За ръкописите на „ТРАВЕРСТАУН“ – и други…

Posted: 11.06.2012 in Bulgarian literature

http://bit.ly/OfHxIX                                                         .

Преписах друг, мисля че по-ранен?  вариант на „Траверстаун“. Това е един текст, който ми се струва да е от първото „препечатване” на оригинала от професионална (не особено грамотна?) машинописка.

Авторът обикновено пишеше на ръка, или дори на машина под 2 индига текстовете за новите си произведения – и правеше поправките си върху едно от копията. После предаваше поправения ръкопис за преписване от машинописка, след което изчакваше да мине време, четеше, дописваше, поправяше наново и наново.

Точно този недовършен роман аз намерих преди много години на масата му и го изчетох с неописуемо удоволствие. Нямах търпение да прочета и останалото! – но постепенно го забравих: продължение нямаше…

Когато избягахме в чужбина, аз се върнах някъде в 1992 г. и опразних жилищата ни, за да ги дам под наем. Тогава включих и този ръкопис в пакета, който занесох в Израел, с надежда Ахото да се подсети да го завърши.

Това стана, уви!, едва в последните месеци от живота му, в напрегнатата пауза, когато очакваше да издадат последния му роман, написан в Израел. Именно тогава – като го видях да се щура из къщата безцелно, а знаех, че живее последните си дни – измъкнах ръкописа от библиотечката му и казах, че това е един от най-добрите му текстове – защо не опита да го завърши.

Изчете го и трескаво започна работа над него. За съжаление – не успя много, раздели го на няколко откъса и ги прати в България, където бяха публикувани в няколко периодични литературни издания.

Дали затова – но има няколко варианта на текста – и ще се опитам да ги  проследя според периодите, в които са създадени; аз наистина много харесвам този текст! – този вариант е много приятен за четене, но е доста по-къс от първия, препечатан от мен и публикуван в Блога. За съжаление – не е датирал всички варианти, а обикновено най-грижливо го правеше! – и ще трябва да се ориентирам по цвета на листите, шрифта на пишещите машини и подобни дедуктивни белези.

По онова време нещата се развиха така: Той трескаво завърши „Хавайските острови” – много желан от него роман, наричаше го „романът на живота си”, който цял живот е мечтал да напише, но не е било възможно в онези времена. Завърши го в края на 1994 г. и веднага го прати за печат на Кин Стоянов в издателство…?, и се очакваше да излезе до февруари-март 1995 г. Но когато срокът наближи – Кин бе уволнен(?), или пък се закри Фондацията, която възглавяваше(?), и той предаде ръкописа на писателя Любен Петков, с извинение към автора, че няма да успее да изпълни обещанието си.

Най-убедено твърдя, че именно това довърши баща ми – като последен удар на… съдбата? – след като се провали издаването на юбилейните му Събрани съчинения през 1991 година. Почувства се обречен. За първи път се отпусна, отчая се и буквално в две седмици угасна…

Тогава Любен Петков се амбицира и с чудеса от организиране успя да издаде книгата близо година след смъртта му – само в 500 екземпляра (тя може да стане библиографска рядкост!) – които бяха по-скоро раздадени на приятелите му, отколкото разпродадени…

Целият архив на писателя – моят невероятен баща! – бях качила на тавана на апартамента на ул. Добруджа №2, където на няколко пъти Ахото идваше да живее и работи, когато се завръщаше в България. По онова време даде и документ на критика Юлиан Ж., че го задължава да прегледа, oпише и обработи Архива му в същото това таванче – беше се запознал с него на някаква конференция, харесал и избрал за „свой” изследовател след смъртта си.

Д. В.

12.06.2012, София

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s