борис
 априлов
 *
 УРА
 ЗА
 НОСОРОГА
 *
 пиеса 
 за
 куклен 
 театър
 *
 1974
ЛИЦА
по реда на появяването им:
РУНИ – катеричка.
СИВКО – заяк.
МУШ – носорог (без реплики)
БОЦ – таралеж.
ЧИМИ – жабок.
МАРЧО – магаре или друго удобно за театъра животно.
БЪРЗАНКА – мравка (само няколко реплики).
ВИДРАТА – няколко реплики.
МЕЧО или друго удобно за театъра животно.

Ч А С Т  .  П Ъ Р В А

К а р т и н а  .  п ъ р в а

Изправена пред пулта, с цигулка в ръце, Руни се измъчва. Упражнението не върви. Редовно бърка още в началото и почва отново.
Влиза Сивко. Слуша известно време и си запушва ушите.
С и в к о /тихо/. Руни!…
Р у н и /прекъсва упражнението/. Какво?
С и в к о. Нещо интересно.
Г л а с ъ т  н а   м а й к а т а.  Руни, защо спря?
Р у н и. Почвам, мамо!
Започва да свири тихичко.
Р у н и /шепти/. Много ли е интересно?
С и в к о. Извънредно.
Р у н и. Трябва да свърша упражнението.
С и в к о. Да, но ти само го почваш.
Р у н и. Бъркам още от самото начало.
Г л а с ъ т. Пак спря.
Р у н и. Почвам.
Засвирва тихичко.
Р у н и. Ей сега ще свърша.
Сивко слуша. Руни бърка още в началото и почва отново. И отново същото.
С и в к о. Ух!…
Р у н и. Ей сега.
Г л а с ъ т. Докато не изсвириш упражнението без грешка няма да излизаш!
Р у н и. Добре, мамо.
Започва, греши и почва отново.
С и в к о. /извиква от нерви/. Олеле!
Р у н и. Сега! /Започва отново./
С и в к о. /не издържа/. Ужас!
Р у н и /прекъсва/. Какво да правя, Сивко, докато мама не чуе края – няма да ме пусне.
С и в к о /шепти/. Тогава защо не изсвириш само края.
Р у н и. Какво?
С и в к о. Само края.
Р у н и. Да бе, това е идея.
Започва да тактува с крак, опашката ѝ се заклаща като метроном, засвирва. Изсвирва безпогрешно финала.
Р у н и /високо/. Готово, мамо!
Г л а с ъ т. Защо само края? Искам да чуя цялото!
Р у н и /въздъхва/. Ужас. /Високо./ Добре, мамо!
Тъкмо да засвири, Сивко се втурва към нея, грабва цигулката от ръцете ѝ, вторачва се в нотите, започва да тактува с крак и изсвирва майсторски чудесното упражнение за цигулка.
Заедно с Руни и ние слушаме в захлас.
Финалът. Тишина.
Сивко дава знак на Руни да говори.
Р у н и. Мамо, свободна ли съм?
Г л а с ъ т. Браво, Руни! Беше прекрасно! Можеш да поиграеш.
Р у н и. Урааа! /Към Сивко./ А бе, Сивко, защо не си ми казал досега, че можеш да свириш на цигулка?
С и в к о /спокойно/. Досега никога не съм и пипвал цигулка.
Р у н и /изненадано/. То-га-ва кккак… то-га-ва…?
С и в к о. Ами какво да правя, като не мога да те чакам. Знаеш ли какво интересно нещо видях?
Р у н и. Какво?
С и в к о. Едно голямо животно.
Р у н и. Колко голямо?
С и в к о. Много. Затворено.
Р у н и. Къде затворено?
С и в к о. В едно нещо. Вътре. Не може да излезе. Ама много интересно животно. Носът му започва като нос, но не свършва като нос. Само започва.
Р у н и. И казваш, не свършва, а?
С и в к о. Свършва, но не като нос.
Р у н и. Но започва като нос.
С и в к о. Започва като нос.
Р у н и. Но само започва.
С и в к о. Само започва.
Р у н и. А по нататък? Какво става с носа?
С и в к о. Завършва като друго… Нали ти казвам, отначало носът си започва нормално, гледаш го – нос, и ти се струва, че ще се развие докрай като нос. Добре, но на едно място носът казва: оо, не – стига, вече няма да бъда нос; на този свят носове много – моят нос ще свърши другояче. И носът който е почнал и се е развил като обикновен нос, изведнъж взима, че свършва като рог.
Р у н и /ужасено/. Какво?
С и в к о. Като рог.
Р у н и. А, че тогава може да се каже и обратното.
С и в к о. Как обратното?
Р у н и. Че рогът си започва нормално като рог, но завършва като нос вътре в животното.
С и в к о. А бе, не ми разправяй на мен, когато видях с очите си, че първата част на това нещо беше нос, а чак после, след почивката, започва рога.
Руни /учудено/. Каква почивка?
С и в к о. Ами този нос е дълъг – не можеш да го разгледаш без почивка. Някъде към средата му трябва да си починеш и да продължиш отново разглеждането.
Р у н и. И това ще го видя?
С и в к о. Да.
Р у н и. Хайде!
Тръгват.
Запяват:

Сега ще видим нещо като нос
дали това е нос, не е ли нос
това се слага вече под въпрос,
Носът е нос, когато си е нос.

Но щом носът е друго, не е нос.
По туй не става вече и въпрос –
носът е нос безспорен, ако нос
пред теб стърчи, тогава си е нос.

Сега ще видим,
ей сега!…
Затворен бил във нещо.
За първи път затворен нос
В живота си ще срещнем.

Сега ще видим нещо като нос
дали това е нос, не е ли нос
Това е най-големия въпрос.
Носът е нос, когато си е нос.

Р у н и. Сивко, знаеш ли защо казват на носа нос?
С и в к о Защо?
Р у н и. Защото някой го носи.
С и в к о. Да бе, забелязал съм, че всички носове ги носят.
Р у н и.  Все ги разнасят някъде.
Музика.
Двамата приятели вървят.

К а р т и н а  .  в т о р а

 Пред клетката на носорога.

Цялата работа се състои в това, че на полянката някой е оставил вагон-клетка с носорог. Кой и защо – не знаем. И ние сме еднакво учудени като Руни и Сивко.
С и в к о /победоносно/. Ето, виж!
Р у н и /останала малко назад/. А!…
С и в к о. Видя ли?
Р у н и. Еее!
С и в к о. Какво ти казах I
Р у н и. Това нещо, значи, не може да бъде!
С и в к о. Ето го!
Р у н и. Голяма работа!
С и в к о. Голямо нещо.
Р у н и. И сега?
С и в к о. Сега какво?
Р у н и. Какво ще го правим? То е наше. Който намери нещо, нещото става негово.
С и в к о. Добре де, ама ние не знаем какво сме намерили.
Р у н и. Имаме нещо извънредно голямо, но не знаем какво.
С и в к о. Не знаем точно какво имаме.
Р у н и. Ей, животно, какво си?
Носорогът се помръдва царствено.
С и в к о. Това е едно голямо нещо, пъхнато в друго, по-голямо нещо.
Р у н и. Но дали пък цялото не е едно и също нещо, а?
С и в к о. Не ми се вярва. Все ми се струва, че са пъхнати едно в друго.
Р у н и. Май че е така.
С и в к о. Виж му носа.
Р у н и. Не бе, това е рог.
С и в к о. Нос!
Р у н и. Рог!
С и в к о. Добре де – носорог!
Р у н и. Нашият носорог!
С и в к о. Ще си го правим каквото си искаме, но той си е преди всичко мой.
Р у н и. Защо?
С и в к о. Защото го намерих първи. Който си намери нещо, негово си е.
Р у н и. Тогава довиждане.
С и в к о. Чакай!
Р у н и. Какво?
С и в к о. Давам ти половината.
Р у н и. Така може.
С и в к о. Половината носорог е твой.
Р у н и. Благодаря.
С и в к о. Сега какво ще го правим?
Р у н и. Нищо. Имаме си носорог. На мен половина и на теб половина.
С и в к о. Като съберем двете половини, става цял.
Р у н и. Трябва да му измислим име.
С и в к о. Аха! Да го кръстим.
Р у н и. Предложи едно име.
С и в к о. Чакай да измисля.
Р у н и. Хайде да измислим.
Мълчат. Мислят.
Влиза Боц. Оглежда ги учудело.
Б о ц. Руни, какво правите?
Р у н и. Нищо, Боц. Тук си намерихме нещо, та му търсим име.
Б о ц /все още не забелязва носорога/. Какво си намерихте?
С и в к о. Ей това. /Сочи го./ Преди малко го намерихме и сега му търсим име.
Б о ц. А, че какво е това?
Р у н и. Носорог.
Б о ц. Че много голям бе, къде го намерихте такъв голям?
С и в к о. Защо, да не си виждал по-малки.
Б о ц. А, не, но този е много голям.
Р у н и. Такъв си е, Боц.
Б о ц. Не ми викай Боц! Казвам ве Бооц!
Р у н и.  На мен ми харесва Боц.
Б о ц. Тогава ми викай Боц, но това нещо тук е прекомерно голямо. И защо е сложено в нещо друго?
С и в к о. Това му е опаковката.
Р у н и. Амбалажа.
Б о ц. И сега му търсите име?
Д в а м а т а. Да.
Б о ц. Голямо нещо. Такова голямо нещо не съм виждал. Аз и малко не съм виждал, но това е много голямо. Това едва се побира в опаковката си. Това нещо ако те муш… мушне…
Р у н и. Готово! Вече го кръстихме. Муш!
С и в к о. Хей, Муш!
Носорогът поклаща глава.
Б о ц. На мен ми дай да измислям имена. И сега какво ще го правим?
Р у н и. Ще си го имаме. То си е на мен и на Сивко.
С и в к о. Половината е мое, половината на Руни.
Б о ц. А на мен? Дето го кръстих? Нищо ли?
Руни и Сивко се споглеждат.
С и в к о. Добре, вземи едната му трета.
Б о ц. Значи, едната му трета е моя, така ли?
Д в а м а т а. Да.
Б о ц. Благодаря. Вече си имам една трета от носорог.
Влиза Чими.
Ч и м и. Какво бе, какво правите тук?
Б о ц. Хайдее, и този ще иска парче от носорога.
Ч и м и. Нищо не искам. Какво делите?
Р у н и /сочи/. Това.
Ч и м и /поглежда и прави крачка назад/. Че какво е това? /Всички мълчат./ Ей, че голямо нещо! Живо ли е? /Подскача и се вмъква в клетката./ Ей, ти, живо ли си? /Носорогът прави стъпка към него. Чими извиква и излиза при другите./ Живо е. /Другите се смеят./ Какво е това голямо нещо, бе? Защо ви е? Какво ще го правите?
С и в к о. Нищо. Ще си го имаме.
Ч и м и. Глупости! Ще си го имате. Глупости! Че то, преди всичко, ще ви изяде. Ще ви налапа… Довиждане, налапани!
Чими си излиза.
С и в к о. Чухте ли какво каза Чими?
Р у н и. Дали пък някой ден този носорог няма да вземе да ни налапа, а?
Б о ц. Не ми се вярва. Защо? Какво сме му сторили?
С и в к о. Ами много го раздробяваме на парчета.
Р у н и. Хей, Муш, ще ни изядеш ли?
Б о ц. Муш, кажи нещо?
Муш изпръхтява.
Тримата се оттеглят крачка назад.
Р у н и. Май че подразбира от говорене. Муш, кажи ХРАЛУПА.
Муш изпръхтява.
Б о ц. Сигурно е така.
С и в к о. На носорогски е така.
Влиза Чими, който въвежда Марчо.
Ч и м и. Марчо, кажи им на тия, че ще ги изяде!
М а р ч о. Това ли?
Ч и м и. Да.
М а р ч о. Това нещо няма да ги изяде.
Ч и м и. Ще ги налапа.
М а р ч о. Това нещо е носорог.
Ч и м и. Ще ги изамка.
М а р ч о. Носорог в клетка.
Р у н и. Кръстихме го Муш.
М а р ч о. Това нещо е носорог, пъхнат в клетка. Някои животни ги пъхат в клетка. Не знам защо. Някъде някои животни ги пъхат в клетка. И да питаш, няма да ти кажат защо. Просто ги взимат и ги пъхат в клетка. Там ги хранят. Не знам защо ги хранят. Но туй нещо няма да ви изяде.Това е носорог. Нарича се така, защото носът му завършва накрая с рог.
С и в к о. И какво?
М а р ч о. Според мен, трябва да го пуснете. Носорозите трябва да се разхождат. Трябва да са на свобода. Всяко животно трябва да е на свобода и да пасе.
Р у н и.  Така ли мислиш, Марчо?
М а р ч о. Трябва да се разхождат. Да си пасат. Всяко животно трябва да се разхожда и да си пасе.
Ч и м и. Глупости!
М а р ч о. Чими, ти мълчи! Ти си проклет жабок и трябва да мълчиш.
Ч и м и. А бе, глей си работата!
Чими излиза.
Б о ц. И какво викаш, Марчо?
М а р ч о. Според мен, трябва да го пуснете. Това дето го виждате е носорог, а това дето е вън от него е клетка. Носорогът е вътре в клетката, а не бива така.
Б о ц. Клетката да бъде в него, така ли?
М а р ч о. Не. Носорогът трябва да бъде вън. Клетката и носорогът да си бъдат отделно. Ако носорогът иска да влезе сам в клетката – да си влезе. Но сам.
Б о ц. А клетката, Марчо?
М а р ч о. Да влезе в носорога ли?
Б о ц. Да.
М а р ч о. Не бива. И клетката трябва да си бъде свободна. Клетките също се раждат свободни.
Б о ц. Да затварят в тях животни.
М а р ч о. Не. Животните и клетките трябва да си живеят отделно. Затова трябва да пуснете носорога. Представете си, че на клетката не ѝ е приятно в нея да живеят носорози. На никого не му е приятно в него да живеят носорози. Представете си, например, че вътре във вас живее носорог.
Всички се споглеждат.
Б о ц. В мене няма носорог.
М а р ч о. Отде знаеш?
Б о ц /поглежда корема си/. Няма, не виждам ли?
М а р ч о. Но той е вътре, как ще го видиш.
Б о ц /вика/. В мене няма нищо. Ето, пипам се и няма нищо. В корема ми няма нищо.
М а р ч о. Не се знае. Нищо не се знае. Затова трябва да пуснете този носорог да си пасе.
Б о ц. И да влезе в мене, така ли?
М а р ч о. Нищо не се знае. Носорозите обаче трябва да пасат, а не да са в клетка. Този е едноклетъчен, понеже живее в една клетка, но има многоклетъчни носорози, които живеят в много клетки, Всъщност, носорозите трябва да пасат, а не да живеят в клетки.
Р у н и. Значи, викаш, да го пуснем, а?
М а р ч о. Така викам.
С и в к о. Да не направи някоя беля, ей.
М а р ч о. Нищо няма да направи. Той трябва да пасе, да расте…
В с и ч к и. Още?
М а р ч о. Охоооо! Има да расте…. А така, в клетка, как ще расте, на къде? Един носорог расте до пет метра, а този я има, я няма четири. На ваше място, ако носорогът беше мой, бих го пуснал.
Б о ц. Така ли? Да не направим беля, Марчо!
М а р ч о. Носорозите са добри животни. Къде си чул за лоши носорози. Всички носорози са добри, те пасат и се разхождат.
С и в к о. Добре де /оглежда клетката/ а как ще го пуснем?
М а р ч о. Много просто.
Б о ц. Как?
М а р ч о. Всяка клетка си има врата. Както е влязъл, така ще излезе.
С и в к о. Така ли? Само да не се наложи да го вкарваме, ей!
М а р ч о. Носорозите трябва да пасат. В клетката не расте трева. Расте ли? /Всички мълчат./ Вас питам, расте ли трева в клетката?
Б о ц. Не.
М а р ч о. Тогава?
Б о ц. Викаш, да го пуснем, а?
М а р ч о. Да го пуснем. Носорозите не бива да стоят в клетки. Довиждане.
Марчо си излиза.
Всички мълчат и гледат носорога.
Р у н и. Като го гледам от тук, този носорог моментално се превръща в рогонос, защото отначало му се вижда рога, а чак после носа.
С и в к о. А бе, според мен, Марчо е прав: животните трябва да пасат, да се разхождат, а не да стърчат по клетките.
Б о ц. Кой ще отвори?
Р у н и. Кой – Сивко.
С и в к о. Така ли трябва?
Р у н и. Така мисля.
С и в к о. Мислиш ли, че мислиш правилно?
Р у н и. Хайде, отвори.
Б о ц. Ние ще ти помагаме. Ще застанем тук и ще броим.
С и в к о. Така може, обичам да ми помагат.
Боц и Руни застават в края на сцената.
Сивко остава сам пред клетката.
Боц и Руни извикват: Хайде.
Започват да броят: –  Едноооо, двееее, трииии, четириии….
Сивко бавно започва да пристъпва към вратата на вагона.
Барабанен дропс, като в цирка.
Сивко спира. Тишина.
Сивко тръгва. Барабанният дропс отново.
Руни и Боц са забравили да броят.
Сивко е вече пред вратата на вагона. Спира. Озърта се.
Д в а м а т а /насърчават го/. Вся-ко жи-вотно трябва да бъде не в клетка, а вън!… Всяко животно трябва да бъде на свобода!
Тишина.
Сивко повдига лоста на вратата. Побягва настрана. Вратата на клетката се отваря бавно със скърцане.
Входът на клетката зее, вече няма прегради.
Героите стоят, гледат и мълчат, чакат да видят какво ще стане.
Носорогът застава до входа на клетката. Стои, мълчи.
Най-после потегля към изхода. Подава глава навън, поглежда наляво, поглежда надясно, изпръхтява и се прибира обратно в клетката.
Б о ц. Носорог, излез!
Р у н и. Муш, хайде!
С и в к о. Ще го подмамя с трева!
Отива към изхода и поднася снопче трева.
Носорогът бавно тръгва към снопчето. На входа изпръхтява. Спира. Пак тръгва и най-после излиза.
Сивко оставя снопчето трева на земята и побягва при другарчетата си.
В с и ч к и. Ураа!
Ч и м и /появява се/. Какво бе, какво сте се развикали?
С и в к о /ентусиазирано/. Носорогът излезе!
В с и ч к и. Урааа!
М а р ч о /влиза/. Защо викате?
В с и ч к и. Излезе!
М а р ч о /сякаш казва добър ден/. Ура!
В с и ч к и. Урааа!
С и в к о. За нашия гост!
В с и ч к и. Урааа!
Р у н и. За носорога!
В с и ч к и. Ураааа!
Музика. Животните пеят и танцуват, ликуват.

Д о п ъ л н и т е л н и  .  к а р т и н и

к о и т о  .  п р и л и ч а т  .  н а  .  в и д е н и я

В особена светлина и жизнерадостна музика носорогът се търкаля по тревата.
***
Носорогът плува в реката, търкаля се. Разбираме че става дума за река от звукозаписа, който недвусмислено ни напомня шуртене на вода, плясък. Носорогът пръхти радостно.
***
Носорогът в радостното си опиянение, че е на свобода огъва дръвчетата, привежда ги до земята, кърши ги. Чуваме трясъци на счупени дървета. Носорогът върви по тях, мачка ги. Пръхти от удоволствие.

З а в е с а

––––––

В Т О Р А  .  Ч А С Т

К а р т и н а  .  т р е т а

Изправена пред пулта с цигулка в ръце, Руни се измъчва. Упражнението не върви. Все така си греши още от началото и почва отново.
Влиза Сивко с запушени уши.
С и в к о /тихо/. Руни.
Р у н и /прекъсва упражнението/. Какво?
Г л а с ъ т   н а   м а й к а т а. Руни, защо не свириш?
Р у н и. Сега, сега. /Към Сивко./ Какво има?
Зад Сивко влизат Боц, Чими, Марчо.
М а р ч о. Лошо, Руни.
Б о ц. Много лошо!
Г л а с ъ т. Руни, свири!
Р у н и. Сега, сега… /На приятелите/ Какво се е случило?
С и в к о. Трябва да дойдеш незабавно.
Р у н и. Но първо упражнението.
С и в к о. Дай.
Сивко взима цигулката и започва да свири. Увлечени от чудесната мелодия, животните пеят с ла-ла-ла, дори танцуват, правят нещо като шоу.
Финал.
Г л а с ъ т  н а   м а й к а т а. Браво! Сега можеш да поиграеш.
Р у н и. Какво е станало, защо не говорите?
Всички мълчат.
Р у н и. Нещо лошо ли?
Б о ц. Много.
Р у н и. Говори де!
Б о ц. А, нека Марчо.
М а р ч о. Защо Марчо? Чими, кажи ти!
Ч и м и. Бе глей си работата! Защо Чими? Отде-накъде Чими. Да говори който го е пуснал.
Всички погледи са обърнати към Сивко, който е навел глава.
Р у н и. Нещо за Муш ли?
Сивко продължава да мълчи.
Р у н и. Пак ли се е върнал в клетката?
С и в к о. Уви – не. /Замълчава./
Р у н и. Моля ви, говорете!
Ч и м и. Сивко, защо мълчиш? Нали ти го пусна?
С и в к о /отбранява се/. Понеже ми казахте да го пусна.
М а р ч о. Кой ти каза?
С и в к о. Ти ми каза!
М а р ч о. Боц, казах ли му?
Б о ц. Каза му.
М а р ч о. Да, но вие го намерихте. Ако не бяхте го намерили, нямаше да става нужда да ви казвам да го пуснете и той нямаше да бъде пуснат, щом като не го знаем, че е намерен и дори не подозираме къде може да бъде, и дали е в клетка или не е в клетка. Нито дори щяхме да знаем какво е това носорог, а сега хем знаем какво е носорог, хем не можем да сторим нищо. Ти, Руни, каза на Сивко да отвори, нали? Признай, че каза.
Р у н и. Сивко дойде и ме повика.
Ч и м и. Е, и?
Р у н и. И аз го запитах какво има, а той ми изсвири упражнението и каза, че има носорог.
М а р ч о. И си го разделихте. /Мълчание./ Разделихте ли си го на две?
Р у н и. На три.
С и в к о. Третата част я дадохме на Боц.
Б о ц. Не, нищо не съм взимал. Не искам!
Р у н и. Боц, как не те е срам. Дадохме ти точно една трета част от носорога и ти я взе, и каза вече да не даваме на никого и да не раздробяваме животното. Сивко, така ли каза Боц?
С и в к о. Да. И си получи едната трета.
Б о ц. От кое?
С и в к о. От носорога.
Боц. Когато дойдох, вие си го бяхте разделили на две.
Руни. И поиска да участваш.
С и в к о. Тогава го разделихме на три. Едната третае негова.
Ч и м и. Точно така. На мен не ми дадоха нищо, аедната трета я дадоха на Боц.
М а р ч о. Боц, всички знаем, че едната трета на носорога е твоя.
Б о ц. Добре, моя е.
М а р ч о. Тогава защо отказваш?
Б о ц. Защото ме е срам да имам една трета от такова животно.
Р у н и. Защо? Какво е станало?
Ч и м и. Ужас!
Р у н и /извиква/. Кажете най-после!
Ч и м и. Този носорог, дето ни го стоварихте на главата… А бе, Марчо да каже.
М а р ч о. Защо аз? Какво съм виновен аз, че такова?…
Мълчание.
Влиза Бързанка.
Б ъ р з а н к а. Вече не се понася!
М а р ч о. Сега пък какво?
С и в к о. Бързанке, какво е станало?
Б ъ р з а н к а. Ами изпомачка ни.
М а р ч о. Какво?
Б ъ р з а н к а. Мравунякът ни си върви по пътя, дето си вървим цял живот, а той – прас, легна върху ни и започна да се въргаля. Изпомачка и нас, и тревата.
С и в к о. Сериозно?
Б ъ р з а н к а. Още не можем да се съберем.
М а р ч о. А изпомачка ли тревата – не може да се пасе! Навсякъде смачкана трева, как да пасеш такава смачкана. Тревата трябва да бъде изправена, а тя смачкана и как да я пасеш, кажи, откъде да похванеш.
Връхлита Видрата.
В и д р а т а. Ужас!
С и в к о. Видро, какво има?
В и д р а т а. Мъти водата на реката.
В с и ч к и. Така ли?
Ч и м и. А така!
С и в к о. Как мъти?
В и д р а т а. Търкаля се във вира. Водата вече не става ни за пиене, ни за миене.
Ч и м и. Утрепах го, значи!
В и д р а т а. Плуваш – мътно, не знаеш къде плуваш. Голяма беля си навлякохме. Кой го пусна от клетката, питам!
Р у н и. За Муш ли говорите?
В и д р а т а. Ние му викаме Носорог.
Р у н и. Така де – Муш.
В и д р а т а. Носорог.
М а р ч о. А, то ако го погледнеш отпред, понеже започва от рога исе превръща в нос, като нищо ще кажеш, че е рогонос.

Б ъ р з а н к а. Изпомачка ни.
Връхлетява Мечо.
М е ч о. Слушайте, Приятели, вие искате ли или не искате?
Г л а с  о в е. Какво да искаме?
М е ч о. Да имаме гора?
Г л а с о в е. Искаме!
М е ч о. Да, но той събаря дърветата.
С и в к о. Как събаря?
М е ч о. Троши ги като клечки и обира най-свежите клонки.
В с и ч к и. А така!
М е ч о. Ми ние скоро няма да имаме и гора.
В с и ч к и. А така!
Мълчание.
Г л а с ъ т   н а   м а й к а т а. Руни!
Р у н и. Какво, мамо?
Г л а с ъ т   н а   м а й к а т а. Да не се отдалечаваш.
Р у н и. Защо?
Г л а с ъ т. Тук разправят, че някакво животно събаряло гората и мачкало всичко по пътя си.
В с и ч к и. А!…
Мълчание.
М а р ч о. Тръгваме ли?
С и в к о. Вие тръгнете, а ние ще дойдем след малко.
М е ч о. Кои вие?
С и в к о. Дето имаме по една трета от носорога.
М а р ч о. Хайде, животни! Да видим какво става. Чакаме ви на главната пътека.
С и в к о. Добре, идваме.
Марчо,  Чими, Видрата, Бързанка и Мечо излизат.
Сивко, Руни и Боц остават.
Р у н и. Че тя каква стана?
Б о ц. Ох!
С и в к о. Да!
Р у н и. Какво?
С и в к о. Да!
Р у н и. Хайде!
Б о ц. Право към голямата пътека!

К а р т и н а . ч е т в ъ р т а

Сивко, Руни и Боц влизат при животните наредени на голямата пътека.

Тук са Марчо, Чими, Бързанка, Видрата и Мечо.
М е ч о. Къде?
С и в к о. Да минем.
Б ъ р з а н к а. Не може.
М а р ч о. Носорогът е запречил пътеката, животните са наредени по нея и не могат да минат.
М е ч о. Едни искат да отидат на реката, други на поляната, трети на ягодите…
Б ъ р з а н к а. Но не могат.
Ч и м и. Ягоди! Вече няма ягоди.
В и д р а т а. Как да няма?
Ч и м и. Носорогът ги излапа.
Р у н и. Ягодите!
Ч и м и. Аха.
С и в к о. Чими, наистина ли?
Ч и м и. Всичко излапа. Ще ни изяде и ушите. Това чудо, дето сте му отворили клетката.
М а р ч о. Не биваше да му отваряте.
Ч и м и. /Иронично/. И си го разделиха… На три… Всеки взе по едно парче. А, да ви видя сега какво ще го правите като ви изяжда ягодите и ви мъти водата.
М е ч о. Значи, този носорог е ваш, а?
С и в к о /вяло/. А, не…
Ч и м и. Какво не, като си го разделихте на части и всеки си има по една собствена част от носорога.
С и в к о. Ще ни пуснете ли да минем?
М  е ч о. Къде?
С и в к о. По пътеката.
М е ч о. Ми тя е задръстена.
С и в к о. Трябва да стигнем до носорога.
В и д р а т а. И какво като стигнете?
С и в к о. Ще си поговорим.
Ч и м и. С носорога?
Смях.
М е ч о. Нищо, направете им място, да видим.
В и д р а т а. Нека минат, да ги видим как ще се разправят с това огромно животно…
Б ъ р з а н к а. Което е запречило пътя към всичко.

К а р т и н а  .  п е т а

Муш стои неподвижен.
Влизат Сивко, Руни и Боц.
Гледат животното. Мълчат.
С и в к о /най-после/. Хей, Муш!
М ъ л ч а н и е.
Р у н и. Голямо животно, ей!
Б о ц . Четири метра.
С и в к о. Да ви кажа правата, като гледам какво голямо животно си имаме, ми става драго. Ето, вижте – цялото е наше. На мен, на теб, и на теб.
Б о ц. Вижте, моята част е най-хубавата.
С и в к о. Коя?
Б о ц. Ами главата, с рога и носа.
Сивко и Руни се смеят.
Б о ц. Какво?… Нали главата… е моя?…
С и в к о. Моля ти се, Боц!
Б о ц. Какво?
С и в к о. Малко тишина.
Мълчание.
Р у н и. Муш!
Носорогът не реагира. Застанал е в тъпо спокойствие, сякаш си почива след сторените лудории.
С и в к о. Не ни ли познаваш?
Б о ц. Ние те пуснахме.
Р у н и. От клетката.
Б о ц. Ти беше в една клетка.
С и в к о. Затворен.
Р у н и. И ние те пуснахме да пасеш. Аз, Боц и Сивко. Виж ни.
Б о ц. Тримата… Ти си наш. На тримата.
Р у н и. И можем да те правим каквото си щем.
С и в к о. Но няма да те правим нищо, а само ще те помолим да се отместиш от пътеката.
Р у н и. Тук минават животните за реката.
Б о ц. И за полянката.
С и в к о. С ягодите.
Б о ц. Които си изял.
С и в к о. Ние тези ягоди ги ядем цяла година, а ти си ги излапал за един час.
Б о ц. /извиква/. Така не може!
Носорогът изпръхтява и сякаш духва тримата, които политат назад.
След паузата.
С и в к о. Боц, не дразни животното.
Б о ц. Не го.
С и в к о. Ти му се караш.
Б о ц. Ще му се карам, разбира се, наше е и ще му се карам.
Р у н и. Моля те, не му се карай.
Б о ц. /към носорога/. Няма да ни ядеш ягодите, разбра ли?
Животното, стои и гледа тъпо.
Тримата се приближават отново към него.
С и в к о. Муш, бъди възпитан. Хайде да се отместиш, а?
Р у н и. Настрана.
С и в к о. Колкото да се проврат животните. Всички сме жадни и трябва да пием вода.
Р у н и. И да се къпем.
Б о ц. Хайде, Муш, отмести се.
Р у н и. Ти си добро животно, не ядеш други животни, пасеш трева, но без да щеш правиш бели.
С и в к о. Тук ще смачкаш тревата и ще разпилееш мравуняка.
Р у н и. Там ще размътиш водата – да не става нито за пиене, нито за миене.
Б о ц. А сега си застанал на пътеката.
Ч и м и /появява се зад тях/. Излапа ягодите!
М е ч о /появява се/. Изпокърши дърветата!
С и в к о /обръща се назад/. Тихо!
Ч и м и. Защо тихо? Не е ли вярно?
С и в к о. Внимавайте да не го разсърдим.
Ч и м и. Какво като го разсърдим?
Р у н и. Ще ни изпомачка.
Б о ц. Като мравките.
Отзад се чуват възгласи: Оооо!
Започва скандиране от всички животни, дори и тези които не виждаме:
– Носорог, махай се! Носорог, махай се!
С и в к о /към салона/. Деца, защо мълчите?
Р у н и. Викайте!
Б о ц. Да махнем носорога от пътеката!
С и в к о. Раз, два, три!
Скандиране:
– Носорог, махай се!
– Носорог, махай се!
Мълчание. Тишина.
С и в к о. Изглежда, че с викане няма да стане.
Р у н и /кипва/. А бе, ти, ще се махнеш ли?
Хваща се за рога на носорога и започва да го тика назад.
Животните се смеят.
Сивко също се включва.
Боц също.
Тримата натискат ли натискат, носорогът си стои спокойно. Най-после изпръхтява и тримата се намират на земята.
Силен смях.
С и в к о /най-после се изправя в настъпилата тишина/. Голяма беля си навлякохме.
Р у н и. Приятели, да му се изсмеем!
Б о ц. Смехът е оръжие!
Всички се смеят: Ха-ха-ха!… Хо-хо-хо!… Хе-хе-хе!
Млъкват. Искат да видят резултата.
М е ч о. Отрази ли му се?
Ч и м и. Ами!
Р у н и. Май че се засрами.
Ч и м и. Вятър! Носорог ще се засрами.
С и в к о. Едно животно, което не се влияе дори от присмех, става опасно.
Б о ц. Дебелокожо животно|
Ч и м и. А бе – носорог!
С и в к о /към салона/. Деца, да му се изсмеем всички!
– Ха-ха-ха!… Хо-хо-хо!… Хе-хе-хе!
Ч и м и. Нищо! Носорог!
Р у н и /излиза пред носорога/. Муш, молим ти се, махни се от пътеката!
В с и ч к и. Молим ти се!
Ч и м и. А бе, ние със смях не можахме, че с молба ли? Това е носорог, разберете!
Мълчат. Мислят.
М е ч о /към Руни/. Ти пък къде си понесла цигулката?
Р у н и /сякаш се извинява/. Ами, както си свирех и…
Ч и м и. Много можеш!…
Р у н и. Да свиря ли?
Ч и м и. Да.
Р у н и. Брееей, вече три години взимам уроци.
М е ч о. Изсвири нещо, де.
Ч и м и. Да, сега и ще свирим.
М е ч о. Защо бе, Чими, Докато чакаме.
Ч и м и. Само туй оставаше.
Г л а с о в е:
– Нека посвири.
– Руни, посвири!
– И без туй чакаме.
С и в к о. Посвири, Руни, посвири.
Р у н и. Срам ме е. Пред публика ме е срам.
С и в к о. Дай. /поема цигулката и я настройва/.
В ъ з г л а с и:
– Ееее!…
– Сега пък Сивко.
– Сивко щял да свири!
Сивко вдига цигулката и започва.
Всички слушат чудесната музика, всички са захласнати…
Дори носорога. По едно време трепва, сякаш реагира.
С и в к о /учудено смъква цигулката и прекъсва свиренето/. А!…
Р у н и. И ти ли забеляза?
С и в к о. Носорогът трепна.
Б о ц. Наистина.
В с и ч к и /отзад/. Да.
С и в к о /гледа цигулката/. Разправят, че в музиката има нещо.
Р у н и. Изглежда, че е вярно.
Б о ц. Какво чакаш, свири!
Сивко вдига отново цигулката: бавната унасяща мелодия продължава.
Всички настръхват. Не само от музиката: носорогът тръгва бавно напред, приближава се до Сивко и рогът му застава на пет сантиметра от цигулката.
Сивко свършва, а носорогът си остава така, сякаш захласнат.
Р у н и. Взехме му акъла.
Тишина. Пауза. Още тишина. Паузата се удължава.
С и в к о /най-после, без да помръдне/. И сега ако не ме лапне!…
Тишина.
Р у н и. Иска още.
Б о ц. Сивко, свири!
Сивко засвирва отново.
Носорогът свежда покорно глава.
По редицата плъзва възглас: – Аааааааааааааа!
Сивко спира да свири.
Носорогът повдига глава.
С и в к о. А сега, понеже ти посвирих, махни се да минем, а?
Р у н и. Муш, пусни ни да минем.
Б о ц. Сивко, какво чакаш, поведи го!
Сивко вдига рязко цигулката и засвирва бодро марш. Тръгва. Носорогът тръгва след него. Редицата на животните, отначало онемяла от учудване, внезапно се съвзема и запява. Всички вървят, пеят, вървят и излизат от зрителното ни поле, по пътеката.

К а р т и н а   ш е с т а

Редицата се появява на друго място на пътеката. Наредени са всички кукли, дори и тези, които не участвуват в спектакъла и са на разположение в театъра.
Минават и пеят:
Раз-два, раз-два –
кракът си повдигни!
Раз-два, раз-два –
напред тръгни!

И въздух щом поемеш
светът за да превземеш
напред тръгни.
Напред тръгни!
Дори си засвири,
с приятели върви.
Напред!

Песента свършва. Всички млъкват. Стоят.
М е ч о. Ами сега?
Р у н и. Сега докрай!
Б о ц. Какво ще го правим!
М а р ч о. До край!
Б ъ р з а н к а. До клетката!
В с и ч к и. До клетката!
Сивко засвирва.
Всички запяват:

Раз-два, раз-два –
кракът си повдигни!
Раз-два, раз-два –
напред тръгни!

По пътя вместо рози
ще има носорози,
но ти тръгни,
напред, напред върви.
Дори си подсвирни,
С приятели тръгни,
Напред!…

Докато пеят песента, всички влизат в

к а р т и н а   с е д м а

пред клетката.
Всички пристигат с песен. Сивко се оглежда, но вместо да спре, тръгва право към отворената врата на клетката. Влиза в нея следван от носорога, а после излиза от другата страна през решетката, която е достатъчно широка за него.
Руни чевръсто отива до вратата, хлопва я и я залоства.
Всички извикват: Хоп!
Ръкопляскат и се поздравяват.
Сивко се връща при тях. Продължава да свири, а носорогът марширува в клетката си. И животните доволни и той доволен, защото е разбрал, че само там си му е мястото.
Възглас: -– Урааа!
С и в к о. Викахме ура като го изкарвахме, викаме ура и като го вкарахме!
Песента. Сивко отново свири.
Всички пеят:

По пътя вместо рози
ще има носорози,
но ти тръгни,
напред, напред върви.
Дори си подсвирни,
С приятели тръгни,
напреееееед!…

З а в е с а.

Advertisements
Коментари
  1. Boris Aprilov каза:

    *** Не знам вие какво ще кажете, но на мен тази пиеска ми се видя – днес я четох за първи път! – един преразказ на събитията в България преди и след „демократичните“ промени.

    Като че ли историята е разказана за децата ни, но е написана … 15 години преди това да се случи!

    Нямам думи да опиша впечатлението си – като гледам с „днешните“ си очи и разпознавам почти всички събития…

    Само „музиката“ не се връзва – освен ако приемем чалгата за музика?

    Хааахахахааа!

    Дж. В.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s