борис априлов
•
Я Й Ц Е Т О
•
пиеса
за
куклен
театър
вариант от 1986 г. (без пеперудката)
УЧАСТНИЦИ
по реда на появяването:
П е р к о – петел
С л ъ н ц е т о
К о к о ш к а т а
В р а н а т а
Ч е т р и   п и л е н ц а
П у й ч о – пуяк
М а р к о – магаре
К о з е л ъ т
П е т о т о   п и л е н ц е
ЯЙЦЕТО
КУКЛЕНА ПИЕСА
Вариант от 1986 г. (без пеперудката)Слънцето изгрява бавно и бавно прогонва тъмнината, все още не се разбира нищо, нито какво представлява обстановката, нито кой е в полето на нашето зрение. Виждаме само една купчинка вдясно. Слънцето обаче се издига още, по-голямата му част вече е над чертата на хоризонта. Чакай, купчинката не представлява ли всъщност една чудновата спяща птица? Ами да, това си е чисто и просто кокошка, тя спи, още не се е събудила. Но слънцето се издига както трябва, цялата сцена се обсипва със светлина и вече няма място за съмнение – кокошка.
И когато мислим, че ще се отегчим от чакане, вляво се задава петелът Перко.
П е р к о. Още ли?
К о к о ш к а т а (виновно). Ами… какво да правя?
П е р к о. За първи път виждам такова дълго мътене. Обеща за утре, утрето стана днес, слънцето изгря, а ти…
С л ъ н ц е т о. Кокошке, яйцата още ли са цели?
К о к о ш к а т а. До едно.
С л ъ н ц е т о. Не се притеснявай.
П е р к о. Довиждане, но много протакаш!
Перко излиза едва ли не ядосано.
С л ъ н ц е т о. Колко пъти изгрях, колко пъти залязвах, а ти все мътиш. Умирам да ти видя пиленцата.
К о к о ш к а т а. Вече и аз губя търпение, Слънце.
С л ъ н ц е т о. Спокойно, всичко ще се уреди.
К о к о ш к а т а. А!
С л ъ н ц е т о. Какво?
К о к о ш к а т а. Май че започва!
Враната каца на един кол.
В р а н а т а. Какво, ще ги видим ли вече?
П е р к о (дотичва). Готово ли е?
К о к о ш к а т а (радостно). Тихо! Не чувате ли? (Всички се услушват. Всички чуваме някакво особено и нежно почукване.) Ето! (Почукването сякаш се усилва.) Започва!
В това време всички на сцената са се оживили и сами не знаят как запяват:
Ако поискаш, разбери я,
ако успееш – проумей
най-чудноватата магия:
как всичко вътре бавно зрей.
Как се започва, как завършва,
онуй отвътре как расте
и как черупката прекършва
и се превръща във дете.
Яйцето си е дупка,
обвита във черупка,
а в дупката е тъмно
– най-тъмна тъмнина,
но става тъй, че с човка
излиза много ловко
от тъмното навънка
онуй на светлина.
Като ти казвам – разбери го,
като ти викам – проумей,
че всяка тъмнина накрая
във светлина ще се излей.

Пеещите замлъкват, все повече се налагат настойчивите почуквания. Всички вторачват очи към Кокошката.
– Чук-чук-чук, чук-чук-чук.
В с и ч к и. Хайдее!
Едно пиленце изскача изпод крилете на квачката, стъпва на крачетата си, разперва крилца.
П ъ р в о т о. Пиу, пиу!
В с и ч к и. Браво!
Г л а с о в е. Сега второто!  – Да видим второто!
Така започва началото на края на великото тайнство.
Слънцето, Враната, Перко и Първото пиленце се вслушват напрегнато. Второто яйце се обажда упорито:
– Чук-чук-чук-чук-чук…
Докато чукането продължава, присъстващите, с изключение на пиленцето, се разхождат нервно:
– Забави се.
– Проточи се!
– Аха, иде!
След като чукането в черупката е повишило още повече напрежението, настъпва тишина и след малко изпод квачката изхвръква като пуканка второто пиленце. Подскача два пъти, разперва крилца.
В т о р о т о. Пиу-пиу!
Второто застава до Първото, двете се гледат.
В с и ч к и. Бравоооо!
Г л а с о в е.
– Сега третото!
– Да видим третото!
Но третото явно, че се мъчи повече дори от второто.
Чук-чук-чук-чук-чук-чук-чук…
П е р к о. Мъчи се!
В р а н а т а. Мъчи и нас.
С л ъ н ц е т о. Нещо го спъва.
Ударите зачестяват и накрая, вместо пиленцето, изпод крилете на кокошката изскача самото яйце.
Всички го наобикалят, превърнати в слух.
– Чук-чук-чук-чук!
Прас!
Черупката се счупва и изскача Третото.
– Ееееее! – възхищават се присъстващите. – Видяхте ли?
Подскачане, разперване на крилца, пиу-пиу…
– Бравооооо!
А четвъртото яйце чатка като картечница.
Присъстващите дори се поуплашват, споглеждат се, Враната се връща обратно на клона.
– Пърррр-чук-чук-чук! Пъррррррррр – чук-чук-чук!
Квачката се повдига на мястото си, цялата е разтърсена от динамиката на това четвърто излюпване.
– Пъррррррр!
Неочаквано четвъртото яйце изхвърчава пред всички и нетърпеливо подскача.
Прас-прас!
Счупва се, отвътре изскача Четвъртото.
Ч е т в ъ р т о т о. Ей, измъчих се! Пиу-пиу!
– Бравоооо!
– Ураааа!
Ръкопляскания.
Четвъртото смирено се присламчва до трите си братчета.
П е р к о (към квачката). Има ли още?
К о к о ш к а т а. Още едно.
В р а н а т а. Да видим и него.
С л ъ н ц е т о. То пък кой знае как ще излезе.
П е р к о. Сигурно ще експлодира.
К о к о ш к а т а. Разчистете терена!
Перко омита черупките. Радостно оживление.
П е р к о. Хубави пиленца!
В р а н а т а. Но петото!
П е р к о. Ще бъде прелестно!
С л ъ н ц е т о. Бомба!
П е р к о. Щом се забави, ще бъде не кокошка, не петел…
В р а н а т а. А нещо повече!
Д р у г и т е (без пиленцата). Бравооо!
К о к о ш к а т а. Гордостта на рода!
П е р к о. Геният на семейството!
Г л а с о в е:
– Блазе ви!
– Доживяхте щастие!
– Дано!
П е р к о. Аааа, петото ще бъде снаряд!
К о к о ш к а т а (в шумотевицата). Тихо да го чуем!
Услушват се.
Тишина.
Правят крачка към квачката.
Тишина.
Пиленцата започват да пиукат оживено, сякаш коментират.
П е р к о. Тихо, деца!
К о к о ш к а т а. Не виждате ли?
П е р к о. Чакаме.
Чакат.
Нищо. Тишина.
Правят нова крачка напред.
Тишина. Нищо.
П е р к о (раздразнен). Какво става с генийчето ми?
К о к о ш к а т а (смутена). Ми, знам ли? Нещо не се…
Услушват се. Мълчание.
П ъ р в о т о (прекъсва мълчанието). Пиу-пиу!
П е р к о. Млък!
В т о р о т о. Омръзна ни.
В р а н а т а. Деца, не бива, излюпва се най-важното ви братче. (Към кокошката.) Кокошке, отмести се да видим яйцето.
С л ъ н ц е т о. Да го видим!
Кокошката става, отмества се, ние заедно с другите също виждаме яйцето. Яйце като яйце, по нищо не се отличава от останалите.
Перко важно тръгва към него, навежда глава, долепя ухото си до черупката.
П е р к о. Абсолютна тишина. (Повдига глава.) Помислих, че вътре ще има буря, а то…
С л ъ н ц е т о. Нищо ли?
П е р к о. Само сърцето му.
В р а н а т а. Да чуя.
Долепя „ухо“ до черупката.
В р а н а т а. Туп-туп-туп!
П е р к о. Не е запъртък.
Пиленцата прихват.
К о к о ш к а т а. Млъкнете!
П е р к о. Знаете ли какви запъртъци има? (Извиква извън себе си.) Това яйце ме ядосва!
К о к о ш к а т а. Спокойно!
П е р к о. Защо се бави?
К о к о ш к а т а. Когато някое яйце се бави, аз му помагам. Вижте.
Кокошката нанася лек удар върху черупката с човката си.
К о к о ш к а т а. А!…
Пиленцата се оживяват:
– Пиу-пиу-пиу-пиу!
– Пиу!
– Пиу-пиу!
– Пиу-пиу!… Пиу!
– Аха… Пиу!
– Да, пиу!
– Да де – пиу-пиу!
– Добре!
Млъкват. Кокошката оглежда присъстващите и нанася втори удар по черупката.
Нищо.
Пиленцата коментират:
– Пиу?
– Пиу-пиу!
– Пиу-пиу?
– Нищо.
– Как пиу, нищо пиу?
– Така пиу, нищо пиу!
Кокошката нанася трети удар.
Пиленцата прихват и отново коментират:
– Пиу?
– Пиу-пиу!
– Ох!
– Какво ох?
– Смее ми се!
Кокошата се засилва.
К о к о ш к а т а. Сега ще видите.
Оттегля се назад, за да се засили.
Пиленцата сами не знаят как запяват:
Сега, сега, сега, сега
мама ще го счупи.
Тя чупила е сто яйца,
след като ги излюпи.
Тя люпила е сто яйца
и счупила е всички,
дарила мама на света
сто жълти малки птички.
Пиу, пиу, пиу!
Сега, сега, сега!
Чук, чук, чук! –
ще изскочи ей оттук.
К о к о ш к а т а. Какво ще изскочи, деца?
В с и ч к и. Петле!
К о к о ш к а т а. Защо петле?
В с и ч к и. Защото е кораво!
К о к о ш к а т а.  Ще изскочи едно петле с корав характер, за чудо и приказ!
В с и ч к и. Хайде!
К о к о ш к а т а. Яйце се чупи ей така.
Кокошката се втурва и удря с човка. Пат!
К о к о ш к а т а. Излезе малко по-кораво!… Деца, какво излезе яйцето?
В с и ч к и. По-кораво.
К о к о ш к а т а. И какво следва да направим?
В с и ч к и. Да ударим по-здраво!
К о к о ш к а т а. Понеже яйцето излезе малко по-кораво, налага ни се да ударим малко по-здраво.
П и л е н ц а т а (запяват):

Сега, сега, сега, сега
мама ще го счупи.
Тя счупила е сто яйца,
след като ги излюпи.
К о к о ш к а т а. Вижте как! (Нанася хубав удар.) Още по-силно!
В с и ч к и  п и л е н ц а. Ооооохоп!
Кокошката нанася силен удар, но черупката не се счупва.
К о к о ш к а т а (изненадано). А!
Пиленцата запяват:
Сега, сега, сега, сега…
К о к о ш к а т а. Шшшът!… Тихо!
В с и ч к и. Тихо.
– Шшшт!
– Мама иска тихо.
К о к о ш к а т а. Тази черупка излезе много корава. А когато черупката излезе много корава, ударът трябва да бъде още по-силен. Ето какъв! (Тя се засилва и връхлетява върху яйцето. Удар. Кокошката се премята презглава и пада. Пиленцата се втурват към яйцето, разглеждат го.)
– Нищо.
– Здраво.
– Нищо му няма.
Кокошката се изправя и разтърсва глава.
К о к о ш к а т а. Здраво, така ли?
В с и ч к и. Аха.
К о к о ш к а т а. Че на какво ли може да се дължи? (Разхожда се около яйцето.) А!… Чудно! (Нанася му внезапен удар.) Не може да бъде… (Още един удар.) Брееей!… Деца, какво виждаме?
В с и ч к и. Какво виждаме?
К о к о ш к а т а. Едно извънредно здраво яйце.
В с и ч к и (наивно). Защо?
К о к о ш к а т а. На този свят има всичко, има и извънредно здрави яйца. (Връхлетява ядосано.) Ще му дам да разбере! (Прас.) Ох!…
В с и ч к и. Мамичко!
К о к о ш к а т а. Това яйце не е здраво, то е кораво.
Всички пиленца (запяват): Сега, сега, сега, сега…
К о к о ш к а т а (ядосано). Млък!… Подигравате ли се?
В с и ч к и. Какво?
К о к о ш к а т а. Подигравате се на майка си!… Млък! Никой да не писука!… Наказани сте!… Наредете се там и абсолютно мълчание, разбрахте ли?
– Да.
– Тихо!… Абсолютно мълчание, казах!…
Четирите пиленца се нареждат встрани мълчаливо.
К о к о ш к а т а. Перко, видя ли?
П е р к о. Видях.
К о к о ш к а т а. Нещо се запъна.
П е р к о. Гледах и чаках да видя какво ще направиш.
К о к о ш к а т а (виновно). Не може.
П е р к о. Махни се. (Приближава се и лекичко чуква яйцето с човка.) О! (Втори път леко.) А!… (Трети път.) Оу! (Четвърти удар.) Аааа! (Поглежда мълчаливите пиленца.) Тези защо мълчат?
К о к о ш к а т а. Наказани са.
П е р к о. Сега ще видим това яйце.
К о к о ш к а т а. Перко, засили се!
П е р к о. Няма нужда. Достатъчно е да кажа само тъй (чат!) и готово.
Пиленцата прихват.
П е р к о. Кой се смее?
К о к о ш к а т а. Защо се смеете?
Пиленцата навеждат глави.
П е р к о. Достатъчно е да ударя малко по-силно, нали? Малко по-силно да ударя и готово. Виж как. (Трас!) Не може. (Трас!)
К о к о ш к а т а (тревожно). Заболя ли те?
П е р к о. Изкливих си товтата.
К о к о ш к а т а (уплашено). Ами сега?
П е р к о. Тега нихто. Тега не мога да катвам тетма̀.
К о к о ш к а т а (тревожно учудена). Какво?
П е р к о. Тетма̀.
К о к о ш к а т а. Какво е това?
П е р к о. Думата тетма̀.
К о к о ш к а т а. Ааа, думата чешма не можеш да казваш.
П е р к о. Аха. (Пиленцата се кискат.) Теди пидента ме даднят.
К о к о ш к а т а. Какво?
П е р к о. Теди.
К о к о ш к а т а (обръща се нервно към пиленцата). Няма да дразните Перко!
П е р к о. Те ми те тмеят. На мен ми те иткдиви товката, а те ми те тмеят дадето ми те иткдиви товката.
К о к о ш к а т а. Перко, ами ще можеш ли да пееш?
П е р к о. Това те питам и ат.
К о к о ш к а т а. Моля те, опитай.
П е р к о. Да, ама те ми те тмеят. Махни ги.
К о к о ш к а т а. Обърнете се на другата страна! (Пиленцата се обръщат на обратната страна.) Хайде, Перко, опитай се да пееш!
П е р к о (надува се). Кукудигууу!… Кукудигууу!
Мълчи и чака оценка.
К о к о ш к а т а. Горе-долу. Но човката ти е изкривена доста. (Ядосана към яйцето.) И всичко заради това кораво яйце!
П е р к о (засилва се и го рита). Ох!
К о к о ш к а т а. Сега пък кракът.
П е р к о. Това яйте, днати, те ме такова, днати… Ти ли го тнете?
К о к о ш к а т а. Какво?
П е р к о. Ти ли го тнете?
К о к о ш к а т а. Да, аз го снесох.
П е р к о. Удят!
К о к о ш к а т а. Ужас, признавам. Сега какво да правим?
П е р к о. Отиваб да ти опдавя товтата.
К о к о ш к а т а. Мислиш ли, че някой може да ти оправи човката?
П е р к о. Те отида то някоя таботитнита.
К о к о ш к а т а. Добре, иди в някоя работилница да ти оправят човката, пък аз ще видя какво да правя с яйцето.
П е р к о. Ма̀ни го!
Бързо излиза.
Кокошката поглежда яйцето. Приближава се към него.
П и л е н ц е. Може ли да се обърнем?
К о к о ш к а т а. Да, но пълна тишина.
Пиленцата се обръщат към публиката.
К о к о ш к а т а. Ще потърся някой да помогне. Чакайте ме.
В р а н а т а. А ние?
Всички излизат.
Пиленцата се приближават към яйцето. Разглеждат го. Подхващат разговор:
– Пиу.
– Пиу?
– Пиу-пиу.
– Пиу!
– Пиу-пиу!
– Пи.
– Пиу!
– Пи-пи.
– У!
– Пиу-пиу-пиу!
– Пиу!
– Пиу-пиу!
– Аха!
– Е!
– Не?
– Да!
– Хъм!
– Аха!
– Хич!
– Ами.
– Да бе!
– Не бе!
– Ами, ами!
– Ще видите.
– Пиу.
– Пиу-пиу.
Кокошката и Враната въвеждат пуяка Пуйчо.
Уплашени и учудени, пиленцата се нареждат на старото си място, отляво на сцената, за да не пречат.
Пуйчо разглежда яйцето внимателно, от всички страни. Разперва се, напуйчва се, показва всичките си пера, сякаш това има някакво значение за по-нататъшното развитие на нещата.
К о к о ш к а т а. Това яйце не се измъти и никой не може да го счупи.
П у й ч о. Това ли?
К о к о ш к а т а. Перко си изкриви човката.
П у й ч о. Туй ли? (Нанася удар на яйцето с човка.) Олеле! (Ядосано нанася силен втори удар и изпищява.)
К о к о ш к а т а (уплашено). Какво ти стана?
П у й ч о. Гмаш!
К о к о ш к а т а. Какво?
П у й ч о. Шага ши шепна шешо ши шоши ша виши шаши шажаши.
К о к о ш к а т а. А така!…
П у й ч о. Жоши жупаж можи жа пажи!
К о к о ш к а т а. Добре те нареди и тебе, а?
П у й ч о. Жожи ли? (Нанася още по-яростен удар върху яйцето и просто се гипсирва.)
К о к о ш к а т а. Пуйчо, какво има? Говори, какво ти стана?
П у й ч о. Зига зи моза за завоза дози и зума не моза за каза. Зуй яйзе зиз ни мози за зази.
К о к о ш к а т а (приближава се до яйцето). Хей, видя ли? Не ти стигна Перко, ами и Пуйчо. Казвай, какво да те правя? Да опитаме ли с Марко?
П и л е н ц а т а. Аха.
К о к о ш к а т а. Марко има силни ритници и ще направи черупката му на парчета. Пуйчо, доведи Марко.
Пуйчо излиза. Пиленцата танцуват и пеят:
Сега, сега, сега, сега
Марко ще го счупи.
Ритникът му е сто кила,
сега ще го излюпи.
Сега ще видим тоз инат
как ще се опита
да издържи на друг инат
в удар на копита.
Пиу, пиу, пиу.
Сега, сега, сега.
Чук, чук, чук,
ще изскочи ей оттук.
Като пеят същата мелодия, само че този път с „ла-ла-ла“, те правят шпалир и по такъв начин посрещат Марко, който влиза с гордо вдигната глава, следван от Пуйчо.
Пиленцата пеят „ла-ла-ла“ все по-възторжено. Марко се обръща към кокошката.
М а р к о. Къде е онова?
К о к о ш к а т а. Кое?
М а р к о. Дето ще го направя на парчета.
К о к о ш к а т а. Там.
М а р к о. Това ли?
К о к о ш к а т а. Никой не може да го счупи.
М а р к о (внезапно). Довиждане. (Тръгва си.)
К о к о ш к а т а (уплашено). Марко, къде?
М а р к о. Вие се подигравате.
К о к о ш к а т а. Перко си изкриви клюна, а Пуйчо си го изметна. Сега и двамата казват дадедида.
М а р к о. Вместо какво?
К о к о ш к а т а. Вместо „царевица“.
М а р к о. Хе! Ха!
К о к о ш к а т а. Добре де, опитай!
М а р к о. Че аз това, такова, яйце, само да го духна и то, такова…
К о к о ш к а т а. Какво?
М а р к о. Ще такова. (Духва яйцето.) А!…
К о к о ш  к а  т а. А, я!
М а р к о. Виж! (Ритва яйцето.) Ох!
К о к о ш к а т а. Моля?
М а р к о. Нищо. Виж сега. (Ритва силно яйцето. Прас.) Оле!
К о к о ш к а т а. Моля?
М а р к о (започва яростно да скача върху яйцето, да го мачка и търкаля.) На ти! На! Ти ли бе? Ти ли на мен? На мен ли? А?… Кажи бе!… Ох!… На ти! (Продължава да скача и спира уморено.) Не ще.
К о к о ш к а т а. Какво не ще?
М а р к о (задъхано). Да се.
П и л е н ц а т а. Не ще да се.
К о к о ш к а т а (ядовито към тях). Млък.
М а р к о. Копитата ми.
К о к о ш к а т а. Моля?
М а р к о (извиква). Сега ще му дам да разбере! (Скача върху яйцето). На! На!… Ох!… Хайдееее!
К о к о ш к а т а (тревожно). Какво?
М а р к о. Копитата ми се таковаха, значи.
К о к о ш к а т а. Това не е яйце, а камък.
М а р к о (гледа краката си). Изтаковах си таковата, знайш. Ох! Къде ме намери, къде ме намерихте!…
К о к о ш к а т а. Но ти сам каза, че такова.
М а р к о. Какова?
К о к о ш к а т а. Че ще го счупиш.
Марко с куцукане застава настрана.
Пиленцата се смеят. Кокошката ги смъмря: – Тишина!
Кокошката (приближава се и разглежда още по-внимателно яйцето). А̀ сега де!…
П и л е н ц а т а. Пиу-пиу!
К о к о ш к а т а. Тихо! (Гледа яйцето и става все по-замислена.) Това сигурно означава нещо, но какво? (Почуква го с човка.) Здраво като такова, знайш. (Вдига глава.) Врано!…
В р а н а т а. Какво?
К о к о ш к а т а. Помогни.
Враната замахва с клюн и нанася удар. Прас. Враната пищи.
К о к о ш к а т а. Как си?
В р а н а т а. Бове.
К о к о ш к а т а. Какво?
В р а н а т а. Вавова ме вавно! (Спуща се и нанася нов страшен удар върху яйцето.)
К о к о ш к а т а. Ще ме убиеш!
В р а н а т а. Оее!… Вива, вива вавото ниво (Олеле!… Бива, бива, ама чак до там.)
Влизат Перко и Пуйчо.
II е р к о. Отати те. Тата ме татова те не нам.
В р а н а т а. Дива.
П у й ч о. Зи заза зозаза зиза.
Пиленцата се кискат.
М а р к о (извиква). Махнете тези деца оттук! (Сочи пиленцата.) Смеят се!
К о к о ш к а т а. Деца, наказвам ви! Там! (Сочи.)
Пиленцата се нареждат и заемат местата си на наказателната площадка.
К о к о ш к а т а. Врано, вземи го, издигни го в облаците и го пусни на този камък. Да не остане парче от него!
М а р к о. А така, браво!
П е р к о. Даво.
М а р к о. Това е идея!
П у й ч о. Зазо!
Тишина. Враната поглежда яйцето, пристъпва към него. Отваря клюн. Налапва го. Излиза от зрителното ни поле.
Присъстващите на сцената вдигат глави нагоре. Следят полета на враната.
М а р к о. Добре се издига.
К о к о ш к а т а (вика). Иди до облаците!
М а р к о. И оттам – право на камъка!
Всички гледат нагоре и чакат.
– Сега ще го пусне.
– Не.
– Ще го издигне по-високо.
– Чак тогава.
– Разширете кръга!
– Да може да вижда камъка.
Музика.
– Пусна го!
– Яйцето лети!
– Дръпнете се.
Музика за подсилване на ефекта. Фиуууу!
Прас!…
Всички отскачат настрана. После се приближават. Взират се. Навеждат се. Изправят се.
Гласове:
– Счупи се!
– Така ли?
– Най-после!
– Кое се счупи?
– Камъкът.
Възгласи на учудване.
– А яйцето?
К о к о ш к а т а (тъжно). Нищо му няма.
М а р к о (внезапно). Омразно яйце! (Скача върху него и започва да го тъпче.)
П у й ч о. А така, зизукай го!
П е р к о. Тматкай го!
Всички се нахвърлят срещу яйцето, налудуват се и се оттеглят уморени.
II е р к о (задъхано). Нито му няма.
П у й ч о. Зякас зизо не зу зана.
К о к о ш к а т а. Да, сякаш нищо не му стана.
М а р к о (ужасено). Вижте, то се усмихва.
К о к о ш к а т а. Смее ни се.
П е р к о (ядосано). Ти ли бе те ни те тмеет? (Нанася му удар с човка.) А!
К о к о ш к а т а. Какво?
П е р к о. Просветна ми.
К о к о ш к а т а. И заговори правилно.
П е р к о. Оправих си човката!
К о к о ш к а т а. Върна се на мястото.
П у й ч о. Зазозютно зазизно.
К о к о ш к а т а. Кажи „прескочи мече чингилче”.
П е р к о. Прескочи мече чингилче.
К о к о ш к а т а. Браво! Сега ти. Кажи „прескочи мече чингилче”.
П у й ч о (към когото са се обърнали) Зезози зезе зинзийзе.
М а р к о. Ударѝ го.
Пуйчо ядосано удря яйцето с човка.
К о к о ш к а т а. Говори?
П у й ч о. Прескочи мече чингилче… А, проговорих!
Всички го поздравяват. Пиленцата се смеят.
К о к о ш к а т а (строго към тях). Пак ли?
Пиленцата млъкват. Да не забравяме, че са наредени с гръб към събитията.
К о к о ш к а т а. Забраних ви да се смеете. (Към възрастните.) Сега какво, така ли ще го оставим?
П е р к о. Предлагам да намерим Козела.
К о к о ш к а т а. И какво?
П е р к о. Той ще го убеди да се излюпи.
– Браво!
– Как се сети?
– Да намерим Козела!
– Той ще го…
– …убеди.
К о к о ш к а т а. Деца, отиваме да намерим Козела. Той е известен с това, че убеждава. Разбрахте ли?
П и л е н ц а т а. Разбрахме.
К о к о ш к а т а. Тихо! Наказани сте да не говорите… Хайде!
В р а н а т а. Към козела.
Излизат.
Няколко секунди на сцената са само яйцето и пиленцата.
П и л е н ц а т а. Вече ги няма.
– Отидоха.
Пиленцата се обръщат към нас и хукват към яйцето. Заобикалят го, пеят:
Сега, сега, сега
ще чакаме Козела.
– Идат.
– Бързо!
– По местата!
– Връщат се!
Влизат Кокошката и Козелът, следвани от Перко, Пуйчо, Враната и Марко.
Застават пред яйцето.
Пиленцата почват да коментират, но Кокошката ги смъмря:
– Тихо там!
Козелът се окашля, подушва яйцето, пак се окашля. Страшна, напрегната тишина.
К о з е л ъ т. Всяко нещо, определено да бъде излюпено, трябва да бъде излюпено. Слънцето изгрява и залязва, луната се подава и изчезва, всяко нещо, което е определено да се излюпи, трябва да се излюпи. Не може нещо, което е определено да се излюпи, да не се излюпи. Ако можеше така, то нещата, които са се излюпили, нямаше да се излюпят и щяха да останат неизлюпени, слънцето нямаше да изгрее и така нататък… луната. Това яйце трябваше да се излюпи отдавна, но поради необикновения си характер, не се и не се, с което дава лош пример на братчетата си, които надали вече ще се излюпят повторно, като виждат лошия пример на лошото яйце. Сега ако поставим пиленцата обратно в черупките, едва ли вече ще се излюпят. А всяко нещо се ражда, за да се излюпи. Просто не мога да разбера кое именно му дава право на това яйце да стои така нахално цяло, когато ние сме се впрегнали да го измъкнем на света, да го направим човек. Така, както го гледам, туй яйце ме ядосва, дори ме нервира, защото ме дразни. Дошъл съм да го убеждавам, а то не показва, че ме чува. (Изведнъж.) Ти ли се запъваш, а?
Неочаквано навежда глава и яростно се втурва към яйцето.
Удар.
Прас!
Козелът се просва безжизнен.
Присъстващите стоят занемели.
П е р к о (навежда се). Май че…
М а р к о. Сътресение.
Всички се споглеждат, навеждат се, хващат Козела и го отнасят навън в съпровод от тъжна музика.
Отново пиленцата, обърнати с гръб към нас и самотното яйце. Смеят се.
– Чук-чук! – долита до слуха ни.
– Чук-чук-чук-чук! – чуваме ние.
А пиленцата едно след друго се обръщат. Пак са в една линия, но вече обърнати към нас и към чудото, което става.
– Чук-чук-чук-чук-чук!
Черупката се отваря, сред нея, като в раковина, да му се неначудиш – едно чудесно, нежно пиленце – пърха с крилца, оправя
се, вдига главичка.
– Пиу-пиу!
– Пиу-пиу! – отвръщат му четирите.
– Мили мои! – казва нежно пиленцето.
– Хайде де!
– Откога те чакаме!
Пиленцето се втурва и се нарежда при братчетата си.
Нежната музика секва, дочува се глъч, героите на пиесата се връщат.
Пиленцата се обръщат отново с гръб към нас.
Влиза Перко. Вниманието му е привлечено от черупките.
П е р к о (с изумление). А!… (Извиква.) Кокошке, тук е станала нередност.
Влиза Марко.
М а р к о. Какво има?
П е р к о. Виж. Нередности!
М а р к о. А!… Това не! Такива на мен – не!… Кокошке!
Влиза Враната. Сочат ѝ черупките.
В р а н а т а. Кой го счупи?
М а р к о. От само себе си.
В р а н а т а. Това е обида!
М а р к о. Когато ние – да, то – не. Когато ние – не, то – да.
П у й ч о (влизайки). Какво да, какво не? (Вижда черупките.) Аха!
П и л е н ц а т а. Охо!
П е р к о. Тихо!
Чува се неорганизирано и плахо пиукане.
М а р к о. Вижте какво… Тук, такова, черупки, пък, такова, няма пи…
П у й ч о. Да бе, къде е пи…
П е р к о (обръща се към пиленцата). Пиленца, къде е онова?
П у й ч о. Дето не излизаше.
Мълчание.
П е р к о. Аха!
П у й ч о. Наредило се е там!
М а р к о. Ааааа!
П е р к о. Кое е петото?
Мълчание.
П е р к о. Обърни се!
Петте се обръщат кръгом с лице към нас.
П е р к о (завладян от желание да командва). Петото пиленце, една крачка напред ходооом-марш!
Всички пиленца правят крачка напред.
П е р к о. Не така, само петото! Внимание, петото пиленце да подскочи! Ат-два!
Всички пиленца подскачат едновременно.
П е р к о. Деца, не така, вие не разбрахте – само петото. Внимание! Когато кажа „ат-два“, петото да извика Аз!… Ааааааат-два!
П и л е н ц а т а. Аз!
П е р к о. Вижте какво, деца, четири от вас са обикновени, а петото е високо издигнато, защото Враната го издигна доста високо.
П у й ч о. И ни нервира.
М а р к о. Искаме да знаем кое е, разбирате ли?
П е р к о. То ни се подигра, ядоса ни.
П у й ч о (изтървава). Да го накажем!
Пиленцата прихват.
П у й ч о (под строгия поглед на Перко). Изтървах се.
П е р к о (приближава се до редицата, вторачва се в първото). Ти ли си петото?
П ъ р в о т о. Зависи. Ако се брои от там насам, аз съм петото.
Пиленцата прихват.
П е р к о (извиква). Аааа, направихте ме на перко!…
Пиленцата прихват.
М а р к о. Остави на мен… Деца, сега ще играем на една игра. Аз ще се обърна, а това, което е петото от вас, ще ме клъвне. Обръщам се. Почни.
Пиленцата се смеят.
М а р к о (обръща се по посоката). Кокошке, къде си?
К о к о ш к а т а (влиза). Козелът още не е дошъл на себе си. (Вижда черупките.) Моето пиленце! Милото ми пиленце се излюпи!… Вие сте вече пет!
П и л е н ц а т а. Мамо! Пиу, пиу!
Наобикалят я с пиукане.
К о к о ш к а т а. О, колко съм щастлива!
Разперва крила и почва бавно да ги прибира, пиленцата едно след друго се забутват под перушината ѝ.
П е р к о. Голяма работа свършихме днес.
П у й ч о. Помогнахме.
М а р к о. Ако ти потрябваме отново, викай!
Всички без Кокошката излизат.
С л ъ н ц е т о. Отново стана тихо, нали?
К о к о ш к а т а. Слънце, ти знаеш ли, че си имаме пет?
С л ъ н ц е т о. Нищо не знам, аз съм само едно обикновено слънце.
Пиленцата изскачат едно след друго като пуканки. Пиукат в ритъма на зараждащата се мелодийка.
К о к о ш к а т а (в настъпилото спокойствие). И все пак, мили деца, ще кажете ли на мама, кое от вас е петото?
П и л е н ц а т а. Дааа!
К о к о ш к а т а. Кое е петото?
П и л е н ц а т а (като едно). Аааз!
Участниците излизат, смеят се, запяват
П е с е н т а   з а   м а г и я т а
(…)
и се покланят на публиката.

Край

Край

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s