ШЕСТТЕ ПИНГВИНЧЕТА .pdf за сваляне.

.

.

борис
априлов
*
ШЕСТТЕ
ПИНГВИНЧЕТА
*
пиеса за куклен театър
*
сп. ТЕАТЪР, кн. 7, 1970.

.

.

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Главният пингвин
Пин
Пин-пин – второто
Пин-пин-пин – третото
Пин-пин-пин-пин – четвъртото
Пин-пин-пин-пин-пин – петото
Гвин
Тюленът
Моржът
Китът Кашелот
Мечето
Свирепата бяла мечка
 
.
.

Някъде в ледените простори на южното полукълбо.

Чува се препирня, звучат гласовете на героите – пингвинчета.

Г л а в н и я т   п и н г в и н (говори на шестте, които ние още не виждаме). Тихо! Тишина!… Чувате ли?!… На вас говоря!… (Относителна тишина). И знам какво ще стане… Все обещавате и винаги става обратното… (Отново писукането на пингвинчетата)… Тихо!… Ще се надвикваме ли?
П е т о т о (само гласът му). Тихо…(Настъпва абсолютна тишина).
Г л а в н и я т  п и н г в и н (наставнически). Добре, и днес ще ви пуснем да играете, макар да знаем, че ще стане като вчера или като оня ден… (Врява). Тишина!… (Тишина). Знаем, че пак ще направите някоя беля!… (Протестно писукане). Тихо!
В т о р о т о (гласът му). Тихо, да чуем!
Г л а в н и я т  п и н г в и н. Знаем, че пак ще тръгнете нанякъде, но поне чуйте какво ще ви кажа. (Абсолютна тишина). Деца, разберете, пазете се от Свирепата бяла мечка!

Едва сега виждаме шестте палавници, наредени един до друг.

П и н. Интересно!
Г л а в н и я т  п и н г в и н (сепнато). Какво?
П и н. Нищо.
Г л а в н и я т  п и н г в и н. Пазете се от Свирепата бяла мечка! Паднете ли в лапите ѝ – загубени сте!
В т о р о т о. Много ли е свирепа тази Свирепа мечка?
Г л а в н и я т  п и н г в и н. Много! Няма да ѝ стигнете за закуска.
Г в и н. Интересно!.. (Отново пискуване от възбуда).
Г л а в н и я т  п и н г в и н. Разбрахте ли?… Повтарям: правете каквото щете, но видите ли я – бягайте!… Сега – да ви няма!

Петте пингвинчета без Гвин се обръщат и тръгват.

Г л а в н и я т  п и н г в и н. Гвин, защо не тръгваш?
Г в и н. Ще се пазим, но къде можем да я срещнем?
Г л а в н и я т  п и н г в и н. Тя може да бъде навсякъде. Отваряйте си очите.
Г в и н. Значи, ако искаме да я срещнем, трябва да бъдем навсякъде.
Г л а в н и я т  п и н г в и н (поразен). Какво?
Г в и н. Нищо.
Г л а в н и я т  п и н г в и н (настоява да знае). Какво каза?
Г в и н. Казах, че времето е хубаво (Тръгва след приятелите си).

Ето ги вече шестте, вървят и пеят, пристъпват от крак на крак.

Само Гвин не е в синхрон.

Ние сме шестте пингвинчета. . .

Пин-пин!
Ние сме шестте пингвинчета
Пин-пин!
Ние сме шестте пингвинчета.
Пин-пин!
и т. н.

Пристъпват и пеят все тази монотонна песничка. Най-малкото пингвинче Гвин най-после е оправило крак.

Редицата минава край Тюлена. Спират и с интерес започват да наблюдават как той балансира късчета лед на муцуната си, подхвърля ги на опашката си, изправя се на корема си в развоя на балансирането и пр. и пр.

Т ю л е н ъ т (прекъсва заниманието си). Това ли ви е песента?
П и н. Да.
Т ю л е н ъ т. Не можахте ли да измислите още текст?
П и н. Не ни остава време да мислим.
В т о р о т о. Не ни остава от игра.
Ч е т в ъ р т о т о. Случайно да сте виждали Свирепа та мечка?
Т ю л е н ъ т. Ако съм я виждал, сега нямаше да разговарям с вас. Никой не може да види Свирепата мечка, защото докато я види, изведнъж ше се види в устата ѝ.
П и н. (радостно). Интересно.
Т ю л е н ъ т. Какво?
П и н. Нищо.
В с и ч к и. Нищо.
Т ю л е н ъ т. Да не би… Искате ли да я видите?
В с и ч к и. Да!

Тюленът започва да се смее високо и волно. До припадък. Пингвинчетата тръгват и запяват:

Ние сме шестте пингвинчета…
Пин-пин
и т. н.
 
П и н (изведнъж спира и всички се наблъскват в него като вагони на влак). Стоп!…
В т о р о т о (докато се оправят). Какво има?
П и н. Да се преброим… Нали обещахме от време на време да се броим?… Пин? (Пауза) Къде е Пин?
Т р е т о т о. Ти си Пин.
П и н. А, вярно!… Пин-пин?
В т о р о т о. Тук.
Пин-пин-пин? Тук.
Пин-пин-пин-пин? Тук.
Пин-пин-пин-пин-пин?
Тук.
Гвин?
Аз!
П и н. Нали ти казах да не отговаряш аз?… Сега отново: Гвин?
Г в и н. Тук!
П и н (доволно). Точно шест!
Г в и н. И шест ли трябва да се върнем?
П и н. Да.
Г в и н. Значи, не можем пет?
П и н. Не!
Г в и н. А четири?
П и н. Ако се върнем четири, ще ни бият.
Г в и н. Значи, който не се върне, няма да го бият, защото всички ще ги бият, а него няма, понеже го няма.
П и н (нервирано). Пин-пин, обясни му.
В т о р о т о. Гвинчо, слушай сега…
Г в и н. Разбрах!… Който не се върне, няма да яде бой.
В т о р о т о (ядосано). Не!
Г в и н. Ясно, де… Като го няма, значи няма да яде…Защото как могат да бият някого, щом го няма.
Ч е т в ъ р т о т о. Прав е.
П и н (съгласява се с логиката). Е, да – прав е… Но като се върнем, ще питаме големите как става тая работа… Сега да вървим.

Тръгват и запяват:

Ние сме шестте пингвинчета!
Пин-пин!
И т. н.

Гвин крачи, но изостава.

Продължава да си пее и да изостава:

Ние сме шестте пингвинчета…

М о р ж ъ т. (огромен, изтегнат върху леда). Защо шест, когато си само едно?
Г в и н. Шест сме!
М о р ж ъ т. Не може да бъде!… Не виждам шест пингвинчета, само едно. И то малко. Почти половин пингвинче.
Г в и н. Ти ще ми кажеш на мен!… Преди малко се броихме.
М о р ж ъ т. Защо на едното ти крилце има вързан конец?
Г в и н. Да познавам къде е ляво и къде – дясно. Само че забравих лявото ли беше вързано или дясното… А ти кой си?
М о р ж ъ т. Аз съм Моржът. (Мие огромните си зъби с четка. Така го заварваме още в началото).
Г в и н. Щом си Моржът, не ме интересуваш.
М о р ж ъ т. А кой те интересува?
Г в и н. Свирепата бяла мечка… Да си я виждал някъде?
Моржът започва да се смее басово.
Прииждат останалите пингвинчета.
Г в и н (губи търпение). Насмейте се най-после и млъкнете, да ми кажете къде е Свирепата бяла мечка!

Моржът наистина примира от смях. Големият леден блок се разтърсва от сътресението, откъртва се и се сгромолясва.

П и н. Гвинчо, нещо не падна ли от теб?
Г в и н. А, не… Всичко ми е наред.
П и н. Понеже нещо падна и помислих…

Тръгват и пеят песничката си. Появяват се в друга панорама, подскачат весело, имитират дрънкане на китара. И отново спират. В края на огромен леден блок изведнъж се натъкват на кита, който спи и диша през отворената си уста. Тънките му дълги зъби са наредени като струни.

 

П и н. Тук има нещо интересно.

Струпват се пред зъбите.

В т о р о т о. Какво ли може да бъде?
Т р е т о т о. Досега не сме виждали такова интересно нещо.
П и н. Кой иска да го пипне и да ни каже какво е?
Г в и н (бързо). Аз!
П и н. Все ти!… Пин-пин-пин-пин!
Ч е т в ъ р т о т о. Добре, аз, но вие стойте наблизо да не стане нещо.
П и н. Бъди спокоен. До теб сме.

Тишина. Напрежение. Четвъртото се приближава внимателно и протяга крилце…Докосва един от зъбите и бързо дръпва крилцето си. За обща изненада зъбът издава звук, наподобяващ тон от струна.

П и н. Според мен това е музикален инструмент.
В с и ч к и. О-о-о-о!
П и н. Не о-о о-о, а а-а-арфа.
В с и ч к и. А-а-а-а!

Внезапно запяват:

Аааааах, как сияе слънцето далече,
оооблива всичко с бяла светлина,
то грееее, грее сутрин, обед, вечер
ииии се пързаля леко по леда.
То не залязва, нито си отива,
а се пързаля дълго по леда
и всеки ден със другия се слива
половин година трае тук деня.
Започват да дрънкат на струните и
подхващат рефрена:
Моята родина е от сняг и лед,
моята родина прилича на сладолед.
Моята родина – е от сняг и лед.
Моята родина – това е сладолед.

Дрънкат на струните като на арфа,

пеят и танцуват.

Г в и н ( внезапно). Влизам!
П и н. Къде?
Г в и н. Вътре.
П и н. Къде вътре?
Г в и н. Там. (Промъква се през „струните“ и изчезва)
П и н (уплашено). Гвин, къде си?
Г в и н (гласът му отвътре). Тук съм.
П и н. Не си тук, а си там.
Г в и н (гласът му). Не, аз съм тук.
П и н (любопитно). Какво е там, това „тук“?
Г в и н. Стая.
П и н (оглежда другите). Било стая. Влизаме ли?
В с и ч к и. Да.

Пин ги поглежда и се провира през струните.

Останалите го следват.

 

В УСТАТА НА КИТА

Полумрак, светлина влиза само през зъбите.

Обстановката е тайнствена, загадъчна.

 

Г в и н. Чувствувайте се у дома си. . .
П е т о т о. У-у-у! Топличко!. . .
Т р е т о т о. Чудесно!
II и н. Чуйте какво ще ви кажа! (Всички млъкват) Изведнъж си намерихме топла колиба, дето можем да си идваме, когато духат ветровете. Ще си я уредим. . .
В т о р о т о. Като хижа!
П и н. Като вила ще си я уредим, но никой да не знае. Научат ли големите, ще ни я вземат… Разбрахте ли?
В с и ч к и. Разбрахме.
П и н. Нещо като културен клуб или детски дом. Имаме си и музикален инструмент. . .
В с и ч к и. Ааааа-арфа!
Г в и н. Добре, но сега да тръгваме към Свирепата бяла мечка.
П и н. Хайде!

Китът затваря устата си.

Става тъмно, или почти тъмно.

В с и ч к и. О-о-о-о!
Г в и н. Какво стана?
Ч е т в ъ р т о т о. Пин, къде си?
П и н. Тук съм.
Ч е т в ъ р т о т о. Какво стана?
П и н. Знам ли?… Нещо стана.
Т р е т о т о. Вратата изчезна
П е т о т о. Страх ме е!…
В т о р о т о. И мен.
Г в и н. Еей, кой затвори вратата?
В т о р о т о. Кой люлее колибата?
П и н. Тихо!…

Тишина.

П и н. Чувате ли нещо?
В т о р о т о. Чувам шум от вълни.
Г в и н. Защо люлеете колибата?
Т р е т о т о. Аз не люлея.
Д р у г и те . И аз.  И аз не люлея.
П и н. Тогава кой?
П е т о т о. Люлее се от само себе си.
П и н (в настъпилата тишина). Не чувствувате ли нещо?
В т о р о т о. Хвана ме морската болест… Кой върти колибата?
П и н. Никой не върти колибата.
Т р е т о т о. Сама се върти.

Чува се шум.

– Кой шуми?   – Аз не шумя.   – И аз.   – Тогава кой?
П и н. Тихо! . . .
К и т ъ т (гласът му). Има ли някой в устата ми или така ми се струва?

Тишина.

К и т ъ т. Има ли някой в устата ми или така ми се струва?

Тишина.

К и т ъ т. А бе, има ли някой в устата ми или така ми се струва?
Г в и н (с треперящ глас). Така ви се струва.
К и т ъ т. Защото отначало помислих, че в устата ми има някой.
Г в и н. Не. Няма.
К и т ъ т. Тогава добре.

Тишина.

Г в и н. Ало!
К и т ъ т. Какво?
Г в и н. Вие кой сте?
К и т ъ т. Аз съм китът Кашелот. От главата до опашката съм дълъг трийсет метра. Бе, да не би да има някой в устата ми, пък да не знам.
П и н. А не, няма.
Г в и н. Къде отивате?
К и т ъ т. Плувам си. Бях заспал, починах си и сега си плувам.
П и н. Накъде плувате?
К и т ъ т. Не знам…Където ми скимне.
Г в и н. Защо не ви скимне да се върнете?
К и т ъ т. А, бе, има ли някои в устата ми?
Г в и н (бързо). Няма, няма!
К и т ъ т. Нещо ме гъделичка по гърлото и ми се струва, че има.
В с и ч к и. Няма, няма.
П и н. Гвин, ти ли гьделичкяш гърлото на господина?
Г в и н. Не.
– И аз не.  – И аз!
П и н. Внимавайте, пазете гърлото на господина! . . .
Третото. Пин?
П и н. Какво, Пин-пин-пин?
Т р е т о т о. Това, на което свирехме преди малко…не бяха ли?
П и н. Да, бяха!
Т р е т о т о. И аз мисля, че бяха.
Г в и н. Бяха! Ама какво бяха?
П и н. Зъбите на кита.
Ч е т в ъ р т о т о. Ами сега?
П и н. Тишина!… Да не ни усети.
К и т ъ т (гласът му отново). Ей, да не би да има някой в устата ми?
В с и ч к и. Няма, няма.
Г в и н. Никой няма, бъдете спокоен…Ако имаше, щяхме да ви кажем.
К и т ъ т. Понеже по едно време ми се стори, че има.
П и н. Сторило ви се е… Къде сте сега?
К и т ъ т. Сред океана.
П и н. Не се отдалечавайте
К и т ъ т. Защо?
Г в и н. Да не се удавите

Китът започва да се смее.

Устата се отваря, светлина.

 

БРЕГЪТ И ОТВОРЕНАТА УСТА НА КИТА БЛИЗО ДО ЛЕДА

Пингвинчетата изскачат едно след друго от устата. Последно се появява Гвин, който като излиза на бял свят, се обръща и дръпва една от струните, която издава звън.

Г в и н. Фа!

В с и ч к и се обръщaт към устата на кита:

Довиждане, ките!
Благодарим!
Беше хубаво!
Разходихме се!
Довиждане, чичо Кит!
К и т ъ т. Довиждане! Къде отивате?
Г в и н. Търсим Свирепата мечка!

Китът започза отново да се смее. Пингвинчета тръгват и запяват. После вървят мълчаливо. Край тях се сменят панорами от чудно извисени нагоре ледове. Огромно оранжево слънце на хоризонта. Пин спира изведнъж. Отново се сблъскват.

 Защо ме блъскаш?
Ти ме блъскаш!
Как, като съм найй-отзад?
А аз как ще съм те блъснал?
Блъсна ме!
Г в и н.А мен никой не меблъсна.
Г в и н. Значи ти си ни блъснал.
Г в и н. Това какво е?
Г л а с ъ т  н а  к а м и л а т а. Ей, кои сте вие там?
П и н (съвзема се от уплахата). Шестте пингвинчета!
Г в и н. А вие кой сте?
Г л а с ъ т  н а  к а м и л а т а. Аз съм тропическо животно.

Камилата влиза.

К а м и л а т а. Добър ден.
В с и ч к и. Добър ден.
Г в и н. Вие сте едно доста интересно животно.
П и н (учудено). Но как сте дошли на студеното? Тропическите животни обикновено си стоят в тропическите страни.
К а м и л а т а. Аз съм камила, която мисли. Като съм тръгнала, мисля и вървя, мисля и вървя, и неусетно съм дошла при ледовете.
В т о р о т о. Не ви ли е студено?
К а м и л а т а. Не. Моите мисли че топлят.
Третото. За какво мислите?
К а м и л а т а. Мисля за началото и края.
Г в и н. Добре,
К а м и л а т а. Питам се – откъде почва едно животно и къде свършва. Дали от главата или от опашката Защото, ако се обърна обратно, изведнъж ше започна да започвам от опашката.
П и н. Какво е това на гърба ви?
К а м и л а т а. Гърбици. Има едногърби и двугърби камили. Аз съм двугърба.
Г в и н. Аа, двухълма! . . .
К а м и л а т а. Двугьрба!… Къде сте тръгнали?
П и н. По работа. Дотук ни доведе китът. Ще ни вземете ли на двугърба си?
К а м и л а т а. Качвайте се.

Ляга на земята. Пингвинчетата се наместват върху нея. Камилата тръгва. Пингвинчетата запяват:

Ние сме шестте пингвинчета…

Нова панорама.

Камилата, влиза, натоварена с пингвинчетата.

К а м и л а т а. Дотук.
Г в и н. Защо?
К а м и л а т а. Повече не. Пречите ми да мисля.
П и н. Добре.
Тя ляга. Те слизат.
В т о р о т о Довиждане, камило!
Т р е т о т о. Довиждане
Г в и н. Довиждане, автобусе!
К а м и л а т а. Къде?
П и н. Търсим Свирепата мечка!…
Камилата примира от смях.
Г в и н (провиква се след нея). Като те гледам от тук, наистина започваш от опашката си!
П и н (оглежда компанията). Някой да е изчезнал?

Всички се оглеждат.

 

П и н. Да се броим ли?
В т о р о т о. Всички сме тук
П и н. Всеки да огледа другаря си.
Ти ли си другарят ми?
Аз съм!
Ами ти?
Ами ти?
Къде е Пин-пин-пин-пин-пин?
Тук съм.
И аз съм тук.
П и н. Спрете!… Объркахме се…. Трябва да се броим!… Аз съм Пин, така ли?
В с и ч к и: Така
Г в и н. Момент…(Гледа го). Да, ти си. Пин Пин-пин?
В т о р о т о. Тук.
Пин-пин-пин?
Тук.
Пин-пин-пин-пин?
Тук.
Пин-пин-пин-пин-пин?
Тук.
Гвин?
Аз!
Какво?
Тук.
П и н (оглежда посоките на света). Чудно, къде ли може да живее Свирепата мечка?
П е т о т о. Страх не е…..
П и н. От какво?
П е т о т о (трепери). Онова там какво е?…

Вниманието на шестте е приковано от огромен леден блок, наподобяваш животно.

Ч е т в ъ р т о т о. Това е нещо страшно!
П е т о т о (прави крачка назад). Загазихме. (Избягва.)
Ч е т в ъ р т о т о (прави крачка назад). Страх ме е… (Избягва.)
Т р е т о т о (към второто). Пин пин, какво ще кажеш? .
В т о р о т о. Според мен най-добре е да бягаме. (Изчезват.)
П и н (на Гвин). Оставаш ли?
Г в и н. Да. Къде отиваш?…
П и н. Да пия вода и ще се върна. (Побягва.)
Г в и н (оглежда се). А, какво им стана на моите приятели?… Всички искаха да видят Свирепата мечка, пък . . изведнъж им стана нещо и изчезнаха. (Поглежда ледения блок.) Хей
Е х о т о. Хей…Ей…Ей!.. (Главното ехо се дублира няколко пъти, връща се тайнствено)
Г в и н. Хей, мечко!
Е х о т о. Ечко… ко… ко… коо…
Г в и н. Какво?
Е х о т о. Какво?… кво… во… во…
Г в и н. Ами нищо… Добър ден!
Е х о т о. Бър ден… ден… ен…
Г в и н. Разправят, че си много страшна.
Е х о т о. Рашна… ашна….шнаа.
Г в и н. Мога ли да се приближа?
М е ч е т о (появява се изведнъж). А бе, ти с кого си говориш?
Г в и н (поглежда го с изненада, а после започва да го оглежда внимателно от всички страни). Да.
М е ч е т о. Какво „да“?.
Г в и н. Аха,
М е ч е т о. Какво, бе, какво „аха”?… Наблюдавам те, знаеш ли откога? Стоиш и си говориш. С кого говориш, кажи?
Г в и н. Да
М е ч е т о. Щом си твърдоглав, довиждане! (Тръгва си)
Г в и н. Чакай!
М е ч е т о (спира се). Какво?
Г в и н. Не обичам да ми прекъсват разговорите! Не виждаш ли, че разговарям със Свирепата бяла мечка?
М е ч е т о (учудено). Така ли?… Че къде е тя?
Г в и н. Ето там, не виждаш ли? (Сочи ледения блок, наподобяващ животно)
М е ч е т о (весело). Ха-ха-ха!
Г в и н. Какво „ха-ха-ха“?
М е ч е т о. Това ли? (Сочи)
Г в и н. Знаеш ли колко е страшна тази Свирепа мечка? Където се появи, всичко бяга. Шест пингвинчета не ѝ стигат за закуска. Големите пингвини ни предупредиха да се пазим и щом чуем, че се намира на тази страна (сочи), веднага трябва да бягаме на другата. (Сочи).
М е ч е т о. Хи-хи-хи!
Г в и н. Защо хихикаш?… Славата ѝ се носи насам и натам. Ако те срещне, ще те направи не знам на какво.
М е ч е т о. Хо-хо-хо!
Г в и н. Какво хохокаш?… По-добре се махай и ме остави да се разбера с нея.
М е ч е т о (ехидно). Това там е Свирепата мечка, колкото ти си супа от ягоди.
Г в и н. Моля?
М е ч е т о. Това е ледена скала… А Свирепата мечка е най-доброто животно на света. Въртя си го на пръстчето. Крещя му, викам му, то бяга подир мен и ме пита какво искам, аз му се плезя и го ругая. Свирепата мечка плаче от мъка, пада на колене и ме моли да не я ругая, а да си изпия млякото.
Г в и н (с недоверие и учудване). Глупости.
М е ч е т о. Върви след мен и ме моли със сълзи на очи.
Г в и н. Глупости.
М е ч е т о. А послс ме моли да си уча уроците.
Г в и н. Много си я виждал!
М е ч е т о. Всеки ден, колкото си искам и си правя с нея каквото си ща.
Г в и н. Лъжеш!… Този, който я види, веднага изчезва в устата ѝ…
М е ч е т о (започва да се смее). Майка ми е най-доброто животно на света.
Г в и н. Какво?… Свирепата мечка е твоя майка?
М е ч е т о. Ами да. Аз съм нейното синче – Бялото мече.
Г в и н (гледа го втренчено). Бялото мече!… Синът на Свирепата бяла мечка…. И какво правиш тук?
М е ч е т о (показва нотите, които носи). Уча се да пея по ноти. Ужасно противно нещо (Разтваря нотите и започва да си тактува и пее):
 
Ла-ла-ла!… Ла-ла-ла!
Ла-ла, ла ла, ла-ла! Ла!
Ла-ла-ла!… Ла-ла-ла!
Ла-ла, ла-ла, ла-ла! Ла!

Гвин поглежда нотите и започва да пее с текста на песента

Когато едно дете се смее –
смее се едно дете.
Когато две деца се смеят –
смеят се две деца.
Когато пък три деца се смеят –
смеят се три деца.
Ла-ла-лаа, ла-ла-лаа –
точно три деца
Засмеят ли се всичките депа.
усмихва се целият свят
Засмее ли се целият свят –
стават най-красивите неща.

Гвин и Мечето пеят и съсредоточено гледат нотите. Страхливо се приближава Пин.

П и н. Ей, Гвин, какво става?
Г в и н (сочи му с ръка). Ела и пей!
Пеят тримата. Приближава се второто.
В т о р о т о. Ей, луди, какво правите?
Г в и н (прекъсва за момент и му прави знак). Ела и пей!

Четиримата пеят.

Приближава се третото пинг винче.

Т р е т о т о. Ей. какво правите:1
Г в и н. Пей!
Петимата запяват.
Ч е т в ъ р т о т о (приближава се). Ей!
Г в и н. Ела и пей!
Запяват.
П е т о т о (приближава се). Хей!
Г в и н. Пей!
Седемте деца запяват:
Ела и пей! ,
Ела и пей!
А после се засмей!
Половината състав:
 
Когато едно дете се смее –
смее се едно дете.
Когато две деца се смеят –
смеят се две деца.
Когато пък три деца се смеят –
смеят се гри деца.
Ла-ла-лаа, ла-ла-лаа –
точно три деца.
Целият състав:
Засмеят ли се всичките деца,
усмихва се и целият свят,
а засмее ли се целият свят –
тогава стават най-красивите неща.
Пин (след свършването на песента). Гвин, онова там страшното какво е?
Г в и н. Страшното ли?
В т о р о т о. Да.
Г в и н. Дето прилича на Свирепата мечка ли?
Т р е т о т о. Да.
Г в и н. Дето ви накара да избягате ли?
Ч е т в ъ р т о т о. Да.
Г в и н. Дето Пин каза, че отива да пие вода ли?
П и н (троснато). Да.
Г в и н. Това е ледена скала!
В с и ч к и. Ахааа! . . .
П и н. Ами, това… малкото, бялото?
Г в и н. Кое?
В т о р о т о. Съвсем малкото.
Г в и н. Кое, бе?
Т р е т о т о. Съвсем бялото,
Г в и н (продължава да се прави на ударен). Кое точно?
Ч е т в ъ р т о т о. Това бялото, дето се движи?
Г в и н. За кое става дума?
П е т о т о (ядосано). Е това, малкото, бялото, дето се движи и пее?
Г в и н. А, това е малкото бяло мече.
В с и ч к и. Ахаа.
П и н. Значи, това е малкото бяло мече?
В т о р о т о. Ами какво представлява това малко бяло мече?
Г в и н. Син на Свирепата мечка.
В с и ч к и. Ухаааа!
П е т о т о (уплашено). Гвин!
Г в и н. Какво Пин-пин-пин-пин-пин?
П е т о т о. (тръгва си). Тази сутрин забравих да си измия лицето.
Ч е т в ъ р т о т о. Аз пък огладнях. (Тръгва си)
Т р ет о т о. И аз. (Тръгва)
М е ч е т о (извиква внезапно). Чакайте!

Бегълците спират. Всички го гледат.

М е ч е т о. Поне да ми решите задачата по смятане.

Всички се приближават.

П е т о т о. Добре, но по-бързо, понеже тази сутрин забравих да си измия лицето.
М е ч е т о (отваря учебника по смятане, чете). На едно място били събрани шест пингвинчета. Свирепата бяла мечка се приближила и изяла три. Колко са останали?
П и н (внезапно). Отивам да пия вода. (Тръгва)
П е т о т о. Не знаем колко са останали, но аз няма да остана тук, понеже тази сутрин забравих да си измия лицето и…
М е ч е т о. Чакайте! (Всички се заковават по местата си.) Значи ще избягате и ще ме оставите с нерешена задача по смятане?… После майка ми…
Г в и н (обяснява). Свирепата мечка.
М е ч е т о (продължава мисълта си). …отново ще плаче от мъка, че има глупаво синче, така ли?
Всички гледат Гвин.
П е т о т о. Какво да го правим?
Г в и н. Ами няма да го оставим в беда, я!
Ч е т в ъ р т о т о. Да, ама тогава ние ще сме в беда.
П и н. Да му помогнем и да бягаме, че ми се пие вода.
Г в и н. И така… Там имало шест пингвинчета, така ли, Мечо?
М е ч е т о. Точно шест.
Г в и н. Майка ти дошла и изяла три, така ли?
М е ч е т о. Така
Г в и н. В задачата се пита колко ще останем, така ли?
М е ч е т о. Така.
Г в и н. Пин, колко ще останем?
П и н. Казах… пие ми се вода.
Г в и н. Толкоз ли не можеш да изядеш… да извадиш от шест пингвинчета три?
П и н. А бе, мога, ама сега ми се пие вода.
Ч е т в ъ р т о т о. Ще останем две пингвинчета.
В т о р о т о. Четири.
Т р е т о т о. Четири
Г в и н (замисля се). Не ми се вярва!
П и н (делово) Да не губим време!… Ние сме шест пингвинчета, така ли?
В с и ч к и. Така.
П и н. Добре. Сега Мечо да се отдалечи и да се върне като Свирепата мечка. Може ли?
М е ч о. Може.
Г в и н. И после?
П и н. Ще избере три пингвинчета и ще ги изяде, ама на ужким. Може ли?
М е ч е т о. На ужким, може. И после?
П и н. Тогава ще видим, колко ще останем.
Г в и н. Така може. Хайде, Мечо, отдалечи се и се появи изведнъж с ръмжене, уж че си Свирепата мечка.
М е ч е т о. Добре.

Отдалечава се и изчезва Чува се ръмжене.

П и н. Брей, че хубаво ръмжи!
В т о р о т о. Сега ще ви избере вас трите.
Т р е т о т о. Защо пък нас? Вас!
В т о р о т о. На ужким, де.
Ч е т в ъ р т о т о. Може и на ужким, ама защо точно нас?
Чува се ръмжене.
П и н. Сега ше видим, като изяде три, колко ще останем.
Г в и н. Ръмжи като истинска.
П е т о т о. Дори по-добре от истинска
Г в и н. Симпатично мече, нали?
В с и ч к и. Много.

Влиза Свирепата мечка. Спира се изненадано.

М е ч к а т а. Хе, шест вкусни пингвинчета! Ами сега? Откъде да започна? (Пингвинчетата треперят) Какво правите тук?
Г в и н (съвзема се). Решаваме задача.
М е ч к а т а. Каква задача?
Г в и н. Ние сме шестте пингвинчета …
М е ч к а т а. Вие сте моята закуска!… От кого да започна?… Наредете се и идвайте едно по едно.
П е т о т о. Пин.
П и н. Какво?
П е т о т о. Ти си първото.
П и н. Ами тя не е казала как ще ни яде. Отпред назад, или отзад напред.

Врява. Всяко от пингвинчетата бъбри:

Ти си пред мен!
Ти си пред мен!
Аз съм след теб!
Напротив.
Аз съм най сладкото и ще остана на края за десерт!
П е т о т о. По реда на броенето!
М е ч к а та (ядосано). Тихо!… (Всички млъкват.) Ще се храним ли или ще се караме?
Г в и н. Значи… вие сте Свирепата мечка?
М е ч к а т а. Аха!
Г в и н (хитро). Радвам се… Приятно ми е – Гвин
М е ч к а т а (учудено). Какво те е прихванало?
Г в н н. Нищо. Запознавам се… Значи… Вие…
М е ч к а т а. Аз!
Г в и н (не знае какво да каже). Е, да, вие…
М е ч к а т а. Ще се строите ли по реда на номерата или да ви строя?

Отново препирни:

Заеми си мястото!

Ти си пред мен!
Брей! Ти си!
Аз съм последен!
Аз съм последен!
М е ч к а т а (изревава). Тихо! (Пьлна тишина) За първи път виждам да се карат кой да бъде последен. Всички се карат кой да бъде пръв, а вие… Засрамете се! (Пингвинчетата навеждат глави.) Къде ви е възпитанието? Карате се кой да е на опашката!
Г в и н (заиграва хитро). Така де!… Уважаемата мечка знае как да си започне закуската и не сте вие, които ще я учите. Нали, Мечко?
М е ч к а т а. Да!
Г в и н (към приятелите си ядосано). Само се излагаме! Голяма работа, като ни изядат. И какво ще каже уважаемата Мечка за нас? Какво ще си помисли? Ще си помисли, че се плашим. Нали така?
М е ч к а т а. Да!
Г в и н (към приятелите си). Чухте ли? (Навели са засрамено глави.) Не ви е срам! Вместо да се наредите културно и да покажете на Свирепата мечка, че сте интелигентни и възпитани, а не като нея – жестока, коварна, лакома и тъпа.
М е ч к а т а. Чакай сега, ти… Какво?
Г в и н. Нищо. Карам им се! (Към приятелите си) Ама ха! Чухте ли как разсърдихте уважаемата мечка?… Нямате капка възпитание и тя с право ще ви напъха в алчния си мръсен и ненаситен търбух, защото не напразно са я нарекли свирепа и се е превърнала в страшилище…
М е ч к а т а (изревава). Чакай!… Спри! Ти ужким се караш, пък ме обиждаш и критикуваш.
Г в и н. Не, Мечко. Карам им се, защото знам за какво мислят. Те мислят, че сега, ако се пръснат на всички страни и побягнат, ще успееш да хванеш само едно пингвинче и докато го хванеш, другите ще избягат! За това си мислят и ще видиш, че така и ще сторят…

Всички пингвинчета се разтичват и

изчезват от сцената. Остава само Гвин.

М е ч к а т а (учудено). Какво стана?
Г в и н. Ами стана туй, което ви казах.
М е ч к а т а (глупаво учудена). Те избягаха.
Г в и н. Да, такива са невъзпитани. Искат да ги ядат. а те бягат.
М е ч к а т а (глупашки). И сега ще трябва само тебе?…
Г в и н. Ами да. Само мен.
М е ч к а т а (съвзема се). Ама ти май ме изхитри?
Г в и н. Ами да. Сега ли разбрахте?
М е ч к а т а. Тогава те изям жестоко!
Г в и н. Да си затворя ли очите?
М е ч к а т а. Със затворени или отворени, ще те изям.
П и н (появява се зад гърба на Гвин). Гвин, аз се върнах.
Г в и н. Защо?
П и н. Не мога да те оставя в беда.
В т о р о т о. И аз!
Т р е т о т о. И аз!
И аз се върнах!
Ето ме и мен!
П и н. Сега сме всички, да става каквото ще!
М е ч к а т а. Вие сте страшно възпитани деца и радвате стомаха ми!… Наредете се да ви изям!

Шестте се нареждат срещу мечката.

Пълна напрегната тишина.

Стоят и се гледат.

М е ч е т о (гласът му). Хей, да тръгвам ли?… Защо не ме викате? Чакам!
М е ч к а т а. (изненадано). Това е гласът на моя Мечо…
Г в и н. Той отиде да се засили и чака да го повика ме, понеже решаваме задача.
Мечето се появява.
М е ч е т о (оглежда всички). Какво става гук?
Г в и н. Нищо. Майка ти ше ни яде.
М е ч е т о. Не думай, Гвин. Защо?
Г в и н. Знам ли?… Каза да се наредим.
М е ч е т о. Мамо?
М е ч к а т а. Какво?
М е ч е т о. Какво чувам?
М е ч к а т а (прави се на ударена). Какво чуваш?
М е ч е т о. Щяла си да ядеш пингвини?
М е ч к а т а. Можеш ли да допуснеш?
М е ч е т о. Не! Но те казват… Подреждаш и лапаш.
М е ч к а т а (възмутена). Аз?… Нима допускаш такива неша за майка си? .
М е ч е т о. Ти си най-добрата майка!
М е ч к а т а  (към пингвините). Чухте ли?
Г в и н. Чухме.
М е ч к а т а. Признавате ли, че лъжете?
Г в и н (оглежда приятелите си). Признаваме.
М е ч к а т а. Ще ми се извините ли?
Г в и н (след пауза). Извиняваме се.
П и н. Така ни се стори.
В т о р о т о. Бяхме се заблудили.
М е ч к а т а (като последна махленка). Понеже слушате разни клюки.
Г в и н. Така разправят, госпожо…Тези подли клюкари разправят за вас, че сте кръвожадна и ненаситна.
М е ч к а т а. Боже мой!… Така да мислят за мен! Става ми мъчно.
М е ч е т о (към пингвинчетата) Чухте ли?
В с и ч к и (тихо). Чухме.
М е ч е т о. А сега, мамо, измитай се, защото най-после си намерих приятелчета и има с кого да си играя…
М е ч к а т а. Измитам се, Мечо, и се радвам, че най-после си намери приятелчета… После ше си изпиеш ли млякото?
П и н г в и н ч е т а т а. Ще го изпие!
М е ч к а т а. Ще си научиш ли уроците?
П и н г в и н ч е т а т а. Ще ги научи.
М е ч к а т а. Тогава… довиждане и моля да останете с добри чувства към мен. Довиждане.
В с и ч к и. Довиждане.
М е ч к а т а (след като се оттегля, преди да изчезне). Жалко! Какви вкусни пингвинчета!
В т о р о т о. Чухте ли?
Г в и н. Пак започна!
М е ч е т о. Мамо, каза ли нещо?
М е ч к а т а. Казах довиждане. (Изчезва)
М е ч е т о (към пингвинчетата). Сега… Какво ще правим?
В с и ч к и. Ще играем.

Запяват:

Ако всички деца по света
се усмихнат и се разберат така,
няма да има страшни мечки,
няма да има страшни.вълци…
Всеки ще танцува и ще пее,
всеки ще се смее,
и ще се гордее,
че живее,
че живее…
Ако всички деца но света…
Подскачат радостно и изчезват, водени от Гвин.
В средата па редицата, най-щастливият всички,
подскача Мечо.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s