БОРИС АПРИЛОВ

 

PRERIA_1978   .pdf file

ПРЕРИЯ


Пиеса

 

Л И Ц А по реда на появяването им:
 
НИНА МОНЕВА
РОЗА ВЕЛЕВА
ЕМИЛ ВЕЛЕВ
НЕПОЗНАТИЯТ

 

Хол в апартаментчето на Нина Монева.

Домакинята е смъкнала от стената огромна маслена картина, внимателно почиства праха от рамката, личи си, че в момента се е отдала на леки домакински занимания. Тя е зряла жена със сериозно съсредоточено лице. Телефонът.

Нина захвърля моментално работата си и просто се втурва към апарата. Вдига слушалката.

 

НИНА (в мембраната разочаровано). Не, господине, не сте сгрешили много номера…. но тук е съвършено друго нещо. Вие търсите общежитие, а тук е обратното…

 

Затваря телефона. Отново се заема с картината. Отново звън на телефона, Нина отново се спуща, вдига слушалката, но изглежда, че този път не отговаря никой, тя повтаря няколко пъти „ало“ и затваря.

Звъни се на входа. Спокойно, без да проявява каквато и да е припряност, като човек, който сякаш не може да очаква нещо откъм вратата, Нина окачва картината на мястото й, след което излиза. Връща се придружена от Роза Велева.

 

РОЗА. Не разбирам куража ви да каните вътре.

НИНА. Не се страхувам от нищо.

РОЗА. И сте сигурна, че идвам при вас?

НИНА. Сигурна съм, че не идвате при мен.

РОЗА. А аз идвам при вас.

НИНА. Не можете да ме убедите.

РОЗА. Ще се опитам.

НИНА (смутена от острия проучвателен поглед на посетителката). Все пак помислете си, при мен не идва никой.

 

Роза оглежда обстановката. Посетителката е по-свежа и по-млада от домакинята.

 

РОЗА. Защо?

НИНА (изненадана от въпроса, който в нейния дом прозвучава

твърде нахално). Трябва ли да седнете.

РОЗА. Налага се.

НИНА. Искате да кажете, че…

РОЗА. Да!

НИНА. Колко?

РОЗА. Повече, отколкото предполагате. (Пауза.) Ще се наложи.

НИНА. Да поседнете?

РОЗА. Да.

НИНА. И какво ще желаете?

РОЗА. Едно обяснение.

НИНА. Обяснение?

РОЗА. Голяма картина! (Гледа току-що почистената картина.) От кого е?

НИНА. Мислите ли, че имаме да си кажем нещо?

РОЗА. Само че не разбирам (приближава се към картината) какво представлява.

НИНА. Навярно чухте какво казах.

РОЗА. Животът объркан, картините объркани!…

НИНА (раздразнено). Не чувствувате ли, че проявявате известно нахалство?

РОЗА (с възмущение). Аз?

НИНА. Вие.

РОЗА (пристъпва към нея, фиксира я). Наричате ме нахална? (Пауза.) Вие смеете да ме обвинявате в нещо, за което съм дошла да ви обвиня?

НИНА (стъписано). Мен?…Слушайте, защо започнахте така?

РОЗА (едва сдържаща гнева си). За да не почна направо.

НИНА. Направо? (Пауза.) С кое?

РОЗА. С обвинението.

НИНА. Госпожо…

 

Млъква, кой знае защо, не може да продължи.

 

РОЗА. Само не се обърквайте. Не съм дошла да се обърквате, а да проведем един съдържателен разговор, мъжествено (гледа я остро), както подобава на истински жени.

НИНА. Вие…знаете ли поне как се казвам?

РОЗА. А вие допущате ли, че ще вляза при някого, без да знаяимето му?

НИНА (тихичко). Вече не знам…какво да мисля. Светът еголям, а животът стана сложен…

РОЗА. А човешката душа е…пространна.

НИНА (вдига моментално глава и трепва). Какво казахте?Роза сяда. Вие седнахте.

РОЗА. Седнете и вие.

НИНА. Вие седнахте много спокойно.

РОЗА. За което се учудвам на себе си. (Пауза.) Възхищавам се от хладнокръвието си, любувам се на собственото си величие.

НИНА. Величие?

РОЗА. А какво друго?

НИНА. На мен ми липсва подобна самоувереност…

РОЗА. Нищо чудно.

НИНА. Дори в собствения ми дом.

РОЗА. И когато говорите по телефона ли?

НИНА (отново трепва). Може би трябва да търся причината на вашето посещение…

РОЗА. Важното е да запазим присъствие на духа и да се разговорим по мъжки, както подобава на истински жени.

НИНА. Това, което повтаряте тъй усърдно, не е чак толкоз остроумно.

РОЗА. А туй да наречеш човешката душа…пространна(Пауза.) Остроумно ли е?

НИНА. Все пак моето предимство пред вас е в това, че се намирам в къщата си.

РОЗА. Стига с тази къща!…Разбрахме, че сте в къщата си.

НИНА (готова да викне, но се овладява). Вижте какво, аз съм тихчовек, така ме знаят всички.

РОЗА (иронично). Всички?

НИНА. Познатите.

РОЗА. Имате познати?

НИНА. Всеки има…Поне познатите не липсват на този свят.

РОЗА. Непрекъснато говорите за света, все за света.

НИНА. Все пак светът продължава да бъде нещо, в което живеем.

РОЗА. Вие лично добре ли живеете?

НИНА. Анкета ли провеждате?

РОЗА. Старая се да запазя хладнокръвие.

НИНА. Какво?

РОЗА. Да не захленча, най-малко пред вас би трябвало да сторя това унизително нещо.

НИНА. Заплашвате с плач. Имате доста начини за заплашване.

РОЗА. Стига!

 

Прихлупва глава върху облегалото на креслото. Нина е объркана, прави движение към нея, посяга към рамото ѝ сякаш да я погали и утеши, но се отказва и започва да крачи напред-назад. Роза се успокоява, вдига глава и забърсва сълзите си. Телефонът.

Нина се втурва към апарата и вдига слушалката. Роза се изправя, насочва вниманието си към домакинята. След като повтаря няколко пъти „ало и не получава отговор, Нина връща слушалката на мястото ѝ.

 

РОЗА. (изведнъж, поривисто). Причинихте ми най-голямата беда!

НИНА (все още заета с мисълта за телефона). Аз?

РОЗА. Смазахте ме.

НИНА. Аз?

РОЗА. Унищожихте ме.

НИНА. И сте сигурна?

РОЗА. Затова ви разглеждам сега и да ви кажа…(злорадо) не мога да разбера в какво се изразява превъзходството ви.

НИНА. В това, че сте луда, а аз не съм. Вие сте нещастно миловидно създание, което ей сега ще ми разкаже какво го тормози, защото милиони са нещата, които тормозят милионите човешки същества, но малко са човешките същества, готови да изслушат и да разберат.

РОЗА (ехидно). Да ме разберете?

НИНА. Склонна съм.

РОЗА. Да не се отметнете.

НИНА. Кафе?

РОЗА. Нищо не искам!

НИНА (изненадана от решителния и енергичен отказ).Какво?

РОЗА. Нищо от вас.

НИНА. Седнете и разкажете.

РОЗА. Само чаша вода.

НИНА. Нектар?

РОЗА. Поисках вода!

НИНА (преди да тръгне, хвърля ѝ строг поглед). Би трябвало не да искате, а да помолите. (Рязко тръгва и излиза.)

 

Роза стои неподвижно до завръщането на Нина, която подава чашата. Роза я поема и изпива водата наведнъж.

 

НИНА (прави опит за шега). Може би ви няма нищо, може би бяхте само жадна.

РОЗА (сломено). Моля ви се. (Просто пада в креслото.) Доста изненадана, Нина запалва, цигара и стои в нямо очакване.

НИНА. Слушам ви.

РОЗА. Лесно ли давате телефонния си номер?

НИНА. Стига да ми го поискат.

РОЗА (извръща към нея глава). Може би ще позволите да ви запитам какво търси вашият телефонен номер в бележника на моя съпруг.

НИНА. Моят номер?

РОЗА. Вашият.

НИНА. В бележника на съпруга ви? Роза жлъчно изсъсква номера.Да, това е номерът на моя телефон. (Лицето ѝ потъмнява, но отново просветлява, дори се усмихва.) Кой е съпругът ви?

РОЗА. Ставате жалка!

НИНА. Но вие (усмихва се) така, както ме гледате, допускате ли, че мога да…Вижте се, вижте и мен, аз съм човек, който се епримирил с тези неща и колкото и да ме радва вашата ревност, със съжаление мога да ви кажа, и то открито, че тук наистина става въпрос за недоразумение, на което, ако имате малко търпение, след минута ще сложим край. (Пауза.) Ако телефонът е мой, просто не мога да си представя какво търси в бележника на вашия съпруг. Преди всичко, трябва да ви кажа, че номерът ми е нов.

РОЗА. Колко нов?

НИНА. За съжаление, телефонът ми не фигурира в никой бележник на никакъв човек и никой никога не ми се обажда…

РОЗА. Никой?

НИНА (след пауза). Почти.

РОЗА. Това „почти“ ме кара да се замисля.

НИНА (с болка). Знаете ли какво означава „почти“?

РОЗА. Мога да си представя.

НИНА (рязко). Не можете!

РОЗА (извиква). Номерът е ваш!

НИНА. Докога ще повтаряте това?

РОЗА. Обадих се, проверих!

НИНА. И кой ви отговори?

РОЗА. Вие ми отговорихте.

 

Дълга пауза.

 

НИНА (малко отнесено). Сигурно. Друг не може…да ви се обади…от моя дом.

РОЗА. Този ваш дом…Непрекъснато ми го натрапвате.

НИНА (сякаш на себе си). Единственото, което имам.

РОЗА. И глас на много млада жена. Моят съпруг пък има вашия телефонен номер в бележника си. Срещу номера не е отбелязано име.

НИНА. Това пък е още по-малко вероятно.

РОЗА. Само голи цифри като жестока гола истина, като опарване.

НИНА. Усуквате го.

РОЗА. Понеже страдам.

НИНА. За първи път ли ви се случва?

РОЗА. Женени сме от десет години, нито веднъж не е закъснявалдори час, а бележникът му е бил винаги чист.

НИНА. И как открихте номера?

РОЗА (сконфузено). Все пак…аз съм жена.

НИНА. Все пак…някои проверки…по джобовете.

РОЗА. Смятам, че това е задължение на всяка съпруга, процедура,която може да предпази от неприятности.

НИНА (смее се). Да, да.

РОЗА. Ето аз съм при вас, ще ми кажете в какво се състои работата и ще взема мерки.

НИНА (смее се от сърце). Успяхте да ме развлечете и не мога да не ви предложа кафе.

РОЗА (извиква). Кафе! (Укротено.) Сега не ми е до кафе!

НИНА (весело). Разбрах! (Нина излиза. Връща се с бутилка и чашки.)

РОЗА. Вие сте хитра жена.

НИНА. Така се радвам, просто се освежих.

РОЗА (трагично). Казах ли? Заявих ли ви, че не искам нищо освен да разкрия някои неща?

НИНА (сериозно и с болка). Знаете ли от кога е тази бутилка? Непокътната е откакто съм влязла в жилището си. По едно време започнах да се надявам, че ще се повреди чешмата, или казанчето, ще се издуе паркетът, или ще поддадат вратите, бях сигурна, че ще дойдат майстори да ги почерпя…

РОЗА. Да, но не съм дошла да ми разигравате комедии.

НИНА. За вас комедия, за мен непоносима трагедия. Мисля, че няма по-страшно от туй да чакаш дори водопроводчика.

РОЗА. Тук мога да ви жегна, като ви кажа, че може би вашата женска стръв не би спряла дори пред водопроводчиците, но карай да върви (гледа Нина, която я гледа с усмивка). Не се скъпя на обиди, разбрахте ли? Защото съм обидената.

НИНА (като налива в чашките, весело). Изневерената.

РОЗА. Моля ви!

НИНА (весело). Нека пием и забравим. Любовта идва и си отива.

РОЗА (с изненада, почти подскача). Какво?

НИНА (със сериозен тон). Пийнете си. (Подава чашката.) Наздраве!

 

Нина пие. Роза я гледа „гипсирано с чашкав ръка. Нина се задавя и закашля.

 

РОЗА (чак сега, ехидно). Наздраве! (Пие сладко, нито се задавя, нито се закашля.)

НИНА. И така, казвате, мъжът ви, а? Някой се спусна и ви го грабва. (Закашля се.) Отнесе си го…(Пие.) А вие (закашля се) се втурвате да спасите каквото можете.

РОЗА. Чула съм, че това дава резултат.

НИНА. Може би…(Пие.) Препоръчвам ви да продължите. Колкото се отнася до мен, аз ви го отстъпвам.

РОЗА (рязко става, започва да се разхожда из хола). Вие сте длъжна да сторите това. (Застава до прозореца, дори дръпва завесата, сякаш да предизвика прилив на въздух.) Освен ако сте…

НИНА (наблюдава чашката си). Какво?

РОЗА. Изверг.

НИНА. Приличам ли ви?

РОЗА. Не.

НИНА (отпива). Мечтая да стана изверг. (Извръща се към нея.) Може би извергите са по-щастливи, лошите хора са много по-щастливи и нападат, грабват и изчезват, брутално взимат всичко, срутват и не чувствуват болка за болките на хората.

РОЗА. Искате да отклоните вниманието ми.

НИНА. Искам да разговарям.

РОЗА. Аз се нуждая от обяснение.

НИНА. Добре.

РОЗА. Какво търси вашият номер в бележника на моя съпруг!?

НИНА. Името на съпруга ви. (Пие.)

РОЗА. Не се правете на…

НИНА (настойчиво). Питах как се казва мъжлето ви!

РОЗА (поривисто). Велев.

НИНА (отпива и се закашля). Това име не фигурира нито в спомените ми, нито в сегашните ми авантюри. Е, спомням си един Велев, беше заместник-директор при нас…

РОЗА (извиква). Няма да позволя! Засрамете се от…(Млъква.)

НИНА (бърза). От какво? (Мълчание.) От какво да се засрамя? (Мълчание.) Кажете де! (Мълчание.) От белите си коси?…Ако сте дошла тук да си говорим истини, кажете направо от какво да се засрамя?

РОЗА. Извинете.

НИНА (приближава се и покровителствено полага ръка върху рамото на Роза). Мила моя, нямате представа какъв комплимент ми сторихте с това нахлуване тук, за да ми искате сметка. Да си искате мъжа. Обратно. Да ви го дам. Да ви го отпусна. Да си бъде отново ваш и всичко във вашия дом да си тръгне по мед и масло.

РОЗА. Никога не е вървяло по мед и масло.

НИНА. Така ли?…Деца?

РОЗА. Няма да ви кажа!

НИНА. Аз обаче мога да ви кажа, че нямам нито деца, нито съпруг, нито съм имала, а можете да бъдете сигурна и в това, че няма и да имам.

РОЗА. Не съм сигурна.

НИНА (трепва и отново придобива настроение). Ново двайсет. (Пие.) Кое ви кара да мислите така?

РОЗА. Ще се напиете.

НИНА (близва чашата). Кое ви кара да мислите така за мен?

РОЗА. Не ви ли виждам ноктите, сляпа ли съм – косите ви санаправени, лицето ви носи фон дьо тен, лъхате на чистота и наскъп одеколон. Една жена, която се е предала…

НИНА. Как се казвате?

РОЗА. Роза.

НИНА. Аз съм Нина.

РОЗА. Знам.

НИНА (изведнъж). Откъде знаете? (Пауза.) Името? В бележника е отбелязан само телефонът ми.

РОЗА (въздъхва и навежда глава). След като открих телефонния номер, започна най-унизителното нещо в живота ми.

НИНА. Моля?

РОЗА. Обадих се на справки, отказаха. Исках да знам кой абонат се крие зад този комер. Било забранено. Тогава започнах да търся връзка с телефонистките. Не намерих и се заех с най-унизителното.

НИНА. Да ровите в указателя.

РОЗА. Четири дни!…Целия телефонен указател. Всички номера, докато се натъкнах на вашия. Срещу вашия номер видях името ви, адреса ви.

НИНА. Боже мой.

РОЗА. Моля да не коментираме това. То ме унижи толкова!

НИНА. Но защо не ми се обадихте? Щях да ви кажа коя съм и къде живея?

РОЗА. Това е най-унизителният период в живота ми.

НИНА. Карате ме да мисля, че не притежавате добре поддържанразсъдък.

РОЗА. А вие ме карате да мисля, че хитрувате.

НИНА. Представям си какво бихте направили на мъжа си…Горкият съпруг.

РОЗА. Дошла съм да си го върна.

НИНА. Предлагам да престанем. Не съм подходяща за подигравки. Уморена съм…един самотен човек, който се готви постепенно да напусне света.

РОЗА. Ограбихте ме.

НИНА. Вече съм склонна да ви посоча изхода! Принудихте ме да ви го кажа. (Оставя чашата.) Луда ли сте, нормална ли стене знам, но ви моля да си отидете.

РОЗА. Продължавате да отричате?

НИНА. Вървете си!

РОЗА (прави няколко крачки, за да подготви удара си). Можете ли да ми кажете какво означава тази дума прерия?

 

Нина трепва. Спокойно.

 

НИНА. Какво търси тя в устата ви? Откъде я взехте?

РОЗА. От бележника на мъжа си, изписана срещу телефонния виномер.

 

Звуков ефект, който сякаш залюлява Нина Монева. Изглежда, че домакинята не може да намери сили да се задържи на крака, сяда, хваща лицето си с ръце.

 

НИНА (разтрива лицето си). Нима той…Вие твърдите…Коя сте вие?

РОЗА (спокойно). Неговата жена.

НИНА (повдига глава). Не може да бъде!

РОЗА (поглежда я отвисоко и някак покровителствено). Сега разбирам. (Пауза.) Боже, колко страшно стана!…(Продължителна пауза.) Нима е постъпил детински? (На свой ред сяда.) На кого да повярвам, Емил не може да постъпи така.

 

При споменаване на името Нина бързо вдига глава, упорито гледа пред себе си.

 

РОЗА (продължава, може би не е забелязала реакцията на домакинята). Това ме кара да се замисля. Значи…той…Това ще ме принуди да изостря вниманието си повече. Тази шмекерия се оказва важна.

НИНА. Никога не съм го питала за това.

РОЗА (разочаровано). Има ли значение?

НИНА. Не е ставало и въпрос. Аз мислех…

РОЗА. Че не е женен.

НИНА. Макар че и това няма значение.

РОЗА. Откога се познавате?

НИНА. Обикновено не говоря много, а днес се разбъбрах за цяла година.

РОЗА. Според мен познавате се не по-малко от шест месеца и съм сигурна, че лично вие отброявате всеки ден от щастието си. Да речем – сто деветдесет и два дни. Примерно.

НИНА. Не забравяйте, че ви поканих, понеже забелязах нещо симпатично у вас.

РОЗА. Обзалагам се, че си водите дневник.

НИНА. Мисля, че когато един гост започне да издребнява…

 

Нина млъква, сякаш се. замисля. Пауза.

 

РОЗА (въздъхва). Пропаднахме в яма. (Вади цигара.) Къде се срещате?

НИНА (както си е замислена). Какво?

РОЗА (пали цигарата). Тук. (Поглъща дим.) При идеални условия.

 

Нина е замислена, може да се предположи, че не е и чула.

 

РОЗА. Харесвате ли го?

НИНА (унесът и продължава). Какво?

РОЗА. Обичате ли го?

НИНА. Ревнувате ли, или инквизирате?

РОЗА. Всеки ден ли?

НИНА. Много лесно разбрахте, че съм добра.

РОЗА. Само наивникът може да допусне, че не се виждате всекиден.

Дълга пауза. Личи си, че Нина иска да доложи нещо важно.

 

НИНА. Представете си, че не съм го и зърнала.

РОЗА (прекалено изненадана). Моля?

НИНА (спокойно). Никога. РОЗА. А така!

НИНА (със същия спокоен тон). Нито той мен.

РОЗА. Изплъзвате ли се?

НИНА. Спокойно, не сме се виждали.

 

Звуков ефект. Двете жени се раздвижват, разхождат се.

 

НИНА (спира пред Роза). Вие сте негова жена.

РОЗА. Там е работата.

 

Нина се отдалечава до прозореца.

 

НИНА. Емил е ваш съпруг, така ли?

РОЗА. Нямате си представа колко много ми е съпруг, понякога повече, отколкото трябва.

 

Нина на свой ред пали цигара, сяда в креслото, пуши, нервно гаси цигарата в пепелника със силни притискания, после, тъй като не знае какво да предприеме, сама не усеща как пали нова цигара и всмуква пред все по-учудващата се посетителка. Нина въздъхва.

 

НИНА (най-после). Е?

РОЗА. Убихте ме…

НИНА. И вече можете да си отидете.

РОЗА.…с това, че не сте се виждали. (Оглежда я.) Слушайте. (Махва с ръка, отказва се да говори, но после променя решението си.) Дошла съм да си разчистим сметките, да се разберем.

НИНА. Най-добре ще се разберем, като напуснете тази територия.

РОЗА. Която е ваша, да. Но мъжът пък е мой. Вие още ли твърдите, че не сте се виждали?

НИНА. Изгубих интерес към вас.

РОЗА. Нито той вас?

НИНА. Не ми се разговаря, по това време не ми се говори.

РОЗА. И той ли, кажете!

НИНА (сякаш за първи път я вижда добре). Вие сте негова съпруга.

РОЗА (в мотива си). И не знаете как изглежда?

НИНА. Напротив.

РОЗА. Съсипахте ме.

НИНА. Представям си го.

РОЗА. Сигурна ли сте?

НИНА. Абсолютно.

РОЗА. Добре, опишете го.

НИНА. Това не е никак важно.

РОЗА. Аха.

НИНА. Какво искате от мен?

РОЗА (безпомощно). Вече не знам. (Пауза.) И все пак тази работа не може да остане така, ние трябва…(Пауза.) Уважаема Монева, нима трябва да предположа, че става въпрос за невинна телефонна връзка?

НИНА. На този въпрос си отговорете вън, уединете се и помислететова, което измислите, ще бъде отговорът, който очаквате.

РОЗА. Колкото повече мисля, идвам до заключението, че гообичате, дори нещо повече.

НИНА. Повече от туй?

РОЗА. Ако ви ядосам, ще изплюете ли камъчето?

НИНА. Като нищо, едва ли ще остана неотмъстена.

РОЗА (сломено). Значи се обичате.

НИНА (с хумор). Не може да се каже, че не го обичам.

РОЗА (извиква). Не говорете директно! (Тихо.) Пощадете ме, Вие разбирате ли най-после, че ме убивате? В сърцето ви нямали място за капчица състрадание? …

НИНА (готова за иронизиране). Не, но ако си отидете, ще се намери. Готова съм да ви съчувствувам от разстояние.

РОЗА (извиква по-силно, отколкото може да се допусне). Няма да ви направя удоволствието, не ще ви позволя да ликувате. Той е мой, разбрахте ли, ще се боря! Какво си въо…

 

Телефонът. Звънът сякаш разтърсва Нина. Още веднъж се звъни. Още веднъж. Жените наблюдават апарата. Нина преценява, че не е момент да вдигне слушалката. Роза я поглежда, в очите ѝ има нещо като присмех. Нина навежда глава. Телефонът звъни. Роза се втурва и преди да ѝ попречат, вдига слушалката.

 

РОЗА. Емиле, тук е Роза. (Пауза.) Твоята жена!…Да, да, жена ти…Искам да дойдеш…Тук, където съм аз…(Бързо.) Слушай, ако откажеш да тръгнеш, ще скоча върху тротоара. Намирам се на третия етаж и ще се хвърля през прозореца... Заповядвам ти…Не вярваш ли, че мога да…Адреса! Не знае адреса!…Ще го намериш в указателя, на Монева Нина.Манева. Подчертала съм го. Ако до петнайсет минути не пристигдеш, ще скоча от етажа.

 

Роза яростно поставя слушалката върху вилката. Мълчи. Дори не благоволява да погледне домакинята. След това отива при бутилката, налива си, пие.

 

РОЗА (строго). Как се запознахте? (Пауза.) Говорете, докато не съм полудяла.

НИНА. Случайност.

РОЗА. Каква случайност?

НИНА. Преплитане на телефонните разговори.

РОЗА. И започнахте!

НИНА (твърдо). Да!

РОЗА (зъл тон). А той се прави на невинен…и нежен. У дома– нито думичка. На вас не казва…, че е женен. Боже, каква ужасна лъжа! В такава лъжа съм живяла цели шест месеца!…Сигурна ли сте, че не сте се виждали?

 

Нина мълчи, потънъла в безкрайна тъга.

 

РОЗА. Сега мълчите.

НИНА (кротко). Искате да кажете, че той ще дойде тук?

РОЗА. Налага се.

НИНА. Вие сте жестока.

РОЗА. Нямам друг изход.

НИНА. Това ли решихте?

РОЗА. Сега един пропуснат съпруг се равнява на бедствие.

 

Роза пие.

 

НИНА. А питате ли дали съм съгласна?

РОЗА (с изненада). Какво?

НИНА. Трябваше да ме питате.

РОЗА (с изумление). Не сте съгласна да видите този, когото обичате? Когато ви се дава такава прекрасна възможност?

НИНА. Не съм готова за такава среща.

РОЗА. А!…Това пък? Сега пък трябва да се съобразявам и с вас. (Пие.) На мен ми е необходима точно тази среща и точно тук!…

НИНА. И каква е целта ви?

РОЗА. Да се разберем като хора.

НИНА. Като хора?

 

Нина произнася горната дума с присъщия си неин унес и оправя косата си.

 

РОЗА (весело.) А така, постегнете се, притегнете се, предстои ви първата среща. Първото впечатление е важно, разбира се. Важно ли е първото впечатление? Според вас, важно ли е? Според мен е важно. Някога, когато го срещнах за първи път…Слушайте, на колко ви се струва той? (Мълчание.) На колко ви се представя? (Мълчание.) Да не мислите, че ще видите някакъв хокеист? Един така…млад любовник за зрели жени? Ще бъдете излъгана. Шейсетгодишен мъжага! От кумова срама ще остави пазарната торба у дома, но без пазарна торба той не излиза, така съм го научила.

НИНА. Малка е вероятността да ме засегнете.

РОЗА. Да ви засегна ли? С какво? Говоря за съпруга си, засягатесе вие!

НИНА. Млъкнете!

РОЗА. Ще разбера какво е и това прерия. Какво е значението на този знак, на този код и изобщо има ли някакво значение, заема ли някакво място в емоциите на моя мъж. Това понятие прерия може би говори твърде много за загадъчния свят на един съпруг, който е вън от дома, а пред близките си е само пазарска чанта. Кажете, какво означава тази дума, нанесена срещу телефонния ви номер? (Мълчание.) Искам да ми се изясни.

НИНА. Моля ви.

РОЗА. Защото ще ви накарам да говорите пред него.

НИНА. Не!

РОЗА. Предлагам да избегнем остротите. Вие ли сте прерията? Дълга пауза.

НИНА. Моля ви!…

РОЗА. Какво е прерия? Напомня ми за пустота! Безкрайност и пустота, безбрежна растителност, която ту се възмогва, ту съхне. Говори ми за безцветни жилави треви и нищо друго…апомня ми за безлюдност, отчаяние. Това ли сте вие? Това ли успяхте да измислите?

НИНА. Искам да знам съществува ли начин да си отидете?

РОЗА. Той ли го измисли? А? Че откъде му е хрумнало? У дома Емил се подвизава като човек с ограничено въображение.

НИНА (извиква). Млъкнете!

РОЗА (стъписана). Семпличък.

НИНА. Ако не престанете, ще ви изгоня, пък ако щете, скачайте на тротоара!

РОЗА. Боже, колко ви заболя, колко дълбоко сте омагьосана!

НИНА. Забранявам ви!

РОЗА. Слушайте, Нина, вие ме изненадвате. Усложнявате нещата! Смятах, че ще се разберем, ако става въпрос за невинна телефонна връзка, обикновен брътвеж по жицата…А то? Оказа се нещо по-сериозно…Смятах да го повикам, да го разоблича и да си го отведа, но вие ме плашите. Кажете, наистина ли?

НИНА. Какво?

РОЗА. Не сте го виждала.

Нина поклаща отрицателно глава.

Нито той?

Отново отрицание, което сякаш успокоява Роза.

Ако сте искрена, аз наистина дигнах напразна пукотевица и започвам да се разкайвам. Но все пак трябва да му се даде един урок, това си е наистина нещо като изневяра. Всеки ден ли ви се обаждаше?

НИНА. Не желая…да отговарям.

РОЗА. Значи всеки ден. Вие сте била в съзнанието му, той е бил пленен от вас. Един ден…щеше да дойде... последствието.

НИНА. Не забравяйте, че съм ви изгонила.

РОЗА. Щяхте да осъществите и срещата! Готови, втасали, влюбени! А аз…

НИНА. Решението ми беше категорично.

РОЗА. Решение?

НИНА (вяло). Да не се срещнем…Никога.

РОЗА. А неговото?

 

Нина мълчи.

 

А той?

НИНА. Не знам, мисля, че щях да му наложа…

РОЗА. И защо ви са тези отношения? Какво печелите? И какво бихте загубила, ако се видите?

НИНА. Ами, вижте ме.

РОЗА. Гледам вн.

НИНА. Разгледайте ме!

РОЗА. Нищо, липсва ви малко самочувствие.

НИНА. Никога не бих дала адреса си, не бих се съгласила да се видим!

РОЗА. Но умирате да го видите.

НИНА (след продължително мълчание). Не знам…

РОЗА. Може би?

НИНА. След случилото се. Имайте пред вид, че още не съм решила. В последния момент мога да ви прогоня.

РОЗА. Такава ли сте?

НИНА. Такава съм.

РОЗА. Значи може и да се сдърпаме. (Пауза.) Хубаво две жени се бият за един мухльо.

НИНА. Мисля, че ви помолих нещо.

РОЗА. Да не го обиждам. Но той си е мой и ще си го обиждам.

НИНА. Щом е ваш, защо сте у дома ми?

РОЗА. За да си го осигуря.

НИНА. Значи не е ваш.

РОЗА. Какво?

НИНА. Бъдете сигурна, че вече не е ваш.

РОЗА. А!…

НИНА. Не ме разбрахте.

РОЗА. Така де, опипвате почвата. (С ирония.) Може би ще го ударите на молба.

НИНА. За какво?

РОЗА. Да ви го отстъпя.

НИНА. Извинете, той си е мой и не можете да ми го вземете.

РОЗА (едва не подскача). Хей!…Тук се говорят неприлични неща.

НИНА. Но и аз не мога да го задържа.

РОЗА (склонна към непочтена атака). Да, наистина. (Оглежда я.) Аз съм някак по…

НИНА. Това исках да ви кажа в началото.

РОЗА. Вие наистина нямате сметка от едно оглеждане. (Усмихва се.) От него печеля аз. Та за какво си говорехте в тези сини часове?

НИНА (на свой ред язвително). Казвахме си неща, които вие с него не бихте могли да си кажете. И да ви заявя искрено, смятам,че не познавате съпруга си.

РОЗА. Наивността ви ме опечалява.

НИНА. Не познавате човека, с когото живеете трийсет години.

РОЗА. Хайде де!

НИНА. Той не е нито мухльо, нито мъж с пазарска торба, а е личност, която вие нито сега, нито когато и да е, ще оцените.

РОЗА. Добре де, бихте ли се омъжили за него?

НИНА (след продължително мълчание). Каквото и да ви кажа, ще ви заболи.

РОЗА. Сигурно някога сте претърпели разочарование в любовта.

НИНА. Познайте.

РОЗА. Винаги има по едно сериозно разочарование и след това…

НИНА. След това?

РОЗА. Ставам жестока, извинете!

НИНА. Старомоминството!

РОЗА. Много ви моля. Нещо се впрегнах. Повярвайте, не съм толкоз лоша. Повярвайте ми.

НИНА. Разбирам ви.

РОЗА. Извинете ме!… В същност такова преплитане на разговорите не е неприятно. Подобна игра се е случвала и с мен. В нея има нещо сладко, обещаващо. Разбира се, става дума за кратка телефонна връзка, лек флирт, а не като вашата дълга и сериозна любов. (Смее се с добро сърце.) Я си кажете, ако не бях се намесила, докога щеше да продължава?

НИНА. До края на живота.

РОЗА. И сега трябва ли да вярвам, че ще прекъснете?

НИНА. Обещавам.

РОЗА. Но ако ви се обади?

НИНА. Не знам. (Въздъхва.)

РОЗА (въздъхва). Дааа, ще се сдърпаме с вас, това няма да ни се размине. Моят хубостник забърка каша, която трябва да сърбам аз. (Рязко.) Разберете, отнемате ми мъжа!

НИНА. Моля ви, не го въвеждайте тук.

РОЗА. Искрена ли сте?

Нина мълчи.

Искате да го зърнете?…Признайте!

Нина мълчи.

И искате, и не искате!

Мълчание.

Хем боли, хем сърби.

НИНА. Вижте какво, ако не желая да го видя, то не е за туй, което мислите, а за да не разбия голямото нещо в себе си. (Глухо.)Разберете, все пак имам да живея още. (Пауза.) Това голямо нещо ми беше необходимо.

РОЗА. Не знам, на мен ми трябва Емил.

НИНА. Май че сте глупавичка.

РОЗА. Не знам защо. Вън няма мъже. Жени колкото щеш, а мъже няма. Защо да го изпущам...

НИНА. Празноглавка.

РОЗА. Преди всичко ще ми се смеят, че съм го отстъпила на една... нещастница . . .

НИНА (склонна към връщане на ударите). Извинете, но през последните шест месеца не бях толкоз нещастна.

РОЗА. Така си мислите, защото не аз, а вие сте глупачката. Какво, целунахте ли го, търкулнахте ли се с него? Нищо. Само говорехте с часове по жицата. И той ви наричаше прерия, защото все пак трябвало е да ви нарече някак, и вие сте човек, и вие душа носите. Под бледата ви безсочна кожа може би пърха живот. Сега ще ви види и ще избяга.

НИНА. През тия шест месеца вие бяхте жалка.

РОЗА. Днес жалката станахте вие.

НИНА. Не съм сигурна.

РОЗА. А пък аз съм!

НИНА. Да не забравяме, че до този момент аз притежавам един свят, а вие един съпруг с пазарска торба в ръка. Не забравяйте, че ако на вас носи репички, на мене... (Млъква.)

РОЗА (ехидно). Звезди.

НИНА. Светлина.

РОЗА. Значи това прави моят мухльо?

НИНА. И блянове!

РОЗА. Виж го ти.

НИНА. И надежда!

РОЗА. Надежда за какво?

НИНА. В края на краищата един полъх.

РОЗА. Какво?

НИНА. Полъх над безкрайната и безнадеждна прерия, наречена живот.

РОЗА (отдъхва). Охооо! (Пауза.) Прерията изплува от мъглата! Значи с такива неща запълвате часовете? С такива интелектуални смешки замърсявате телефонната мрежа. А в същото време заради вас десетки граждани не могат да си проведат редовните разговори. Нищо чудно да сте говорили по цял час.

Нина мълчи.

РОЗА (ужасена). Часове?

НИНА. Един път говорихме цели три часа.

РОЗА. Е за тая работа ще го пребия! А с мен?

НИНА. Казах ви за вас.

РОЗА. Не говори и пет минути.

НИНА. След като ви доказах, че ви превъзхождах цели шест месеца и че нямате право да ми се присмивате, моля ви да напуснете моя дом!

РОЗА. Оттук ще си изляза само придружена с моя мъж.

НИНА. Причакайте го вън.

РОЗА. Ще дойде, ще ви види!

НИНА. Не!

РОЗА. И вие него.

НИНА. Моля ви да напуснете дома ми!

РОЗА. Стига с тоя дом! Това не е дом!

НИНА (учудена). Моля?

РОЗА.Леговище на пантера!

НИНА. Вие сте идеално изработена глупачка.

РОЗА. А вие сте хитруша.

НИНА. Мога и да ви ударя!

РОЗА (заплашително). И това не можете.

НИНА (извиква). Излезте!

РОЗА. Няма!

НИНА. Махайте се, ви казвам! (Грабва една ваза и крещи.) Вън!

РОЗА (отстъпва назад). Той трябва да влезе тук!

НИНА (вдига вазата и изкрещява). Нее!

 

На входа се звъни. Пауза. Нина продължава да стои с вдигната ваза в ръка. Звъни се повторно. Нина смъква бавно вазата и без да я остави на масичката, тръгва. Розая наблюдава слюбопитство. За наша изненада вместо към вратата обаче Нина се насочва към огледалото, където оставя вазата и започва да се реши. Звъни се за трети път.

 

НИНА (като се реши, без да се обръща). Какво чакате, доведете съпруга си.

Звъни се. Роза стои учудена – не знае какво да предприеме.

НИНА (както се реши). Помолих ви да въведете съпруга си.

РОЗА. Искате аз?

НИНА (полага червило на устните си). Да.

РОЗА (реагира на разкрасяването на Нина). Вие отваряте устатаси (тръгва и спира), показвате зъбите си...

 

Роза излиза. Нина бързо и безсмислено разтребва нещо по масичката, а още по-бързо изпива глътчицата, останала в чашката ѝ, след което застава в десния край на сцената. Отляво, където е входа, се появява Емил. Спира. Двамата са един срещу друг, на двете страни на сцената. Мълчат и се наблюдават. Струва ни се, че Емил иска да се спусне към домакинята, но нещо го задържа. Окозва се, че той не е мъж за изхвърляне: наистина на години, но... Зад гърба му се появява Роза, следи реакциите на Нина. Нина иЕмил се наблюдават. Когато режисьорът сметне, че паузата в узряла достатъчно, Емил се обръща към Роза.

 

РОЗА Спреминава в средата на сцената). Ето ни. Най-после! (На Емил.) Дъщеря не можахме да си имаме, но отгледахме втора съпруга.

ЕМИЛ (на Роза). Мога ли да те помоля?

РОЗА. Да си излезем, нали? (Пауза.) Да ѝ спестим една сцена. (Пауза.) Една тревога по-малко на любовницата.

ЕМИЛ. Роза!

Роза понечва да изрече нещо, но се отказва.

ЕМИЛ. Попаднали сме в смешно положение.

РОЗА (иронично). В жалко положение.

ЕМИЛ. Един от нас…

РОЗА. …е жалък, да.

ЕМИЛ. И заплашва, че ще скочи от прозореца. (Пауза.) Шантажира.

РОЗА. А този, който изневерява, не е жалък.

Мълчание. Всички стоят неподвижно.

РОЗА. Не този, който избяга от семейството си.

ЕМИЛ. Смешни сме и двамата.

РОЗА. А тя?

ЕМИЛ. Искаш ли да си отидем и ще ти обещая нещо?

РОЗА. Само тя е достойната, така ли?… Така ли реши?

ЕМИЛ. Моля те да си излезем.

РОЗА. Не!

ЕМИЛ (извиква). Настоявам!

РОЗА (мигновено тръгва към прозореца). Сега ще видиш дали шантажирам. (Посяга да отвори прозореца, или пък, ако е отворен да се покачи на него.)

Емил се спуща и я хваща.

РОЗА (твърде спокойно и сякаш решително). Остави ме да видим шантажирам ли.

ЕМИЛ (смутено към Нина). Моля ви да ме извините.

РОЗА (както е обгърната от ръцете на мъжа си). Вече си говорите, а? (Напъва се да се изтръгне от ръцете му и да се устреми към прозореца.) Вече си бъбрете…

ЕМИЛ (с отчаяние). Роза!

РОЗА. Моето място е на тротоара!

ЕМИЛ. Роза, моля те! Как да те моля, кажи?

РОЗА. Там ли искате да ме видите? Безжизнена?… Кажете! Защо мълчите? И двамата!

ЕМИЛ. Роза!

РОЗА. Пусни ме!

ЕМИЛ. Ако обещаеш.

РОЗА. Не обещавам!

ЕМИЛ. Обещай, че няма да правиш глупости.

РОЗА. Искам!

ЕМИЛ. Моля те!

РОЗА. Обичаш ли я?

Емил привежда глава. Мълчи.

Казвай. (Пауза.) Чакам.

ЕМИЛ (отчаяно). Роза, ако си отидем оттук, мога да ти обещая всичко.

РОЗА. Обичаш ли я?

ЕМИЛ. Тръгваме.

РОЗА. Ако не признаеш, ще скоча на тротоара. Ако ми попречиш» ще скоча под трамвая, ще се отровя! Ще видиш! ЕМИЛ. У дома ще ти разкажа всичко. РОЗА. Обичаш ли я?

Емил поглежда към Нина.

РОЗА. Искам да знам обичаш ли я, разбери! Бъди най-после малко искрен с мен! Обичаш ли я, или не я обичаш?

Емил сломено пада в креслото.

РОЗА. Обичаш ли я?

Емил поклаща глава

Нина реагира страшно, изпъва се, едва не извиква.

РОЗА. Обичаш я, така ли?

ЕМИЛ (с наведена глава). Да си вървим.

Роза се отпуща в другото кресло.

РОЗА. Дори сега, след като я видя?

ЕМИЛ (извиква). Чудовище!

Роза отпуща глава върху облегалката на креслото и захлипва. Точно в този момент Нина и Емил се поглеждат, за няколко секунди установяват контакт. Роза вдига глава към Нина.Нина продължава да гледа Емил.

РОЗА (язвително). Сега разбрахте ли на какво сте способна?

ЕМИЛ (тъжно). Роза.

РОЗА. Отвратително.

Нина не е отместила погледа си от Емил.

Невинната кошута… Самотната… Която не може да пласира една бутилка коняк… Която би докопала дори водопроводчика.

Нина сякаш не обръща внимание на тези думи, гледа си право в Емил.

ЕМИЛ (тихичко). Животно!

РОЗА. Виж я. Защо не я разгледаш? Ноктите! (Без да разбере как, Нина скрива вяло ръцете си.) Косата, очите… миглите!… (Извиква.) Вие се срещате!

ЕМИЛ. Знаеш, че не, и го знаеш добре.

РОЗА. Но се соанира!… Може би има и друг. (Оглежда ги мълчаливо.) Ах, как си ме мамил!…

ЕМИЛ. Ако си отидем

НИНА. Никакъв друг! (Оглежда се, чак сега разбира, че е извикала.) Никой!. . .

Пауза.

РОЗА. Освен моят съпруг.

ЕМИЛ. Повярвай, за първи път идвам тук. Р

ОЗА. Но сте се виждали.

НИНА и ЕМИЛ. Не!

РОЗА (почти иронично). Какъв синхрон. (Пауза.) Може би, когато отиваше за домати, когато мрънкаше, че опашката е голяма… (Внезапно.) А по градинките?

НИНА. Не.

РОЗА. Не питам вас. Защо бързате? Какво приказвате? Да, понякога Емил казва истината. (Към него.) Говори!

ЕМИЛ. Какво искаш още?

РОЗА. Срещахте ли се по градинките?

ЕМИЛ. Казах ти, че не сме се срещали нито тук, нито където и да е другаде. Сега се виждаме за първи път. Ако не беше ме повикала

Млъква. Пауза.

РОЗА (натиска педала). Ако не бях те повикала?

ЕМИЛ (въздъхва). Може би… нямаше да се видим никога.

РОЗА (бързо). Никога, или „може би“ никога?

ЕМИЛ. Има ли значение?

РОЗА. Голямо.

НИНА. Нямаше да се видим никога.

РОЗА. Значи… В същност… Значи, ако не бях аз...

НИНА. Да!

РОЗА (обръща се рязко към нея). Тогава трябва да ми благодарите!

НИНА (рязко). Вие що за човек сте? (Слага ръце пред устата си, разбира, че е кипнала несправедливо.)

РОЗА. Аз съм тази, на която са изневерили. Това съм аз. Една из-неверена. Живея си спокойно, работя си, мисля, че имам съпруг и гнездо, а се оказва, че нито съпруг, нито гнездо. Кукувицата ме издебнала, снесла в моето гнездо… Двамата разговарят по жицата, разтапят се, искрят от нежност. Говорят по три часа, забравят се, потъват в прерии, изчезват от света и никой не може да ги открие. В същност, това е прерията голямото пространство, в което никой не може да ви открие. Така ли е? Сами!… Там можете да си кажете всичко, много неща… Може би прерията не е нищо друго, освен голямата ви мечта?… (Тъжно.) Боже мой, прерията може да бъде всичко!… А аз не знам нищо. И няма да си признаем, никога. Боже, каква широта има в тази дума от бележника иа мъжа ми!

НИНА. Уверявам ви сега се виждаме за първи път.

РОЗА (продължава мисълта си). Какво значение... щом си имате прерия. Прерията на думите е по-опасна от прерията на тялото.

НИНА. Млъкнете!

РОЗА. Охо!

ЕМИЛ. Не можеш ли да млъкнеш?

РОЗА (победоносно). Може би открих, а?

НИНА. Вървете си!

РОЗА (тихо). Само аз ли?

НИНА (след дълго мълчание). И двамата.

Нина бързо прибягва, излиза.

ЕМИЛ. Това ли имаше да кажеш?

РОЗА. Има още.

Нина влиза бавно, носи бяла носна кърпичка, явно, че е отишла за нея.

РОЗА (жестоко на Нина). Признайте, че не желаете да си отиде. (Нина мълчи.) Не предпочитате. Искате да е тук, да го гледате, колкото може повече и, ако е възможно, да остане завинаги, ако има някой за отиване, това да бъда аз – да вървя по дяволите, само да ви оставя сами, да видите, че в същност страшно много сте искали да чуете естествените си гласове. Това искате, нищо повече. Защото сте дръзки, защото няма по-жестоки животни от влюбените. Нищо по-жестоко не е измислено на този свят, нищо по-коварно и настъпателно от влюбените. (Пауза.) Особено такива… на вашата възраст. (Изведнъж енергично.) Кажи бе, животно, с какво те плениха толкова? С какво ме превъзходиха? Нима съм по-грозна, по-стара? Виж! Разгледай ни!

Нина закрива лице.

ЕМИЛ (изкрещява). Ако не млъкнеш, ще съжаляваш!

РОЗА. Моля?

ЕМИЛ. Ако не млъкнеш, ще заговоря аз!

РОЗА. И какво ще ми кажеш?

ЕМИЛ. Горчивини!

РОЗА (гледа го изненадано). Много ли ще горчи?

ЕМИЛ. Ще ти наговоря всичко за тези години: за времето на моятакаторга!

РОЗА. Така те искам! Да говориш! А не да мълчиш! Каторга!Така кажи. Може би от каторгата направо в прерията, а? На свобода!

ЕМИЛ. Напразно налучкваш. Никога няма да разгадаеш значението на думите, с които я наричах.

НИНА. И аз него!

РОЗА. Ето!

НИНА. Моля?

РОЗА. Това се искаше, да излетят думите на съзаклятието!

ЕМИЛ. Набери, набери пара.

РОЗА. Защото съзаклятничите! Зад гърба на една жена, която не подозира нищо! (Готова да се разплаче.) Погледни жената, която обичаш! (През хлипането.) Сляп ли си? Върни се на земята. Какво ще ти даде тя? (Втренчва поглед в нея.) А? Какво ще му дадете?

Нина явно страда от тези думи и отново закрива лице .

РОЗА. На какво се надявате? Какви ще бъдат радостите ви? (Към Емил.) Защо не ме прекъснеш? Не виждаш ли, че озлобявам?

НИНА (спокойно, тихо). Защото казвате истината.

ЕМИЛ. Нина!

РОЗА (поглежда го и се обръща вече към него). Виж ти, можем и мелодрами. (Прави крачка към него.) Тази ли е целта ви?

ЕМИЛ. Не можеш да ни се подиграеш. Нашият случай е много истински! (Пауза.) Обичам тази жена! Това трябва да ти е ясно, когато ни замерваш с кал. А ти? Не си достойна дори за мелодрамата!

РОЗА. (изкрещява). Емиле!

ЕМИЛ (решително, с достойнство). Обичам я… Тя ме издигна, ние се издигнахме над ежедневието, над жестоката обреченост, ако щеш над възрастта. В нашите разговори имаше чистота, устрем, копнеж, думите сякаш не бяха думи, а възванне… за втурване. В какво не знаем никой не го знае. (Пауза, в която Нина го гледа възторжено.) Не искаме нищо повече. Нито тя, нито аз. Не искахме да разрушаваме гнезда, нито да увеличаваме извънбрачните връзки на света с една, искахме да ни оставите в нашия свят, да си го обитаваме невидими един за друг, но солидарни.Нашият свят не се интересува как белее косата и как се множат бръчките, ние стояхме над побеляването, над посивяването на дните.

РОЗА (бързо). А тя се соанира!

НИНА. Защото бях с него!

РОЗА. Тогава какво ми говорите, за какво втурване, когато си прави ноктите? На кого ги разправяте? Къде дават така по телефона? Никъде не дават само по телефона. И двамата ме лъжете, тя е имала цел!

НИНА. Да!

РОЗА. Да те грабне!

ЕМИЛ. Какво има да грабва толкоз от мен?

РОЗА. Какво – имота ти!

ЕМИЛ (отчаяно). Боже мой, Роза! (Маха безпомсщно с ръце.)

РОЗА. Или пък нещо друго.

ЕМИЛ. Какво друго, не чу ли, ние никога нямаше да се видим,ако не беше твоята жалка намеса.

РОЗА. Вие се обичахте!

ЕМИЛ. Разбира се.

РОЗА (бързо и с надежда). А сега?

ЕМИЛ. Аз я обичам.

РОЗА. Дори ако скоча на тротоара?

ЕМИЛ. Жалка махленка!

РОЗА. Жалка съм, признавам. Намесих се да спася един дългогодишен брак. И не вярвам в любовта по телефона. Това е за наивниците. Какво? Само ще говорите? И нищо повече? Ха-ха!

ЕМИЛ. Брутално същество!

РОЗА. Вече станах същество!. . .

ЕМИЛ. Може би ще си ме прибереш у дома, но знай: вече няма да имаш власт над мен.

РОЗА (с ирония). Ами ако почна да ти се обаждам по телефона?

ЕМИЛ. Не, миличка, не всеки може да разговаря по телефона. За това се иска величие.

РОЗА. Защо бе, Емиле, ще ти говоря за прерии.

ЕМИЛ. Ти не можеш.

РОЗА. Значи такава съм аз?

ЕМИЛ. Не започвай с ирониите, макар че ги предпочитам предсълзите и заплахите.

РОЗА. Предпочиташ ме иронична.

ЕМИЛ. Няма да ме уязвиш. Нас никой не може да ни уязви... Защото не може да ни достигне.

РОЗА. Недостижими… викаш.

ЕМИЛ. А най-малко ти.

РОЗА. Аз най-малко, разбира се.

Емил я оглежда с лека тревога.

ЕМИЛ. Спокойният ти тон започва да ме плаши.

РОЗА. Не знаеш накъде ще избие.

ЕМИЛ. Предчувствувам лоши неща.

РОЗА (прекъсва го брутално). Значи вашите отношения не са само флирт?

ЕМИЛ. Не става и въпрос.

РОЗА. А нещо по-голямо?

ЕМИЛ. Няма да разбереш.

РОЗА. И няма да се върнеш?

ЕМИЛ. Не знам.

РОЗА. Ще останеш тук?

ЕМИЛ. Не, миличка, и това не. Не си познала и няма да се хвана на уловката ти. За мен беше важно да кажа какво мисля по нашия невинен телефонен случай, който ти превърна в трагедия.

РОЗА. Невинен?

ЕМИЛ. Велик, но невинен… Ще се върна ли у дома, това ще реша допълнително, но не мисли, че ще остана тук; ние не се натрапваме никому. Нашият свят е извън представите и предположенията.

РОЗА. Боже мой. нима ти още твърдиш, че телефонът може да замени света? И всичките негови удоволствия?

ЕМИЛ. Гордея се с нашето извисяване.

РОЗА (въздъхва). И какво искаш – развод?

ЕМИЛ (въздъхва). Защо бързаш?

РОЗА. Защото не мога!…

ЕМИЛ. Какво не можеш?

РОЗА. Да те деля.

ЕМИЛ. Хм! (усмихва се.) Аз как те делих.

Роза трепва. Музикален ефект.

РОЗА (след пауза). Някакви съмнения?…

ЕМИЛ. Хайде да помълчим.

РОЗА. Не! Ти искаше да кажеш нещо, да ме опетниш. Сметките ни трябва да бъдат чисти. Зъб за зъб?… Око за око?

ЕМИЛ. Никога не съм мислил за реабилитация.

РОЗА. Искам да изясниш обвинението си.

ЕМИЛ. Не те обвинявам.

РОЗА. Слушай, мизернико, наистина ли се съмняваш?

ЕМИЛ. Да оставим това.

РОЗА (изумена). Ти смееш да твърдиш, че не съм била изрядна?

ЕМИЛ. Роза, защо не млъкнем тук? И защо, дявол да го вземе, споменаваш тази дума изрядна? В случая прозвучава нежно като бриз в клоните на вишна.

РОЗА. Какво, нещо повече ли?

ЕМИЛ (леко озлобява). Ами, разбира се.

РОЗА. Може би съм ти изневерила?

ЕМИЛ. Ами да.

РОЗА. По телефона?

ЕМИЛ. Напротив.

РОЗА. Какво означава напротив?

ЕМИЛ (с хумор). Обратното на телефона.

РОЗА. Според теб кое е обратното на телефона?

ЕМИЛ (дълга пауза). Според мен съществува нещо, което е обратното на телефона. (Дълга пауза.) Да си вървим ли?

РОЗА. Значи туй успя да измисли подлата ти душа?

ЕМИЛ. Не искам да водя подобни разговори пред НЕЯ.

РОЗА. Щадиш я.

ЕМИЛ. Това, което може да последва, ще бъде низко.

РОЗА. Настоявам да кажеш всичко тук пред нея и ако можеш, даме уязвиш. . .

ЕМИЛ. Ще те поразя!

РОЗА. Чакам! ЕМИЛ. Тръгваме!

РОЗА. Чакам да бъда поразена. Да чуя докъде можеш да стигнеш в падението си, какво ще измислиш.

ЕМИЛ. Не става дума за измисляне. Смятах да ти кажа нещо за Жоро Минев.

РОЗА. Можеш да помислиш такива гадости? За твоя колега?

ЕМИЛ. За теб.

РОЗА. И какво?

ЕМИЛ. Ами, нищо.

РОЗА. С него?

ЕМИЛ. Като начало.

РОЗА. Какво?

ЕМИЛ. И с друг.

РОЗА. Безсрамник! Едновременно ли?

ЕМИЛ. Последователно…

РОЗА. Но той не ти е колега.

ЕМИЛ. Да.

РОЗА. Видя ли сега какъв си?... И защо не каза, че знаеш?

ЕМИЛ. Не ми беше удобно.

РОЗА. Вместо да ми кажеш мълчиш! Видя ли какъв си? Разбра ли низката си душа? Вместо да ме набиеш… (Клати отчаяно глава.) Долен човек. Че ти тогава не си ме обичал!

ЕМИЛ. А ти от обич ли ми изменяше?

РОЗА. Задкулисен човек! Вместо да ми каже, да ми докаже обичта си!… Гаден си и напразно се боря за теб. Би трябвало да те оставя на произвола, в ръцете на тази пантера… Значи знаеше, така ли?

ЕМИЛ. Винаги.

РОЗА. И си траеше?

ЕМИЛ. Да.

РОЗА. Боже господи! (Към Нина.) Чухте ли? Видяхте ли го?Знаел е, че го лъжа, потайвал се! Разбрахте ли с какъв човек сесвързвате? (Към Емил.) Че ти тогава изобщо не си ме обичал!И трябваше… И си знаел всичко, сигурно и как изглежда?

ЕМЙЛ. Ми, да. Срещахте се при. . .

РОЗА. Млъкни!

ЕМИЛ. Млъквам.

РОЗА (съска). Ти не ме обичаш!

ЕМИЛ. Никак.

РОЗА. Че тогава?… Боже, колко съм сама, боже, колко много съм била самичка!… И сега?… Продължавай!

НИНА. Мисля, че повече не мога да издържа!…

РОЗА. Вас никой не ви пита. Само знаете да отмъквате мъже...

ЕМИЛ (на Нина). Извинете, но трябваше. Този стил ми бе наложен.

РОЗА. Аз съм окаяна самотница!

ЕМИЛ (на Нина). Просто мечтая да се отдалеча и да ви се обадя

НИНА. Но днес е особен ден. . .

ЕМИЛ. Наистина.

НИНА. Поне за мен.

ЕМИЛ. Стана шумно.

НИНА. Никога не съм смятала, че ще ви видя. Вярвате ли ми?

ЕМИЛ. Но при какви обстоятелства!. . .

НИНА.Оставете това, обстоятелствата никога няма да бъдат както трябва. Кога сте видели добри обстоятелства? Обстоятелствата са винаги неблагоприятни. И все пак (поглежда го влюбено в упор) вие сте тук. Животът ми обикновено е празен откъм събития, но тази среща…

ЕМИЛ. Чудесна сте!

Прави стъпка към нея. Роза ги наблюдава слисано и сякаш се готви да вземе думата, но винаги се отказва, за да разбере какво би могло да стане нататък.Нина прави стъпка напред. Мълчание.

ЕМИЛ (най-после прекъсва паузата). Просто не разбирам.

НИНА. И вие ли за същото?

ЕМИЛ (усмихва се). И вие ли си помислихте?

НИНА. Колко по-лесно е по телефона?. . .

ЕМИЛ. Как естествено… почвахме.

НИНА. Знам началото на всеки разговор.

ЕМИЛ (изумено). На всичките!

НИНА. Познайте колко са?

ЕМИЛ. Никога.

НИНА (победоносно). Сто и петнайсет!

ЕМИЛ. Удивихте ме!

НИНА (победоносно). За сто и деветдесет дни!

ЕМИЛ. И аз си спомням по нещо.

НИНА. Без да ми казвате, знам за кой разговор става дума.

ЕМИЛ. Когато ме нарекохте „полъх.

НИНА.. След като ме нарекохте „прерия.

ЕМИЛ. И след като се получи изречението.

НИНА (щастлива). „Полъх над прерията. Мога да ви резюмирам целия разговор. (Събира ръце под лицето си.) Вие ме нарекохте ПРЕРИЯ. Тогава ви казах, че навярно става дума за неподвижност, за пустиня, и отначало измислих „повей, тогава ви нарекох „повей, но го смених с „полъх, казах ви, че сте полъх над моята прерия.

ЕМИЛ. Аз пък помня, когато ми прочетохте дванайсет страници отУолт Уитман.

НИНА. Петнайсет!

ЕМИЛ. Казахте дванайсет.

НИНА (весела, щастлива). Излъгах ви!. . .

ЕМИЛ (весело). Знам.

НИНА. За да помислите, че ще ви чета по-малко.

ЕМИЛ (весело). Разбрах.

НИНА. А вие ми четохте „Дамата с кученцето.

ЕМИЛ (уж смутено). И това ли направих?

НИНА. Точно като го гледах по телевизията!

ЕМИЛ. Аз съм хитрец!

НИНА. И ааз… Помните ли, когато помирисах карамфилите?

ЕМИЛ (въодушевено). И ме накарахте да усетя аромата по жицата!...

НИНА. И вие усетихте!

ЕМИЛ. Заклевам се!

НИНА (много живо). И пожелах да отгатнете броя им.

ЕМИЛ. И казах седем!

НИНА. И се съгласих.

ЕМИЛ (лшого щастлив). Да!

НИНА. А бяха осем!

ЕМИЛ. Защо така?

НИНА. Защото не съм конвенционална.

ЕМИЛ. И ме излъгахте за първи път!

НИНА. А втория?

ЕМИЛ. Когато ми казахте, че не знаете къде живеете.

НИНА (уплашено). Вие искахте да ме видите!

ЕМИЛ. „Дамата с кученцето, а вие гледахте телевизията.

НИНА. Но и вие четохте в синхрон! Интерпретацията ви ми хареса повече от филма.

ЕМИЛ. Колко хубаво си живеехме!

НИНА (замечтано). Беше чудесно.

ЕМИЛ. И все пак позволете ми… от време навреме… да ви се обаждам.

НИНА (сякаш не чува). А помните ли, когато преминахте изведнъж на ти?

ЕМИЛ. Не ми напомняйте за този мрачен ден.

НИНА. Защо, на мен ми допадна.

ЕМИЛ. Но не приехте.

НИНА. Скрупули.

ЕМИЛ. Струва ми се, че това запази отношенията ни свежи. Прашецът им не падна.

НИНА (с готовност да се пошегува). Дума, която ви забавлява.

ЕМИЛ (съкрушено). А!… Споменавам ли я често?

НИНА. Досега – три пъти.

ЕМИЛ (отчаяно). При вашата нетърпимост към тривиалното!. . .

НИНА. Без тривиалното не може.

ЕМИЛ. Обичате да сте мила към партньора си.

НИНА. Едва сега ви чувствувам като истински партньор.

РОЗА. Говорете си. Каква глупачка съм била. (Към него.) А ти защо не си казал, че можеш да бъдеш мил?

НИНА (на Емил). Гледах филма, а от слушалката долиташе гласът ви!

ЕМИЛ. Наистина?

НИНА. И вие разбрахте!… Вие нарочно…

Емил се смее, смее се и тя.

ЕМИЛ. И никога не съм мислил, че ще ми помогне не друго, а киното.

НИНА. Съчетано с Чехов, в същност Чехов.

ЕМИЛ. Който е в състояние да те направи тъжен и щастлив, но човек така и не знае понякога тъжен ли е, или е щастлив. Понякога щастието може да се превърне в обида. Вие чувствувала ли сте се обидена от обстоятелството, че в даден момент сте щастлива?

НИНА. И какво правите? Вече потегляте по магическата пътека?

ЕМИЛ (сякаш се извинява). Просто по навик.

НИНА. Готова съм, мили мой, готова съм да възприема както вълшебството, така и истината за екзотика; да повярвам, че щастието е в тъгата, да се промъкна в упойващата дъхава градина на думите!

ЕМИЛ. Единственото, което мога да ти дам.

НИНА (внезапно към Роза). Вие ме изненадахте.

РОЗА (трепва). Какво?

НИНА. Началните ви реакции бяха по-човешки, с устрем да спасите нещо, което ви принадлежи.

РОЗА. Пак не разбрах.

НИНА. Много бързо се предадохте.

РОЗА. Той знае всичко.

НИНА. Отричайте!

РОЗА. Страхувам се от подробностите.

ЕМИЛ. Хайде, Роза, казахме си урока.

Дава признаци, че ще си тръгва.

РОЗА. Къде?

ЕМИЛ. Да се приберем в нашия двустаен затвор.

РОЗА (учудено). Как?… Ти… С мен ли?

ЕМИЛ. Друг изход не виждам.

НИНА. Вие бягате?

ЕМИЛ. Ще ви се обадя веднага.

НИНА (с болка). Моля ви!

РОЗА. Какво искате?

НИНА (към Емил). Още малко.

ЕМИЛ. Сигурна ли сте?

НИНА (пристъпва към него). Още малко!

Емил се спуща и хваща ръката ѝ. Роза вдига стола и удря с него пода. Емил и Нина се стъписват.

РОЗА. Какво искате от мен?

ЕМИЛ. Ти ли чупиш столове?

РОЗА. Щяхме да тръгваме!

ЕМИЛ. Това беше отдавна.

РОЗА. Какво?

ЕМИЛ (въздъхва и започва да шари наоколо). Как да ти обясня,как да ти го кажа, да ме разбереш най-после. . .

РОЗА. Преди секунда ме покани да тръгваме.

ЕМИЛ. Роза, каква секунда, не видя ли какво стана?

РОЗА. Ти го предизвика! Ти грабна ръката й!

ЕМИЛ (по неочакван начин, към Нина). В същност никой нищо незнае, нищо не се знае и нищо не е важно. Стоял съм на мостче въвВенеция и съм си казвал: това ли е важно? На Шанзелизе отновосъм се питал: може би това? През вратата на малка гръцка кръчмичка духаше направо от морето и нещата, които ме заобикаляха,бяха по-прости от най-простите представи, но тъкмо затова пъкприличаха на магически и се запитах: това много важно ли е?Сега мога да потвърдя, че нищо не е важно, нищо на този свят не еважно. Разбрахте ли ме?

НИНА. Не, и затова обичам да ви слушам.

ЕМИЛ. И отново на Ви.

Нина и Емил се смеят.

НИНА (внезапно към Роза). Държите се превъзходно и ви благодаря.

РОЗА. Просто съм занемяла.

ЕМИЛ (не обръща внимание на Роза). На няколко пъти се изкушавах да ви разкажа за Винисиусди Мораис… Бразилски поет и композитор, баща на боса-новата. Ето един текст на негова песен:

Има дни – седя,

и си мисля за живота,

и повярвайте,

не виждам изход.

Как става така, как да го разбера

едва допели,

започваме да умираме;

след пристигането

все идва заминаването,

защото няма нищо

без раздяла.

Какво знам аз, какво знам аз –

животът е една голяма илюзия.

Какво знам аз, какво знам аз –

знам единствено,

че само той има право.

Пауза.

НИНА. Вие ме обсаждате отвсякъде, не ми давате възможност за отстъпление.

ЕМИЛ. Искам да споделям с вас всичко, което ми е направило впечатление, към това се стремя, това единствено ме вълнува сега

РОЗА. А така!.

ЕМИЛ. В поведението ти наистина няма логика. Държиш се или смешно, или трагично, което е същото, или пък с превъзходна ирония. Кажи какво искаш?

РОЗА (въздъхва). Не знам.

ЕМИЛ. С мен ли искаш да живееш или с него?

РОЗА. Нужни сте ми.

ЕМИЛ. И двамата?

РОЗА. Да.

ЕМИЛ. Сега пък друго. (Гледа я продължително.) Слушай, ще ме оставиш ли на мира?

РОЗА. Не мога.

ЕМИЛ (изтърсва го). И аз не мога без тази жена! Роза захлипва моментално. Емил я гледа как плаче.

ЕМИЛ. Ново двайсет! Нова реакция. (Хваща главата си.) Ще полудея!… Не мога да те понасям! (Роза плаче тихо.) Млъкни!… Хайде!… (Тръгва към изхода.)

РОЗА. Стой!

ЕМИЛ (спира). Отначало се самоубиваше, после плачеше, после започна да иронизираш, сега отново плач. Плачът гложди мъжа, разбери!

РОЗА. Обещай, че няма да говорите по телефона.

ЕМИЛ. Това няма да се случи.

РОЗА. Ще говорите, така ли?

ЕМИЛ. Защо не отидеш при другия?

РОЗА. Така ли искаш?

ЕМИЛ. Да.

РОЗА. Това ли предлагаш?

ЕМИЛ. Да!

РОЗА. И мислиш, че е лесно? (Пауза.) Грабвам си бохчата и тръгвам?

ЕМИЛ. Не го ли обичаш?

РОЗА. Обичам го.

ЕМИЛ. Тогава?

РОЗА. Така се отива при мъж! Така се грабва бохчата! Изобщо знаеш ли какво е мъжът? Знаеш ли какво сте мъжете? Вие стемерзавци. Тръгне ли към мъжа с багажа си, жената е загуоена. –мъжът веднага офейква.

ЕМИЛ. Защо дружиш с подобни?

РОЗА. Всички сте еднакви. Отидеш ли с бохча, бягат. Искат нещо едро.

ЕМИЛ. Боже мой! (Сяда и се хваща за главата.) Защо не казаотначало?

РОЗА. Да тръгваме.

ЕМИЛ (вдига глава). Имаш го!

РОЗА. Тук ми е неудобно.

ЕМИЛ. На мен още повече. (Става.) Да беше казала, да не усложняваме. Имаш го, утре го уреждаме.

РОЗА. Гледат ни!

ЕМИЛ (уморено). Да ти кажа правата, стана ми безразлично. Вземи го, бих ти дал и другото, ако приемаш таратайки, разбира се.

РОЗА. Защо, какво ѝ е?

ЕМИЛ (поглежда я презрително). Стана много директна. (Про-съсква.) Вземи я.

РОЗА. Трябва да ме разбереш. Аз съм жена, не мога да отида никъде без...

ЕМИЛ (прекъсва я). Добре, добре… друго?

РОЗА (към Нина). Едно кафе.

Нина трепва.

НИНА. Много ви моля да…

ЕМИЛ (уморено). Искам да си вървим.

РОЗА. След кафето.

Нина излиза.

ЕМИЛ. Но твоята искреност ми харесва. По-добре така, отколкото...

РОЗА (извиква). Разбери, той няма да ме приеме!

ЕМИЛ (гледа към изхода). Тихо.

РОЗА. Защо тихо? Какво тихо? За нея туй е дар от небето.

ЕМИЛ. Млъкни!

РОЗА. Ах тия смешни мъже!. . .

ЕМИЛ (възбудено). Тя е съвсем друг човек. Нашите отношения са особени.

РОЗА (смее се). Сега ще видиш кафето.

ЕМИЛ. Негодница!

РОЗА. Кафе, приготвено с цялото старание на жена, която си е отдъхнала.

ЕМИЛ. Не се докосвай до нея! Ние сме над тези неща. Ако продължаваш...

Прекъсва.

РОЗА. Какво? Какво ще стане?

ЕМИЛ. Остави ни на мира. При нас е нещо друго, ние сме „други хора.

РОЗА. Глупако, какво ще правиш с тази дъртачка?

ЕМИЛ (вдига ръка и извиква). Ще те ударя!

Нина се появява с подноса, в който има три чашки кафе. Застава неподвижна. Емил бавно смъква ръката си.

НИНА (с жизнени нотки в гласа). Турско кафе!

РОЗА. Идеално!

НИНА. Така сметнах.

РОЗА. За този турчин тук!...

НИНА. Почти без захар.

РОЗА. По едно време някъде имаше коняк.

ЕМИЛ. Роза!

РОЗА. Не, аз ставам простачка! Така е най-добре. Нина, и малко коняк?

НИНА (оставя чевръсто кафетата и изтичва). Чаша!

РОЗА (гледа след нея). Какво нещо сме жените, ей. Вари ни, печи ни, на Северния полюс ни прати, ще искаме да се женим.

Влиза Нина. Роза продължава, както е обърнала гръб на изхода и сякаш и към Нина.

Ето и чашката на Емил. (Налива коняк.) Аз бягам от него, той бяга към вас.

Емил пие кафе.

Новото! (Налива.) Романтичното! (Налива.) Екзотичното! (Налива.) То привлича, зове. (Взима своята чаша, сяда на стола и отпива, без да обръща внимание на другите.) В голяма авантюра се впущам, но де да видим… (Измъква обувката си и изтърсва нещо от нея.) На голяма експедиция потеглям. В джунглите. Там всеки мъж е животно, иска да те изяде. (Пие.) Съблича, консумира и те пуща да пасеш, не го интересува какво точно става с теб. Той е консуматор, ти си вещ. И вещо сменя вещите.

ЕМИЛ (весело, след като пие). Отново ми харесваш!…

РОЗА. Олекна ли ти?

НИНА. Бисквити?

РОЗА (на Нина). Много се движите, много се оживихте.

НИНА (с достойнство). Изглежда, казахте нещо за мен.

РОЗА. Да.

НИНА. За мен е лесно да се говори, аз съм лесна тема. И за белетристика съм лесна, и за пиеси. Принадлежа към ясно очертана категория, бих казала – армия, най-тихата армия на света.Помислихте, че ще ми е неудобно да говоря за това, но се лъжете. Ако щете вярвайте, но този следобед е много богат за мен. Не в, този, смисъл. (Усмихва се.) Не защото съм с Емил. (Пие кафе.) Предстставете си донесохте ми забава. Вие сте очарователна, нюансирана, неизработена докрай, пълна с изненади – жена, от която в една и съща минута могат да бликнат и смях, и сълзи.

РОЗА. Пийнете си.

НИНА. Защо? Забавна съм и без коняк.

РОЗД. Страшна сте! Сега разбирам по какво е налапал.

НИНА. Реакциите ми са превъзходни, действията ми са осмислении може би ще ви разочаровам, но вашият мъж ме интригуваповече, отколкото предполагате.

РОЗА (подмята). Да де, обичате го.

НИНА. Как успяхте да го загубите...

РОЗА. Говорите като пред свършен факт.

НИНА (усмихва се). Чудесна сте! У вас са събрани няколко жени.

РОЗА. Кажете му! Затова искам и повечко мъже. Но този тук е мухльо.

НИНА. Знаете ли, че на мухльовците се дължат някои неща от живота.

РОЗА (загледана в чашата си). Хайде де.

ЕМИЛ. Вече ми харесваш.

РОЗА. Моят е голям мухльо. Може би съществува още един такъвпо света, де да знам къде, може би в Южна Америка, или в Дамаск…

ЕМИЛ (смее се). Защо пък в Дамаск?

РОЗА. Говоря к’вото ми хрумне.

НИНА. Май че сте щастлива.

РОЗА. Фиркана.

НИНА. Голям ден в живота ми. Да ви кажа правата, ако съм сигурна, че можете да бъдете винаги забавна… Щях да кажа глупост.

ЕМИЛ. Би я предпочела?

НИНА. Разбира се.

РОЗА. Пред него?

НИНА. Нищо не може да замени другарството между жени.

РОЗА. Да знаете колко сте права! Мъжете са бедствие, не могат и да те забавляват, у тях всичко е егоизъм.

ЕМИЛ. Да де, затова ми измъкна жилището и колата.

РОЗА. Глей сега, глей к’во дума!… Винаги ще ти прекъснат хубавия разговор. Виж сега, за к’во говорим, а той к’во говори.

Емил и Нина се смеят.

Ние говорим за възвишени неща, а той веднага – за коли. На мъжете им дай или коли, или апартаменти. Друга тема нямат.

НИНА (докато Емил хваща нежно ръката и). И за мачове.

ЕМИЛ (изведнъж). Откъде знаете? (Еледа Нина остро.) Голяма ерудиция вадите!

РОЗА. А сега! Ревнуваме.

НИНА. Моля ви се, чета вестници.

ЕМИЛ (отпуща се). Така може.

РОЗА. Ама сте хитри, а? И двамата!

НИНА (пийва). Защо бе, Роза?

РОЗА. Присламчихте се един към друг. Уж телефон, уж само по телефона, пък то – ръцете ви като невестулки.

ЕМИЛ. Роза!

РОЗА. Полъх над прерията!

ЕМИЛ. Мисля, че… вече. . .

РОЗА. Си… си се откупил, така ли? Свободен!… Ама ти никак не си ме обичал, бе Емо, ти си знаел, че ти изневерявам и си траел като последен подлец, без да дигнеш скандал. Това не мога и не мога ди ти простя; в туй няма нищо човешко; какъвто и полъх да станеш, над каквито и прерии да духаш, не съм доволна от теб, мъчно ми е, просто ми се плаче!…

ЕМИЛ. Добре е да не ставаме отново сериозни.

НИНА. Ще бъде жестоко. При това вече сте ми симпатична.

РОЗА (изправя се рязко и извисява глас). Не може така!

ЕМИЛ. Роза!

РОЗА. Откупи се! С едно никакво двустайно и една абсолютно никаква кола. (Заплаква.) Мъчно ми е. За теб! Толкоз евтино се откупи!

НИНА (с укор към Емил). И на мен ми стана мъчно за нея! Вие нямате пра. . .

ЕМИЛ. Нина, това са етюди. Сега като нищо ще ми измъкне нещо друго.

РОЗА (вика). Ще измъкна ли? А, значи аз измъквам! Виж го ти – измъква се, излита, а после аз измъквам не знам си що, аз правя етюди. Хубави етюди!… Питай сърцето ми. Етюдите изникват оттук (сочи гърдите си), от дълбочина, от наслоената мъка.

НИНА. Млъкнете!

РОЗА. А! (Учудено.) На вас пък какво ви… стана?

НИНА (с искреност, на която не може да се възрази). Стана тъжно, нещата изгубиха забавната си шеговитост.

ЕМИЛ. Нина!

НИНА. Чувствувам се злодеец. (Вика.) Аз ограбих тази жена!

ЕМИЛ. Нина, моля ви. (На Роза.) Ако не прекъснеш с театъра, ще направя нещо лошо!

Роза отново захлипва. Заплаква и Нина. Двете жени се присламчват една към друга.

НИНА (към Емил). Моля ви!

ЕМИЛ (изненадан). Какво?

НИНА. Идете си!

РОЗА (на Емил). Махни се!

НИНА (изведнъж и към Роза). И вие! Моля ви!

ЕМИЛ (сякаш не обръща внимание на Нина, към Роза). Добре, сладурче, какво искаш още?

РОЗА. Вече нищо. (Трие сълзите си.) Ти си палач!

ЕМИЛ (ядосано). Ще се махнеш ли най-после от пътя ми?

РОЗА. Знаеш ли какво искаш от мен? На теб ясно ли ти е какво е животът? Животът на една жена! Къде ме пращаш? Да не мислиш, че ме пращаш на курорт? Ти знаеш ли какво е сама жена в живота?

ЕМИЛ (вика). Дадох ти имуществото си!… Ще живея под наем. Малко ли ти е?

РОЗА. Палач!…

ЕМИЛ. Роза!...

РОЗА (някак кротко). Тя нали има апартамент и свобода!

ЕМИЛ. В нейните работи не се меси.

РОЗА. Питай я колко ѝ е добре.

ЕМИЛ (изтърсва го). Но ти си по-млада, имаш любовник. (Обръща се към Нина.) Извинете.

НИНА. Нищо, днес е ден на истини.

ЕМИЛ. Бих казал – на етюди! (Поглежда злобно Роза.)

РОЗА. Не ме пронизвай с погледи и не ме утешавай с любовници. Знаеш какво е любовникът! Нищо, фикция, човек, готов да се изпари. Какво ми завиждаш за любовниците, не разбирам защо ми завиждаш. Докато вие имате всичко, аз съм като опустошена.

ЕМИЛ. Роза, да се разберем, щом излезем оттук, вече няма да пристъпя този праг.

РОЗА (ужасено). И отново телефонът?

ЕМИЛ и НИНА. Да!

РОЗА. Боже, луди хора!

ЕМИЛ. Не ни давай акъл.

РОЗА (примирено). Пък, де да знаеш, може да е по-добре. Чиста работа. Няма нищо по-красиво от красивите изречения. Можеш да си нарисуваш всякакъв свят, какъвто искаш живот; вместо на земята, можеш да заживееш в гнездото на птица, в клоните на топола. Вие затрихте всичко, дори живота! (Замисля се.) Но тогава защо ти е свободата?

ЕМИЛ. За всеки случай.

РОЗА. Държиш за нея, викаш.

ЕМИЛ. Много.

РОЗА. Мисля, че ти подсказах нещо.

ЕМИЛ. Разбрах, но не знам колко?

РОЗА. Четири.

ЕМИЛ (просъсква). Жалко дамско човече!

РОЗА (въздъхва). Поставяш ме в нови, неудобни ситуации.

ЕМИЛ. Давам ти всичко от книжката!

РОЗА. Искам четири!

ЕМИЛ. Знаеш, че нямам четири, имам три.

РОЗА. Ще почакам да спечелиш.

ЕМИЛ (искрено). Това ще бъде равно на гилотина! (Изведнъж.) Хайде да се прибираме! (Слага ръка върху Роза и се обръща към Нина.) Ще ви се обадя.

Емил повежда Роза.

НИНА (внезапно). Чакайте!

Двамата спират учудени. Нина излиза и се връща. В ръцете ѝ –пачка банкноти. Пъха я в ръцете на Роза.

НИНА. Ще ги вземете ли?

РОЗА. Нямам друг изход! (Заплаква и тръгва навън.) Изнудва-чи!. . .

ЕМИЛ (изненадан, объркан). Нина, вие луда ли сте?

НИНА (със спокойния си тон на мъдрата жена). Защо да говорим сега за пари, щом хиляда лева оправят съдбата ви.

ЕМИЛ. Как можахте! Това е мой личен въпрос.

НИНА. Да не говорим повече.

ЕМИЛ (слисано). Не я познавате… Тя може…

РОЗА (злобно). Какво може? Какво мога аз? Да ви излъжа ли? (Връща парите на домакинята.)

НИНА. Не.

Нина хуква с пачката към излязлата навън Роза. Връща се без парите.

ЕМИЛ. Нина, вие сглупихте. (Гледа ту към нея, ту към вратата. Извиква.) Роза!… Роза!. . .

(Излиза да върне Роза. Появява се. Сам. Тихо.) Тя може да ни метне и двамата. (Пак гледа към изхода и отново излиза да я търси.)

Нина стои спокойно изправена. Минава твърде много време. Емил се връща. Нина се обръща с гръб към него.

НИНА. Мисля, че ще бъде най-добре, ако се разотидем. И ако искате да знаете, нещо в съзнанието ми просветна, нещо ми се изяснява.

Емил бавно тръгва към нея. Приближава се, бавно вдига ръка, бавно погалва два пъти косата ѝ. Отдалечава се, но спира.

ЕМИЛ. Как да ти го кажа, миличка… По-късно, като помислиш, не може да не разбереш, че нещо искрено припламна. (Бързо излиза.)

Нина продължава да стои неподвижна и замислена, леко се усмихва, с леки движения на щастлив човек се раздвижва и тръгва към магниторадиотехникагпа на своя домашен уют. Натиска бутона на касетофона. Музика, може би Моцарт, може би Брамс, все ще е някой от тия разбойници. Но това сякаш не задоволява домакинята. Тя се навежда и търси нова касетка. Намира. Прекъсва досегашния запис, измъква касетката и я заменя с новата. Аха, ясно, тук има ритъм–нежен, сладък, плавен. А какво прави Нина? Танцува ли? Какво е туй почти незабележимо поклащане на тялото. Не, не се лъжем, понесена от музиката, героинята на нашата повест тръгва към масата и подчинена на ритъма, започва да обира сервиза. Пак се усмихва, пийва малко коняк и продължава да шета. Но всичко туй трябва да се направи внимателно, да не поевтинее.

Звъни се. Този път на входа. Нина бърза, едва не изтървава чашите, чуди се какво да прави с товара в ръцете си, тръгва с него към входа. Връща се, придружена от Непознатият.

НИНА (оглежда го). Какво казахте?

НЕПОЗНАТИЯТ. По-скоро измънках.

НИНА. Какво измънкахте?

НЕПОЗНАТИЯТ. Извинението си.

НИНА (наивно, сладко, щастливо, все още с чашите в ръце). За какво се извинявате?

НЕПОЗНАТИЯТ. За нахлуването си, просто се врязах.

НИНА (с нежна еуфоричност). Че лошо ли е? Кой сте вие?

НЕПОЗНАТИЯТ. Там е работата… Непрекъснато се мъчите да изтървете чашите.

НИНА. Имах гости.

НЕПОЗНАТИЯТ. Добре де, какво ви пречи да оставите чашите някъде?

НИНА (усмихва се). Ами да! (Излиза.)

Гостът оглежда без особен интерес обстановката. Нина се връща. Изключва касетофона.

НЕПОЗНАТИЯТ. Защо изключихте?

НИНА (прави хумор). Аз ли?

НЕПОЗНАТИЯТ. Музиката.

НИНА. Доколкото знам, непознатите не обичат музика.

НЕПОЗНАТИЯТ. Допуснете, че не съм непознат. Защо не сипредставите, че съм ваш добър познат, защо не предположите, чесъм вашата трезва мисъл например?

НИНА. Е-е-е, ама знаете ли как не сте ми необходим сега?

НЕПОЗНАТИЯТ. Добре де – вашият разум!

НИНА. Никак, хич! (Сеща се, че говори глупости.) Извинете.

НЕПОЗНАТИЯТ. Вие извинете.

НИНА. Интересно защо не се уплаших.

НЕПОЗНАТИЯТ. Това ме радва.

НИНА. Спокойна ли съм?

НЕПОЗНАТИЯТ. По-скоро–щастлива.

НИНА. Как да ви наричам?

НЕПОЗНАТИЯТ (в нейния тон). Тук ме затруднихте.

НИНА. А сигурен ли сте, че идвате при мен?

НЕПОЗНАТИЯТ. Абсолютно.

НИНА. Днес имам богат ден.

НЕПОЗНАТИЯТ. Така ли?

НИНА. Пълен!… Но туй не е за разговор с непознати.

НЕПОЗНАТИЯТ. Има си хас.

НИНА. Щастлива съм!… Коняк?

НЕПОЗНАТИЯТ. Като нищо!

Нина излиза и се връща с нови чаши.

НИНА. Винаги ми се е струвало, че непознатите произлизат от тъмната представа за мистерията и че нямат маниери, че са груби. Дойде някой непознат, да речем, да ни подкани да чистим снега. Влиза – кара се, влязохте вие… казвате – има си хас.

НЕПОЗНАТИЯТ. Ще се кара, разбира се. Не чистите снега, превръща се в лед, подхлъзвате се, падате, после какво да ви правим такива паднали и счупени, как да ви събираме, къде да ви слагаме?

НИНА (взира се в него с интерес). А вие?

НЕПОЗНАТИЯТ. Какво?

НИНА. Все още ли сте сигурен, че идвате при мен?

НЕПОЗНАТИЯТ. Вижте какво, ако мислите, че съм сторил нещо определено грубо, кажете ми направо и ще си изляза. Трябва да знаете, че ми трябва много малко,за да си отида. Ако ви смущавам, мога веднага…

НИНА. Имам само коняк.

НЕПОЗНАТИЯТ. А аз язва.

НИНА. Ужас! Ракия нямам.

НЕПОЗНАТИЯТ. Но ще пийна коняк, трябва да погълна нещо.

НИНА. Това е друго. Имахте вид на прекалено измислен.

НЕПОЗНАТИЯТ. Моля?

НИНА. Приличате ми на показен, на персоната, която оправя нещата в края на пиесата.

НЕПОЗНАТИЯТ. Радвам се, че ви харесвам.

НИНА. Да пием!

НЕПОЗНАТИЯТ. Наздраве, другарко Монева!

НИНА. Знаете името ми?

НЕПОЗНАТИЯТ. Иначе как ще ви намеря.

НИНА. Вярно. Откъде го знаете?

НЕПОЗНАТИЯТ. На входа го пише.

НИНА. Така ли? Наздраве.

Пият.

НЕПОЗНАТИЯТ (оставя чашата). Бяха забавни, нали?

НИНА. Кои?

НЕПОЗНАТИЯТ. Емил и Роза. Музикален ефект.

НИНА (едва не подскача). Защо? Какво е станало? Откъде ги познавате? Станало ли е нещо?

НЕПОЗНАТИЯТ. Нищо не е станало. Само казах, че са забавни. Тия хора са ми забавни.

НИНА. Откъде знаете, че са идвали? Защо се интересувате?

НЕПОЗНАТИЯТ. Успокойте се.

НИНА. Спокойна съм, но вие ме обиждате. Това не ми харесва, че влизате и говорите за Емил.

НЕПОЗНАТИЯТ. Сигурна ли сте, че се казва Емил?

НИНА. А на вас сигурно ви се ще да не съм сигурна?

НЕПОЗНАТИЯТ. Де да знам вече какво искам аз. Ето станах винесимпатичен, намразвате ме.

НИНА. Е, успяхте да ме настроите срещу себе си. Признавам, че не ми стана приятно. Може би има нещо тревожно, но този човек е много скъп за мен… Как да кажа, този мъж не е нито минало, нито бъдеще, той е настоящето ми.

НЕПОЗНАТИЯТ. Тази картина не блести с особени качества.

НИНА. От известно време не ми харесва, но някога ми допадаше. Изглежда, че нещо в естетическите ми функции се е изменило.

НЕПОЗНАТИЯТ. Може би отскоро.

НИНА. Не знам, не мога да ви кажа… Защо ми говорите за Емил?

НЕПОЗНАТИЯТ. Аз нямам картини.

НИНА. Да не е станало нещо?

НЕПОЗНАТИЯТ. Какво да ви кажа, госпожо Монева, не знам как да започна. Впрочем моето доброжелателство е от квартален мащаб и наистина не мога да намеря подход. Нито мога да ви обясня кой съм.

НИНА. Но не сте дошъл да говорим за картината.

НЕПОЗНАТИЯТ. И искам да не ви заболи, разбирате ли, или пък съвсем малко.

НИНА. Може би сте дошъл да ми кажете, че Емил е мошеник?

НЕПОЗНАТИЯТ. Да ви кажа правата, помагате ми, вече ми поолеква… Но защо да допускаме подобни неща за един великолепен възрастен човек, почти вълшебник, който умее да съзижда огромни меки светове,а после поселва в тях не повече от двама души. Истинско разточителство – само двама души в обширен комфортен свят.

НИНА. Да-а, когато доброжелателят идва у дома ти и започва да говори за някого. ..

НЕПОЗНАТИЯТ. Олекна ми, ви казах. Да пием.

НИНА. Настоявам веднага да ми откриете защо се интересуватеот Емил.

НЕПОЗНАТИЯТ. Не само от него.

НИНА. И от мен, разбира се.

НЕПОЗНАТИЯТ. Роза, Роза!

НИНА, Аха, да. . .

НЕПОЗНАТИЯТ. Може би е Роза, може би не… Всеки случай не е цвете за мирисане.

НИНА. На мен ми се стори интересна. Пластичен характер, можеда те изуми с настроенията си.

НЕПОЗНАТИЯТ. И да те подведе.

НИНА. От нея ли се интересувате?

НЕПОЗНАТИЯТ. И от нея, просто да ви предупредя.

НИНА (сякаш на себе си). Твърдите, че сте моят разум, трезватанотка на моето аз.

Пауза.

(Повдига глава.) Какво точно искате да знаете?

НЕПОЗНАТИЯТ. Някои любопитни, ако щете – екзотични неща.

НИНА. И ако откажа да разговарям за тях?… (Рязка промяна на тона.) Впрочем какво се церемоня с вас, отказвам? Какво ще сторите?

НЕПОЗНАТИЯТ. Най-простото – ще си отида. (Тръгва си.)

НИНА. Представете си, че мога да се обидя.

Той си отива.

Някои разговори могат да обидят човека. Непознатият се отдалечава. Моля ви!

НЕПОЗНАТИЯТ (спира и се обръща). Смятам, че утре ще се почувствувате още по-обидена.

НИНА. Как?

НЕПОЗНАТИЯТ. Като изтеглите от банката хиляда лева и им ги дадете.

НИНА. Не, аз ги дадох сега, това беше неприятна подробност и предпочетох да я ликвидирам веднага.

НЕПОЗНАТИЯТ. А така! Вие пък за беля сте имала хиляда лева на разположение.

НИНА. Аз съм жена, която е припечелила нещо през живота си. Парите могат да ми осигурят някои емоции.

НЕПОЗНАТИЯТ. Сигурно.

НИНА. Тогава какво да ги правя? Да лежат в банката?… За кога, за кого? Кажете за кого?

НЕПОЗНАТИЯТ (съчувствува). Там е работата.

НИНА. Направих много екскурзии, сега се записах за Съединените щати, но какво от туй? – всичко е празнота, празна кутия с тъмнина… Неподвижно, празно – една празна празнота, без минало, без бъдеще.

НЕПОЗНАТИЯТ. А настояще?

НИНА. Нямаше.

НЕПОЗНАТИЯТ. Сега има.

НИНА. Да.

НЕПОЗНАТИЯТ. Сигурна сте.

НИНА. Да се пукнеш от смях, но сега има. Никога не съм вярвала, а излезе, че има. В даден момент отнякъде се пръква някакъв човек, разцъфтява и настоящето, звънват звънчета…

НЕПОЗНАТИЯТ (усмихва се). Над прерията повява.

НИНА (кима, с което дава да се разбере, че не е обидена от израза). Прерията заблестява, нахлува кислород, тревите потрепват, звънтят – има полъх! Значи известно ви е и за прерията?

НЕПОЗНАТИЯТ. Да знаете колко прерии се навъдиха в София!… Откога?

НИНА (гордо). Сто и деветдесет!

НЕПОЗНАТИЯТ. Дни!

НИНА. Аха!

НЕПОЗНАТИЯТ. А откога го обичате?

НИНА. От третия.

НЕПОЗНАТИЯТ (изненадан). Ден?

НИНА (усмихната). Месец!

НЕПОЗНАТИЯТ. Много ли?

НИНА. Пространствата на света са били пълни с животни, много животни, но животът е станал живот с появяването на човека. Разумът и духът са дали живот на планетата; рисунките по скалите, размисълът за огъня, за бога, за отрицанието на бога, първите думи на възклицание, на страст, първото любовно обяснение, вие как мислите?

НЕПОЗНАТИЯТ. Нима преди Емил пространството е било населено само с динозаври?

НИНА. Когато станете на шейсет, елате повторно при мен. Ако съм още на този свят, ще си поговорим отново.

НЕПОЗНАТИЯТ. Там е работата, Монева, че ще е интересно, ако си поговорим още сега.

НИНА. И да превърнете живота ми отново в пустиня?

НЕПОЗНАТИЯТ. Представете си, че преди сто и деветдесет дни разговорът ви не се е родил поради случайно преплитане на жицата, а нарочно.

НИНА. Не мога да си представя.

НЕПОЗНАТИЯТ. Допуснете, че за вас са били събирани сведения предварително, проучвали са ви и в даден момент са ви атакували.

НИНА. Не мога да си представя.

НЕПОЗНАТИЯТ. Ловецът се обажда, разговаряте, минават няколко дни, вие вече сте наречена „прерия“, а след още няколко дни вече сте го нарекли „полъх… Прерията си има вече своя полъх.

НИНА. Че лошо ли е?

НЕПОЗНАТИЯТ. Говорите, говорите, говорите…

НИНА. Това са хубави неща.

НЕПОЗНАТИЯТ. Дните идват и си отиват, а вие говорите.

НИНА. Чудесно!

НЕПОЗНАТИЯТ. Ослепявате за живота край вас.

НИНА. Прекрасно.

НЕПОЗНАТИЯТ. Хлътвате.

НИНА. Необходимост.

НЕПОЗНАТИЯТ. И един ден (наблюдава я) след шестия месец (наблюдава я) обикновено тогава (пауза) една жена звъни на входа, влиза у дома ви и ви пита какво търси вашият телефонен номер в бележника на съпруга ѝ.

НИНА. Хубаво!

НЕПОЗНАТИЯТ. Хубаво! Че какво му е хубавото?

НИНА. Не е празно.

НЕПОЗНАТИЯТ. Вдига скандал! (Пауза.) Карате се. Тя ви обвинява.

НИНА. Лошо ли е да те обвиняват?

НЕПОЗНАТИЯТ (високо). В това, че сте обсебила съпруга!

НИНА. Какво по-хубаво на тази възраст?

НЕПОЗНАТИЯТ (сякаш губи чувството си за превъзходство). Тогава звъни телефонът! (Пауза.) Вместо вас тя вдига слушалката. (Пауза.) Разбира се – това е мъжът ѝ. Тя го заплашва… Казва, че ще скочи на тротоара, вика го да дойде за очна ставка, той идва, започва театърът, етюдите се изреждат… (Пауза.) До кулминацията.

НИНА. Голяма работа!

НЕПОЗНАТИЯТ. А малка ли е? Това са хиляда лева!

НИНА. Но се превръщат в прерия.

НЕПОЗНАТИЯТ (с леко злорадство). Много прерии обаче!

НИНА. Е, това е малко досадно.

НЕПОЗНАТИЯТ (кипва). Абе вие разбирате ли, че сте жертва на мошеници? Така преживяват те, по хиляда лева от всяка прерия, от- всяка наивна дама!

НИНА. Говорите твърде високо.

НЕПОЗНАТИЯТ. Искам да ви внуша, да ви набия в главата!. . .

НИНА. И да ме спасите!

НЕПОЗНАТИЯТ (вика). Да.

НИНА. Вие се мамите.

НЕПОЗНАТИЯТ (изумено). Какво?

НИНА. Той не може да бъде такъв. Впрочем може да бъде какъвто си ще, но ме обича!

НЕПОЗНАТИЯТ. Вас?

НИНА. Не забравяйте маниерите.

НЕПОЗНАТИЯТ. Не забравяйте, че сте жертва!

НИНА. Знам, че съм жертва, това го знам добре, но на кого?

НЕПОЗНАТИЯТ. На така наречения Емил!

НИНА (с полуусмивка). Лъжете се. Изобщо, вие се лъжете много, повече отколкото допускате… И не мислете, че сте спасителят в ръжта. Този Емил, така нареченият, ми е необходим и вие напразно се втурвате да го махнете. Какво ще ми дадете срещу него? Кажете де?... Знаете ли какво бях преди него? Отрепка! Нищо! Влачех се с една единствена рокля по улиците, а от огледалото ме поглеждаше стара, предала се вече жена.

НЕПОЗНАТИЯТ. Добре де, бяхте ли сигурна, че ще се видите?

НИНА. Бях сигурна, че няма да се видим. Достатъчно съм умна за това.

НЕПОЗНАТИЯТ. Тогава защо се соанирахте, за кого?

НИНА. За себе си! За кого! Нали е неприлично да говориш красиви неща с мъж, който говори красиво, а в същност да си повлекана, една потна, раздърпана бивша лъвица във воняща прашна бърлога… Разберете, ние си имаме зала.

НЕПОЗНАТИЯТ. Каква зала?

НИНА. Наша, уредена по наш вкус, с наши книги, наши картини,наша музика. В тази зала има всичко, там е и прерията, небето, там текат потоци, шумят морета, в моретата се оглеждат звездите.

НЕПОЗНАТИЯТ. Трамваи има ли?

Нина рухва изведнъж, започва да плаче сърцераздирателно и сякаш освобождава мъката си.

НЕПОЗНАТИЯТ (прегръща я и тя охотно приема прегръдките му). Извинете, искам да ме извините!

Нина плаче.

Много!

Нов пристъп на плач.

Постъпих глупашки.

Нина свлича лице на рамото му и плаче.

Простете, Монева, аз съм само обикновен фантом на мисълта ви.

НИНА (вече хлипа). Нямате си представа колко сте жестоки вие, младите. Премахваме класовия антагонизъм, но как да се справим с жестокото нещо – младостта? Най-безсърдечното нещо на света! (Бърше сълзите си, мъчи се да се успокои.) А той, така нареченият Емил, знае всичко: може да бъде и млад, и стар, може да ти създаде отделна зала, която няма нищо общо с всекидневието.

НЕПОЗНАТИЯТ. Разбрах.

НИНА. Не разбирате. Само ме щадите. А аз разбирам и вас, и себе си,и всички като мене. Него и да го разбирам, това не е важно. Той е толкоз самостоятелен и красив случай в живота. Той е дар. Без него какво? Нищо. Хиляда лева! Според вас – много? Нищо! Какво му плащаме? Това е върховен занаят, малко хора го умеят, а друг като него едва ли. Представете си, ако днес трябва да се обади на седем жени, всяка една с отделни привички,отделна култура, особености и слабости. Боже мой, това не е мъж, а океан!

Да не говорим за интелекта му. Интелекти много!… Но такава искреност! Кой може да ти даде подобна искреност,къде щея намериш? А той ти я дава, длъжен е, понеже е професионалист. Ако не работи добре, ще умре от глад. Повярвайте, ухажвали са ме и други мъже, но и най-влюбеният не е бил толкоз искрен. (Гледа мократа кърпичка.) Искате да се откажа от този красив свят, от този обаятелен ловец, който скита по прерията и си подсвирква, а животните не бягат от него. Но как да ви го обясня, не можете да разберете и отново ще твърдите, че става дума за мошеничество. А има жени, които биха били доволни от брак с мъж, който я бие всеки ден. Защото е по-добре от нищото. Знаете ли какво е това – нищо?… Хиляда лева! Тези пари не му плащат нищо… (Спокойно.) Знам, че приживявам крах. Това е една от неизбежностите на живота, ще посрещна и нея, какво ми остава.

Телефонът. Нина се спуща и грабва слушалката.

НИНА. Да! Да, мили! (Поглежда Непознатият.) Един момент, да затворя прозореца! (На Непознатият.) Извинете много! (Гледа го умолително.)

НЕПОЗНАТИЯТ (слага ръка пред устата си и тръгва на пръсти).Довиждане.

НИНА (върви след него и шепти като него). Довиждане. (Из-провожда го до вратата и се връща, грабва слушалката.) Мили мой!

ЕМИЛ (чуваме съвсем ясно гласа му). За първи път ме наричаш мили.

НИНА. А ти ми говориш на ти!

ЕМИЛ. Нещата зреят.

НИНА. От само себе си.

ЕМИЛ. Както трябва да бъде.

НИНА. Мили, добре ли си?

ЕМИЛ. Не.

НИНА (трепва). Какво ти е?

ЕМИЛ. Уитман, мила! Този проклетник Уолт Уитман ме разнежиотново! Искаш ли да ти прочета една поема?

НИНА (възторжено). Да, да, да!

ЕМИЛ. Приготви се да слушаш.

НИНА (извън себе си). Ти си велик!

ЕМИЛ. Какво каза?

НИНА (съвсем възторжено, рязко обърната към публиката, с вдигнати нагоре и встрани ръце, едната от които стиска слушалката). Единствен и величествен!… Вълшебник, който създава огромни меки светове с по двама души, разточителство!… Говори, мили, няма по-велико нещо от думите! (Заплаква.)

Завеса

2 Театрална библиотека, бр. 10, 1981 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s