„ЛИСКО СРЕЩУ ОРЕЛА“ – пиеса за деца.

Posted: 14.06.2012 in Bulgarian literature, ПИЕСИ, ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛИСКО

БОРИС АПРИЛОВ


ЛИСКО  СРЕЩУ  ОРЕЛА

Пред Националния преглед на Българската детско-юношеска драма и театър

Лица по реда на появяване то им:

МОКСИ – магаре
ЛИСКО – лисиче
ЩУРО – щурец
ЧИМИ – жабок
РУНТАВКА – сестричка на Лиско, лисиче
ЛИСА – лисица, майка на Лиско
ЛИСАН
ГРАЦИОЗА – сърна
ЕДИ – сърненце, син на Грациоза
ЕЖКО
СИВКО – заяк
КАФЯВКО – вълк
МЕЦАН – мечка
ЛАПЧО – мече, син на Мецан
КОСТЕНУРКО
РУМЯНА – катеричка
КАМЕНАР – орел
ОСТРОНОКТА – орлица, жена на Каменар
КЛЮНЧО – орле, син на Каменар
ЧЕРНОПЕРКО – орле, син на Каменар
ДОБРУШКО – гълъб
РОГЧО – козленце
И други, без реплики.

ПЪРВА ЧАСТ

 

Първа картина

Полянка в гората.

Мокси пасе.

Мо к с и (на себе си). Жалко, че не всички тръни са магарешки… На света има много тръни, но не всички са магарешки… Ако бяха магарешки… ехей, светът щеше да бъде много напреднал… (Яде) Магарешкият трън е такова… хубаво нещо, нещо много такова… красиво, де. (Яде) Като събереш хубавото и к… такова… красивото на едно място и като го изядеш… става нещо много вкусно. Забелязал съм, че красивото нещо и хубавото нещо дават нещо много вкусно. Става ти красиво тук (Сочи корема си), където е най-важното да ти е красиво. (Яде) Но де ги магарешките тръни!… Трябва да вървиш не знам колко си път, да ги откриеш…

Влиза Лиско, Застава зад гърба му и слуша.

Понякога вървиш, вървиш – няма. Пак вървиш – пак няма… Все няма… А понякога малко вървиш – и има. Когато има – има.

Лиско прави учудено крачка напред зад гърба на Мокси.

Например… Не! Да вземем друг пример… Да!… Нека вземем първия пример… Не!… Един трън когато расте… (Въздъхва) Защо няма дървета от магарешки тръни!…

Л и с к о (отива при него и казва). Ей!

М о к с и (забелязва го но…). Една цяла гора… Цялата от магарешки…

Л и с к о. Ти кой си?

М о к с и. Все хубави и сочни.

Л и с к о. Ей, кой си ти, бе?

М о к с и. Като ги лапнеш…

Л и с к о. Чуваш ли?

М о к с и. …и като ги хруснеш…

Л и с к о. Питам – кой сте?

М о к с и. Цялата гора, отначало до края. Ама да няма нито начало, нито край, а ти да си мислиш, че има. Защото всяко нещо наистина си има начало и край. Не може да сложиш някакво начало и да не му сложиш на туй начало някакъв край. Защото ще остане само началото. А когато едно начало няма край, как ще разбереш, че е начало, щом не му се вижда краят.

Л и с ко (с удивление). А! …

М о к с и. Какво?

Л и с к о. Казах – а!

М о к с и. Ти кой си?

Л и с к о. Аз питах първи ти кой си.

М о к с и (отново се отнася). Когато тръните цъфтят… Ти виждал ли си как цъфтят тръните?

Л и с к о. Няма да ви кажа.

М о к с и. Защото не знаеш кво значи трън.

Л и с к о. А вие знаете ли коя е столицата на Ниагарския водопад?

М о к с и. Срещал съм много животни, но малко животни знаят какво е това магарешки тръни. Гората, в която съм влязъл сега, ми се вижда хубава, но хубава е само тази гора, която дава магарешки тръни.

Л и с к о. Ей!

М о к си. Какво?

Л и с к о. Вие…

М о к с и. Ти кой си?

Л и с к о. Вие да не сте Орелът Каменар?

М о к с и. Моля ти се!

Л и с к о. Защото аз съм тръгнал да търся тъкмо този орел.

М о к с и. Не знаеш ли къде има тръни?

Л и с к о. И ако го намеря този орел, ще му стане доста горещо.

М о к с и. Защото вървя, вървя, вървя и няма, и няма, и няма…

Л и с к о. Това тук дето го виждаш (Сочи наоколо), е Тихата гора. Тук живеем всички: аз, мама, татко, братчетата, всички – от мравката до Мецан.

М о к с и . Бе ти, кога ще млъкнеш, да ти кажа нещо важно.

Л и с к о. Ти ли си Орелът Каменар?

М о к с и. Забелязал съм… на сянка се чувствувам по-добре.

Л и с к о. Казвай, ти ли си Орелът Каменар!

М о к с и. А бе, и двамата се правим на ударени, ама аз съм инат и ще видим кой ще отстъпи.

Л и с к о. Ти може да си инат, но аз съм Лиско.

М о к с и. Че какво от това?

Л и с к о. А бе, какво ще разговарям с животни, които не знаят коя е столицата на Ниагарския водопад! (Тръгва си)

М о к с и. Стой!

Л и с к о (спира). Какво?

М о к с и. Нищо.

Л и с к о (както е с гръб). Защо тогава?…

М о к с и. Е!…

Л и с к о. Не, ти каза. ..

М о к с и. Ааа, не…

Л и с к о. Е, тогава… (Тръгва)

М о к с и. Стоп!

Л и с к о (спира). Какво?

М о к с и. Къде?

Л и с к о. Търся Орела Каменар.

М о к с и. А не знаете ли къде има тръни?

Л и с к о. Довиждане. (Тръгва)

М о к с и. Стоп!

Л и с к о. Слушай, (Чак сега се обръща и го поглежда) ако си орел, да се разговаряме, ако не си, остави ме да вървя, защото бързам. Трябва да намеря това гадно същество и да му задам няколко въпроса.

М о к с и. Баща ти знае ли къде си?

Л и с к о (прави се на ударен). Да му задам аз на него няколко въпроса, че да видим какво ще прави!…

М о к с и (спокойно). Майка ти знае ли къде си?

Л и с к о (прави се на ударен). Защото вече ми омръзна.

М о к с и. Баща ти и майка ти знаят ли къде си?

Л и с к о. Искате ли да играем на една игра?

М о к с и. На колко си години?

Л и с к о. На три месеца… Знам много интересна игра.

М о к с и. На три месеца, а вече бягаш от къщи?

Л и с к о. Много интересна игра, забавна. Затваряте си очите и започвате да броите, докато ви кажа „хайде”. Кажа ли ви „хайде”, започвате да ме търсите. Като ме намерите, вие ще се криете, а ще ви търся аз… Готово ли е?

М о к с и. Баща ти и майка ти знаят ли къде си?

Л и с к о. Ще броите така… (Обръща се и покрива лицето си с ръце) Едно, две, три, четири, пет, шест, седем… Добре, аз ще ви търся.

М о к с и. Баща ти и майка ти знаят ли къде си?

Л и с к о. Единайсет, дванайсет, тринайсет. . .

М о к с и. Защо прескачаш?

Л и с к о. Защото не знам да броя… Седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет, двайсет и едно…

М о к с и. Баща ти и майка ти знаят ли къде си?

Л и с к о (открива очи и го поглежда). Още ли сте тук?

М о к с и. Баща ти и майка ти знаят ли къде си?

Л и с к о. Скрийте се, защото ще се скрия аз!

М о к с и. Ти чуваш ли какво те питам?

Л и с к о (тръгва със затворени очи). Трийсет и едно, трийсет и две, трийсет и три, трийсет и четири.. . (Изчезва).

М о к с и (вика след него). Баща ти и майка ти?

Л и с к о (гласът му) Чувате ли ме?

М о к с и (учудено). Да!

Л и с к о (гласът му). А сега?

М о к с и (глупашки). Да (Мокси чака да го питат, но никой не го пита) Сега не те чувям… (Пауза) И сега. (Ослушва се) Не те чувам. (Пауза) Никак… (Пауза) Ей, Лиско?… (Пауза) А!… (Пауза) Това дете!… (Пауза) Ме… излъга!… (Извиква) Чакай! Къде си?… Защо бягаш от родителите си?… Сега ще те върна!

Мокси излиза устремено към посоката, от която е изчезнало лисичето. Сцената е няколко минути празна.

 

Лиско се показва от обратната страна.

 

Л и с к о. Ще ми разправя на мен, не знам какво си… Баща ти, майка ти… Такива магарета, пусни ги да пасат… Да те търсят някъде, а ти се върни на същото място, откъдето си изчезнал.

М о к с и (далечният му глас). Лискооо! …

Л и с к о. Сигурно!… На връщане ще ти се обадя… Да изчезвам… Трийсет и пет, трийсет и шест, трийсет и седем… (Млъква и гледа втренчено)

С походка на Паганини, както свири на цигулката си, влиза тънкият изящен щурец Щуро. Спира се и свири няколко секунди. Прекъсва.

 

Л и с к о (задъхано). Трийсет и осем, трийсет и девет. ..

Щ у р о. Добър ден.

Л и с к о (забързано) Петдесет и три, петдесет и четири, петдесет и пет…

Но Щуро не му обръща внимание, вдига цигулката си и започва нова мелодия. Щуро свири, Лиско си брои, но се увлича в мелодията, прекъсва броенето и слуша захласнато. След като се създаде впечатление за що-годе завършено парче, Щуро спира.

 

Л и с к о (на себе си). Да го питам аз него откъде накъде и кой му дава право да си играе така с живота на животните… Чисто и просто, ще го запитам, като така, как смята тая работа и не е ли време да…

Щ у р о. Извинете, че ви прекъсвам разговора.

Л и с к о. Моля, моля! (Но продължава) Защото на мен такива не ми ми.. .

Щ у р о. Много се извинязам!

Л и с к о (предава се). Заповядайте!

Щ у р о. Тихата гора?

Л и с к о (повдига ръка да покаже, но се досеща нешо и вдига памене). Не зззнам.

Щ у р о. Жалко.

Л и с к о. Моля, моля!

Щ у р о. Трябва да отида там.

Л и с к о (вдига рамене). Жалко.

Щ у р о. Моля, моля!… Казвам се Щуро.

Л и с к о. И какво от това?

Щ у р о. Нищо. Така се казвам.

Л и с к о. Аха!…

Щ у р о. Извинете.

Л и с к о. Лично аз не знам как се казвам. На, да ме убиете, не мога да ви кажа как се казвам. ..

Щ у р о. Аз съм щурецът Щуро.

Л и с к о. А къде е мравката?

Щ у р о (учудено). Коя мравка?

Л и с к о (учудено). Как коя? Нали уж?… Така са ми разправяли.

Щ у р о. Моля, моля.

Л и с к о. Изглежда, че са ме излъгали.

Щ у р о. Тааа…

Л и с к о (прекъсва го). А когато сняг забръска?

Щ у р о. Затова търся Тихата гора. Дочух, че в тази гора животните живеели задружно.

Л и с к о. Не знам.

Щ у р о. И си викам, там където има задружен живот, винаги има нужда от изкуство.

Л и с к о. Може, не знам.

Щ у р о. И си викам, да отида да им посвиря на тия животни, си викам, пък може да ме харесат…

Л и с к о. Си викате вие, а?

Щ у р о (поглежда го). Да.

Л и с к о. Добре де, кво искате от мен?

Щ у р о. Нищо. Нищо. Аз съм Щуро.

Л и с к о. Е, пък аз не съм Щуро!

Щ у р о. Извинете, но защо се сърдите?

Л и с к о. Защото ми се изпречвате на пътя. И точно когато си викам, да го потърся, си викам дози орел… Извинете!…

Щ у р о. Моля… Продължавайте.

Л и с к о. Не, аз ви имитирах.

Щ у р о. Е, ми да, то не може без имитация… Та, къде е Тихата гора?

Л и с к о. Шейсет и две, шейсет и три, шейсет и четири… Оставете ме, че броя. (Безкрайно учуден, без да смъква поглед от лисичето, Щуро си излиза) Шейсет и седем!… Не ме оставят на мира! Човек не може да си поброи както трябва!… Сто души ще се набутат да те питат къде е Тихата гора. Когато някой бяга от тази гора, не му е приятно да го питат къде е тъкмо тая гора!

Щуро излиза съвсем.

 

И аз питам, и аз искам да знам къде е Орелът Каменар, но никой не ми отговаря.

Върху сцената пада сянка. Огромният Орел Каменар се спуща отгоре и грабва Лиско с ноктите си. Силен барабанен дропс. Орелът се издига заедно с Лиско. Изчезват

Бързо влиза Щуро.

 

Щ у р о (гледа нагоре). А!… (Пауза) Какво стана?… (Сепва се. Започва да вика) Отвлякоха гоооо!… Отнесоха гоооо!… Помооощ!.. Помооощ!…

Влиза Чими.

 

Ч и м и. Какво бе, какво крещиш?

Щ у р о. Отвлякоха едно лисиче! …

Ч и м и. Къде бе?

Щ у р о. Вижте, носят го по небето!

Ч и м и (поглежда). Ясно!

Щ у р о. Какво е ясно?

Ч и м и. Някакъв орел си откраднал едно лисиче да си амка.

Щ у р о (изненадано). Какво, какво?

Ч и м и. Ще си вечеря с него, викам. Взе си го и ще си го изяде като нищо, пък ние с тебе лапаме мухи.

Щ у р о. Защо ще си го изяде?

Ч и м и. Такъв е животът!… Животните се ядат. Едните изяждат другите. Така е било и така ще бъде.

Щ у р о. Нима!

Чими. Че ти от небето ли падаш? Не знаеш ли?… Кой си, къде си тръгнал?

Щ у р о (гледа нагоре). Аз съм щурчето Щуро. Търся Тихата гора.

Ч  и  м и. Довиждане.

Щ у р о. Е, как? Така ли ще оставим тази работа. (Сочи към небето)

Ч и м и. Какво? Да не искаш да го спасяваме?

Щ у р о (объркано). Не ноооо, все пак…

Ч и м и. Виж какво, гледай си пътя… Оттук нататък почва Тихата гора. Върви си и не мисли за жертвите. Орлите не ядат нито щурчета, нито жабоци… Да му мислят тези, които ще бъдат изядени.

Щ у р о. Че как може да се разсъждава така?

Ч и м и. Може, може… Довиждане.

Щ у р о. Не ми казахте кой сте?

Ч и м и. Жабокът Чими!… Но истинското ми име е Чимижимичамижоми. Проклетият жабок Чими… Това оттук нататък е Тихата гора. Аз не живея там, защото съм проклет. Довиждане! (Излиза. След секунда се връща) Такъв е животът!

Щ у р о. Какъв?

Ч и м и. Ядем се.

Щ у р о (реагира спонтанно). Не искам!

Ч и м и. Бе глей си работата бе, пикльо!

Чими излиза.

 

Щ у р о (вика след него). Така не може!… Така не се разсъждава!… Разбра ли, Чими! Така не може да се разсъждава!… (Извиква) Животниии, отвлякоха лисиче!… Помооощ!… Помогнетеее!…

Затъмнение.

Втора картина

Полянката пред дома на Лиско.

Грамаден дъб с хралупа.

С гръб към зрителната зала, към дънера се е прилепила Рунтавка.

 

Р у н т а в к а (брои). Пет хиляди осемстотин петдесет и едно, пет хиляди осемстотин петдесет и две, пет хиляди осемстотин петдесет и три, пет хиляди осемстотин петдесет и четири, пет хиляди осемстотин петдесет и пет…

Вече е влязла мама Лиса, спира и слуша, усмихва се доволно.

Л и с а. Рунтавке.

Р у н т а в к а. …осемстотин петдесет и седем…

Л и с а. Пет хиляди осемстотин петдесет и осем!

Р у н т а в к а (все още не се обръща). Пет хиляди осемстотин петдесет и девет.

Л и с а. Рунтавке!

Р у н т а в к а (обръща се). Мамо, какво има?

Л и с а. Какво правиш?

Р у н т а в к а. Броя. Лиско се скри и аз броя докато каже „хайде”. Но той, кой знае защо – не казва „хайде”.

Л и с а (смее се). И си броиш до шест хиляди?

Р у н т а в к а. Ами да.

Л и с а. А той се крие?

Р у н т а в к а. Играем на жмичка.

Л и с а. И си толкова глупава да броиш до шест хиляди?

Рунтавка. А той ще се скрие и ще каже „хайде“.

Л и с а (вика). Лиско!… Лиско!… (Влиза в хралупата, откъдето излиза без торбата с покупки и отново вика) Лискоооо!

Минава Грациоза.

 

Г р а ц и о з а. Мамо Лисо, няма ли да идваш на концерта?

Л и с а. Щом намеря Лиско и тръгваме. Татко Лисан чака там.

Г р а ц и о з а. А къде е синът ти?

Л и са. Скрил се е и мълчи… Лискооо!

Г р а ц и о з а (тревожно). Еди!… Едиии!

Е д и (дотичва). Какво бе, майко?

Г р а ц и о з а. Къде ходиш?… Няма да се отделяш от мен!… Комшийке, довиждане. (Излиза)

Л и с а. Довиждане.

Е д и. Лельо Лиса, мама каза, че на Метличина поляна ще дават концерт. А много ли ще дават?

Л и с а (усмихнато). Да, да… Много ще дават.

Е д и. И все хубави неща за ядене, така ли?

Л и с а. Точно така… Ако видиш някъде моя палавник, да му кажеш веднага да се прибира.

Е д и. Ще му кажа.

Г р а ц и о з а (гласът ѝ). Едиии!

Е д и (ритва леко Рунтавка и побягва).

Р у н т а в к а. Простак!

Влиза Ежко.

Е ж к о. Няма ли да идвате на концерта?

Л и с а. Като намерим моя хубостник и тръгваме.

Е ж к о. А Лисан?

Л и с а. Той е вече там.

Р у н т а в к а. Чичо Ежко, много ли ще дават?

Е ж к о. От кое?

Р у н т а в к а. Нали казвате, че ще дават концерт?

Л и с а. Ама къде е отишло това хлапе!… Ежко, моля ти се, ако го видиш, веднага да бяга тук!

Ежко. Добре, ще му кажа. (Излиза)

Р у н т а в к а  и  Л и с а (едновременно). Лискооооо!

Лисан влиза запъхтян и разтревожен.

Л и с а н. Какво е станало, къде е?

Л и с а. Чакай, какво искаш?

Л и с ан. Къде е той?

Л и с а. Спокойно, ще го намерим.

Л и с а н. Сърната Грациоза пристигна на концерта и каза, че Лиско бил изчезнал.

Л и с а. Нищо подобно.

Р у н т а в к а. Татко, той се крие, за да го търсим.

Л и с а н. А Грациоза каза, че изчезнал от сутринта.

Л и с а. Тази жена наистина не знае какво говори… (Вика) Лискоооо…

Л и с а н. Лискоооо!

Р у н т а в к а. Той ме накара да броя, за да извика „хайде”.

Т р и м а т а. Лискоооооо!

Влиза Сивко.

 

С и в к о. Какво става? Вярно ли е?

Л и с а н. Кое да е вярио?

С и в к о. Че Лиско се е удавил.

Л и с а н. Глупости!

Л и с а. Кой каза това?

С и в к о. Грациоза. Паднал в реката и се удавил.

Л и с а н. А бе, той да ми падне в ръцете, да видиш какво става!…

С и в к о. Значи нищо такова?

Л и с а н. Сега ще го намерим.

Р у н т а в к а. Той ме накара да броя и щял да извика „хайде”.

С и в к о. Намерете го, че концертът трябва да почва.

Л и с а н. Сега ще го намерим.

Сивко излиза.

Л и с а. Ама го няма.

Л и с а н. Къде може да бъде?

Л и с а (настоява). Никъде го няма, ще знаеш!… Откога го викам и не идва.

Р у н т а в к а. Накара ме да броя и каза, че ще каже „хайде”…

Л и с а н. Стига!… Разбрахме.

Р у н т а в к а. Стигнах почти до шест хиляди.

Л и с а н. Лискоооо! (Излиза)

Л и с а. Лискоооо! (Излиза на другата страна)

Внезапно влиза Чими.

 

Ч и м и. Какво бе, какво сте се развикали?

Р у н т а в к а. Братчето ми се загуби.

Ч и м и. Ще се загуби, разбира се. Като не знаете да си пазиге предметите, как няма да се загуби!… Слушай бе, хлапе, защо се събирате на Метличина поляна?

Р у н т а в к а. Ще дават концерт.

Ч и м и. Уф, да ви умра на концерта!

Чими излиза.

Влиза Кафявко.

 

К а ф я в к о. Баща ти къде е?

Р у н т а в к а. Отидоха да търсят Лиско.

Влиза Грациоза, следвана от Еди.

Г р а ц и о з а. Не знам, така ми се стори.

К а ф я в к о. Как може да ти се стори такова нещо.

Г р а ц и о з а. Така ми казаха. Казаха ми, че се удавил.

К а ф я в к о. Кой ти каза?

Г р а ц и о з а. Вече не си спомням.

Е д и. Кой ти е казал, ма мамо? Никой не ти е казал.

Г р а ц и о з а. Ти мълчи!

Е д и. Добре, де.

Влиза Мецан.

М е ц а н. Кафявко, какво става?

К а ф я в к о. Няма ги. Отишли да го търсят.

М е ц а н. Няма смисъл. Пратих всички зайци да обходят гората. Рунтавке, кажи на родителите си да се върнат.

Р у н т а в к а. Не мога.

К а ф я в к о. Защо?

Р у н т а в к а. Страхувам се да не се загубя и аз… Ние си играехме на жмичка и…

К а ф я в к о. Да де, знам… Ти си броила и си чакала…

Р у н т а в к а. Да, да ми извика „хайде”.

М е ц а н. А той не ти извикал „хайде”.

Р у н т а в к а (учудено). Откъде знаеш?

М е ц а н. Всичко знаем.

Р у н т а в к а. Чичо Мецане, какво ще стане с братчето ми?

М е ц а н. Нищо. Ще го намерим. (Към тези, които пристигат) По-бьрзо! По-живо!… (Влиза голяма група животни. Всички мълчат. Заедно с тях влизат Лисан и Лиса) Наредете се да ви виждам!… (Всички се подреждат, тишина. Мецан ги оглежда. Поема дъх и започва). Животни от Тихата гора, всички искаме да слушаме концерт… Но ето, че Лиско се е загубил. Досега при подоони случаи винаги сме зарязвали всичко и сме помагали. Лично аз мисля, че и сега трябва да сторим същото. (Гласове на одобрение) Все пак, за да спазим законите, по които живеем, да гласуваме. И така – който е за, да си вдигне лапата. (Всички вдигат ръце) Единодушие!… Приема се!… Животни, преди малко всички заици се пръснаха да търсят… Предлагам да се включим и ние. Ще търсим до тъмно и през цялата нощ. Съобщете на четири милиона светулки да се приготвят. Нощта в гората да стане като ден! Вълкът Кафявко!

К а ф я в к о. Да!

М е ц а н. Отговаряш за светулките.

К а ф я в к о. Разбрано.

М е ц а н. Катеричката Румяна!

Р у м я н а. Да.

М е ц а н. Ятото на гълъбите начело с Добрушко да полетят извън гората и да търсят упорито.

Р у м я н а (уплашено). Извън гората?

М е ц а н. Да!… Всички пеперуди да се отправят също извън гората.

К а ф я в к о. Мислиш, че Лиско може да излезе извън?

М е ц а н. Не знам… Два милиона от светулките да осветяват пътя на гълъбите и пеперудите… Ежко!

Е ж к о. Да.

М е ц а н. Ще стоиш неотклонно при мен.

Е ж к о. Разбрах.

Бързо връхлетява Сивко.

С и в к о (запъхтяно). Моите зайци водят един непознат гостенин на Тихата гора!… Хайде, по-бързо!

Двама от зайците въвеждат Мокси.

Тишина. Всички наблюдават Мокси. Мокси оглежда всички.

 

М о к с и. Добър вечер. (Мълчание) Тук нямате ли обичай да казвате „добър ден”? Особено щом видите магаре?

М е ц а н (съвзема се). Извинете, но сме малко разтревожени… Нашият Лиско се е загубил.

М о к с и. В природата нищо не се губи. Самата природа може да се загуби, но в нея нищо не се губи. Практически се губи, но теоретически – не. Материята си е материя. Тя се променя, превръща се в пепел и дим, понякога в пара, но продължава да заема място в пространството, има свое тегло, вкус и мирис… Както аз сега. (Оглежда ги) Вижте и кажете – съществувам ли?

Г л а с. Съществувате.

М о к с и. Това е. Съгласни ли сте, че е така?

М е ц а н (смутено и тихо). Съгласни сме.

М о к с и (енергично). А не бива! Нещата не бива да се приемат лесно. Всичко подлежи на проверка, на лабораторни изследвания. По този случай искам да ви разкажа за една камила.

М е ц а н. Каква камила?

М о к с и. Която не повярва, че екваторът съществува. Отиде лично да провери. Оказа се, че на мястото, където трябвало да бъде екваторът, имало блата, гори, пустини и всичко друго, но екватор няма. Тогава камилата прочете в енциклопедията, че екваторът представлява мислена линия, създадена от въображението на човека. „Всичко е относително” – каза си камилата. Тук пише, че линията съществува само във въображението на човека, а никъде не пише за въображението на камилата. Следователно екваторът не съществува изобщо.

Л и с а н. Да сте видели нашия син?

М о к с и. Тя допуснала, че екваторът не съществува, но не допуснала, че не съществува нейното въображение.

Л и с а. Да сте видели някакво лисиче?

М о к с и. Разбира се.

Л и с а н. Къде е? Ние го търсим.

М о к с и. Ще го търсите, разбира се.

М е ц а н (малко нервирано). Разберете и не го усуквайте. Вие сте единственото, което може да ни помогне в нещастието.

М о к с и. Не знам по-голямо нещастие от туй, да попаднеш в гора, където няма магарешки тръни. Един мой братовчед…

К а ф я в к о (изревава). Накъде отиде Лиско?

М о к с и (бързо, но спокойно). Към реката.

К а ф я в к о. Защо го усуквате тогава?

М о к с и. Защото имам желание да ви услужа както трябва.

М е ц а н. Значи към реката?

М о к с и. Да.

М е ц а н. Не забелязахте ли нещо особено?

М о к с и. Запита ме коя е столицата на Ниагарския водопад.

Л и с а. Значи е той.

К а ф я в к о. Вие кой сте?

М о к с и. Мокси. Магаре.

К а ф я в к о. Това се вижда. Какво правите тук?

М о к с и. Разхождам се. Защо? Да не е забранено?

Г л а с о в е. А, не.

– Никак.

– Моля!

– Тихата гора е за всички.

М о к с и. Умирам за един магарешки трън!…

Мокси излиза.

 

К а ф я в к о. Бързо! Към реката!…

Всички излизат. Остават Мецан и Ежко.

 

М е ц а н (след продължително мълчание). Ежко, струва ми се, че тази работа няма да свърши весело.

Е ж к о. Деца!… (Въздъхва) Какво да ги правиш! …

М е ц а н (въздъхва). Все ще измислят някаква неприятност.

Влиза Лапчо.

 

Л а п ч о. Татко Мецане, не мога да си реша задачата.

М е ц а н. Да чуя.

Л а п ч о (измъква тетрадката и поглежда). В задачата се пита колко прави три и три?

М е ц а н. Колко прави?

Л а п ч о. Това се пита в задачата.

М е ц а н. Добре де – колко прави?

Л а п ч о. Кажи де – колко прави?

М е ц а н. Ти кажи.

Л а п ч о. Защо аз?

М е ц а н. Защото задачата е твоя.

Л а п ч о. Задачата е моя, но ти си ми баща.

М е ц а н. Какво като съм ти баща?

Л а п ч о. Е, не знам… Казвай.

М е ц а н. Какво да казвам?

Л а п ч о. Колко прави?

М е ц а н. Според теб колко прави?

Л а п ч о. Нали това те питам?

М е ц а н (ядосано). Три и три прави десет!

Л а п ч о (спокойно). Десет! (Пише го в тетрадката) Благодаря. (Тръгва)

М е ц а н (ядосано). Спри!

Л а п ч о (спира). Защо?

М е ц а н. Три и три не прави десет!

Л а п ч о (учудено). А колко?

М е ц а н. Аз те излъгах.

Л а п ч о. Ама недей така бе, татко. Шега си играеш. Това е аритметика.

Мецан. Колко прави три и три?

Лапчо. Ами де ще знам. Един път казваш десет, пък после казваш друго.

М е ц а н (хваща си главата). Ох!

Л а п ч о. Татко, знаеш ли какво?

М е ц а н (учудено). Какво?

Л а п ч о. Друг път да не лъжеш. Не е красиво. Голям човек си. . . Хайде, довиждане. (Излиза)

М е ц а н (хуква след него). Чакай!

Излиза.

Затъмнение.

Трета картина

Във въздуха.

Каменар носи Лиско в ноктите си.

 

Л и с к о. Нищо не разбирам. (Пауза) Защо ме вдигнахме във въздуха? (Пауза. Никой не му отвръща) Ееее, светът бил много голям!… Ей, че голям свят!… Вижте какво, няма ли да кажете нещо?… (Пауза) Нищо не разбирам.

К а м е н а р (най-после). Ще разбереш… Скоро ще разбереш.

Л и с к о. Все пак добре е да кажете нещо предварително.

К а м е н а р. Трябваше да избирам между теб и една костенурка. Предпочетох тебе.

Л и с к о. Благодаря за предпочитанията… Но защо мен?

К а м е н а р. Защото си малък. Имаш крехко месце.

Л и с к о. Нищо не разбирам.

К а м е н а р. Черноперко и Клюнчо предпочитат нещо по-младо.

Л и с к о (след пауза). Кои са те?

К а м е н а р. Двете ми деца.

Л и с к о. Значи ще ме ядете?

К а м е н а р. Да.

Л и с к о (след пауза). Кой сте вие?

К а м е н а р. Орелът Каменар.

Л и с к о (спонтанно). А така!

К а м е н а р. Моля?

Л и с к о. Ами че аз просто бях тръгнал да ви търся.

К а м е н а р. Така ли? Защо?

Л и с к о. Да ви задам няколко въпроса.

К а м е н а р. Задавай! Докато стигнем до гнездото, има да си полетим.

Л и с к о. В нашата гора непрекъснато говорят за вас. Вие сте главният ни враг.

К а м е н а р. Е?

Л и с к о. Искам да знам, не ви ли омръзна да бъдете цял живот враг на някого?… Защо предпочитате да бъдете мразен?

К а м е н а р. Много ли ме мразят?

Л и с к о. Всички говорят за вас. И все лоши неща. А как се страхуват!…

К а м е н а р. Обичам да се страхуват от мен.

Л и с к о. Не ви е срам!… Най-страшното нещо е да се страхуват от теб.

К а м е н а р. Карай да върви.

Л и с к о. Да не ме изтървете.

К а м е н а р. Бъди спокоен.

Л и с к о. Ако падна долу от такава височина, ще се пребия.

К а м е н а р. Вече няма значение. И без туй ще умреш.

Л и с к о. Ще заплача!

К а м е н а р. Както искаш. Ако ти харесва… поплачи.

Л и с к о. Няма да плача! Няма да ви направя удоволствието.

К а м е н а р. Както искаш.

Л и с к о (след пауза). Не ми се умира!

К а м е н а р. А Черноперко и Клюнчо да останат без вечеря, така ли?… Виж го ти!… Няма милост към такива умни орлета!…

Л и с к о. Моето месо не е приятно на вкус.

К а м е н а р. Отде знаеш?

Л и с к о. Казвали са ми. Тези, които са ме яли казват, че имам отвратително на вкус месо. Много съм бил безвкусен.

К а м е н а р. Не хитрувай.

Л и с к о. Честна дума!

К а м е н а р. Аз съм на сто и трийсет години. Не те е срам да лъжеш възрастни като мен!… Такова ли ти е домашното възпитание?

Л и с к о. Да ви кажа правата, тежко се живее сред възрастни. Непрекъснато ни говорят за възрастта си.

К а м е н а р. Много знаеш!…

Л и с к о (след пауза). Вие сте уморен.

К а м е н а р (иронично). Нима?

Л и с к о. Трябва да си починете.

К а м е н а р. Как?

Л и с к о. Не можем ли да кацнем някъде?

К а м е н а р. Кой ти каза, че съм уморен?

Л и с к о. Така ми се стори. Обещавам, че ако кацнем, няма да бягам.

К а м е н а р. Ти не само че си малък, но си и глупав. Не можа ли да разбереш, че с теб е свършено?

Л и с к о. Но защо, защо трябва да умирам?

К а м е н а р. Такъв е законът на природата. Едни умират, за да живеят други.

Л и с к о. А не може ли да се живее някак… другояче?

К а м е н а р (учудено). Как?

Л и с к о. Де да знам… Така… Без да се ядем.

К а м е н а р. Защо не го кажеш на баща си?

Л и с к о. Макар и на смъртно легло, няма да позволя да ме обиждате на баща! Всеки в нашата гора ще ви увери, че татко Лисан е благородна и почитана личност.

К а м е н а р. Кокошките не са на това мнение.

Л и с к о. Тук имате много здраве. В Тихата гора животните отдавна не се ядат помежду си. Вашето разбиране е остаряло и отречено.

К а м е н а р. Може.

Л и с к о. В Тихата гора отдавна съществуват нови отношения.

К а м е н а р. Това си е ваша работа. Не живея в Тихата гора, а в Голямата планина.

Л и с к о (след пауза). Гнездото ви далече ли е?

К а м е н а р. Не особено.

Л и с к о. Струва ми се, че бързате. Летете си спокойно, бавно…

К а м е н а р. Летя си както винаги.

Л и с к о. Напротив, бързате. А на тази възраст сърцето ви едва ли ще издържи.

К а м е н а р. Бъди спокоен за сърцето ми.

Л и с к о. Все пак, не знаем кога ще стане неочакваното… Представете си, че изведнъж… Да не казвам най-лошото… Тогава вие спокойно ще си бъдете мъртъв, а аз ще се търкалям надолу по въздуха и… туп! – ще се пребия.

К а м е н а р. Каквото и да бъбриш, за теб няма спасение.

Л и с к о. Ами, ами!

К а м е н а р (учудено). Какво?

Л и с к о. Мама ми е казвала: „Никога не се отчайвай, каквото и да стане. Няма беда, от която да не можеш да се измъкнеш. Освен, ако си умрял…” А както виждаш, все още съм жив.

К а м е н а р. Няма да е за дълго.

Л и с к о. Добре де, ще видим.

К а м е н а р (разсмива се). Успя да ме разсмееш.

Л и с к о. Ще видите кво става… Какво е това там? Онова бялото, голямото?

К а м е н а р. Онова голямото е едно малко бяло облаче.

Л и с к о. Ааа, на това ли казват облаче?… Ах, как бих искал да видя как изглежда отблизо!…

К а м е н а р. Това вече трябва да ти е безразлично.

Л и с к о. А какво е онова там, лъскавото?

К а м е н а р. Това е залязващото слънце.

Л и с к о. Защо не ме заведете до слънцето?

К а м е н а р. Да не съм автобус?

Л и с к о. Предпочитам автобус пред орел.

К а м е н а р. За първи път имам работа с такава нахална жертва.

Л и с к о. Другите се оставят да ги ядете направо, така ли?

К а м е н а р. Горе-долу.

Л и с к о. Глупаци!… Оставят се да ги ядат, без да се опитат…

К а м е н а р. А ти ще се опиташ ли?

Л и с к о. Горе-долу… (След пауза) Не забравяйте, че съм хитро лисиче и може би ще ви приседна на глътката.

К а м е н а р. Хитрата сврака – с двата крака!

Л и с к о. Но аз не съм сврака.

К а м е н а р. Така си е думата.

Л и с к о. Така си е думата, но не е същото. Изглежда, че вашата съпруга е добра и почтена орлица. Бих желал да се сприятеля с нея.

К а м е н а р. Едва ли ще ти стигне времето.

Л и с к о. На колко години е госпожата?

К а м е н а р. На сто двайсет и пет.

Л и с к о. А вие на сто и трийсет. Идеална разлика

К а м е н а р. Напразно ме заговаряш на семейна тема. Няма да ме омилостивиш.

Л и с к о. Ах, как ми се спиии!… Обещавате ли да возите без друсане? Искам да поспя.

К а м е н а р. По-добре нагледай се за последен път на света.

Л и с к о. Шегобиец!… На стари години няма да ставате детеубиец.

К а м е н а р. Знаеш ли колко ме интересува?… Аз убивам непрекъснато.

Л и с к о. И всявате ужас.

К а м е н а р. Да.

Л и с к о. От вас се страхуват.

К а м е н а р. Треперят.

Л и с к о. Гаден злодеец такъв!

К а м е н а р. Говори, говори… Знаеш ли колко малко ти остава?

Л и с к о. Колко?

К а м е н а р. Виждаш ли оная самотна скала, която прилича на зъб?

Л и с к о. Онази на върха ли?

К а м е н а р. Отвесната. Спуща се като стена.

Л и с к о. Е та?

К а м е н а р. Там е гнездото ми.

Л и с к о (възхитено). Чудесно гнездо! С изложение към всички посоки на света!… Трябва да е много слънчево.

К а м е н а р. Да. Това е хубаво място за твоята смърт.

Л и с к о. Няма!… Ще заплача!… Мръсник!… Разбойник такъв! (Плаче) Мръсен, гаден орел!

К а м е н а р (смее се). Говори, говори!

Л и с к о (плаче и през сълзи). Гаден орел!… Злодеец!… Кой ви създава вас и защо ви създава!… (Плаче) Не ми се умира, разберете! Аз съм малък. Още не съм живял.

К а м е н а р. Това не ме интересува.

Л и с к о (плаче). Ох, как ми се живее!

К а м е н а р. Ще умреш!

Лиско заридава на глас.

Затъмнение.

 

 

Четвърта картина

Отново при Големия дъб с хралупата.

 Животните са наобиколили Мецан. Всички мълчат.

Влиза Сивко. Всички погледи са устремени към него.

 

С и в к о (навежда глава) Нищо!… (Приближава се) Нито следа.

Всички навеждат глави.

Влиза Кафявко.

Всички погледи към него.

К а ф я в к о (навежда глава). Няма и няма!… Но… (Поглежда как всички навеждат глави и млъква). Това не значи, че… (Млъква) Той е някъде… (Млъква окончателно)

Влиза Грациоза.

 

Г р а ц и о з а. Нищо… (Млъква) Нищо… (Млъкза отново, тъй като вижда настроението) Да… Добър ден.

Никой не ѝ отвръща.

М е ц а н (в настъпилата тишина). Животни, ние забравихме….

К а ф я в к о (с надежда). Какво?

М е ц а н. Ами нали си имаме…

С и в к о (бързо). Детектив!

Оживление.

 

М е ц а н. Забравихме за Великия детектив Костенурко, който живее близо до нашата гора и се занимава с разкриване на тайни.

С и в к о. Той ще го намери за половин час.

Г л а с о в е. Как не се сетихме досеха?

– Да бе!

– Такъв прочут детектив!

– Велик!

– Костенурко!

М е ц а н. Костенурко се занимава с намиране на всякакви неща. Ще го повикаме и ще го натовариме да се заеме с Лиско.

К а ф я в к о. Ще го намери за петнайсет минути!

Г л а с о в е. Веднага!

– Ще ни го докара тук!

– На секундата!

М е ц а н. Моля за тишина. (Всички млъкват) Знаете ли, къде живее Костенурко?

С и в к о. При Малката полянка!

М е ц а н. Кафявко, можеш ли да го доведеш?

К а ф я в к о. Веднага!… Да тръгвам ли?

Г л а с о в е (едновременно). Тръгвай!

М е ц а н. Чакаме те! (Кафявко излиза) А ние ще се пръснем да си гледаме работата. Татко Лисан и мама Лиса могат да бъдат спокойни. Намирането на техния син вече е в сигурните ръце на великия детектив… (Поглежда към лявата страна на сцената) Какво има?

Влязъл е Мокси.

М о к с и. Мога ли да поиитам нещо?

М е ц а н. Да.

Г р а ц и о з а. Животни, това магаре какво току се върти в нашата гора?

М е ц а н (строго). Тихо!… Грациоза, млъкнете!… Всеки има право когато си ще, да влезе в нашата гора. Стига да няма лоши помисли.

Г р а ц и о з а. Не знам. Откакто е изчезнал Лиско, непрекъснато се върти край нас.

М е ц а н. Моля ви се! (Към Мокси) Искате ли нещо?

М о к с и. Питам най-учтиво, къде ви са магарешките тръни, а вие мълчите.

М е ц а н. Извинете, но имаме грижи. Както знаете, загуби се Лиско.

М о к с и. Децата са затуй.

М е ц а н (учудено). За какво?

М о к с и. Да се губят и да се намират… Когато бях…

Г р а ц и о з а. Хайдееее, отново започва.

С и в к о. Магаре, разберете, в момента не можем да се занимаваме с вас. Имаме си грижи.

М о к с и. Добре де, къде ви са магарешките тръни?

М е ц а н. Ежко, покажи на нашия гост тръните.

К о с т е н у р к о (властния му глас). Стоп! (Всички замръзват по местата си) Никой да не мърда! (Костенурко влиза бързо, следван от Кафявко) Кой си ти? (Реакция на възхищение у присъствуващите)

М о к с и. Моля настойчиво, да ми се говори, на „ви”.

К о с т е н у р к о. Откъде идваш?

М о к с и. Настоявам!

К о с т е н у р к о. Какво правиш тук?

М о к с и. Особено настоявам.

К о с т е н у р к о. Как се казваш?

М о к с и. Много обичам да ми се говори учтиво и на „ви”.

К о с т е н у р к о (рязко). Как се казвате?

М о к с и. Мокси.

К о с т е н у р к о (бързо). Сигурен ли сте?

М о к с и. Вие сигурен ли сте?

К о с т е н у р к о. В кое?

М о к с и. Че сте костенурка?

К о с т е н у р к о. Аз съм преди всичко детектив.

С и в к о. Великият детектив!

М о к с и. Може. Всичко може… Къде ви са тръните?

К о с т е н у р к о (към Мецан). Опасен тип. Веднага да се арестува!… Ще започна от него… Да се арестува веднага!

М е ц а н. Костенурко, извинявай, но не мога. Тихата гора не познава арестите.

К о с т е н у р к о. Тогава не гарантиран намирането.

М е ц а н (въздъхва). Ох!… Сега пък ще трябва да арестуваме!… А? Другари, какво ще кажете? (Всички мълчат) Кажете, де!

К а ф я в к о (несигурно). Ами пък, да вземем да го арестуваме, а?

М е ц а н (въздъхва). Ох!

М о к с и. Ами, що не вземете да ме арестувате, че да ми стане по-интересно?…

К о с т е н у р к о. Арестувайте го, защото ще започна от него!

Кафявко поглежда Мецан, който му прави знак с глава.

 

К а ф я в к о (приближава се към Мокси). Вижте какво…

М о к с и. Какво?

К а ф я в к о. Вие сте арестуван!

М о к с и. Добре де.

К а ф я в к о (към Костенурко). После, Костенурко?

К о с т е н у р к о. Предаваш го на мен и другото е моя работа.

К а ф я в к о. Добре, предавам го… Предав, предав!

К о с т е н у р к о. Приемам го!… Магаре, ела тук!

М о к с и. Къде?

К о с т е н у р к о. При мен.

М о к с и (застава пред него). Така ли?

К о с т е н у р к о. Да.

М о к с и. После?

К о с т е н у р к о. Ще ти кажа аз на теб… (Рязко) Ти ли открадна Лиско?

М о к с и. Радвам се, че съм арестуван.

К о с т е н у р к о. Защо?

М о к с и. Това значи, че съм нещо.

К о с т е н у р к о (ядосано). Къде е трупът?

М о к с и. Умирам за един трън.

К о с т е н у р  к о (ядосано). Къде си го скрил?

М о к с и. Един сочен трън!…

К о с т е н у р к о. Говори, защото имам сто начина да изтръгна признанията ти!

М о к с и. В тази гора няма нито един трън! Все трева. Никакъв десерт.

К о с т е н у р к о (на зрителите). Опасен престъпник!… (На Сивко) Сивко!

С и в к о. Кажете.

К о с т е н у р к о (на всички). С него ще бъде трудно. Хитър и хладнокръвен… Сивко, отскочи до поляната и донеси един трън.

С и в к о. Веднага. (Излиза)

Мълчание. Никой не помръдва. Очакват завръщането на Сивко, който не се бави много и влиза с магарешки трън в ръка.

С и в к о. Ето! (Дава го на Костенурко)

К о с т е н у р к о (показва тръна). Виждате ли го?

М о к с и. Ох! Дайте го!

К о с т е н у р к о. Ще говорите ли?

М о к с и. Ще говоря!

К о с т е н у р к о (размахва тръна пред очите на Мокси). Признайте и ще ви го дам.

М о к с и. Казах, че ще говоря. Какво повече?

К о с т е н у р  к о (поглежда победоносно всички). Видяхте ли?… Работата потръгна. (Към Мокси) Говорете и трънът ще бъде ваш.

М о к с и. Да, ама не мога да говоря. Трябва да го изям.

К о с т е н у р к о. Аха!… Хитруваш ли?

М о к с и. Ако не изям този деликатес, ще полудея. А от луд не могат да се изтръгват показания.

К о с т е н у р к о. Първо ще говориш!

М о к с и. Първо ще ям!

К о с т е н у р к о. Ще говориш!

М о к с и. Ще ям!

К о с т е н у р к о. Ще говориш!

М о к с и. А бе, вие не сте ли чували за магарешкия инат?

М е ц а н. Дайте му тръна.

К о с т е н у р к о. Ето.

М о к с и. Мерси! (Започва бързо да яде)

К о с т е н у р к о (след като изчаква, след като всички се любуват на сладкия апетит на Мокси) Хайде!…

М о к с и. Нито дума, докато не…

К о с т е н у р к о. Ааа, така ли?

М о к с и. Ако щете.

К о с т е н у р к о. Сивко!

Сивко хуква. Всички чакат мълчаливо. Сивко се връща и подава тръна на Костенурко.

 

К о с т е н у р к о. Ето! (Подава му тръна)

М о к с и. Ох! (Взима го и започна сладко да го яде)

К о с т е н у р к о (запалва лулата си). Сега говорете!

М о к с и (дояжда си). Още един!

К о с т е н у р к о. Вие се подигравате с професията ми!

М о к с и. Не знам какво правя, но ще говоря след третия.

За обща изненада, Сивко вече подава третия стрък.

Този път направо на Мокси.

 

М о к с и (поема стръка). Далеч ли е този трънен рай?

С и в к о. Близо е…

М о к с и (яде). Та, какво искахте вие?

К о с т е н у р к о (въздъхва). Да разкажете всичко… Подробно.

М о к с и. С удоволствие… Какво точно?

К о с т е н у р к о. Всичко, което знаете.

М о к с и. Аз знам много неща.

Всички настръхват.

К о с т е н у р к о (оглежда победоносно). Казах ли ви?… (Към Мокси) Започнете от самото начало.

М о к с и. То беше доста отдавна. Родих се внезапно, дори помня като паднах на тревата и се опитах да изрева…

К о с т е н у р к о. Момент! Какво правите?

М о к с и. Както обещах. От самото начало. Ще разкажа целия си живот.

К о с т е н у р к о (размахва ръце). Това магаре ще ме умори!… Въже!… (Всички го гледат учудено) Едно въже!… Чувате ли?… Започвам! (Подават му въже) Сега ще видим! (Завързва шията на Мокси). Сега ще видиш кой е великият детектив Костенурко! (Завързва другия край на въжето за дънера на дъба) Сега ще видим, ще мълчиш ли, или ще говориш! (Опитва здравината на възлите) Сивко!

С и в к о. Кажете!

К о с т е н у р к о. Бягай!… Донеси един сочен букет!

С и в к о. Тръгвам! (Изчезва)

Е ж к о (страхливо). Ще го бесите ли?

К о с т е н у р к о. Нещо по-лошо!

К а ф я в к о. Ще го бесите ли?

К о с т е н у р к о. Ще го изтезавам.

С и в к о (влиза). Ето ги! (Подава букета от тръчи)

К о с т е н у р к о. Ще му извадя душата и ще признае. (Пред учудените погледи на присъствуващите, поставя тръните на такова разстояние, че Мокси, след като се устремява към тях, опъва въжето и устата му остава на петдесет сантиметра от тръните) Ще може само да ги мирише!

М о к с и (тръгва бързо към тръните, но въжето го дръпва назад) Това е жестоко!… Господа!… Такова мъчение не е измислено дори по време на инквизицията.

К о с т е н у р к о. Това ще те научи да говориш. Ще признаеш всичко!… От игла до конец!… (Всички мълчат и го гледат смаяно) Сега да продължим. Предстои ми да разпитам всички животни от Тихата гора. Ние, детективите, можем да се заловим за най-дребните факти. Интересува ни най-малката подробност. Наредете се за разпит!

М е ц а н (плахо). Моля?

К о с т е н у р к о. Всички животни, от най-голямото до най-малкото да се наредят за разпит!

М е ц а н. Извинете, но…

К о с т е н у р к о. Мълчете! (Всички се стъписват. Мецан поглежда поданиците си. Смут) Отсега нататък сте съмнителни и ще мълчите. Никой няма право да говори, преди да го попитам. Започвам от Мецан. Застанете тук!… Така! След него Кафявко и така нататък до последната мравка… Колко жители наброява тая ваша Тиха гора?

М е ц а н. Милиони.

К о с т е н у р к о. Ще разпитам всички.

К а ф я в к о. И да се наредим?

К о с т е н у р к о. (троснато). Да!… И никой няма да прережда!… Хайде! Бързо!… Ше ви дам аз на вас едно бавене!… Веднага ще открия кой е похитил Лиско.

М о к с и. Пуснете ме да изям тръните!

К о с т е н у р к о. Мълчете!… Започвам разпита!

М о к с и (опъва въжето). Искам си тръните!

К о с т е н у р к о. Започвам от Мецан!

Влиза Щуро.

Щ у р о (запъхтян). Искам да ви кажа нещо важно!

К о с т е н у р к о. На опашката!… Ще си чакате реда!

Щ у р о. Нещо много важно!… Видях…

К о с т е н у р к о (изкрешява). На опашката!… Докато броя до три!… Забранявам да разговаряте помежду си!… Всичко ще казвате само на мен. В интереса на истината, всичко ще казвате само на мен. Щурецо, чувате ли?

Щ у р о. Какво?

К о с т е н у р к о. Докато броя до три, На мястото си… На края на опашката! Еднооо, двееееееееее. . .

Щуро маха с ръка и излиза.

И така… Мецан!

М е ц а н. Аз.

К о с т е н у р к о. Пристъпете крачка напред. (Мецан пристъпва). Обещавате ли, че ще говорите само истинната?

М е ц а н (поглежда отчаяно своите). Обещавам.

К о с т е н у р к о. Как се казвате?

М е ц а н. Мецан.

К о с т е н у р к о. На колко сте години?

М е ц а н. На двайсет.

К о с т е н у р к о. Какво работите?

М е ц а н. Старейшина съм на Тихата гора.

К о с т е н у р к о. Защо?

М е ц а н. Моля?

К о с т е н у р к о. Да сте забелязали нещо особено като старейшина?

М е ц а н. Моля?

К о с т е н у р к о. Къде бяхте, когато изчезна лисичето?

М е ц а н. Готвех се да отивам на концерт.

К о с т е н у р к о. Сигурен ли сте, че сте отивали на концерт, а не някъде другаде?

М е ц а н. Сигурен.

К о с т е н у р к о. Видяхте ли магарето да открадва Лиско?

М е ц а н. Не.

К о с т е н у р к о. Може ли да потвърдите това по-късно?

М е ц а н (замисля се). Да. Да, разбира се. . .

К о с т е н у р к о. Разбира ли се или да?

М е ц а н. Да.

К о с т е н у р к о. Свободен сте!… Следващият!

М о к с и. Искам си тръните!

К а ф я в к о. Аз!

К о с т е н у р к о. Застанете тук! Къде гледате?… Нямате право да гледате другите… На какво се надявате?

К а ф я в к о (учудено). На нищо.

К о с т е н у р к о. Така мисля и аз… Как се казвате?

К а ф я в к о. Кафявко.

К о с т е н у р к о. Къде работите?

К а ф я в к о. В съвета на Тихата гора. Помагам на Мецан.

К о с т е н у р к о. Когато се готвехте за концерта, чухте ли някакъв подозрителен шум?

К а ф я в к о. Не.

К о с т е н у р к о. Къде?

К а ф я в к о. Казах не.

К о с т е н у р к о. Защо?

К а ф я в к о. Казах – не.

К о с т е н у р к о. Опитвайте се да казвате и да, защото ще ви принудя. На колко сте години?…

К а ф я в к о. Петнайсет.

К о с т е н у р к о. Вие ли откраднахте Лиско?

К а ф я в к о (стреснато). Не.

К о с т е н у р к о. Сигурен ли сте?

К а ф я в к о. Ха!

К о с т е н у р к о. Няма ха, няма ба!… Отговаря се с да и не. Вие ли?

Започва да се затьмнява.

К а ф я в к о. Какво аз?

К о с т е н у р к о. Видяхте ли, когато Магарето нападна лисичето?… Но помислете добре… Забелязах, че отговаряте много безотговорно. Искам ясен и точен от говор… Не да ми хленчите… Да или не?

К а ф я в к о. Амиии…

К о с т е н у р к о (рязко). Значи да!

К а ф я в к о. Какво да?

К о с т е н у р к о. Видели сте?

К а ф я в к о. Не!

К о с т е н у р к о. Защо тогава казахте да?

К а ф я в к о. Не съм казал.

К о с т е н у р к о. Какво не сте казал?

М о к с и. Искам си трънитеее!

Пълно затъмнение.

Пета картина

Гнездото на Каменар,

направено от големи преплете ни пръти.

Остронокта е застанала в края на гнездото.

Освен нея, тук са Клюнчо и Черноперко.

 

О с т р о н о к т а. И така деца, какво сте вие?

К л ю н ч о  и  Ч е р н о п е р к о. Две малки орлета.

О с т р о н о к т а. Например, ти. Как се казваш?

К л ю н ч о. Аз се казвам Клюнчо.

О с т р о н о к т а. А ти?

Ч е р н о п е р к о. Аз се казвам Черноперко.

О с т р о н о к т а. Баща ви как се казва?

Д в е т е. Каменар.

К л ю н ч о. Ох!

О с т р о н о к т а. Клюнчо, какво?

К л ю н ч о. Гладен съм.

О с т р о н о к т а. Деца, къде е сега баща ви?

Ч е р н о п е р к о. На лов.

О с т р о н о к т а. И какво ще ви донесе?

Ч е р н о п е р к о. Нещо за ядене.

О с т р о н о к т а. Какво става с този, който яде?

Ч е р н о п е р к о. Расте.

К л ю н ч о. Гладен съм.

Ч е р н о п е р к о. Скучно ми е.

О с т р о н о к т а (учудено). Какво?

Ч е р н о п е р к о. Много.

К л ю н ч о. И на мен ми е скучно.

О с т р о н о к т а (учудено и то как). А!… Да не чувам такива думи. Как може?

Ч е р н о п е р к о. Не знам.

К л ю н ч о. Скучно ми е.

Ч е р н о п е р к о. Все стоим, все лежим…

К л ю н ч о. Все в гнездото.

О с т р о н о к т а. Бъдете спокойни. Скоро ще ви учим да летите.

Ч е р н о п е р к о. Но дотогава?

К л ю н ч о. Дотогава ще се пукна от скука… Черноперко вече ми омръзна!

Ч е р н о п е р к о. И ти ми омръзна.

К л ю н ч о. Ще те ударя!

О с т р о н о к т а (строго). Клюнчо!

К л ю н ч о. Какво?

О с т р о н о к т а. Какво съм те учила?

К л ю н ч о. Да не посягам на брат си.

Ч е р н о п е р к о. На други – може.

О с т р о н о к т а (с тон на възпитателка). Можете ли да ми кажете кой идва?

К л ю н ч о (поглежда). Татко!…

Ч е р н о п е р к о. Татко се връща!

К л ю н ч о. И носи нещо хубаво за ядене!

Ч е р н о п е р к о. Ей че хубаво нещо носи за яде-неее! . . .

О с т р о н о к т а. Деца, какво ще кажете на татко щом долети?

Д в а м а т а. Добър ден!

О с т р о н о к т а. Браво! Като се нахраните, какво ще кажете?

Д в а м а т а. Благодарим ти, татко.

О с т р о н о к т а. После?

К л ю н ч о. После? После ще скучаем!

О с т р о н о к т а. Клюнчо, престани!

Ч е р н о п е р к о. Мамо, какво носи татко?

О с т р о н о к т а (усмихва се доволно). Нещо много интересно.

К л ю н ч о. Друг път ял ли съм такова нещо?

О с т р о н о к т а. Никога. Днес ще ядете за пръв път.

Ч е р н о п е р к о. Какво е то?

О с т р о н о к т а. Лисиче!

Ч е р н о п е р к о. Вкусно ли е?

О с т р о н о к т а. Много.

К л ю н ч о. Ей, че ще се наям. Ще ям, докато ми се пукне тумбакът.

Ч е р н о п е р к о. (удря го). А на мен?

К л ю н ч о (удря го). На теб – няма!

Започват да се бият и крещят.

 

О с т р о н о к т а (мъчи се да ги разтърве). Тихо!… Деца!…

Влизат Каменар с Лиско. Наблюдават сцената.

 

Л и с к о (провиква се). Не така! Не така!… (Орлетата притихват и го поглеждат. Лиско се усмихва) Добър ден! (Понеже орлетата мълчат) Добър ден. деца!

О р л е т а т а (слисани). Добър ден!

Л и с к о. Това ми напомня за ония двама, дето се срещнали. Първият казал „добър де”“, а вторият „добър вечер”… И можете ли вие, малки деца, да кажете кой е бил прав?

К л ю н ч о (след пауза). Не можем.

Ч е р н о п е р к о. Ти можеш ли?

Л и с к о. Да.

О р л е т а т а (бързо). Кой?

Л и с к о. Зависи.

Ч е р н о п е р к о. От какво?

Л и с к о. Ако е било ден – първият… А ако е било нощ?… Ако е било нощ, деца?

О р л е т а т а (спонтанно) Вторият!

Л и с к о. Браво, деца!

Орлетата гледат слисано ту Лиско, ту родителите си.

Ч е р н о п е р к о. Татко, благодарим ти за хубавата играчка!

К а м е н а р. Това не е играчка, а вечерята ви.

К л ю н ч о. Това не е вечерята ни, а играчката ни!

Л и с к о. Не, деца! Вие се държите неприлично и се лъжете. Аз съм вашата вечеря.

К л ю н ч о. Не си вечеря, а играчка!

Л и с к о. Не сьм играчка, а вечеря!

Ч е р н о п е р к о. Играчка си!

К а м е н а р (сърдито). Деца, това е вечерята ви!

Л и с к о. Хайде, деца, пригответе се да вечеряте. Ще ме изядете и ще нанкате.

О р л е т а т а. Неее!

К л ю н ч о. Тук е скучно без играчки!

Ч е р н о п е р к о. Играчке, как е името ти?

Л и с к о. Лиско.

Ч е р н о п е р к о. Добре.

К л ю н ч о. Ще живееш при нас.

Ч е р н о п е р к о. Знеш ли колко е хубаво?

К л ю н ч о. Вижда се надалеч, татко носи храна.

Ч е р н о п е р к о. Мама разказва приказки.

К л ю н ч о. След няколко дни ще ни учат да летим.

Л и с к о. Обичам да гледам как се учи летене… Нооо, няма ли да ни е тясно? Станахме петима.

К л ю н ч о. Мама и татко ще спят на скалата.

Л и с к о (към възрастните). Имате приятни деца. Ще ми харесат. Хайде, какво чакате?

К а м е н а р. Ти пък какво искаш?

Л и с к о. Да излезете оттук. Не виждате ли, че няма място?

О р л е т а т а. Хайдеее!

Каменар и Остронокта си разменят кисели усмивки и излизат от гнездото.

 

Шеста картина

При големия дъб с хралупата. Животните са се струпали около нещо, може да се види какво е. Влиза Мецан.

М е ц а н (тревожно). Какво става, не ви ли разпитват?

Н я к о и. Разпитват ни.

Д р у г. Вече трети ден.

М е ц а н. Къде с Великият детектив?

Н я к о й. Спи.

М е ц а н (учудено). Какво?

М о к с и (все още вързан). Умори се от разпитите… Тук няма ли едно животно да ми поднесе тръните?

Кръгът на животните се отваря.

Костенурко бавно идва на себе си.

 

К о с т е н у р к о. Какво става? Къде съм?

М е ц а н. Днес е третият ден от разпита.

К о с т е н у р к о. Така ли? (Сънливо) Следващият

Извикват Глухчо.

К о с т е н у р к о. Как се казваш?

Г л у х ч о. Какво?

Н я к о й. Това е глухарят Глухчо.

К о с т е н у р к о (сънливо). Къде беше в деня на престъплението.

Г л у х ч о. Моля?

К о с т е н у р к о (вяло). Когато… уби… ха… Ллл…

Н я к о й (подсказва). Лиско.

М е ц а н. Какво му стана сега?

Н я к о й. Отново заспа.

Щ у р о (излиза напред). Разберете, не мога да чакам.

М е ц а н. Вие кой сте?

Щ у р о. Щуро… Не съм от вашата гора, но видях всичко и не мога да чакам реда си.

М е ц а н. Такова е нареждането.

Щ у р о (бързо). Но аз видях как Лиско…

М е ц а н (бързо). Какво Лиско?

Щ у р о. Видях как го отвлякоха.

М е ц а н. Къде?

Щ у р о. На едно място.

М е ц а н (бързо, разтърсва го). Кой?

Щ у р о. Един орел!

Пауза с мълчание.

Мецан гледа пред себе си.

Никой не смее да проговори.

 

М о к с и. Искам си тръните.

М е ц а н (вяло, тихо). И защо не казахте досега?

Щ у р о (учудено). Как?… Нали… такова…

М е ц а н (маха с ръка). Да де, да.

Щ у р о. Той нареди да си чакаме реда.

М е ц а н (сломено). Уви!…

Г л а с о в е. – Така е

– Стоим тук ка слънцето

– И чакаме реда си!

М о к с и. Ами аз?

М е ц а н (вика). Бързо!… Пръснете се на всички страни!… Повикайте жителите на Тихата гора!

Като реагират и коментират,

животните се изнизват навън.

На сцената остава само спящият Костенурко,

Мецан и вързаният Мокси. Мълчание.

 

М е ц а н (гледа Мокси, а после поглежда към Костенурко). Не мога да разбера, как успя да ни подведе.

М о к с и. Той ли? (Сочи Костенурко)

М е ц а н. Просто не проумявам. Изведнъж оглупяхме пред авторитета му.

М о к с и. Стават такива работи… Не сте единствените. Лошото е, че…

М е ц а н (след като е чакал). Моля?

М о к с и. За вас както и да е, но аз, Мокси!… Такова известно магаре. Без мен не може никой автор.

М е ц а н (въздъхва). Да… И вие.

М о к с и. Да стоя тук вързано като кон. А там да стоят тръните. Това е унизително.

М е ц а н. Моля ви, сега мисля за друго.

М о к с и. Добре де, тогава ме отвържете.

М е ц а н (замислено). Орелът Каменар!… Боже мой, как не се досетихме! Горкият Лиско!… (Извисява глас) Но той ще ми плати скъпо!… Каменаре (Вдига глава към небето), според мен решителният час настана!

Влиза Сивко.

С и в к о. Идат!… Хиляди!

К а ф я в к о (връхлетява). Всички бягат насам!

Нахлуват животни.

Прозвучава нещо като бойна тръба.

Мокси заревава. Прииждат последните животни.

Сцената е задръстена. Всички коментират оживено.

Мецан се е покачил на камък. Стърчи над всички. Ръкомаха. Иска тишина.

 

М е ц а н. Животни от Тихата гора!… (Всички млъкват) Благодаря ви за всичко, което сторихте. Току-що разпитах нашия нов познат и нов жител на Тихата гора – Щуро. В оня паметен ден, когато Лиско се загуби, Щуро се намирал близо до него. Той видял как една огромна птица отвлякла лисичето.

Д о б р у ш к о (извиква). Това е Каменар! . .

М е ц а н. И аз мисля така. (Мецан се изправя още) Животни, няма какво да се лъжем – ясно е, че Лиско не е вече жив. Ние скърбим заедно с неговите родители. Но само ще скърбим ли?… Можем ли да направим нещо повече?

Г л а с о в е. Можем!

М е ц а н. Можем ли да отмъстим за смъртта на нашия Лиско?

Г л а с о в е. Можем!

М е ц а н. Трябва ли да отмъстим?

Г л а с о в е. Трябва!

М е ц а н (понижава глас). И аз мисля, че трябва. Ние сме мирни животни, никому не причиняваме зло и най-много от всичко обичаме мира. Но трябва ли да оставим Орела Каменар ненаказан?

В с и ч к и. Неее!

М е ц а н. Неговото нахалство расте. Всеки ден той иска да взима жертвите си и от нас.

В с и ч к и. Това е вярно.

М е ц а н. Според мен имаме право да го накажем.

Г л а с о в е. Да го накажем!

М е ц а н (поема дъх и като оглежда всички). Съгласни ли сте?

В с и ч к и. Да!

М е ц а н. Съгласните да вдигнат ръце! (Всички дигат ръце). Пълно мнозинство… Против? (Никой не вдига ръце) Никой… (Дълга пауза) Животни, още тук трябва да ви кажа, че борбата няма да бъде лека. Знаете кой е Каменар. Той е силен и лети високо. Гнездото му е недостъпно, върху най-високата скала на Голямата планина. Стените на тази скала са гладки. Никой не може да ги изкатери. (Отново поема дъх и продължава, този път по-бавно) И все пак, трябва да направим нещо, да измислим нещо, да изработим хитър план и да победим. Как ще стане това – засега не знаем. Това ще реши Военният съвет, който ще изберем… Ето защо, без да губим време, предлагам: себе си! (Ръкопляскания) Кафявко! (Ръкопляскания) Сивко! (Ръкопляскания) И Ежко! (Ръкопляскания)… Да гласуваме! (Всички дигат ръце) Някой да възразява против някого?

В с и ч к и. Неее!

М е ц а н. Тогава ще ви помоля да се разотидете. Ние ще вземем решения, които ще ви съобщим… Бързо, по домовете си. Събирайте сили.

Животните се разотиват.

На полянката остават само Мецан, Кафявко,

 Сивко, Ежко, спящият де тектив и вързаният Мокси.

 

М о к с и. Прибрахте ми акъла, ей!

М е ц а н. Защо?

М о к с и, Ами вие, почти като хората. Кой ще ми подаде тръните?

М е ц а н (към другарите си) Това е първото заседание на Военния съвет. Кафявко, имаш думата.

К а ф я в к о. Нищо!…

М е ц а н. Какво?

К а ф я в к о. Не мога да измисля нищо.

Сивко. И аз.

Е ж к о. И аз!… Невъзможно е да влезем в гнездото. Ще се пукна от яд, че не можем да му сторим нищо.

С и в к о. А сме сто пъти по-силни.

К а ф я в к о. Той владее въздуха. Може да напада когато си иска.

М е ц а н. Това е! Откакто се помним ни напада!

М о к с и. Гладен съм!

М е ц а н. Ей, отвържете това магаре най-после! (Към Мокси) Извинете, така сме залисани, че ви забравихме.

М о к с и. Моля! Няма защо. Важното е да имаме добри обноски.

Е ж к о. А, обноски колкото щеш, но не можем да измислим, как да се справим с врага си.

М о к с и. Разбрах, че не можете.

С и вк о. А вие можете ли да ни помогнете?

М о к с и. На мен ми се яде.

С и в к о. Значи – не можете.

М о к с и. Защо не му се скарате?

Е ж к о (след като са се засмели). Вие сте забавен.

М о к с и. Не съм забавен, а съм гладен.

М е ц а н. Ей, още ли не сте го отвързали?

Внезапно влиза Добрушко.

 

М е ц а н. Кажи, Добрушко!

Д о б р у ш к о. Моето ято се състои от двеста гълъба. Готови сме да се вдигнем срещу орлите.

М е ц а н (към съвета). Какво ще кажете?

К а ф я в к о. Глупости! .

С и в к о. Много жертви, а никакъв шанс.

М е ц а н (усмихва се). Добрушко, отивай да спиш.

Д о б р у ш к о. Жалко. (Излиза)

М е ц а н. Не можем да измислим нищо.

Е ж к о. Според мен най-добре е да тръгнем, ще мислим по пътя.

С и в к о. Точно така. Все ще измислим нещо.

К а ф я в к о. Все има някакво разрешение на въпроса.

М е ц а н (решително). Викайте животните!

Всички излизат бързо.

Остават само Мокси и спящият детектив.

М о к с и (ослушва се). Тихо е като пред буря… Пак забравиха да ме развържат… А когато е тихо, най-много ми се яде.

Прииждат животните, отново напълват сцената.

 

М е ц а н (качва се на камъка). Животни, тръгваме!… Напред към Голямата планина, където живее вековният ни враг Каменар! Наредете се по шест!… Щуро!

Щ у р о (излиза напред). Кажете.

М е ц а н. Ще можеш ли да засвириш нещо?

Щ у р о (поласкан и учуден). С цигулката?

М е ц а н. Защо не?

Щ у р о. Мога. (Засвирва. Мелодията е нежна, чудесна)

М е ц а н (след като са слушали докрай). Хубаво свириш, хубава мелодия, но… нежна.

Щ у р о. Не знам друга.

М е ц а н. Не можеш ли да измислиш?

Щ у р о. В момента?

М е ц а н. Опитай!

Щуро оглежда присъствуващите .

Е ж к о. Нещо, което да ни поведе!

С и в к о. Да ни ободри!

С рязко движение Щуро вдига цигулката и

започва боен марш. Боен марш с цигулка...

Присъствуващите трепват.

Някои запяват. Останалите се включват.

Настроението нараства изведнъж.

 

ПЕСЕН

Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.

Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.

Обичаме мирът и свободата,

обичаме и да се веселим,

но тръгваме, когато ни нападнат,

за да се защитим!

Такива сме сега… Какво да правим –

такива ще си бъдеме докрай.

Това да знаят разни Каменари

и други като тях.

Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.

Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.

Пеят и маршируват на място. И неусетно тръгват, започват да излизат. Постепенно сцената се опразва.

Мокси стои неподвижно, обърнал глава към тях. Песента заглъхва. Мокси обръща глава към купчината тръни. Напъва се, опитва се да ги достигне. Напразно. Изревава. (Магнетофонен запис.)

Костенурко рипва на крака.

 

К о с т е н у р к о. Какво става, какво стана? (Разтърква очи.) Какво се е случило? (Мокси го гледа мълчаливо) Ти чуваш ли, какво те питам?

М о к с и. Гладен съм!

Затъмнение.

Пред спуснатата завеса, като пеят бодро, минават животните, тръгнали на бой.

 

 

ВТОРА ЧАСТ

Седма картина

 

Гнездото на Каменар.

Разсъмва се.

В гнездото пада първата дневна светли на.

 След това се показва част от слънцето.

Каменар и Остронокта се раздвижват.

Лиско и орлетата още спят.

 

К а м е н а р. Остронокте! (Тишина) Остронокто!

О с т р о н о к т а (сънно). Кажи, Каменаре.

К а м е н а р. Хайде! . . .

О с т р о н о к т а. Не е ли рано?

К а м е н а р. Сега пасат зайците.

О с т р о н о к т а (прозява се и се протяга). Добре, добре! (Поглежда рожбите си) Хубави орлета си имаме! . . .

К а м е н а р. Наистина.

О с т р о н о к т а. Но харесаха много лисичето. Какво ще правим?

К а м е н а р. Когато ги научим да летят, ще го забравят.

О с т р о н о к т а. И тогава? (Казва го радостно, с предвкусване.) Кажи де, тогава?

К а м е н а р. Тогава – ам!

О с т р о н о к т а. Тогава ще го изамкат!

К а м е н а р. Като нищо!

Л и с к о (събужда се). Това, което говорите, не ми харесва.

К а м е н а р (смутено). Моля?

Л и с к о. Не чух добре, но ми се стори, че говорите неприлични неща.

К а м е н а р (смутено). Остронокто, хайде!

О с т р о н о к т а. Готова съм за излитане!

Излитат.

Л и с к о (след тях). Не ви е срам! Говорят все за ядене!… И все мен, мен ядат… Как не ви омръзна да ме ядете!… И не се ли срамувате да ядете малки лисичета?… А?… Кажете де!… Поне веднъж да се засрамите!… Животните от Тихата гора ви показаха как може да се живее… (Извиква) Безсрамници!… Не стига, че забавлявам децата ви. Обърнах се на палячо! (Крещи) Злодеи!…

Орлетата се раздвижват.

 

К л ю н ч о. Лиско, защо викаш така?

Л и с к о (ядосан). Ще викам!

Ч е р н о п е р к о. На кого викаш?

Л и с к о. На едни мошеници.

К л ю н ч о. А кога ще ни забавляваш?

Л и с к о. Хм!

Ч е р н о п е р к о. Както вчера.

К л ю н ч о. И оня ден.

Ч е р н о п е р к о. Какви интересни смешки ни правеше.

Л и с к о (ядосан). Няма!

К л ю н ч о (учуден). Какво няма?

Л и с к о. Да ви правя.

Ч е р н о п е р к о. Какво?

Л и с к о. Смешки.

Ч е р н о п е р к о (учудено). Защо?

Л и с к о. Защото не заслужавате… Защото и вие сте едни… Да не казвам какви.

К л ю н ч о. Значи, ти… няма?

Л и с к о. Разберете, тъжно ми е.

К л ю н ч о (учудено). Така ли?

Ч е р н о п е р к о. Че за какво?

Л и с к о. Нямам настроение.

К л ю н ч о. Ха!…

Ч е р н о п е р к о. Че тогава…

Л и с к о (стресва се). Какво тогава?

К л ю н ч о (многозначително). Нищо тогава.

Ч е р н о п е р к о. Той не каза нищо.

Л и с к о. Но искаше да каже нещо.

К л ю н ч о. Например?

Л и с к о. Искаше да каже, че ако не ви забавлявам тогава…

К л ю н ч о (бързо). Какво тогава?

Л и с к о. Ще ме… (Замълчава)

К л ю н ч о. Какво, какво?

Л и с к о (почти заплаква, но постепенно преодолява мъката си и започва през сълзи, докато постепенно се отърсва и продължава весело, напълно по лисковски). Имало едно време..

К л ю н ч о (отдъхва си). Сега ми харесваш.

Ч е р н о п е р к о. Така може… Какво имало едно време?

Л и с к о (през хленча си). Какво имало?

Ч е р н о п е р к о. Ти каза, че имало едно време.

Л и с к о. Че какво може да е имало едно време?

Ч е р н о п е р к о. Не знам. Сега ще разберем.

К л ю н ч о. Говори.

Ч е р н о п е р к о. Днешната приказва да бъде по-хубава от всичките.

Л и с к о. Не е ли по-добре да играем на една игра?

К л ю н ч о. Каква?

Л и с к о. Утре ще ви разкажа приказка, а днес да играем на една игра.

Д в е т е. Каква игра?

Л и с к о. Да се обиждаме. Вие ще ми казвате нещо обидно и аз ще ви казвам нещо обидно. Да видим кой ще се обиди пръв. Който се обиди пръв – губи.

К л ю н ч о. Иха!… Много хубаво!

Ч е р н о п е р к о. Почвай!

Л и с к о. Вие сте мамини синчета!

К л ю н ч о. А ти… ти си… такова… Черноперко, какво е той?

Ч е р н о п е р к о. Петел!

К л ю н ч о. Ти си петел!

Л и с к о. А вие сте глупаци!

К л ю н чо. А ти си… Черноперко, какво е той?

Ч е р н о п е р к о. Клюнчо, чакай да измисля… Той е, той е… Ти си петел!

К л ю н ч о. Това го каза.

Ч е р н о п е р к о. Така ли! Че тогава какво може да бъде?

К л ю н ч о. Кокошка!

Ч е р н о п е р к о. Да, той е кокошка!

Л и с к о. А вие сте подлеци!

Ч е р н о п е р к о. Тогава да му кажем глупак.

К л ю н ч о. Той ни нарече глупаци.

Ч е р н о п е р к о. Какво да му кажем?

К л ю н ч о. Камък!

Ч е р н о п е р к о. Ти си камък!

Л и с к о. А вие сте синчета на подли и омразни, презрени и долни същества!

К л ю н ч о. Умее да говори този Лиско, ей!

Ч е р н о п е р к о. Ти си вятър!

Л и с к о. Вие сте празни глави!

К л ю н ч о. Черноперко?

Ч е р н о п е р к о. Какво?

К л ю н ч о. Не ни ли обиди много?

Ч е р н о п е р к о. Много ни обиди.

К л ю н ч о. Ааа, ти обиждаш много!

Ч е р н о п е р к о. Но ние пак ще го изядем!

К л ю н ч о. Ох, как ще го изядем!

Л и с к о. И никой няма да ви забавлява.

Ч е р н о п е р к о. Ще те изядем, като ни научат да летим.

К л ю н ч о. Те и без това други ден ще ни учат да летим.

Ч е р н о п е р к о. Тогава ще го…

Л и с к о. Тогава млъквам!

К л ю н ч о. Ако млъкнеш, ще те изядем тази вечер.

Л и с к о. Ох, не знам какво да правя!

Ч е р н о п е р к о. Разказвай приказки!

К л ю н ч о. Измисли нова игра!

Л и с к о (въздъхва). Добре. Ще играем на жмичка

К л ю н ч о. Какво е товя?

Л и с к о. Затворете очите си и започнете да броите. Щом кажа „хайде”, ще ме търсите.

К л ю н ч о. Добре.

Ч е р н о п е р к о. Хубава игра.

К л ю н ч о. Започваме!… Черноперко, затвори очите си.

Двете орлета чатварят очи, обръщат се към обратната страна и започват да броят.

 

Д в е т е. Едно, две, три, четири, пет, шест, седем…

Л и с к о (високо, но на себе си). Добре си броите вие, но къде да бягам? (Поглежда надолу) Скалата е гладка и висока най-малко сто километра!

Затъмнение.

Осма картина

Прикритие в подножието на Голямата планина.

Появява се Сивко. Оглежда се на всички страни, търси наоколо нещо подозрително и чак тогава дава знак на останалите да идват. Влиза Кафявко, после Мецан и Ежко.

 

Сивко. Мисля, че тук е добре.

Кафявко (оглежда се). И на мен ми харесва. Мецане, какво ще кажеш?

М е ц а н. Погледнете (Сочи нагоре и встрани)

Е ж к о. Какво?

М е ц а н. Знаете ли какво е това? (Всички гледат нагоре)

Е ж к о. Нищо не виждам.

К а ф я в к о. А!… Нима сме толкова близо?

С и в к о. Скалите! (Сочи)

К а ф я в к о. Не само скалите.

М е ц а н. Не виждате ли и гнездото?

В с и ч к и. Ааа!

К а ф я в к о. Трябва да бъдем внимателни.

М е ц а н. Никакво шарене насам-натам!… Кажете на останалите да се скрият в гората и да чакат заповедите на Военния съвет.

С и в к о. Колко ще чакаме?

М е ц а н. Не знам. Може би ден, може би два, а може и петнайсет. Тук ще измислим плана, оттук ще се надигнем срещу нашия вековен враг.

К а ф я в к о. Не виждам как. Какво можем да му сторим?

Е ж к о. Нищо.

Сивко въздъхва. Ежко въздъхва.

М е ц а н. Но трябва!

Е ж к о. Е, да!… Трябва!

М е ц а н. Ежко, разколебаваш ли се?

Е ж к о. А, неее, но…

К а ф я в к о. Което значи – да

Е ж к о. Защо?

К а ф я в к о. Е да, де!…

С и в к о. Уж не, а пък да.

Е ж к о. Моля ви се! Ще се обидя. Аз съм член на Военния съвет!

М е ц а н. Между нас казано, и аз не съм много сигурен, че ще победим.

Е ж к о. А трябва! Длъжни сме да победим. Да съборим вековния си враг и да му наложим волята си. (Всички го гледат учудено) Нито крачка назад! Само напред!… Така ли искате да говоря?

Смях.

Сивко наблюдава пръста си,

 на който е кацнала някаква калинка.

(И за него и за публиката тя е въображаема.

Само ще чуваме гласа ѝ)

 

М е ц а н. И все пак, струва ми се, че има начин да се проникне в гнездото на Каменар. Но какъв е този начин? Това се питам сега.

С и в к о. И аз се питам същото. (Наблюдава пръста си)

К а ф я в к о. Имайте пред вид, че ей там, горе, гората свършва. От нея до гнездото е само храсти и трева

Е ж к о. И скала.

К а ф я в к о. Няма къде да се прикрием, няма как да се придвижим незабелязано.

М е ц а н. Не ми разказвайте неща, които знам.

Е ж к о. Тогава извинявай.

М е ц а н. И все пак, трябва да се направи нещо особено. Нещо много особено.

Е ж к о. Умирам да правя особени неща.

С и в к о (вдига ръка пред носа си). Калинке-малинке, къде ще отлетиш? Издигни се нависоко, над полето тъй широко и където се насочиш, аз след тебе ще вървя, чак до края на света!.. Калинке-малинке, къде ще отлетиш?… Оппалаааа! (Следи я с поглед) Изчезна!…

М е ц а н. Сивко, какво правиш?

С и в к о. Една калинка…

К а ф я в к о. Сега ще си играем с калинки.

С и в к о. Извинявайте.

М е ц а н. Представете си, че не се вмъкнем в гнездото?

К а ф я в к о. Какво?

С и в к о. Защо?

М е ц а н. Нищо. Можем и да не се вмъкваме в гнездото.

Е ж к о. Не разбирам.

К а ф я в к о. И аз.

М е ц а н. Представете си, че го накараме той да дойде при нас. (Мълчание. Пауза) Той!… (След нова пауза) Каменар… (След нова пауза) Орелът.

С и в к о (с ирония). Ще го поканим и ще го чакаме.

К а ф я в к о. На специално място.

Е ж к о (иронично). С нещо специално за ядене.

М е ц а н (след пауза). Нещо подобно.

К а ф я в к о. Мецане, ти си луд.

М е ц а н. Защо бе, Вълчо Кафявко?

К а ф я в к о. Нещо ти е станало.

С и в к о (изведнъж). Другари, ние сме глупаци!

Всички го поглеждат с укор.

К а ф я в к о. Защо?

Е ж к о. Зайко Сивко, кажи защо сме глупаци?

С и в к о. Защото… тази калинка ме учудва… Нещо ми се вижда съмнителна.. (Пауза) През цялото време стоя между нас и внезапно отлетя някъде.

К а ф я в к о. Не е вярно!

С и в к о. Защо?

К а ф я в к о. Преди пет секунди я видях отново.

С и в к о. Къде?

К а ф я в к о. На рамото ми. (Удря бързо рамото си) Жалко! (Следи я с поглед) Не можах да я хванс.(Всички вдигат ръце и тръгват след Калинката).

След малко се връщат. Мълчат гузно.

М е ц а н (мрачно). Тя е подслушала всичко… Казахме ли нещо особено?

К а ф я в к о. Сякаш не знаеш. Казахме всичко!…

С и в к о. Как да влезем в гнездото или пък да срещнем Каменар другаде.

М е ц а н (мрачно). Това не ми харесва

С и в к о. Постъпихме глупаво.

Е ж к о. Не съобразихме, че сме на чужда територия.

С и в к о. Допуснахме чужд между нас.

Е ж к о. Все пак – беше нищо и никаква калинка. Едва се забелязва.

М е ц а н (многозначително). Тъкмо затуй.

К а ф я в к о. И… трябва ли… да… допуснем?…

М е ц а н (мрачно). Де да знаеш?

С и в к о. Искаш да кажеш, че… може би… тази малка… калинка?

М е ц а н (отрязва). Да!… Почти съм сигурен! (Голяма пауза)

К а ф я в к о. Да съобщим ли на останалите животни каква глупост сме направили?

М е ц а н. Мисля, че е рано.

С и в к о. Но кажете, дявол да го вземе, какво може да стори тази малка буболечица?

М е ц а н. Всичко!

К а ф я в к о. За нея вече е ясно, че искаме да проникнем в гнездото на орела.

С и в к о. И вие мислите, че ще му съобщи?

М е ц а н. Не знам… Не току-тъй се въртеше около нас.

С и в к о. Добре де. А защо ще му съобщава?

М е ц а н. Калинката живее в тази гора. Тук Каменар е най-силният, а тя – най-беззащитната. Представете си, че иска да му се подмаже.

С и в к о. Добре де. Така ли ще стоим?

М е ц а н. Ах, тази подла твар! Нищо и никакво животинче с червени крилца и точици!… Украшение на природата, а на каква подлост е способно.

К а ф я в к о. На този свят най-мразя подлизурките! От тях може да се очаква всичко

Е ж к о. Стига ѝ само да ни предаде.

С и в к о. Мислите ли, че може да отлети чак до гнездото на Каменар?

М е ц а н. Защо пък не?

С и в к о. От края на гората до гнездото има най-малко един километър.

М е ц а н. Първо ще лети, а после ще пропълзи по скалата – право в гнездото.

К а ф я в к о. Тази ужасна твар може да лети и да пълзи!… Това е подигравка на природата! Нещо което пълзи, да може да лети!,

Е ж к о. Ще пропълзи. И ще разкаже за нас на Каменар.

М е ц а н. Проклета калинка!… Искам да отмъстя за Лиско!

Е ж к о (изкрещява). Вижте!… Погледнете! (Сочи високо пред себе си)

М е ц а н (учудено).. А!…

Е ж к о. Три калинки!

К а ф я в к о. Приближават се!

С и в к о. Кацнаха на клончето!

М е ц а н (вика силно). Добрушко!… Гълъбът Добрушко!

Д о б р у ш к о (влиза бързо). Кажи, Мецане!

М е ц а н. Добрушко, гълъбе мой, покрийте с ятото небето над нас! Тези калинки са наши пленници!

Д о б р у ш к о. Сега! (Изчезва)

К а л и н к а т а. Добър ден!

Членовете на Военния съвет се споглеждат.

 

С и в к о. Ей, нахалнице, какво искаш?

К а л и н к а т а. Добър ден!

К а ф я в к о. Ще видиш ти „добър ден”!…

К а л и н к а т а (да не забравяме, че не я виждаме) Защо ни гледате така? Не искате ли да си поговорим?

М е ц а н. За какво да говорим? Ние сме тръгнали да извършим едно дело… Никога не сме мислили да ви причиняваме зло. Може би сте чували за Тихата гора…

К а л и н к а т а. Затова сме дошли.

М е ц а н. За какво?

К а л и н к а т а. Да ви помогнем… (Пауза) Аз съм Осемте точки. Придружават ме Шестте точки и Деветте точки.

М е ц а н. Какво искате от нас?

К а л и н к а т а. Да ни разкажете всичко.

В т о р а  к а л и н к а. Ще се опитаме да ви помогнем.

М е ц а н. Вие? Да ни помогнете?

К а ф я в к о. Как?

Смях. Мецан, Кафявко, Ежко и Сивко започват да се увличат от смеха си и не могат да спрат.

 

К а л и н к а т а (след като настъпва тишина). Чували сме за вас. Макар да живеем в Боровата гора, искаме да ви помогнем. Доколкото разбрахме, искате да отмъстите за нещо на Орела Каменар.

С и в к о. Той отвлече и изяде най-симпатичното лисиче Лиско!…

К а л и н к а т а. Само това ли?

М е ц а н. Вече цял век откакто Каменар… Трябва да му дадем урок.

К а ф я в к о. Искаме да живеем спокойно.

Калинката. Да. (Въздъхва) Вие не можете да проникнете в гнездото му.

Мецан. Но ако го принудим да сключим някакъв договор, ще бъде добре.

К а л и н к а т а. Слушайте!… От края на гората до гнездото на орела има стръмно разстояние около километър.

М е ц а н. Да.

К а л и н к а т а. Ние можем да се наредим една до друга на десет сантиметра, чак до гнездото.

М е ц а н. Е?

К а л и н к а т а. Една от нас може да влезе в гнездото.

М е ц а н. И какво от това?

К а л и н к а т а. Може да наблюдаваме и подслушваме всичко, което става в гнездото.

С и в к о. Охо!

М е ц а н (нетърпеливо). И после?

К а л и н к а т а. Че малко ли е? Калинката, която ще бъде вътре ще съобщава всичко на калинката, която е до нея. Тя на другата и така нататък… Нещо като безжичен телеграф. Всичко ще стига до ухото ви.

К а ф я в к о. Идеално!

М е ц а н. И все пак… Какво ще спечелим?

К а л и н к а т а. Ще знаете всяка минута какво става в гнездото.

М е ц а н (рязко). Стой!… Измислих!.. Щом орелът излети на лов, калинките ще ни съобщят. Ще знаем посоката. В същото време по тази посока ще поставим някое малко животно от нашите за примамка.

С и в к о. Какво животно?

М е ц а н. Ще изберем такова, което е любимата храна на Каменар. Калинке, имате ли достатъчно калинки? Ще ни трябват много… Аз и Кафявко ще бъдем скрити в храстите. Каменар ще види жертвата и ще се спусне върху нея. Тогава ще скочим и ще го хванем за краката.

Е ж к о. Не е лошо.

К а ф я в к о. Чудно измислено!

С и в к о. Браво!

М е ц а н. Само че (Поглежда към Калинката), Калинке, имате ли достатъчно калинки?

К а л и н к а т а. Туй се мъча да разбера… На всеки десет сантиметра по една. Значи… за един километър колко калинки ще ни трябват?… Ей, разсеяна съм и не мога да го сметна. А, Ежко? Колко?

М е ц а н. Калинке! …

К а л и н к а т а (да не забравяме, че само гласът ѝ). Да.

М е ц а н. Имате ли десет хиляди калинки?

К а л и н к а т а. Уха! Веднага ще събера десет хиляди!

М е ц а н. И ще ги наредиш да направят безжичен телеграф?

К а ф я в к о. От края на гората…

Е ж ко.  …до гнездото на орела!

М е ц а н. Искаме да изградиш най-голямото разузнаване в света!

К а л и н к а т а. Уха!… Тръгвам!… Довиждане!

М е ц а н. Довиждане!

К а ф я в к о. Довиждане, Калинке.

Е ж к о. Довиждане, Осем точки!

М е ц а н (въздъхва). Остава да решим най-важното. (Всички навеждат глави. Тягостно мълчание). Тежка задача!…

Е ж к о. Лично аз… Ако питате мен… Моето мнение…

М е ц а н (рязко). Говори направо!

Е ж ко. Аз се противопоставям.

М е ц а н. Защо?

Е ж к о. Не е хуманно.

К а ф я в к о. А пък аз мисля, че доброволци ще се намерят.

Е ж к о. Ще се намерят и въпреки това… (Млъква)

К а ф я в к о. Какво?

Е ж к о. Не трябва да допуснем. Нямаме право да рискуваме живота на другите.

С и в к о. Ежко, разбери, тук няма риск. Кафявко и Мецан ще скочат върху него преди да…

К а ф я в к о. Точно така!… Ще го хванем преди да…

Е ж к о. И все пак, помислете. (Дълга пауза с напрегнато мълчание. Ежко се раздвижва) Добре, отстъпвам. Убедих се, че Кафявко и Мецан ще се хвърлят навреме. Но посочете животното, което да поставим като примамка.

М е ц а н (след новата пауза). Приемаме ли?

В с и ч к и. Приемаме.

М е ц а н. Става въпрос кого да поставим в клопката.

К а ф я в к о. Ясно, че нещо крехко. Трябва да изберем най-крехкото животно и да го поставим на определено място.

С и в к о. Има ли смисъл да разсъждаваме?

М е ц а н. Какво искаш да кажеш?

К а ф я в к о. Зайко, какво искаш да кажеш?

Е ж к о (продължава тона на престореност). Наистина, Зайко Сивко, какво искаш да кажеш?

С и в к о. Искам да кажа, че аз съм крехко животно и останалото се подразбира от самосебе си.

В езапно влиза Рогчо.

 

Р о г ч о. Добър ден.

Пауза.

 

М е ц а н (най-после, с полуусмивка.). Добър ден, козленце!

Р о г ч о. Аз съм Рогчо. Живея в тази планина. Ние козите, мразим Каменар.

М е ц а н. Е?

Р о г ч о. Нищо, де… Казвам ли нещо? Само казвам, че съм Рогчо.

М е ц а н. Признай, че си подслушвал.

Р о г ч о. Признавам.

М е ц а н. Кой те праща тук?

Р о г ч о. Калинките, които строят кабел.

М е ца н. Кой ти каза, че строят кабел?

Рогчо. Видях ги да се нареждат по скалата и ми казаха да ви потърся.

М е ц а н (една сдържа смеха си). Защо?

Р о г ч о. Да ви помогна.

Е ж к о. Защо да ни помагаш?

Р о г ч о (учудено). Как? Нали ще… Каменар?

М е ц а н. Слушай, козленце (Съветът си разменя погледи), имаш ли родители?

Р о г ч о (замисля се). Не.

М е ц а н. Нито татко, нито мама?

Р о г ч о. Нито едното, нито другото.

М е ц а н. Къде са баща ти и майка ти?

Р о г ч о. Отвлече ги Каменар.

М е ц а н (гледа го косо). Отвлече ги, казваш?

Р о г ч о. Аха!

М е ц а н. Толкоз големи животни и ги отвлече?

Р о г ч о. Отвлече ги, докато бяха малки.

М е ц а н (мъчи се да не прихне, както и останалите). А теб… кой те роди?

Р о г ч о (заплаква).

М е ц а н. Защо плачеш?

Р о г ч о. Защото никога не съм имал нито татко, нито мама. Родило съм се кръгло сираче.

М е ц а н. Как се казва майка ти?

Р о г ч о. Тихото Копито.

М е ц а н. А татко ти?

Р о г ч о. Златният Рог.

М е ц а н. Нали каза, че си сираче?

Р о г ч о. Да, ама те са родили братчето ми. А аз съм си кръгло сираче.

М е ц а н. Ти си кръгъл лъжец!

К а ф я в к о. Слушай, Рогчо, защо лъжеш?

Р о г ч о. От скука… Е, кажете, какво да правя? Нямам с кого да играя, не ме пускат самичко, непрекъснато ми набиват в главата, че ще ме изяде Каменар. Непрекъснато се страхувам да не ме изяде Каменар. При това положение не ми остава нищо, освен да лъжа.

М е ц а н . Как избяга от родителите си?

Р о г ч о. Не знам. Сега не мога да си спомня.

С и в к о. И какво искаш?

Р о г ч о. Питам дали случайно нямате нужда от мен.

М е ц а н. Казвам ти, че нямаме.

Р о г ч о. Защо бе, нали ще бием Каменар?

М е ц а н (строго). Оттук направо при родителите си!… Разбра ли?

Р о г ч о. Разбрах.

М е ц а н. Да те няма!… Довиждане! (Рогчо излиза) Ех, само да му предложим и ще подскочи от радост! …

С и в к о. Герой!

К а ф я в к о. И месцето му е добро.

М е ц а н. Идеален за примамка.

Р о г ч о (влиза внезапно). Съгласен!

М е ц а н (извиква). Марш оттук!… Още ли си тук?

Р о г ч о. Развърза ми се обувката. Спрях да си я вържа.

М е ц а н. Лъжец, ти нямаш обуща!

С и в к о. Имаш копитца.

Р о г ч о. Така ли? (Поглежда краката си) Наистина!… Не съм забелязал… Довиждане. (Излиза)

М е ц а н. Сивко!

С и в к о. Какво!

М е ц а н. Примамката ще бъдеш ти. Понеже си заяк, през цялата нощ ще се упражняваш да се превърнеш в зайче. Ще те поставим в края на гората. Щом калинките съобщят, че Каменар излита на лов, ще застанеш в края на гората и ще се правиш на зайче.

С и в к о. Ще опитам.

М е ц а н. Много е важно да се превърнеш в малко сладко зайче.

Затъмнение.

 

Разсъмва се. Пука се утрото.

Мецан, Кафявко и Ежко се събуждат.

М е ц а н (разтрива очи). Струва ми се, че днес ще става, каквото ще става.

К а ф я вк о. Ежко, къде е Сивко?

Е ж к о. Вдетенява се.

М е ц а н. Без подигравки!

Ежко. Искам да кажа, че се упражнява да става зайче.

М е ц а н. Горкият Сивко! Цяла нощ не е мигнал. Прави репетиции… Изглежда, че е трудно да се превърнеш отново в дете.

Влиза Сивко.

Всички го гледат изумено.

Сивко играе на зайче: подскача, издава тънки звуци,

премята се и рецитира:

С и в к о (рецитира). Аз съм зайченце игриво!… (Тръска глава) Сбърках!… Не игриво, а мъничко! (Започва отново)

Аз съм зайченце мъничко,

като шушчица, тревичка –

зайченце таквоз, игриво,

сиво-бяло, бяло-сиво… Добре ли е?

(Всички мълчат) Мецане, успях ли да се превърна в дете?

М е ц а н. Горе-долу!

С и в к о. Сладко ли ще ме изяде Каменар?

М е ц а н. Как да ти кажа, Сивко… Ще видим

С и в к о (въздъхва). Е от това „ще видим” най-много се страхувам!…

М е ц а н. Ще гледаме да не те изяде.

С и в к о. Знаеш ли, все ми се струва, че ще бъде по-добре, ако не ме изяде, отколкото, ако ме изяде.

К а л и н к а т а. Ало!

К а ф я в к о (стреснато). Кой е?

К а л и н к а т а. Калинката Осемте точки!…

М е ц а н (радостно). Здравей!…

К а л и н к а т а. Кабелът е вече готов!… Остават още няколко метра.

Е ж к о. И вече ще знаем какво става в гнездото на орела?

К а л и н к а т а. След няколко минути последната, най-смелата, калинка ще влезе в самото гнездо.

К а ф я в к о. Представяте ли си – в гнездото на Каменар!

Е ж к о. На вековния ни враг!

М е ц а н. Този, който всеки ден убива един от нас!

С и в к о. А днес – мен!

М е ц а н (ентусиазирано). Но ние няма да те оставим!

С и в к о. Дано!… Не знам защо, предпочитам да съм жив, отколкото мъртъв. Не мога да си обясня, защо предпочитам така.

К а л и н к а т а (внезапно). Внимание!

Всички трепват.

М е ц а н. Какво има?

К а л и н к а т а. Внимание!… Първото съобщение на най-смелата Калинка!

М е ц а н. Казвай!

К а л и н к а т а (долага). Какво да правя? Още не съм в гнездото, но и оттук се вижда, че Каменар и жена му Остронокта не спят в него, а на скалата. Да влизам ли в гнездото?

М е ц а н (извиква). Да!…

К а л и н к а т а (повтаря). Да!

М е ц а н. Чудно защо е така?… Все пак, надникни в гнездото! Ако в него няма нещо особено, наблюдавай неприятеля отвън!

К а л и н к а т а. Ако в гнездото няма нищо особено, наблюдавай неприятеля отвън!

М е ц а н (на своите). Това, разузнаването, е страшно важно нещо!

С и в к о. Сега ще знаем поне какво правят орлите.

К а ф я в к о. Кого са отнесли за обед или вечеря.

М е ц а н (тъжно). Но само ще знаем и нищо повече.

К а л и н к а т а. Внимание!… Второ съобщение!… Внимание!… А!… А!… Внимание!… Не може да бъде!… Внимание!… В гнездото има две орлета и едно лисиче!…

М е ц а н (извиква). Вввода!… Бързо вода!

С и в к о. Защо ти е?

М е ц а н (развълнувано). Защото ще припадна.

Е ж к о. Лиско е жив!

М е ц а н. Жив е!… Нашият Лиско е жив!

К а ф я в к о. Урааааа!

С и в к о. Да живее Лиско!

Заинтригувани от виковете им,

бързо прииждат част от останалите животни.

Трупат се край Мецан, питат.

 

– Какво има?

– Какво е станало?

– Защо викате?

М е ц а н. Защото е жив!…

С и в к о. Разбирате ли?

К а ф я в к о. Неочаквано!

М е ц а н. Жив!

Г л а с. Кой е жив?

М е ц а н. Лиско.

С и в к о. Кой друг, освен Лиско!

К а ф я в к о. Това хитоо малко животинче!

М е ц а н. Тишина… Моля за тишина!… Калинке!

К а л и н к а т а. Да.

М е ц а н. Какво прави Лиско?

К а л и н к а т а. Спи. Сгушено между орлетата.

М е ц а н (не сдържа изненадата си). Боже мой!…

К а ф я в к о. Какво да правим сега?

М е ц а н. Това променя плановете ни!… Веднага съобщете на Лисан и Лиса, че синът им е жив!… Калинке!

К а л и н к а т а. Да.

М е ц а н. Предай по кабела!… Да се следи и долага за всяка подробност, която се извършва в гнездото!

К а л и н к а т а (предава). Да се следи и долага за всяка промяна, която става в гнездото!

Затъмнение.

 

 

Девета картина

Гнездото.

Каменар се събужда. Прозява се. Протяга ръце.

К а м е н а р. Остронокта!… Остронокта!

О с т р о н о к т а (сънливо). Кажи, Каменаре… (Протяга се)

К а м е н а р. Ще идваш ли с мен?

О с т р о н о к т а (сънливо). Да… Коя посока ще хванем?

К а м е н а р. Мисля, че дойде ред на Рогчо. (Смее се) Какво ще кажеш?

О с т р о н о к т а. Това козле ме ядосва. Все ни избягва.

К а м е н а р. Да, но днес…

О с т р о н о к т а. Виж ги! (Сочи рожбите си)

К а м е н а р. Не ги събуждай!

О с т р о н о к т а. А кога ще дойде редът и на Лиско?

К а м е н а р (многозначително). Мисля, че скоро. Утре ще учим малките да летят.

О с т р о н о к т а (весело). И тогава?…

Д в а м а т а. Ам!… (Смеят се)

К а м е н а р. Хайде! (Отлита)

След него отлита и Остронокта.

Черноперко се събужда.

 

К л ю н ч о. Черноперко!…

Ч е р н о п е р к о (сънливо). Какво?

К л ю н ч о. Лиско!

Л и с к о (сънливо). Какво има?

К л ю н ч о. Събудете се!

Ч е р н о п е р к о. Защо?

К л ю н ч о. Защото аз се събудих.

Ч е р н о п е р к о. Глупак!… (Протяга ръце) Какво ще правим днес?

К л ю н ч о. Лиско, какво ще правим днес?

Л и с к о. Да поспим още малко?

К л ю н ч о. Не искам!… Какво ще измислиш днес?

Л и с к о. Чакай да се разсъня де. Още не съм се събудил.

К л ю н ч о (разтърсва го). Събуди се!…

Л и с к о. Ей, ама това, орлите, сте голяма напаст!

Ч е р н о п е р к о. Почвай!

К л ю н ч о. Нещо хубаво!

Ч е р н о п е р к о. И забавно!

К л ю н ч о. Защото…

Л и с к о. Какво – защото?

К л ю н ч о. Защото, ако не измислиш… (Орлетата се смеят)

Ч е р н о п е р к о. Ще те…

К л ю н ч о. Из…

Ч е р н о п е р к о. …я…

К л ю н ч о. …дем!

Л и с к о. Слушайте какво ще ви кажа, преди да умра… няма нищо по-зловещо от това, да натрапваш силата си!

К л ю н ч о. Хайде!

Л и с к о. И глупостта си.

Ч е р н о п е р к о. Почвай!

Л и с к о. Само защото си по-силен!

К л ю н ч о. Е, хайде де… Чакаме!

Ч е р н о п е р к о. Измисли нещо много смешно.

Л и с к о. Аха! Така се измислят те, смешните работи!… Лесно се измислят тъжните работи. А смешните се измислят трудно.

К л ю н ч о. Хайде – стихотворение!

Л и с к о (слисан). Какво?

Ч е р н о п е р к о. Да бе, защо не му друснеш едно стихотворение?

Л и с к о. Ами, да се опитам.

К л ю н ч о. Какво чакаш?… Хайде, че ми се лети.

Ч е р н о п е р к о (изненадано). Какво?

К л ю н ч о. Лети ми се!… Да изненадам татко.

Ч е р н о п е р к о (изкрещява). Не!… Няма!

К л ю н ч о. Няма де, няма!… Хайде, Лиско.

Ч е р н о п е р к о. Стихотворението!

Л и с к о. Сега. (Пауза, замисля се) Стихотворение, казвате…

О р л е т а т а. Да.

Л и с к о. Хм!… Измислих! (Рецитира)

Ла-ла-ла!… Ла-ла-ла!

Ла-ла-ла!… Ла-ла-ла!

К л ю н ч о (след пауза). Това ли е?

Л и с к о. Да.

К л ю н ч о. Не ми хареса.

Ч е р н о п е р к о. Друго!…

Л и с к о. Друго, ама съм уморен!

О р л е т а т а. Хайде!

Л и с к о. Добре. Едно философско. (Рецитира)

Колкото е далеч от земята до небето, толкова е далеч от небето до земята.

Колкото си висок от петите до главата, толкова си висок от главата до петите.

К л ю н ч о (след размисъл). И това не ми!

Ч е р н о п е р к о. И на мен не ми!

Л и с к о. Защото е философско бе, глупаци!… А това? (Рецитира)

„Да бъдеш

или да не бъдеш –

това е въпросът!…”

Харесва ли ви?

Ч е р н о п е р к о. Никак!

К л ю н ч о. Ама никак!

Л и с к о. Защото е от Шекспир бе, простаци!… Затуй не ви харесва.

К л ю н ч о. Дай нещо по-така!

Л и с к о. Добре!… (Рецитира)

Защо ти са перата?

– За моите крила!

Защо ти са крилата?

– Да мога да летя!…

К л ю н ч о. Това е хубаво!

Ч е р н о п е р к о. Не!… Спри!… Това го забранявам!

Мълчание. Пауза.

 

К л ю н ч о. Лети ми се!…

Ч е р н о п е р к о. Не! (Към Лиско) Ти нарочно!

Л и с к о. Какво нарочно!

Ч е р н о п е р к о. Го… такова… Защо за летене? Не виждаш ли, че е малко перком и щр тръгне?

К л ю н ч о. Ох, как ми се лети!

Ч е р н о п е р к о. Не!

К л ю н ч о. Да полетя малко из въздуха!

Ч е р н о п е р к о. Не!… Ще те обадя на мама!

К л ю н ч о. Добре де!… Ииии!… Няма!…

Ч е р н о п е р к о (към Лиско). Сега нещо друго.

Л и с к о. Какво?

К л ю н ч о. Ама да не повтори нещо.

Л и с к о. Добре де, да си бием шамари.

К л ю н ч о. Как?

Л и с к о. Ето! (Удря шамар на Клюнчо) Така!

К л ю н ч о. Ох! (Държи страната си) А аз?

Л и с к о. Ти на Черноперко!

К л ю н ч о. Как?

Л и с к о. Така! (Удря шамар на Черноперко)

Ч е р н о п е р к о. Ох! (Хваща страната си) А аз?

Л и с к о. Ти на Клюнчо.

Ч е р н о п е р к о. Как?

Л и с к о. Така! (Удря шамар на Клюнчо) Хубава игра, нали?

Както държат страните си,

Черноперко и Клюнчо отговарят с по едно да.

 

Л и с к о. Разбрахте ли как?

К л ю н ч о. Не точно.

Л и с к о (удря го отново). Ето как.

К л ю н ч о. Това – той. Така ли?

Л и с к о. Да.

К л ю н ч о. А аз?

Л и с к о. Ти на него! (Удря Черноперко) Така!

Ч е р н о п е р к о (държи отново страната си). Хайде да сменим играта.

Л и с к о. Нали е хубава?

К л ю н ч о. Лети ми се!

Ч е р н о п е р к о. Не!

К л ю н ч о. Ти защо ме удари?

Ч е р н о п е р к о. Ти ме удари!

К л ю н ч о. Да ама и ти ме удари! Затова пък аз ще летя!

Ч е р н о п е р к о. Не!… Ще те обадя!

Клюнчо (запява и тръгва към края на гнездото). Защо ми са перата? – За моите крила. Защо ми са крилата? – Да мога да летя!

Ч е р н о п е р к о (крещи). Върни се!…

Затъмнение.

Десета картина

Прикритието в подножието на Голямата планина.

Мецан, Сивко, Кафявко и Ежко заседават.

Всички са замислени.

Е ж к о (въздъхва). Не знам!… И така лошо, и така лошо!

К а ф я в к о. Отначало смятах, че трябва ла го предупредим.

С и в к о. И да се издадем.

М е ц а н. Ах, този Рогчо!… Каква беля може да ни докара!… Ако го предупредим, че ще го нападат, ще го спасим. Но с това можем да се издадем… Ух!… Вече ме заболя главата!…

К а ф я в к о. Да приемем предложението на Мецан.

Е ж к о. Точно така!… Ще се въртим край Рогчо. Нападнат ли го – ще скочим върху орлите!…

К а ф я в к о. Но ще се скрием ли добре?

С и в к о. Мислите ли, че орловите очи няма да ни видят?

М е ц а н. Ах, този Рогчо!… (Към Калинката) Калинке, нещо ново?

К а л и н к а т а. Засега – нищо… Клюнчо е кацнал на края на гнездото и повтаря стихотворението на Лиско… Нищо особено… Внимание!… А!… Става нещо съвсем неочаквано!

М е ц а н. Какво?… Казвай!

К а л и н к а т а (извиква). Клюнчо излетя… Да! Той излетя!

М е ц а н (поглежда нагоре). Вече се вижда и оттук.

К а ф я в к о. Ето го – лети!

С и в к о. И пее!

М е ц а н. Но май, че не може да лети!

Е ж к о. Неуверен е!

К а ф я в к о. Не може да се задържи…

Е ж к о. Ами!.. Ще се задържи!

М е ц а н (внезапно извиква). Добрушко!… Гълъби!… Добрушко, бързо!

Влиза Добрушко.

 

Д о б р у ш к о. Кажи, Мецане!

М е ц а н. Добрушко, гълъбе мой, във вас ни с спасението! Повикай ятото си!

Веднага връхлитат гълъбите.

Д о б р у ш к о. Ето ги! От моето ято!

М е ц а н. Гълъби!… Виждате ли го! Това е орел! Малък орел!… Може би ще падне. Но ако не падне, накарайте го да падне.

Д о б р у ш к о. Къде?

М е ц а н (вика). В ръцете ни!

Д о б р у ш к о. Разбрах! (Към ятото) Гълъби, трябва да свалим орлето на земята!

Г л а с о в е. Да.

Д о б р у ш к о. Ще се справим ли?

Г л а с о в е. Ще се справим!

Д о б р у ш к о. Гълъби, за първи път гълъби излитат срещу орел. Не забравяйте, че всеки има за какво да отмъщава!…

Г л а с о в е. Напред!

– Срещу орлето!…

Д о б р у ш к о. Ако успеем, Лиско ще бъде спасен!

С викове и насърчения ятото излита. Всички го следят с погледи.

Г л а с о в е. Точно така!

– Сега направо!

– Настигат го!

Ръкопляскане.

– Вече са над орлето!

– Орлето е под тях!

– Браво!

Ръкопляскания.

– Вижте, вижте!

– Какво бе, какво?

– Идват!

– Орлето не се подчинява!

– Те го избутват надолу!

– Урааа!

М е ц а н. Браво, Добрушко!

Е ж к о. Насам!

М е ц а н. Свалете го тук!

К а ф я в к о. При нас!

Гълъбите начело с Добрушко изтикват

пред себе си на сцената Клюнчо.

Изправят го пред Мецан.

 

М е ц а н (доволен, усмихнат). Ей, как се казваш?

К л ю н ч о. Клюнчо!

М е ц а н (погалва го по главата). Браво, Клюнчо! Нямаш си представа каква услуга ни направи.

К л ю н ч о. Искам в гнездото!

М е ц а н (привидно учуден). Защо?

К л ю н ч о. Там ми е мястото.

М е ц а н. А на Лиско мястото в гнездото ли е? (Мълчание) Не е ли по-добре ти да си отидеш в гнездото, а Лиско да си дойде тук?

К л ю н ч о (сякаш ще проплаче). Да, ама татко ще ви избие!

М е ц а н. Това вече ще видим!… Отведете го!

Отвеждат Клюнчо

М е ц а н. Гълъби, бях приготвил голяма реч, но я забравих. Големият подвиг не се нуждае от голяма реч. Мога да кажа само това: за вас в Тихата гора це се пеят песни. За подвига ви нашите деца ще учат в училище. За това – как гълъби излитат срещу орел. И особено за Добрушко. (Добрушко навежда глава) За това, как един гълъб влиза в гнездото на орела.

Е ж к о (изненадано). Какво?

К а ф я в к о. Мецане!

М е ц а н. Сега Добрушко ще излети в гнездото на орела, ще чака Каменар и ще му съобщи, че искаме измяна. Клюнчо за Лиско…

Е ж к о. Да му съобщим чрез калинките.

М е ц а н (след пауза). Орлите не бива да знаят, че имаме безжичен телеграф. Не забравяйте, че борбата ще бъде свършена едва след края на Каменар. .. Добрушко, страхуваш ли се?

Д о б р у ш к о. Да.

М е ц а н. Но ще излетиш, нали?

Д о б р у ш к о. Да.

М е ц а н. Не се страхувай!… Няма да ти сторят нищо. Те обичат много своя син.

Д о б р у ш к о. Знам.

М е ц а н. Хайде! (Прегръща го) Иди и победи!

Затъмнение.

Единадесета картина

Гнездото на Каменар.

Лиско и Черноперко.

Ч е р н о п е р к о. Видя ли какво стана с братчето ми?

Л и с к о. Защо не съжаляваш и мен?

Ч е р н о п е р к о. Не си ми братче.

Л и с к о. Да, ама аз съм Лиско.

Ч е р н о п е р к о. А!… Един гълъб идва да го изядем!… Виж! Виж!

Л и с к о. Това е Добрушко!… (Вика) Добрушко, имаш ли ум в главата си?

Влиза Добрушко.

Д о б р у ш к о. Добър ден!… Лиско, здравей!

Л и с к о. Ти си луд!… Какво те води насам?

Д о б р у ш к о. Време е да се връщаш у дома.

Л и с к о. Как ще стане това?

Д о б р у ш к о. Каменар ще те върне.

Ч е р н о п е р к о. Гълъбче, почакай, моля ти се! Татко ще дойде ей сега и ще те изядем.

Л и с к о (учудено). Добрушко, защо плачеш?… В очите ти има сълзи.

Д о б р у ш к о (взима едно перо от гнездото). Виждаш ли това?… Перо от моята гълъбица.

Ч е р н о п е р к о. Татко си идва!… Мама си идва!…

Л и с к о. Добре де!… Стига си викал.

Ч е р н о п е р к о. Сега ще ядем гълъби!

Л и с к о. Те носят нещо.

Д о б р у ш к о. Някакво козле.

Ч е р н о п е р к о. Ще ядем гълъби и козлета!

Пауза. Влизат Каменар и Остронокта.

Водят пред себе си Рогчо.

 

О с т р о н о к т а (уплашено). Къде е Клюнчо?

К а м е н а р. Къде е Клюнчо?

Д о б р у ш к о (трепери). Спокойно!

К а м е н а р. Къде е орлето ми и какво търсиш тук?

Д о б р у ш к о. Аз съм пратеник.

К а м е н а р. Къде е орлето ми?

Д о б р у ш к о. В наши ръце!

О с т р о н о к т а (хвърля се към Добрушко и го хваща). Къде е детето ми?

Л и с к о (извиква). Глупачке!

О с т р о н о к т а (както държи Добрушко, извръща се към Лиско). Какво каза?

Л и с к о. Време е да си кажем всичко!

О с т р о н о к т а (пуска Добрушко и отива към Лиско). На мен? Глупачка?

Л и с к о. Да… Ако го убиеш, ще убият детето ти! (Към Рогчо) А ти кой си, бе?

Р о г ч о. Не е твоя работа!

Л и с к о. Кякво търсиш тук?

Р о г ч о. Разхождам се.

Л и с к о. Нали знаеш, че малките деца не бива да се разхождат сами?

Р о г ч о. А ти знаеш ли?

Л и с к о. Моето е друго. Аз тръгнах да търся Каменар. Имах да му казвам нещо важно.

Р о г ч о. Какво?

Л и с к о. Да ни остави на мира.

К а м е н а р (извиква). Къде е детето ми!

Д о б р у ш к о. Пратиха ме да ви съобщя, че сме готови да го разменим срещу Лиско.

Л и с к о. И срещу този глупак Рогчо.

Д о б р у ш к о. Да. Ще ви чакаме в края на гората. Трябва да носите Лиско и Рогчо. Иначе няма да получите Клюнчо… Довиждане!

К а м е н а р. Чакай!

Д о б р у ш к о. Какво има?

К а м е н а р. Кога ще стане това?

Д о б р у ш к о. Веднага!… Щом се върна при моите… Съгласни ли сте?

Пауза. Каменар гледа жена си, Лиско, Рогчо.

 

Питам – съгласни ли сте?

О с т р о н о к т а. Съгласни сме!

Д о б р у ш к о. А ти, злодеецо?

К а м е н а р (кипва). Как смееш да ми говориш така?

Д о б р у ш к о (усмихва се). И аз се питам това.

К а м е н а р. Ще те изям!… При първия удобен случай!… Ще разпердушиня всички гълъби на света!

Д о б р у ш к о. Отсега нататък – едва ли?

К а м е н а р (прави крачка към Добрушко). Ще те убия с едно замахване на клюна!

Д о б р у ш к о. Ако до петнайсет минути не се върна долу, Клюнчо ще стане на парчета.

К а м е н а р. Тогава какво чакаш?… Бягай!

Л и с к о. Еее, стана приятно, да ви кажа!… Стана весело! Добрушко, бягай!

Д о б р у ш к о. Довиждане! (Излиза)

К а м е н а р (на Лиско). А ти мълчи, защото ме дразниш!

Л и с к о. Това ми е целта.

Затъмнение.

 

 

 

Дванадесета картина

Полянка в края на гората.

Мецан, Сивко, Кафявко и Ежко. Мълчат.

Не са в добро настроение. Нещо е случило.

Д о б р у ш к о. Готово! (Всички мълчат) Всичко е уредено!.. . (Мълчание) Ще предадат Лиско и Рогчо! (Мълчание) Чувате ли какво ви казвам?

М е ц а н. Да, Добрушко, чухме.

Д о б р у ш к о. Всичко е наред!

М е ц а н (с разочарование). Току-що научихме по телеграфа на калинките, че Каменар и Остронокта са решили да нападнат.

Д о б р у ш к о. Как?

М е ц а н. Остронокта ще грабне Клюнчо, а Каменар ще си вземе обратно или Лиско, или Рогчо…

Д о б р у ш к о. Тогава?

М е ц а н. Наредил съм животните да се притаят в папратите. Нападнат ли ни, ще скочим всички…

С и в к о. Като един!

М е ц а н. Хайде!…

Е ж к о. Какво?

М е ц а н. Тръгвайте!

К а ф я в к о. И се замаскирайте добре!

С и в к о. Да доведем ли Клюнчо?

М е ц а н. Още не… Ще ви кажем… Тръгвайте!

Сивко и Ежко излизат.

Мецан и Кафявко мълчат.

К а ф я в к о (най-после). Клюнчо ще бъде взет от майката.

М е ц а н. А той ще грабне обратно лисичето.

К а ф я в к о (след новото мълчание). Ако успее.

М е ц а н. Който излезе по-бърз. (Дълго мълчание. Двамата се разхождат) Тръпнеш ли?

К а ф я в к о. Да.

М е ц а н. И аз съм нещо по-така…

Мълчание.

 

К а ф я в к о. Мецане.

М е ц а н. Кажи, Кафявко.

К а ф я в к о. Като си помисля, че можем да направим от Клюнчо и Черноперко добри орли, превъзпитани в нашата гора…

М е ц а н. Говори, говори…

К а ф я в к о. Какво? Не може ли? Като си помисля, че могат да израснат с нашите деца!…

Дълго мълчание.

 

К а л и н к а т а. Внимание!… Излитат!

М е ц а н. Разбрано.

К а л и н к а т а. И ще нападат.

М е ц а н. Добре, добре…. (Извиква) Дайте Клюнчо!

Сивко въвежда Клюнчо.

Мецан го погалва по главата.

 

М е ц а н. Клюнчо, как си?

К л ю н ч о. Искам при мама!

М е ц а н. Сега ще дойдат да те вземат.

К л ю н ч о. И ще ме бият.

М е ц а н. Това си е в реда на нещата…

К л ю н ч о. Много ще ме бият, ще знаеш.

М е ц а н. Заслужил си.

К л ю н ч о. А бе вие, големите, много биете бе! Все дигате ръка.

М е ц ан. Защо? В нашата гора например не бием децата.

К л ю н ч о. И Лиско разправя така, но не е за вярване. Нас много ни бият. Непрекъснато ни налагат.

М е ц а н. Не ти ли се иска, така, да поживееш при нас.

К л ю н ч о. Как – при вас?

М е ц а н. Така!… Да играеш с нашите деца. В гората е пълно с деца. Правим си забави, концерти. Помисли си само – баща ти и майка ти са цял живот сами. А ние – цял живот заедно. Всички животни. Знаеш ли колко е весело?

К л ю н ч о. Имате ли хубави неща за ядене?

М е ц а н. Ще се научиш да ядеш трева.

К л ю н ч о. Не ми говори. Без мръвки не мога.

М е ц а н. Ще свикнеш… Ще те запознаем с магарето Мокси… Ей, Кафявко, ние го забравихме вързано на поляната.

К а ф я в к о. Взе ми думата от устата.

К л ю н ч о. Мецане, разправяй.

М е ц а н (учудено). Какво?

К л ю н ч о. Все такива хубави неща.

М е ц а н. За съжаление – баща ти и майка ти ще дойдат след малко да те вземат.

К л ю н ч о. Ами защо не почнем да си ходим на гости?

М е ц а н (с ирония). А, баща ти ни гостува често.

К а ф я в к о. Почти всеки ден.

М е ц а н. Идват!

Кафявко взима Клюнчо за ръка и

го отвежда в десния край на сцената.

Запушва устата му с ръка и го придържа.

Мецан е застанал пред тях.

Гледат нагоре и наляво.

 

Невидим часовник тиктака, отмерва секундите

на напрежението.

Най-после в лявата част на сцената се появява Каменар,

който държи Лиско. Зад него се появява и

Остронокта с Рогчо.

Пауза.

 

К а м е н а р. Започвате ли да се приближавате?

М е ц а н. Започваме.

Бавно-бавно, с малки стъпки.

Мецан спира.

 

К а м е н а р. Защо спирате?

М е ц а н. Да ви се нагледам… Да ви се нарадвам… Големи сте и сте красиви, но ви съжалявам, защото скверните света. Не ви ли омръзна да проливате кръв?

К а м е н а р. Не съм дошъл да ми четете морал… Тръгвате ли?

М е ц а н. Тръгвам.

Отново тръгват бавно напред. Движат се с полустъпки. Секундите звучат по-силно. Най-после спират.

Между враговете има разстояние от метър и половина.

 

К а м е н а р. Предайте сина ми на моята съпруга.

М е ц а н. Но и вие в същия миг трябва да предадете вашите пленници.

Враговете се гледат в очите и същевременно избутват напред пленниците си. Изведнъж Остронокта грабва Клюнчо и го издърпва навън, а Каменар хваща Лиско, за да го вземе обратно.

Мецан също грабва едната ръка на Лиско. Двамата дърпат към себе си. Кафявко е зает с изтикването на Рогчо в безопасност.

Напрежение! … За да запази Лиско, Мецан е принуден да го отпуска. Силите му вече не държат.

 

М е ц а н (извиква). Хайде!…

Кафявко се връща и се хвърля срещу Каменар.

Всички животни наскачат от скривалищата си.

Напрежение. Има опасност вековният яд да се изсипе изведнъж и Каменар да бъде разкъсан.

 

М е ц а н (извиква). Спрете!… Вразумете се!

К а ф я в к о. Ще го смачкате!

Г л а с. Да го смачкаме!

М е ц а н. Не!

К а ф я в к о. Вие сте луди!

Най-после яростта е прекъсната.

Но животните държат здраво врага си.

 

М е ц а н (запъхтяно). Не искам да го смачкате.

Г л а с. Ще го препарираме ли?

М е ц ан. Трябва ни жив.

Мълчание, изпълнено с изненада.

М е ц а н. Е, Каменаре, ще преговаряме ли?

К а м е н а р (учудено). За какво да преговаряме?

М е ц а н. Амиии, как да ти кажа… Става дума за децата ти.

К а м е н а р. Кои деца?

М е ц а н. Твоите.

К а м е н а р (безкрайно учуден). Е?

М е ц ан. Ще пуснем теб, но ще вземем децата ти.

К а м е н а р. Какво, какво?

М е ц а н. Ще те пуснем, само ако получим Клюнчо и Черноперко. Освен това, заедно с жена ти да се заселите на десет дни летене оттук. Там ще си направите нов дом. А децата ще останат при нас.

К а м е н а р. За какво ви са?

М е ц а н. За залог…

К а м е н а р. Но какво ще правите с тях?

М е ц а н. Ще им дадем образование и възпитание. Ще ги направим членове на нашето общество.

К а м е н а р (иронично). Какво разбирате под възпитание?

М е ц а н. Ще говорят учтиво, ще се хранят учтиво…

К а м е н а р. А какво ще ядат?

М е ц а н. Ще станат вегетарианци.

К а ф я в к о. Като нас.

М е ц а н (малко нервирано). Не се правете, че не разбирате. Тебе и жена ти не можем да превъзпитаме, но децата ви ще пораснат сред нас и ще бъдат обичани. При нас всички се обичат… Хайде!…

К а м е н а р (почти проплаква). Но вие се подигравате!… Това… това е нечовешко!

М е ц ан. Ние не сме хора, а животни.

К а м е н а р. А ако не се съглася?

М е ц а н. Ще ви отведем в Тихата гора.

К а м е н а р (извиква с болка). Боже мой!… Какво доживяхме!

Всички се смеят и ръкопляскат.

Затъмнение.

 

 

Тринадесета картина

(ЕПИЛОГ)

Пред дъба с хралупата. Мокси пред тръните.

М о к с и. Тихо е и е удобно за размисъл… Сега трябва да измисля най-хубавите мисли, но не мога, защото съм гладен. Ония непрекъснато забравят да ме отвържат…

Бойният марш прозвучава. Всички животни пеят. Маршът се чува все по-близо. Отляво влиза Щуро, ръкомаха, дирижира. И започват да се нижат всички животни, които се връщат от поход. Минават през сцената с песен. Показват ни се. И отминават. Между всички марширува Клюнчо и Черноперко с вързани ръце. Когато всички изчезват вдясно, на сцената влиза Лиско, отново успял да се измъкне от навалицата.

 

Л и с к о (пред Мокси). Ей!

М о к с и. Какво?

Л и с к о. Какво правиш?

М о к с и. Чакам те.

Л и с к о. Защо?

М о к с и. Да ме отвържеш.

Л и с к о. Веднага. (Отвързва го)

Мокси се хвърля към тръните и започва се храни.

 

Л и с к о (като го наблюдава). Знаеш ли, че бях гнездото на орела?

М о к с и (яде). Хайде де!

Л и с к о. И плених орлетата, и прогоних орлите, сега всички пеят за мен.

М о к с и. Не думай. (Яде)

Всички запяват:

 
Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.
Рам-тарам, рам-тарам… Рам-тарам-тарам.
Обичаме мирът и свободата,
обичаме и да се веселим,
но тръгваме, когато ни нападнат,
за да се защитим.
Такива сме сега… Какво да правим –
такива ще си бъдеме докрай…
Това да знаят разни Каменари
и край на представлението,

Край!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s