. Банкетът свърши и можем да се измъкваме. Знаеш ли как трепкаше насън?

Д р е б н и я т. Добре, че ме събуди. Сънувах страшен сън. Много страшен.

С т а н к а. Така ли?… Какъв?

Д р е б н и я т. Сънувах, че се противопоставям на началник.

С т а н к а. Ти си луд!… На нашия ли?

Д р е б н и я т (въздъхва). Слава богу, на друг – но то е все едно…

С т а н к а. Така си е.

Д р е б н и я т (става). Да се измъкваме!

С т а н к а (хваща го и го извежда). Забранявам ти да сънуваш такива сънища.

Затъмнение.

 

 

ТРЕТА ИНТЕРМЕДИЯ

 

Интерпретаторите на Едрия и Дребния се появяват. След тях се появява целият колектив.

Е д р и я т. Не изпусна ли една реплика?

Д р е б н и я т. Мисля, че не.

Е д р и я т. Така ми се стори.

Д р е б н и я т. Не забелязах.

С т р а х и л (внезапно). Другари, предлагам да опитаме още един финал. Преди малко ми хрумна.

М и т к о. А авторът?

С т р а х и л. Надявам се да го одобри. Предлагам сценката да завърши на острова. Без банкетната зала. (Към изпълнителите на сценката.) Там, дето става въпрос за мутрата. (Към колектива.) Другари, вие върнете островната обстановка, а аз ще им дам етюда. (Отвежда Едрия и Дребния навън)

Музика. Разчиства се обстановката. Подрежда се сцената. След това всички се разотиват. Музиката секва. Пак островът.

Д р е б н и я т (кипва). Тогава вървете по дяволите!… Може Да сте началник, но ще си изгниете тук като мен.

Е д р и я т (процежда). Продължавайте!

Д р е б н и я т. Продължавам… Дрехите ви ще се превърнат в парцали и ще останете (смее се) един гол началник!

Е д р и я т. Продължавате ли?

Д р е б н и я т. Какво, като сте началник?

Е д р и я т. Всички началници се уважаваме и ще разберете това щом стъпим на земята.

Д р е б н и я т. Но тук не важите и не знам как ще търпя цял живот началническата ви мутра!

Е д р и я т (прави крачка напред). Елате!

Д р е б н и я т (който се е оттеглил). Ще имате да вземате

Едрият нова стъпка, дребният нова стъпка назад.

Внезапно се появява капитан на кораб, загатнат с една шапка. Двамата пристъпват към него.

К а п и т а н ъ т (козирува). Господа, представя ви се капитанът на потъналия преди три дни кораб „Санта Мария”. Спасихме се с лодка, която плува под моя команда. Съжалявам, но имаме микрскопично свободно местенце И мога да взема само единия от вас.

Д р е б н и я т (бързо). Аз съм по-дребен!

К а п и т а н ъ т. Да, но традицията ми повелява да взема по- старшия от двама ви.

Е д р и я т. Аз съм по-старши!

К а п и т а н ъ т. Мога ли да знам ранга ви?

Е д р и я т. Началник.

К а п и т а н ъ т. Заповядайте, господине! (Покланя се и му сочи с ръка.)

Д р е б н и я т (молещо). Капитане, аз съм по-дребен!

К а п и т а н ъ т. Разбирам, дребна риба…

Д р е б н и  я т. Не заемам място.

К а п и т а н ъ т. Ние началствата се поддържаме, господине… Довиждане!

Е д р и я т (към Дребния). Казах ли ви?… На тази земя си има традиции. Довиждане.

Капитанът и Едрият махат на Дребния и се отдалечават. Излизат.

Д р е б н и я т (завършващо). Е, тогава няма да седнем да на рушаваме традициите, я!… (Маха) Приятно пътуване, другарю Томакчиев!

Затъмнение. Светване.

Нахлуват останалите актьори. Някои от тях се залавят с разчистване на терена.

С т р а х и л. Мисля, че така е по-добре.

М и т к о. Може да се каже.

С т р а х и л (въдворява ред). Все пак за финала ще помисля още… Минаваме към следващата сценка. Отново се връщаме към тарикатите в нашия живот. Актьорите готови ли са?

А к т ь о р и т е. Да.

С т р а х и л. Започваме!…

Музика В бодра музика с танцови стъпки всички напущат сцената. Завеса. Пред завесата.

ТАРИКАТ

 

Влиза Първият. След него влиза Вторият, нарамил брезентов чувал, в чувала има нещо, което тежи доста.

В т о р и я т. Мишо, здравей!

П ъ р в и я т (малко изненадано). Запряне, ти ли си?

В т о р и я т (усмихнат до уши). Аз съм.

П ъ р в и я т Къде се губиш?

В т о р и я т. Бях насам натам.

П ъ р в и я т. Аха!… (Иронизира.) Повече насам ли беше или натам?

В т о р и я т. Да ти кажа правата – повече бях натам.

П ъ р в и я т. Голям чувал си нарамил. Какво има вътре?

В т о р и я т. Това-онова.

П ъ р в и я т. Аха!… Изглежда, че има повече онова.

В т о р и я т. Само онова.

П ъ р в и я т. Къде си бил? Къде си пътувал?

В т о р и я т. В слабо развитите страни.

П ъ р в и я т. Като специалист?

В т о р и я т. На гости при брата. Той е инжинер в Африка.

П ъ р в и я т. Не се казва инжинер, а инженер.

В т о р и я т. Благодаря, ще запомня… Нашенецът излиза на широкия свят, Мишоо!… Става фактор. Проектира, строи… Чудеса мога да ти разкажа.

П ъ р в и я т. Добре, но какво има в чувала?

В т о р и я т. Ще разбереш, не бързай… Нашенецът вече където не го сееш, там никне.

П ъ р в и я т. Така е.

В т о р и я т. Изместваме капиталистите, знаеш.. . Голяма страна!

П ъ р в и я т. Така си е… Какво има в чувала?

В т о р и я т. Ще дадеш ли една цигара?

П ъ р в и я т. Да. (Вади и го черпи.) Какво има в чувала?

В т о р и я т (пали). Ще ти кажа. Имаш ли връзки със зоологическата градина?

П ъ р в и я т. Какви връзки?

В т о р и я т. Да познаваш там някой началник?

П ъ р в и я т. Не си спомням. Трябва да помисля.

В т о р и я т. Или пък някой познат от цирка?

П ъ р в и я т. Мисля, че познавам някого.

В т о р и я т. Трябва ми една връзка със зоологическата или цирка.

П ъ р в и я т. Ама защо? Какво има в чувала?

В т о р и я т. Не бързай, ти казвам… Искам да им продам една ценна работа.

П ъ р в и я т. Това, дето е в чувала ли?

В т о р и я т. Да.

П ъ р в и я т (нетърпелив). Абе ти ще кажеш ли? (Понечва да бръкне вътре.)

В т о р и я т (дръпва чувала). Ти луд ли си?

П ъ р в и я т. Подлуди ме!… Какво има в чувала?

В т о р и я т (спокойно). Питон.

П ъ р в и я т (уплашен). Какъв питон?

В т о р и я т. Женски… Два метра и осемдесет сантиметра.

П ъ р в и я т (още по-изненадано). В чувала?

В т о р и я т. В чувала.

П ъ р в и я т. Откъде го имаш?

В т о р и я т. От Африка… Българинът е велик ще знаеш… Случайно да ти е известно как вървят питоните?

П ъ р в и я т. Де да знам.

В т о р и я т. Някой ми каза, че се продават на метър. Десет сантиметра – двайсет долара. За моето парче трябва да взема 500 долара, или хиляда сто и двайсет лева.

П ъ р в и я т (още не може да се съвземе). И мъкнеш тая змия чак от Африка?

В т о р и я т. Нашенецът е велик, да знаеш… Като нямам пари да си купя туй-онуй, казах си – ще взема един питон и ще го продам на цирка. Какво ли не е носил нашенецът от странство, но питони никой не се е сетил да пренесе. Туземците ми го хванаха… Някой пък ми каза, че ги продавали на килограм.

П ъ р в и я т. Не знам… Донесъл си го да правиш сделки?

В т о р и я т. Няма да мъкна часовници я!.. Трябва да се пази престижът на България… Слушай, какво ще кажеш, ако започна да го показвам по панаирите срещу вход от двайсет стотинки?

П ъ р в и я т. Добра идея.

В т о р и я т. Дали няма да реализирам по голяма печалба?

П ъ р в и я т. Трябва да си направиш сметката.

В т о р и я т. Да, ама ще ми искат акциз, освен това – храна за питона всеки ден… Трябва да си направя сметката да не си вкарам някой автогол… Представяш ли си, ако ми бяха отворили куфара?

П ъ р в и я т. Кои?

В т о р и я т. Митничарите.

П ъ р в и я т. Това се питам. Как го прекара?

В т о р и я т. Велика история!… Нашенецът е голяма работа. В близко бъдеще ще завладеем света.

П ъ р в и я т. Еша ни няма.

В т о р и я т. Дяволи сме, ще знаеш.

П ъ р в и я т. Защо си донесъл женски, а не мъжки?

В т о р и я т (хитро усмихнат). Да ти кажа ли? ,

П ъ р в и я т. Чакам.

В т о р и я т. Ама няма да го раздрънкваш.

П ъ р в и я т. Няма.

В т о р и я т (на ухото му). Защото мъжките питони следват женските.

П ъ р в и я т. Е?

В т о р и я т. В най-скоро време чакам да довтаса в чувала и мъжкият. Ще ми станат най-малко шест метра. (Мята чувала.) Как си?… Довиждане.

П ъ р в и я т. Довиждане, че бързам повече от тебе.

В т о р и я т (заинтригуван). Къде отиваш?

П ъ р в и я т. На граничния пункт. ,

В т о р и я т. Защо?

П ъ р в и я т. Ще чакам мъжкия питон.

Усмихнат избягва. Затъмнение.

 

 

ЧЕТВЪРТА ИНТЕРМЕДИЯ

Като пеят своята песен, няколко души от актьорите изнасят на сцената заседателна маса, зад която нареждат три стола, а пред масата подреждат останалите столове, така че да се получи заседателната заличка. Артистите работят леко, пеят като че на себе си, изнасят текста въпреки всичко, въпреки целия хаос:

Репетицията почва пак навреме

и сърцата ни започват да горят,

че изкуството не може без горене,

че театърът не е занаят.

Играй, играй! Танцувай, пей!

Докрай, докрай!

Плачи или се смей! И пр.

Освен че подреждат обстановката, те ловко успяват да се гримират пред нас или пък да сменят някоя дреха.

Както си пеят безгрижно, участниците заемат местата си – председателят в средата и помощничките му край него. Постепенно заемат местата си и участниците в заседанието на другарския съд За да има повече хора по столовете, те издърпват от зрителната зала двама-трима души, може подставена лица.

 

 

ТИКВА

 

Заседание на другарския съд в квартала. Трима заседатели мъж и две жени. Разглежда се спорът между гражданите Матакев и Груев. Десетина-двайсет зрители, които в момента се смеят и вдигат шум.

 

П р е д с е д а т е л я т (чука по масата). Другари, ако не пазим тишина, няма да свършим нищо и ще се принудя да отстраня някого от заседанието на другарския съд в квартала!… И така: продължаваме с оплакването на другаря Груев срещу другаря Матакев. (Към подсъдимия Матакев.) Другарю Матакев, чухте добре в какво ви обвиняват.

М а т а к е в. Той няма право да ме обвинява.

Г р у е в. Имам!… Тиквата вече навлезе с цял метър в моето дворно място.

П р е д с е д а т е л я т (чука по масата). Нямате думата! (Става много тихо) Да повторим обстоятелствата. Тази пролет гражданинът Матакев посадил в дворната си градина тиква…

М а т а к е в. Кратуна!

П р е д с е д а т е л я т. Нещо средно между тиква и кратуна. В случая имаме налице уникален пример – не може да се разбере тиква или кратуна. Така посадената тиква…

М а т а к е в. Кратуна!

П р е д с е д а т е л я т. Така посадената кратуна се хваща отлично и в най-скоро време пораства, като получава неимоверни размери. До ден-днешен кратуната е достигнала размери четири на два метра. Това е най-голямата кратуна в света!…

Г р у е в. И влезе цял метър в моя двор!

П р е д с е д а т е л я т (нервно). Чухме… Нали за това сме се събрали?

Г р у е в. Но все още не взимате решение.

П р е д с е д а т е л я т (нервно). Ще млъкнете ли?… Затова сме се събрали! (Тишина.) Безспорно това е най-голямата тиква на света и ние сме горди, че условията на нейното развитие са се създали в нашия квартал.

М а т а к е в. В моя двор.

П р е д с е д а т е л я т. Добре, във вашия двор.

Г р у е в. А какво търси тиква в моя двор?

П р е д с е д а т е л я т. Тихо!

Г р у е в. Тя отнема част от жизненото ми пространство!

Г л а с о в е (от публиката).

– Стига!

– Разбрахме!

– Чухме!

П р е дс е д а т е л я т (в настъпилото затишие). Това чудо на природата заинтригува най-напред квартала, след това съседния квартал и пресата. От пресата интересът отскочи ло Селскостопанската академия. Научаваме се, че от вчера растителният феномен е привлякъл вниманието на съответните академии от целия свят. Снощи селскостопанският отдел при ООН телеграфира и моли да се задържи положението, докато изпрати смесена международна комисия от учени. Тази сутрин пристигнаха телеграми от нови научни институти, които нямат нищо общо със земеделието и градинарството. (Тайнствено.) Изглежда, че става въпрос за нещо още по-важно, тъй като заинтересуваните институти работят в областта на химията, биохимията, физиката, биониката, математиката и ако щете, спорта. Ето телеграмите! (Размахва ги.) Какво ще кажете, другари?

Г р у е в. Тази тиква е влязла вече на един метър в двора ми и в момента сигурно е стигнала на метър и половина.

Г л а с о в е. Тихо!

– Да не се обажда!

– Засрамете се!

П р е д с е д а т е л я т (отпива малко вода). Въпросът е… какви са причините, кое кара тази тиква…

М а т а к е в. Кратуна, другарю председател!

П р е д с е д а т е л я т. Кое кара, питам, тази кратуна, кое я им-пулсира да расте до подобни величествени размери?

Гласове.

– Нуждата!

– Условията!

Смях. Присъствуващите с шъткания карат обадилите се да млъкнат.

П р е д с е д а т е л я т (тайнствено и с гордост). Има някаква тайна или в почвата, или във въздуха на нашия квартал, които стимулират растежа. Тази тайна ще разкрият учените, щом изследват тиквата, ще я разгадаят. Някакви неизвестни соли действуваг при вас. Искам на кажа, че не сме случаен квартал.

Шум, ръкопляскания, възгласи Браво,Да живее нашият квартал. Бурни ръкопляскания.

Г р у е в. Добре, но какво търси тая ваша тиква в моя двор?

Гласове.

– Млъкни!

– Затвори си устата!

– Затворете му я!

П р е д с е д а т е л я т (в настъпилата тишина). И за какво мислите сме се събрали на това позорно заседание? (Оглежда заличката. Всички погледи са отправени към смутения Груев) Другарят Груев от месец насам настойчиво подава оплаквания срещу другаря Матакев, който лично е посадил семката на феноменталната тиква в собствения си двор. (Матакев скромно е навел глава. Ръкопляскания. Потупват го по рамото)

Г р у е в. Сади тикви в своя двор, а растат в моя!

М а т а к е в. Сади и ти такива тикви, да те видя!

Г р у е в (Не издържа). Какво търси тиквата ти в моя двор?

М а т а к е в (доволно усмихнат). Растем, какво да правим! Растем и не признаваме граници.

Г р у е в. Ще ти дам на тебе едно растене. Още днес ще отсека частта, която е в моя двор.

Гласове.

– Чувате ли?

– Безсрамник!

– Завистник!

– Прави го напук!

П р е д с е д а т е л я т (в настъпилата тишина). Другарят Груев не разбира или пък не иска да разбере, че трябва да изчакаме комисиите, после пък да видим доколко голяма ще стане тиквата. Представете си, че нашият квартал се прочуе по цял свят с най-голямата тиква на всички времена. (Ръкопляскания) Засега тя е два на четири метра. Ами ако достигне размерите четири на осем? (Гледа победоносно)

Г л а с. Ами ако достигне десет метра?

Г р у е в (скача). Тогава ще влезе в кухнята ми!

Гласове.

– Чуйте го!

– Вижте му акъла!

– Завистник!

– Няма капка съвест!

Присмех, възмущение.

Г р у е в (изправя се решително). Добре, ами ако тя наистина опре в стената на кухнята ми? Какво ще правите тогава?

П р е д с е д а т е л я т (спокойно). За науката няма граници.

Г р у е в (изплашено). Какво? Можете ли да се изясняте?

П р е д с е д а т е л я т (покашля). Другари, ако въпросната тиква или кратуна, дай боже, порасне толкова много, в интереса на науката държавата ще събори кухнята, защото това е важен научен експеримент.

Гр у е в (скача) Моля ?

П р е д с е д а т е л я т. Разбира се, Груев Ще бъде богато обезщетен.

I г р а ж д а н и н. Ще ти бъде заплатено поне тройно.

II  г р а ж д а н и н. Може и ООН да ти плати.

I  г р а ж д а н и н. С валута.

II г р а ж д а н и н. Това е експеримент, важен за целия свят.

III г р а ж д а н и н. Ако се наложи, и къщата ще ти съборим, но ще ти направят нова, два пъти по-хубава.

IV гражданин. Груев, според мен ти си щастливец.

Г р у е в (съвсем уплашено). Не си давам кухнята!

Смях, упреци, подигравки, пак смях.

П р е д с е д а т е л я т (в настъпилата тишина). Да оставим шегите настрана. Изправени сме пред огромен факт. С нашите малки мозъци още не можем да проумеем наличието му. (Щастливо усмихнат) Осмелявам се да помечтая още нататък. Или по-право нека заедно мечтаем за такова бъдеще. (Много щастливо усмихнат.) Представете си, другари, че учените направят такова откритие… Представете си, че почвата, земята, върху която е построен нашият квартал, има такива странни примеси, нехарактерни за почвата на никой квартал в света. (Поглежда победоносно.) А? Можете ли да си представите? (Ръкопляскания, раздвижване, възгласи „браво, взаимни ръкостискания и после пак тишина да се чуе по-нататък) Представете си най-после, че на същата почва посадим не тикви, а портокали… (Оживление) Представете си, че всеки портокал вземе размерите на два или три метра! (Бурни овации)

Г л а с о в е. Ами ако посадим, да речем… какво да посадим, я?

– Чай!

– И чай може, но (тайнствено) ако се посади чер пипер?

(Бурно ура и ръкопляскания.)

– И всяко зърно стане голямо като диня!…

– Може и по-голямо!

– Аз ще посадя репички, за да станат като зелки! (Смях, подигравки към глупака.)

П р е д с е д а т е л я т (почуква, измолва тишина). Представете си световната слава на нашия забутан и мъглив досега квартал! Ще прославим и родината.

Г л а с. А той взел да плаче за кухнята си!

(Общи упреци към Груев.)

П р е д с е д а т е л я т. Затова предлагам да вземем следното решение: отхвърля се оплакването на другаря Груев и му се забранява да отсече единия метър от кратуната, която е проникнала в неговия двор.

(Ръкопляскания, одобрителни възгласи.)

Г р у е в (отчаяно). Другари, тази тиква проби оградата ми и се настани в двора ми!

Г л а с о в е.

– Млък!

– Засрами се! Не чу ли какво се каза?

– Да му се забрани всякакъв достъп до тиквата!

П р е д с е д а т е л я т. Другари, ако професорите установят, че почвата при нас е особена, ако всяко семе, посадено в нея, наистина ражда сто пъти по-едри плодове, ние ще бъдем най-щастливите хора на земята!

Г л а с. Светът ще заговори за нас!

П р е д с е д а т е л я т. Представяте ли си?

Д я д к а (надига се). Другарю председател, как ще се оползотвори почвата? Нали там са построени сега нашите къщи?

П р е д с е д а т е л я т (леко). За това е рано да се мисли. Важното е фактът…

Д я д к а т а. Все пак да речем, че фактът е факт. Нали там са нашите къщи?

П р е д с е д а т е л я т. Е, може да стане някакво отчуждаване.

Г л а с. Какво отчуждаване?

П р е д с е д а т е л я т. Мястото ще се оре и разработи.

Д я д к а т а. А къщите ни?

П р е д с е д а т е л я т (епично). На нас ще ни построят нови, модерни и широки жилища!

Г л а с. Какво значи това ?

П р е д с е д а т е л я т. Много ясно, другари. Ще получим нови жилища в някой от хубавите квартали, с по-добро местоположение, без пушеци и мъгли. Нашият квартал е набутан просто в дупка.

Г л а с. Че как така?

П р е д с е д а т е л я т. Това си е редно, по закон.

Г л а с. Какъв закон ?

П р е д с е д а т е л я т. Много ясно какъв.

Г л а с. И ще ни отнемат жилищата ?

П р е д с е д а т е л я т. За да ни дадат по-хубави.

Г л а с. И всичко заради една тиква?

П р е д с е д а т е л я т (почуква по масата, тъй като се е вдигнал шум). Другари, тишина.

Г р а ж д а н и н (изправя се). Другарю председател, вярно ли е това, което казахте?

П р е д с е д а т е л я т. Да, но всичко е само голо предположение.

Г р а ж д а н и н. Искате да кажете, че трябва да напуснем домовете си, макар че ще ни дадат по-хубави, само заради една нищо и никаква тиква, която не мислила, като е расла?

П р е д с е д а т е л я т. Другари, направих само едно мъгляво предположение, просто помечтах на глас… Но тиквата е феномен, нещо небивало…

II г р а ж д а н и н (става). Няма значение каква е тиквата. (Почесва се по челото.) Лично аз обаче мисля, че другарят Груев протестира не без основание и апелирам молбата му да бъде разгледана отново. В края на краищата дворът е негов, законът е на негова страна и той може да си прави с тиквата всичко… Ние така лекомислено, знаете, на юруш отидохме против законните искания на гражданите.

Г л а с о в е.

– Точно така!

– Трябва да се помисли отново.

( В заличата – брожение и недоизказвани протести.)

П р е д с е д а т е л я т. Другари, тихо!… Само преди една минута говорихме друго.

Г р а ж д а н и н. Защото не ни обяснихте.

П р е д с е д а т е л я т. Но това беше моя фантазия. Аз имам поетична душа, малко съм ентусиаст. Помечтах си на глас за едно феноменално благо и за славата на родината. Още не са пристигнали учените. Може би причината не е в почвата, а в самата семка на тиквата. Така ли е? (Брожение) Може би е виновна само семката, а ние ще си останем по домовете.

II  г р а ж д а н и н. Молбата на Груев трябва да се преразгледа. Тиквата е проникнала в неговия двор, нали, другарю Груев ?

Г р у е в (получил криле) Цял метър!… Елате и вижте!

Г л а с. Човекът си го казва.

III  г р а ж д а н и н. Няма какво да виждаме! Вярваме.

Г л а с. И сме видели, и вярваме!

Г р а ж д а н и н (изправя се). Другарят Матакев си няма друга работа и седнал да ми сее тикви!

Г л а с о в е.

– Кой знае каква е тая тиква!

– Някаква тъмна тиква!

Г р а ж д а н и н. Тук има нещо тъмно. Не е случайно, дето една тиква може да порасне на четири метра…

Г л а с. И повече.

Г р а ж д а н и н. Предлагам да разгледаме отново въпроса. Нормалните тикви си растат нормално, а тази тиква е кой знае каква и никой не знае какво смята да прави. Изобщо не знам дали няма да бъде по-добре, ако я изкореним още сега.

П р е д с е д а т е л я т (изумен). Без да се изчакат учените?

Г р а ж д а н и н. Оставете учените.

П р е д с е д а т е л я т (към помощничките си заседателки). Другарки, кажете нещо! Виждате, работата се обърна на сто и осемдесет градуса.

I  з а с е д а т е л к а. Мисля, че… Хм!… Поизбързахме. В крайна сметка това е тиква. Не е нещо кой знае какво… Е, вярно е, големи размери, но тиква. После… отиваме против закона… Да каже колежката.

II  з а с е д а т е л к а. И на мен ми се струва, че има нещо съмително. Тиквата е длъжна да си расте, колкото ѝ се полага. Представяте ли си, ако всички тикви вземат да стават все по-големи и по-големи? Ще заемат цялото пространство и за нас хората няма да остане място… Според мен избързахме и трябва да ревизираме решението, да спазим закона.

П р е д с е д а т е л я т. Чудна работа!… А аз защо не мисля като вас ?

Г л а с. Защото живеете под наем.

П р е д с е д а т е л я т. А другарят Матакев защо не мисли така?

Матакев (смутено). Другари, изобщо вие някак си прибъзахте и харц!- прерязахте оплакването на Груев против мен. Той основателно… Нищо чудно моята кратуна утре да влезе и в кухнята му. (Поема дъх) Представяте ли си да се събудиш една сутрин и вместо кухня – кратуна… Правя си самокритика. Търпя критика, задето допуснах подобна слабост и лекомислие – една нищо и никаква кратуна да порасне толкова. Трябваше да я огранича, да я огранича, да се намеся. А какво сторих аз? Радвах се на големината ѝ, поливах я, ограждах я с внимание, дигнах аларма… какво се получава на практика, другари? На практика се получава така, че отделям голяма част от вниманието си за растежа на една тиква. Какво ще стане, питам, ако всички в нашата страна започнат да глезят тиквите, да стимулират растежа им – цялата страна ще се напълни с тикви. В това има нещо, което не доогледах… Другари, Груев има право да ме съди, признавам се за виновен и обещавам още утре да накълцам тиквата в моя двор!…

П р е д с е д а т е л я т. Без да дочакате учените?

М а т а к е в. Не ме интересуват. Тиквата си е моя и ще правя, каквото си ща. Утре ще я разпердушиня.

Г л а с о в е.

– Защо утре?

– Още днес!

– Още сега!

– Да свършим всичко веднага!

I  з а с е д а т е л к а. Другари, да гласуваме!… Който е за, да си вдигне ръката.

Всички вдигат ръце без Председателят.

Г л а с о в е.

– Смърт на тиквата!

– Тръгваме ли ?

– Напред!

Стремително, като надават още възгласи, се отправят към изхода, където се блъскат и викат.

Затъмнение.

 

 

ПЕТА ИНТЕРМЕДИЯ

 

(Музика. Изпълнителите се връщат на сцената.)

С т р а х и л (пали цигара). Да изпушим по една цигара.

Всеки вади цигарите си. Сядат по столовете.

Л ю б е н. Кой ще ми даде една цигара?

И в а н (подава му). Заповядай!

Л ю б е н. Искам с филтър.

К и р и л (подава му). Напоследък нещо не си купуваш цигари.

Л ю б е н. Мъча се да ги откажа.

К и р и л. По-добре да си купуваш, защото така ще откажеш нас.

С т р а х и л. Филтърът наистина ли поглъща никотина, или е само внушение?

М а г д а. Четох в една статия, че филтърът поглъща двайсет на сто от никотина.

В я р а. Петнайсет процента.

М а г д а. Малко ли е?… Обичам филтъра.

М и т к о. Струва ми се, че сценките, които играем, са също филтрирани от режисьора.

С т р а х и л (пляска с ръце). Край на приказките, че нямаме време. (Поглежда часовника си) Продължавайте!… Магнитофон!

Някой пуща магнитофона. Хубава игрива мелодийка. Участниците разчистват терена. Подреждат само бюрото и поставят зад него стол. С танцови стъпки напускат. Затъмнение. Музиката секва. Светлина.

 

 

ОБИДА

 

Зад бюрото е седнала Татяна Цолова – ръководител на отдел в окръжния съвет. Работи нещо, пише. Почуква се.

Ц о л о в а. Да.

Влиза Григор Мачков.

М а ч к о в. Добър ден, другарко Цолова.

Ц о л о в а. Здравей, бай Григоре!… Искал си да ме видиш.

М а ч к о в. Вярно, че поисках да те видя.

Ц о л о в а. Какво те тревожи?

М а ч к о в. По въпроса за моето преместване.

Ц о л о в а. Какво, не си ли доволен?

М а ч к о в. Не, дори никак.

Ц о л о в а. Това ме учудва. Пращаме те в промкомбината. Някога си бил шивач. Какво по-хубаво от това да работиш по специалността си?

М а ч к о в. Това значи за мен е като подигравка, другарко Цолова… Десет години съм работил на културния фронт, в окопите на културата и сега – бам! – бай ти Григор при шивачите и обущарите. Няма да приема.

Ц о л о в а. И заплатата ще бъде по-голяма.

М а ч к о в. Заплатата!… Плюя на заплатата, щом няма да дишам въздуха на културата!… А и културата не може да диша без мен.

Ц о л о в а. И все пак трябва да се разделите с културата. Както знаеш, бай Григоре, навсякъде се назначават специалисти. Вече дойде времето на специалистите.

М а ч к о в. Искаш да кажеш, че има по-окумуш човек от мене в окръга по културните въпроси?… Че аз ей сега мога да ти изброя всичките кръгли годишнини, башка от некръглите, кой салон да се избере и кой да коландиса словото.

Ц о л о в а (усмихната). Освен датите, бай Григоре, има други неща.

М а ч к о в. И тях ги знам: Камиларов, Дина Шайдерман.

Ц о л о в а. Шнайдерман!

М а ч к о в. Шнайдерман, Емил Димитров, хор „Гусла” – кой кога ще дойде, знам… Как да го посрещна, знам. Места в хотела бам!… Винаги!

Ц о л о в а. Това е администрация, бай Григоре.

М а ч к о в. Че хич може ли култура без администрация!… Не ги разбираш тия работи.

Ц о л о в а. Трябва и познания, теоретическа подготовка.

М а ч к о в. Добре. Ето и теория: изкуството се дели на две части – социалистическо и упадъчно. Социалистическото се дели от друга страна на нови две части – здраво и такова, в което се промъкват нездрави елементи. Упадъчното изкуство и то се деди две равни части.

Ц о л о в а (през смях). Опростяваш нещата, бай Григоре!… Забравяш, че преди всичко изкуството се прави от човека, от хората.

М а ч к о в. Море знам ги хората на изкуството!… Например художниците. Те се делят на такива без бради и на такива с бради.

Ц о л о в а. Значи така разсъждаваш за живописа?

М а ч к о в. Живописта се дели на реалистична и апстрактна.

Ц о л о в а (поправя го). Абстрактна!

М а ч к о в. Добре де – една буквичка, голяма работа!

Ц о л о в а (решава да експериментира). Добре. Какво разбираш под реалистична живопис?

М а ч к о в (веднага). Реалистичната живопис е такова нещо,… гледаш на картината – къща, истинска къща. Конят също си е кон. Гледаш го – кон. Има глава и опашка, казваш си – това е кон, не можеш да го сбъркаш… Само дето не можеш да го яхнеш, защото е нарисуван.

Ц о л о в а (забавлява се). А абстрактната живопис?

М а ч к о в. Мани я ти нея!… Такава в моя окръг не допущам… Не допущам и поезия без рими… А в музиката модернистите ги познавам веднага.

Ц о л о в а. Това е интересно… Как?

М а ч к о в. Тези, които слагат… така… много диези и бемоли, са упадъчни.

Ц о л о в а. А как познаваш диезите и бемолите?

М а ч к о в. Ашладисал съм си хора, които ми ги съобщават. Имам специалисти по диезите и специалисти по бемолите… В театралното изкуство, например, също си имам хора да ми казват кое трябва и кое не трябва… Всичко съм организирал.

Ц о л о в а. Кои актьори ти харесват повече ?

М а ч к о в. Тия, дето говорят по-високо.

Ц о л о в а. Защо ?

М а ч к о в. Защото си думат всичко на висок глас, ясно, нищо не крият… А тия, дето говорят ниско, талантливите дето им викат, ги презирам, зашото търсят по-текста.

Ц о л о в а (поправя го). Подтекста.

М а ч к о в. Така… По-текстът е нож с две остриета. Ние искаме да се говори по текст. Както майка му го е родила… Аз съм практикант, другарко Цолова.

Ц о л о в а (едва прикрива смеха си). Чух, че някога си бил добър шивач.

М а ч к о в. Вярно е, но без култура не мога. Роден съм да се боря на културния фронт и там да умра.

Ц о л о в а. В промкомбината, бай Григоре… На твое място ще изпратим специалист.

М а ч к о в. Изпратете, другарко Цолова… А аз с десетгодишен стаж да гина, да линея без изкуство… Това ви е благодарността.

Ц о л о в а. Слушай, бай Григоре…

М а ч к о в. Нищо не слушам!… Обидихте ме… Младостта си дадох за културата! (Тръгва си)

Ц о л о в а. Къде отиваш ?…

М а ч к о в. Някъде да си поплача.

Излиза.

Затъмнение.

ШЕСТА ИНТЕРМЕДИЯ

След появата на участниците.

С т р а х и л. Нещо неясно по сценката?

Х о р. Всичко ни е ясно!

С т р а х и л. Да не би да ви е ясно като на бай Григор?

Х о р. Такива като Григор няма!

С т р а х и л. Сигурни ли сте ?

Х о р. Сигурни сме.

С т р а х и л. Може би само в нашия окръг няма, а другаде да има?

Х о р. Никъде няма!… Бай Григор е измислен.

С т р а х и л. Отговаряте като навити. Искрени ли сте?

Х о р (след пауза). Напълно.

С т р а х и л. Тогава да минем нататък.

Х о р. Да минем веднага!

Музика. Изнасят бюрото и стола. Подреждат реквизита за следващата сценка.

 

 

СЛЕД ПОЛУНОЩ

Хол в апартамент. В дъното – прозорец. Вляво и вдясно – врати. Полунощ. В хола е полутъмно.

Върху стъклото на прозореца се отразява зловеща ръка. Трас! Стъклото е счупено. Ръката се провира и отваря прозореца. През прозореца един цял-целеничък Дядо Мраз, който осветява вътрешността с електрическо фенерче. Снопчето от светлина се плъзва навсякъде, включително и вратата отляво, в която нощният посетител изчезва.

Появява се отново, проучил е всичко и спокойно пали лампата на хола. Отваря чекмеджето на някакво бюро, тършува в него, пъха в торбата някаква гривна, един гердан и едно дамско часовниче. След това отваря останалите чекмеджета, но там няма нищо. Вниманието му се насочва към изящна статуетка. Оглежда я, понечва да я пусне в торбата, но се отказва, поставя я отново на мястото ѝ.

Влиза в стаята вляво.

Но ето че вратата вдясно се отваря. Появяват се мъж и жена, които явно идват отвън. Влизат, както са потънали в продължителна целувка. Най-после се отделят.

М ъ ж ъ т (учудено поглежда запалената лампа). Забравил съм осветлението.

Ж е н а т а (притиска се към него и с уплаха). Сигурен ли си?

М ъ ж ъ т. Разбира се. (Вижда отворения счупен прозорец.) А, някой е отварял прозореца.

Ж е н а т а (с уплаха). И е счупил стъклото.

М ъ ж ъ т (навежда се и вдига парче стъкло). Тайнствена работа! (Жената понечва да се върне към вратата, но той я дръпва) Чакай! (Оглежда обстановката.) Мирише ми на крадец. (Тя отново прави опит да се върне) Успокой се! (Притегля я) Сега ще разберем всичко. (Отваря чекмеджето) Липсват някои неща. (Втурва се през вратата вляво). Сега. (След малко се връща и застава пред счупения прозорец.)

М ъ ж ъ т. Пътят ви към прозореца е затворен.

К р а д е ц ъ т (появява се). Разбрах.

М ъ ж ъ т. Какво правите тук?

К р а д е ц ъ т. Недоверчив сте и ако ви кажа, че чакам влака за Пловдив, няма да ми повярвате.

М ъ ж ъ т. Доколкото виждам, вие сте Дядо Мраз.

К р а д е ц ъ т (оглежда доспехите си). Това е една моя мания.

М ъ ж ъ т. Да се обличате като Дядо Мраз.

К р а д е ц ъ т. Ако човек няма хрумвания, е обречен на провал. Отдавна мина времето на облечените като инкасатори. Какво смятате да правите с мен?

М ъ ж ъ т. Ще звънна на милицията. Това е кражба чрез взлом.

К р а д е ц ъ т (хитро към Жената). Госпожо, надеждата ми е във вас.

Ж е н а т а. Защо пък в мен?

К р а д е ц ъ т. Правите впечатление на благородна жена. Моля да се застъпите за мен пред съпруга си. Рядко си позволявам да крада, само на Нова година, когато всички са по вечеринките. И не грабя безогледно… По някоя невинна застояла вещ.

М ъ ж ъ т. Какво успяхте да вземете?

К р а д е ц ъ т (бръква в торбата и вади предметите). Един повреден дамски часовник. Навярно ваш, госпожо. И излишен, защото на ръката си носите друг… Тази скромна гривна е отдавна демодирана и ие отива на модерната ви външност… Ценното в нея е само златото. (Поставя предметите на бюрото.)

М ъ ж ъ т. Само това ли?

К р а д е ц ът. И този малък транзистор. (Поставя го на бюрото)

М ъ ж ъ т. Друго?

К р а д е ц ъ т. Както си вървях в апартамента ви, спънах се в един повреден магнитофон и го прибрах. (Поставя го на бюрото)

М ъ ж ъ т. Да сте се спънали случайно и в някоя друга вещ.

К р а д е ц ъ т. Да, в едно гобленче. (Поставя го на бюрото) Еснафска работа, демоде. Цените на гоблените постоянно падат. (У с т р е м я в а  с е  к ъ м  п р о з о р е ц а) Сега мога ли да си вървя?

М ъ ж ъ т. Стойте! (Хваща го за ръката)

К р а д е ц ъ т. Ще ми скъсате работния костюм.

М ъ ж ъ т (строго). Застанете тук! (Вдига телефонната слушалкжа.) Без да мърдате!… (Заканително) Сега ще видите… (Рови в указателя.) Такова нахалство, знаеш! На Нова година да обират порядъчните хора, които се веселят и не подозират ншцо… (Мота се из страниците) Да те пъхнат в затвора, че да ти дойде акълът!… Докато сме залисани там да танцуваме, както му е редно на Нова година, издебват, знаят, че няма хора, чупят прозореца и пълнят торби… Това е взлом! Равнява се почти на нападение…

К р а д е ц ъ т. Другарю, моля ви се, сторете ми един новогодишен подарък, пощадете ме, проявете християнство… И аз душа нося… Другарко, външният ви вид говори за вътрешно благородство, застъпете се! Ще ви дам адреса си: цял живот ще ви слугувам, ще ви нося въглища, ще ви ходя на пазар, цял живот ще  имате верен слуга. Това е истински оказион!…

М ъ ж ъ т. Не!… Никаква милост!… Ето и номера на Първо районно управление! (Яростно започва да върти)

Ж е н а т а (бързо слага ръка върху вилката). Сашо, луд ли си?

М ъ ж ъ т (учуден). Какво има, мила?… Какво ти стана?

Ж е н а т а. Имаш ли ум в главата си?

М ъ ж ъ т. Не разбирам.

Ж е н а т а (чуди се как да му подскаже нещо). Да не си нещо мръднал?

М ъ ж ъ т (поглежда нея, поглежда и Крадецът. Крадецът обаче на свой ред учудено гледа двамата и не може да проумее. Иска да се сети какво е станало. Мъжът съкрушено поставя слушалката на мястото ѝ.) Разбирам!… (Сяда на стола)

К р а д е ц ъ т. Може би ще ме пощадите?

М ъ ж ъ т (глухо, вдига глава и посреща погледа му). Вървете си.

К р а д е ц ъ т. Какво?

М ъ ж ъ т. Казах да си вървите.,

К р а д е ц ъ т. Искрено ли го казахте?

М ъ ж ъ т. Махайте се!

К р а д е ц ъ т. Благодаря ви. (Тръгва към прозореца.)

М ъ ж ъ т. Този дом си има изход!

К р а д е ц ъ т. Извинете! (Усмихва се виновно) Професионален навик… Значи да си вървя. (Тръгва към вратата вдясно)

М ъ ж ъ т (ядосано). Метлосвайте се, докато не съм кипнал!

К р а д е ц ъ т. Сега, сега… (Бави крачките си, спира се, гледа двамата, мъчи се да проумее нещо.)

М ъ ж ъ т. На вас казах.

К р а д е ц ъ т (неочаквано). Няма!

М ъ ж ъ т (сепнат). Какво?

К р а д е ц ъ т. Няма да си вървя!

М ъ ж ъ т (сякаш в просъница). Защо?

К р а д е ц ъ т. Не искам.

М ъ ж ъ т. Моля?

К р а д е ц ъ т. Нямам такова желание.

М ъ ж ъ т (иронично). А какви са ви желанията?

К р а д е ц ъ т. Да звъните на милицията. (Нахално сяда на пода.)

М ъ ж ъ т (заплашително). Искате да повикам милиция?

К р а д е ц ъ т (пали цигара). Да

М ъ ж ъ т. И да отидете в затвора?

К р а д е ц ъ т. Да. (Кръстосва крак връз крак)

М ъ ж ъ т. Да не станахте нещо така? (Показва как)

К р а д е ц ъ т. Моля, повикайте милицията.

М ъ ж ъ т. Аз пък не искам да викам милицията, хайде де! Домът е мой – ще си правя, каквото желая.

К р а д е ц ъ т (пуши). Ваша воля… Оставам.

М ъ ж ъ т. Аз пък ще ви изгоня. Махнете се от дома ми!

Крадецът. Слушайте, другарю. Крадец съм, хванат съм на мястото и искам да си тегля последствията.

Мъжът (в недоумение). Какво искате да ми кажете в същност?

К р а д е ц ъ т. Влязъл съм като крадец и ще напусна като крадец. Мислете за достойнството ми.

М ъ ж ъ т. Махайте се!

К р а д е ц ъ т. Разбира се, че ще се махна, но с достойнство.

М ъ ж ъ т. Какво значи достойнството на един крадец?

К р а д е ц ъ т. Досетете се. Аз как се досетих.

М ъ ж ъ т. Условия ли ми поставяте?

К р а д е ц ъ т. В известен смисъл.

М ъ ж ъ т. Слушайте, да се махате от главата ми, защото сега ще звънна и ще ви друснат най-малко пет години!

К р а д е ц ъ т. Викайте милицията.

М ъ ж ъ т (поглежда Жената, навежда глава, повдига я). Кажете си условията.

К р а д е ц ъ т (спокойно). Ще си избера няколко предмета.

М ъ ж ъ т (извън себе си). Това е нечувано!

К р а д е ц ъ т (спокойно). Това е животът.

М ъ ж ъ т (поглежда отново Жената, която е навела глава). Това е изнудване… Какво ще отнесете?

К р а д е ц ъ т (спокойно). Магнитофона.

М ъ ж ъ т (въздъхва, Жената също). Вземете го.

К р а д е ц ъ т (става, прибира магнитофона в торбата). И транзистора.

М ъ ж ъ т (понечва да скочи, но среща погледа на Жената). Не смятате ли, че прекалявате?

К р а д е ц ъ т. Какво да се прави – живот! (Прибира транзистора)

М ъ ж ъ т (иронично). Друго нещо няма ли да отнесете?

К р а д е ц ъ т (спокойно). Всички вещи, които си бяха в торбата.

М ъ ж ъ т (скача, но Жената слага ръка върху рамото му.) Взимайте и се махайте! (Сяда съкрушено)

К р а д е ц ъ т (напъхва плячката в торбата). И една бележка, че сте ми ги подарили.

М ъ ж ъ т (този път скача и го хваща за шията, но Жената се намесва и го пуща). Марш, навън!

К р а д е ц ъ т (опипва шията си). Добре де, спокойно! (Нарамва торбата, минава край Жената и ѝ се усмихва съзаклятнически.) Мадам, вие сте богиня!… Приятно прекарване и триста рози по пътя ви! Излиза, съпроводен от Мъжа.

Жената се разхожда нервно, намира цигари, пали, разхожда се и пуши. Мъжът се връща.

М ъ ж ъ т (полуусмихнат). Все пак се отървахме, мила! (Прегръща я.)

Ж е н а т а (приема целувката неохотно). Замалко да сбъркаш… Жалко за вещите. Какви обяснения ще дадеш?

М ъ ж ъ т. Лесна работа. Ще измисля нещо… Важното е да не си разваляме празника… Да пийнем ли нещо?

Ж е н а т а. Да.

М ъ ж ъ т. Сега. (Тръгва към кухнята.) Ще ми се да те целуна. (Понечва да се върне)

Ж е н а т а. После… Донеси да пийнем. Да се отпуснат нервите.

М ъ ж ъ т. Видя ли, че съм готов на жертви за теб?

Ж е н а т а. Важното, че отървахме скандала.

М ъ ж ъ т. Боже, какво можеше да стане!

Излиза.

Затъмнение.

СЕДМА ИНТЕРМЕДИЯ

 

ВИКТОРИНА

Музика. Актьорите влизат. Започват да разтребват.

И в а н (спира, със стол в ръце). Интересно дали публиката е разбрала същността на сценката.

К и р и л (затваря чекмеджето на бюрото). Разбира се.

М и т к о. Тоя пък обижда публиката!

И в а н. Струва ми се, че не всеки я е разбрал.

С т р а х и л. Тогава да проведем една викторина.

М и т к о. Защо викторина? Да проведем анкета. (Към Страхил.) Е, позволяваш ли?

С т р а х и л. Ще бъде интересно.

М и т к о (бързо отива на авансцената). Драги посетители, преди малко видяхме сценката „След полунощ“. Двама души заловиха един крадец на местопрестъплението. Но вместо да го предадат на милицията, пуснаха го да си върви и го наградиха. Защо, мислите, стана така?

Тук вече започва викторината–пълна импровизация, която при умело ръководство и находчивост на актьора може да прозвучи доста весело. Митко не позволява на пудликата да изрази мнението си гласно.

Моли я да гласува с вдигане на ръце, брои ръцете и изчислява процента на интелигентните зрители. Измисля си произволен процент в зависимост от атмосферата на раздвижването. След това решава, че най-добре ще бъде, ако покани трима души от сцената да отговарят пред публиката. Пита ги за имената и професиите им.

Между тримата се намира едно подставено лице, което играе най-продължително.

М и т к о (към подставеното лице). Вие, другарю, как се казвате?

Л и ц е т о. Любомир Иванов.

М и т к о. Къде работит»?

Л и ц е т о. Касиер в едно обединение.

М и т к о. Добре ли работите?

Л и ц е т о (уж смутено). Такива ли въпроси ще ми задавате?

М и т к о. Изобщо готов ли сте да отговаряте за делата си?

Л и ц е т о. Мисля, че не затова сте ме повикали на сцената. (Тръгва си.)

М и т к о (хваща го за рамото). Извинете, другарю!… Разбрах, че не обичате да отговаряте на всякакви въпроси… Тогава на въпроса, поставен от пиеската. Защо крадецът бе пуснат да си върви?

Л и ц е т о. Защото на Нова година хората стават благородни и милосърдни.

М и т к о (престорено). Браво, другарю касиер!… Схванали сте същността. При разбора на пиеската нашият колектив дойде до същия извод… И така, след като получихме правилния отговор, да продължим спектакъла. (Готви се да изпрати тримата по местата им.)

С т р а х и л. Тук има друго мнение. (Сочи второто лице, качено на сцената.)

М и т к о (уж изненадан). Друг отговор?… Интересно, да чуем… И така защо крадецът бе пуснат да си върви с крадените вещи?

I I  л и ц е. Жената, придружаваща ограбения мъж, не е неговата законна съпруга и пред угрозата за бъдещ скандал, в който могат да се разрушат две семейства, собственикът на крадените вещи рискува вещите си, за да се спасят.

М и т к о (който по време на отговора прави все по-изненадано лице). Не съм съгласен с отговора. (Към публиката.) Драги зрители, и вие ли сте на същото мнение? (Естествено, че се отговаря с „да“.) Нима?… Тогава нашият театрален колектив е схванал неправилно идеята на сценката. Не сме и допущали дори, че в нашето общество може да има такива нрави… Не сме съгласни с автора и за следващата сценка, която ще ви представим под заглавие „Н о в а т а  м а ш и н о п и с к а”. Според нас тя от начало до край е изкуствена и измислена. Представяме ви я само за да не огорчим автора ѝ… Моля тримата другари да си заемат местата. (Помага им да слязат при публиката) Другари, готови ли сте?

Г р у п о в о. Да.

М и т к о. Всичко наредено ли е?

Г р у п о в о. Да.

М и т к о. Тогава затъмнение!… Започваме.

Вдига се завесата.

 

 

НОВАТА МАШИНОПИСКА

Масичка с пишеща машина. Машинописката пише. Влиза началникът Петров.

М а ш и н о п и с к а т а (вижда го и става). Добър ден, другарю началник.

П е т р о в (усмихнат). За вас искам да бъда само Петров… Как протича първият работен ден?

М а ш и н о п и с к а т а. Благополучно, другарю Петров.

П е т р о в. Какво пишете?

М а ш и н о п и с к а т а. Вашия доклад до министерството.

П е т р о в. Искам винаги да се чувствувате добре и да се разбираме. Надявам се да станем добри приятели. Позволявате ли за „добър ден” да ви целуна ръката? (Поема ръката ѝ и я целува шумно) Усетихте ли нещо?

М а ш и н о п и с к а т а (учудено). Какво?

П е т р о в. Че минах границата на благоприличието?

М а ш и н о п и с к а т а (учудено). Поставяте ме в неудобно положение.

П е т р о в. А, не!… Само това не. Между нас не бива да има неудобни положения. Мисля, че е добре за едно начало.

М а ш и н о п и с к а т а (полуусмихната). Смущавате ме.

П е т р о в. Ще свикнете. В началото е винаги така… Желая ви приятна работа. Довиждане.

М а ш и н о п и с к а т а. Довиждане, другарю Петров.

Сяда и гледа известно време към вратата. Повдига рамене и започва да пише. Влиза Занзибаров заместник-началник.

З а н з и б а р о в (угоднически). Добър ден, малко момиче.

М а ш и н о п и с к а т а (стреснато, спира да пише). Добър ден..

З а н з и б а р о в (с желание за игра). Какво виждам!… Виждам един красив нов човек в нашето учреждение.

М а ш и н о п и с к а т а. Аз съм новата машинописка.

З а н з и б а р о в. Знам. Чух… Хубавите неща се разчуват бързо… Аз пък съм зам-началникъг Занзибаров. Има нещо екзотично в името ми. Самият аз съм също екзотичен… Вашето име?

М а ш и н о п и с к а т а. Дачева.

З а н з и б а р о в. Оставете фамилните имена. Малкото как е?

М а ш и н о п и с к а т а. Лили.

З а н з и б а р о в. Позволете да ви наричам така.

М а ш и н о п и с к а т а. Не е ли доста рано?

З а н з и б а р о в. Защо трябва да чакаме?

М а ш и н о п и с к а т а. А какво да правим, според вас?

3 а н з и 6 а р о в (чува шум). Някой иде… Допълнително ще ви съобщя какво трябва да правим.. . Довиждане. (Избягва.)

Машинописката започва да пише. Спира, поглежда, въздъхва и отново пише. Влиза Батев.

Б а т е в. А! Коя сте вие?

М а ш и н о п и с к а т а. Новата машинописка.

Б а т е в. А!… Откога сте назначена!

М а ш и н о п и с к а т а. Днес е първият ми ден.

Б а т е в. Как се казвате?

М а ш и н о п и с к а т а. Лили Дачева.

Б а т е в. Омъжена?

М а ш и н о п и с к а т а. Не.

Б а т е в. Родители?

М а ш и н о п и с к а т а. Имам.

Б а т е в. Живи?

М а ш и н о п и с к а т а. Живи.

Б а т е в. От колко време пишете на машина?

М а ш и н о п и с к а т а. Четири години.

Б а т е в. Система?

М а ш и н о п и с к а т а. Десетопръстна.

Б а т е в. Какво пишете сега?

М а ш и н о п и с к а т а. Доклада на началника.

Б а т е в. Да видя.

М а ш и н о п и с к а т а. Заповядайте! (Показва му)

Б а т е в. Къде сте работила досега?

М а ш и н о п и с к а т а. Машпортекспортимпортхимпоргкар.

Б а т е в. На колко сте години?

М а ш и н о п и ск а т а. Двайсет и три.

Б а т е в. Знаете ли кой съм аз?

М а ш и н о п и с к а т а. Не знам.

Б а т е в. Аз съм Батев… Довечера свободна ли сте?

М а ш и н о п и с к а т а. Ами… Почти не съм.

Б а т е в. Защо?

М а ш и н о п и с к а т а. Отивам на театър.

Б а т е в. С кого?

М а ш и н о п и с к а т а (смутено). С приятел.

Б а т е в. Как се казва приятелят ви?

М а ш и н о п и с к а т а. Боян Гачев.

Б а т е в. Какво работи?

М а ш и н о п и с к а т а. Студент е.

Б а т е в. Коя година?

М а ш и н о п и с к а т а. Последна.

Б а т е в. Какво ще правите, като завърши?

М а ш и н о п и с к а т а. Ще се оженим.

Б а т е в. Грешки правите ли?

М а ш и н о п и с к а т а. На десет страници четири буквени.

Б а т е в. Откъде сте?

М а ш и н о п и с к а т а. От София.

Б а т е в. И казвате, само четири грешки?

М а ш и н о п и с к а т а. Да.

Б а т е в. Довиждане! (Излиза)

Машинописката дълго гледа изправена след него, потърква с пръсти слепоочията си, сяда като подкосена и продължава да пише.

Влиза Мушев.

М у ш е в. Мога ли да вляза?

М а ш и н о п и с к а т а. Вие вече сте влязъл.

М у ш е в. Така е. Винаги искам разрешение кьсно… Ей, че сте сладка!… Първи работен ден, така ли?

М а ш и н о п и с к а т а. Да.

М у ш е в. Сладка сте… Имате ли сиво костюмче?

М а ш и н о п и с к а т а Да. Защо питате?

М у ш е в. Аз ще бъда с тъмен костюм. Искам да сме асорти.

М а ш и н о п и с к а т а. Кога?

М у ш е в. Довечера… Ама сте хубава!… Къде ще ме заведете?

М а ш и н о п и с к а т а. Не ви разбирам.

М у ш е в. Предлагам Боянското ханче.

М а ш и н о п и с к а т а. Не отивате ли твърде далеч?

М у ш е в. Защо?… С трамвай и малко пеша… Ама че сте хубава! Къде сте била досега, че не съм ви виждал?… Голям дюшеш хвърлих. (Гледа я.) Всичко ви е на мястото… Ще бъдем идеална двойка. Голям шанс извадихте, че ме срещнахте.

М а ш и н о п и с к а т а. Не говорите ли повече, отколкото трябва?

М у ш е в. Нищо чудно, защото ме сразихте с външността си. Най-после нещо хубаво в нашето учреждение… Мисля да тръгнем към седем, да бъдем горе към осем. Интересна двойка ще бъдем. Я се изправете.

М а ш и н о п и с к а т а (неволно става). Какво искате?

М у ш е в. Да видим как сме като двойка. (Приближава се до нея) Идеално! Стигате до брадичката ми…

М а ш и н о п и с к а т а (едва сега загрява и го отблъсква, сяда). За пръв път срещам подобен чешит… Кой сте Вие?

М у ш е в. Мушев, човекът, който дири щастие.

М а ш и н о п и с к а т а. Или пък авантюри.

М у ш е в. Авантюрата е такава, докато се превърне в съдба. Можете ли да ми бъдете вярна?

М а ш и н о п и с к а т а. Не искам да ви отговарям.

М у ш е в. Трябва да ми бъдете вярна, защото съм ревнив. Ах, какви деца ще имаме… Довиждане!… Довечера в седем на спирката за Бояна!

М а ш и н о п и с к а т а. Няма да дойда.

М у ш е в (съвсем учуден). Защо?… Да не ви обидих?

М а ш и н о п и с к а т а. Откъде накъде?… Та ние още не се познаваме.

М у ш е в. Така де, ще се запознаем… Ще ядем мешана скара и ще си говорим.

М а ш и н о п и с к а т а. Няма да дойда на никаква среща!

М у ш е в (учуден). Ами ако не дойдете, тогава… как ще започнем?

М а ш и н о п и с к а т а. Какво да започнем?

М у ш е в. Нашите отношения.

М а ш и н о п и с к а т а. Сгрешили сте адреса.

М у ш е в . Как?… Нали сте новата машинописка?

М а ш и н о п и с к а т а. Да.

М у ш е в. Че какво, тогава всичко е наред.

М а ш и н о п и с к а т а. Няма да ви огрее.

М у ш е в. Защо?… Нали сте машинописка?

М а ш и н о п и с к а т а (твърдо). Какво от това?

М у ш е в (леко и весело). Че аз тук съм абониран за всички машинописки. Просто не мога да понасям жена, която не пише на машина.

М а ш и н о п и с к а т а. Да, но аз имам момче.

М у ш е в. Голяма работа. Ще го изместим.

М а ш и н о п и с к а т а. Вие безобразничите!

М у ш е в. В това е моят чар! (Тръгва си.) Да не забравите сивото костюмче!… Чао! (Излиза.)

М а ш и н о п и с к а т а (останала сама). Боже господи, къде се натъкнах! (Започва да пише, след което прекъсва.) Сега пък кой ли ще влезе?

П о с л е д н и я т. Другарко, мога ли да ви попитам за нещо?

М а ш и н о п и с к а т а. Не можете!… Не съм свободна. Къде се намирате? Що за нахалство?

П о с л е д н и я т. Нахалство ли?… Вие сте нахална! От пет дни търся началника, а тя нахалство!

М а ш и н о п и с к а т а. Кой сте вие?

П о с л е д н и я т. Посетител със заявление.

М а ш и н о п  ис к а т а. Извинете, помислих…

П о с е т и т е л я т. Знам какво сте помислили! (Тръгва си.) Поставена сте да вършите работа, а не да гоните посетителите. (Излиза.)

М а ш и н о п и с к а т а (хуква след него). Да ви обясня, другарю!… Почакайте!

Завеса.

 

 

ФИНАЛ

Пред завесата се втурва целият колектив.

Пее:
Репетицията свърши най-навреме,
но сърцата продължават да горят,
че изкуството не може без горене,
че театърът не е занаят.
Щом с усмивки те посрещнат всички хора,
щом пред тебе се засмее някой с глас,
ти забравяш всяка грижа и умора,
от земята се откъсваш завчас.
Играй, играй! Танцувай, пей!
Докрай, докрай плачи или се смей!
Играй, играй! Танцувай, пей!
Така докрай умри или живей!
За довиждане ви махаме накрая
и простете, ако с нещо тъй, нали
толкоз можем да играем, толкоз знаем
усмихни се леко и прости!

Махат с ръце, оттеглят се зад завесата или се покланят, или пък правят завършваши турове.

библ. „Естрада“, кн. 11 и 12.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s