ПЪРВОМАЙСКА КАНОНАДА – в-к Стършел 1948…

Posted: 16.06.2012 in Bulgarian literature

ПЪРВОМАЙСКА КАНОНАДА

След като се нахраниха добре на общинската трапеза, дадена по случай първи май, кметът Спирдон Савов, новият директор на мелницата Иван Топаров и старши милиционерът Тако Китапов си смигнаха незабелязано от никого и един по един се измъкнаха навън. Леко нарязан, кметът прегърна другарите си и сякаш през сълзи, каза:

– Ние сме, тъй да се каже, водещата интелигенция на Букьовци. Мозъкът и силата на властта. Нали така, Тако?

– Така е, кмете, – рече старшията, –  дай да те нацелувам, защото си арабия и си харен да си правим с теб колектив.

– Ама и аз съм арабия, нали Тако? – обиди се директорът на мелницата.

– Какво разправяш бе, Топар, – целуна го старшията. – Ти си директорът на света!

– Ние, ако може тъй да се каже, сме нещо като горна камара на Букьовци! – трогна се Иван Топаров.

И като пустна на воля гласовете си, колективът изкара такова трио,  че дори кучетата се изплашиха и се потаиха.

По такъв начин горната камара на Букьовци се вмъкна в мелницата,  заключи се и отвори една каса „монопол”.

Това беше към един часа. Към пет и нещо вратата на мелницата се отвори и под царственото майско небе се показа кметът. Неговият гастрол започна зле. Той откърши мощна снага и тупна в циментовия свинарник. Породистата йорк– шайрска свиня, гордоста на селото, с риск да изпорти напредналата си бременост,  се приближи до трупа, погледна го с интерес, лизна с влажната си муцуна челото му и сякаш плю с отвращение.

След няколко минути от мелницата излезе старшията, като пееше: „Да живей, живей труда…“. После се умълча, замаян от свежия пролетен въздух и се провикна:

– Поркан съм, майко, поркан съм!

Но хлорофилът на природата го тупна по лявото слепоочие и той се търкулна два метра пред изхода.

Директорът на света, скъпата рожба на национализацията, излезе спокойно от мелницата с две бутилки в ръце, тръшна вратата зад себе си, сложи кротко глава върху униформата на старшията и като я поотмести малко – за да не му убиват копчетата, изпъна крака.

Над безжизнените спартанци небето простря сини ръце и ги благослови майчински.

Пръв се събуди старшията. Той пустна главата на директора върху земята и бавно се запъти към селото. Но той не изостави съвсем другарите си. Скоро се върна при тях, нарамил една картечница.

– Хайде, ставай!… Ще правим канонада! Другари, ставайте!… А бе, вие няма ли да ставате, вашата…

И тишината се наруши от весел картеч. Труповете повдигнаха глави и погледнаха изплашено.

– Да живей празника на труда-а! – ревеше старшията Китапов. –  Смърт на капиталните империалисти!… А-а-а!

Кметът скочи като ужилен и се прехвърли зад кочината. Директорът на света превзе със щурм мелницата и се развика като побъркан в празната сграда. Виковете му отекваха бясно между трансмисиите и цилиндрите. А старшията даваше серия откоси и продължаваше да вика:

– Да живей работническата-а-а!

А картечницата: – Так-так-так!

– Смърт на бюрокрацията-а-а!

Так– так– так!

– А-а-а-а-а!

Най-после, след като поизтрезняха малко, двамата членове от горната камара разбраха каква е работата. Стана им ясно че това е замислената от тях първомайска канонада, и излязоха от скривалищата си.

Тримата изкачиха дружески картечницата на хълма и я обърнаха към селото. Директорът на света размаха бутилките и напомни, че отдавна не са пили. Те изпиха и тях. Кметът каза, че от казармата не е стрелял с картечница и залегна зад нея.

– Чакай! –  каза старшията. –  Чакай да им ревна като Боримечката!

Горната камара прие предложението с буен възторг. Старшията се изтъпанчи пред картечницата и викна с пълен глас към селото:

–  Другари и другарки-и!… Нали знаете… Да живей първи май! Ние ще стреляме! Картечницата ЕМ ГЕ ще гръмне! Варда, варда-а! Женурята и децата да се пазят,  значи… Да живей, значи, интернационала!

Той се отмести на страна и картечницата затрака яростно. Куршумите полетяха към селото. Обсипаха дворища, покриви, огради. Писъците се понесоха на шир и длъж по селото. Всичко живо се изпокри в мазета, в огнища, под маси.  А при всяко млъкване на канонадата, над селото се понасяше героичния глас на старшията:

– А! А! А-а-а!

А. КАРАБИН

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s