КВАРТИРАНТЪТ ЗАМИНАВА – сценка, 1964. (кич от времето си)

Posted: 19.01.2013 in Bulgarian literature

ХАИМ БЕНАДОВ

БОРИС АПРИЛОВ

•••

КВАРТИРАНТЪТ ЗАМИНАВА

Едноактна пиеса (кич от култа)

•••

София, 1964 г.

.

.

.

ЛИЦА:
ХАМСИЕВА   – СОБСТВЕНИЧКА НА АПАРТАМЕНТ
ЛИЛИ              – НЕЙНА ДЪЩЕРЯ
СТОЙЧЕВ       – ТЕХЕН КВАРТИРАНТ
ТАЛАШЕВА   – СЪСЕДКА И ПРИЯТЕЛКА НА ХАМСИЕВА
ТАЛАШЕВ      – НЕИН СЪПРУГ, АДВОКАТ
ЖОРЕТО
КАПАКА         – ПРИЯТЕЛИ НА ЛИЛИ
ЗАПРЯНОВ
МИНЧЕВ         – СЪСЕДИ
ДИМО              – ПРИЯТЕЛ НА СТОЙЧЕВ
РАЗСИЛЕН

.

.

.

Хол в дома на семейство Хамсиеви. Вляво, вдясно и в дъното врати. Вратата вдясно води към стаята на квартиранта Иван Стойчев, вратата вляво води навън, а вратата в дъното води към кухнята на апартамента.

При вдигането на завесата Хамсиева и нейната съседка по апартамент Талашева са увлечени в разговор.

 

ТАЛАШЕВА. Добре де, всичко разбирам…  оплакваш се, ама как можа да го приемеш и му дадеш източната стая…

ХАМСИЕВА. Стаята е северна.

ТАЛАШЕВА. Северна, северна!… Но как го допусна?

ХАМСИЕВА. Полъгах се.

ТАЛАШЕВА. Чудното е, че ти си се полъгала.

ХАМСИЕВА.Ах, говориш си ти, госпожа Талашева, а представи си – иде господинът в тъмносин костюм, изгладен, избръснат, висок и започва направо с „мадам“. Мадам тъй, мадам инак. Какво би сторила ти на мое място?…

ТАЛАШЕВА. Е, щом те е нарекъл „мадам“, то друг въпрос!

ХАМСИЕВА. Мошеник!… Разбрах го, но беше късно.

ТАЛАШЕВА. А как го разбра?

ХАМСИЕВА. Простакът си пролича веднага… Уреди дъщерята соаре, поканихме го най-учтиво, а той отказа. Прибра се в стаята си, представи си. Стои там и мълчи като пукал. Ние крещим, ревем, децата танцуват, а той не излезе поне да се скара… (навежда се към ухото на Талашева) Знаеш ли какво?… На синя риза носи зелена вратовръзка. (двете се смеят)

ТАЛАШЕВА. Да не е от село?

ХАМСИЕВА. Не е от село, ама е простак. Как не го разбрах навреме!…

ТАЛАШЕВА. Ами като те нарекъл „мадам“! …

ХАМСИЕВА. Сега се чудим как да го метлосаме… Какво ли не му предложих: замяна, да не плаща наема за последния месец, да поемем разноските по преместването – а той – не мога, казва, да намеря квартира.

ТАЛАШЕВА. Ооох, то нещастията ходят по хората!…

ХАМСИЕВА. На! Черният дроб ми се обажда отново, кръвното ми се повиши…  (хваща се за черния дроб) На всичко отгоре ми се свърши и специалитетът… Иде ми да продам апартамента и да тръгна дето ми видят очите… То да беше жив Кубрат! За два дни щеше да го разкара… Намериха сама жена, вдовица с едно дете да я разиграват …

ТАЛАШЕВА (разтревожена). Такива са сегашните – прости, груби, без маниери! Не признават завоеванията на културата, говорят направо на „ти“… (звъни се)

ХАМСИЕВА. Шшт!… Той е! (става) Постой да видиш какъв хубостник си имам! (отива до вратата и отваря. Влиза Стойчев.)

СТОЙЧЕВ. Добър ден!

ХАМСИЕВА. Вие, другарю Стойчев… защо звъните?

СТОЙЧЕВ. Знаете ли защо?

ХАМСИЕВА. Чакам да узная.

СТОЙЧЕВ. Защото нямам ключ.

ХАМСИЕВА. И няма да имате!… Няма да ви дам ключ!… Вие трябва да напуснете тази стая!… Аз съм болна! Имам млада дъщеря и какво ще кажат хората!… Ами утре, други ден могат да пуснат приказки…

СТОЙЧЕВ. Е, добре де – какво предлагате?

ХАМСИЕВА. Намерихме ви по-хубава квартира, при госпожа Божурова, в центъра.

СТОЙЧЕВ. Чудна работа, наистина!… Не разбирам нищо.

ХАМСИЕВА. Пощадете ме! (съвсем умолително) Слаба жена съм, беззащитна, виждате как се боря с живота…

ТАЛАШЕВА. Другарю Стойчев, вие трябва да влезете в положението на госпожата… В края на краищата, чухте предложението. Вие, днешните млади хора, поне сте разбрани, в крак с новото време, за което всички се борим и търпим лишения.

ХАМСИЕВА. Моля ви, напуснете…

СТОЙЧЕВ. (замисля се, махва с ръка) Добре!… Щом съм ви противен, ще напусна. (влиза в стаята си)

Хамсиева и Талашева остават като гръмнати от приятната изненада. Прегръщат се.

 

ХАМСИЕВА. Имало господ!

ТАЛАШЕВА. Уреди се по-лесно, отколкото предполагахме!

ХАМСИЕВА. Ама и ти помогна!… Благодаря ти!

ТАЛАШЕВА. Този ваш квартирант не е много простак, а пък е и хубавичък.

ХАМСИЕВА. Защо не го вземеш при вас като ти харесва!

ТАЛАШЕВА. Да не ми е изпила чавка акъла!

ХАМСИЕВА. Ех, да се махне веднъж!

ТАЛАШЕВА. Кого ще сложиш на негово място?

ХАМСИЕВА. Нашата Лили е говорила с някой си Жоро от филхармонията.

ТАЛАШЕВА. А, сигурно той ще плати повече.

ХАМСИЕВА. Кой ти гледа парите! Важното е, че бил интелигентен и учтив.

ТАЛАШЕВА (става). Ей, какво правя? Имам телефонен разговор.

Вратата към стаята на Стойчев се отваря. Стойчев излиза отново навън, без да им проговори.

ТАЛАШЕВА (гледа въпросително след излизащия). Къде отива?

ХАМСИЕВА. Може и на среща. Може да си има и любовница.

Звъни се. Хамсиева отваря външната врата. Влиза разсилен.

РАЗСИЛЕН (чете плик). Иван Стойчев?

ХАМСИЕВА. Току-що излезе. Разминали сте се по стълбите.

РАЗСИЛЕН. Има важно писмо за него.

ХАМСИЕВА. Елате друг път, да му го предадете лично.

РАЗСИЛЕН. Другарке, защо да ставаме сега такива… педанти и бюрократи!… Ще го получите вие, ще го разпишете ей тук (сочи кочана си) и край! Няма да ви заболи, я!…

ХАМСИЕВА. Що за писмо е?

РАЗСИЛЕН. Абее, важно е, понеже е от външното министерство, отдел „Легации“, ама не носи материална отговорност.

ХАМСИЕВА. Какво пък общо има моят квартирант с легациите?

РАЗСИЛЕН (смига). Не знам дали ме разбираш!

ТАЛАШЕВА (уж отекчено). Магде, вие се разправяйте, пък аз си отивам. Довиждане.

ХАМСИЕВА (подписвайки). Довиждане, Павлино!

РАЗСИЛЕН (прибира кочана си). Трябва да му се предаде веднага! Довиждане!

ХАМСИЕВА (чете). Хм! Отдел „Легации“! (затваря след разсилния вратата и върви към средата на хола, като чете плика. После го издига срещу светлината и се мъчи да прочете нещо, прави нерешителни опити да го разпечати и най-сетне го поставя на масата. Звъни се. Хамсиева отваря и веднага се чува гласът на Талашева, която е леко запъхтяна.

ТАЛАШЕВА. Знаеш ли, Магде, аз… размислих мъничко и си викам: а бе защо да не помогна на моето болно Магде, да я отърва от квартиранта ѝ, да намери и тя спокойствието си като хората?

ХАМСИЕВА (приятно изненадана и невярваща на ушите си). Какво, какво?

ТАЛАШЕВА (гръмка). Ами – какво, ще го взема при нас!

ХАМСИЕВА. Но как?

ТАЛАШЕВА. Ти ме знаеш каква съм. За три дни ще му видя сметката така, че сам ще пожелае да напусне!

ХАМСИЕВА (радостна). Ама, това е хубава идея, ей!… И ще го вземеш, а?

ТАЛАШЕВА. Ще го взема!… (уж небрежно, вдига плика от масата, прочита го и го захвърля пак там, като казва с безстрастен глас.) Ще го взема.

ХАМСИЕВА (въодушевено). Щом се върне ще ти го пратя!

ТАЛАШЕВА. Прати го, прати го! А пък аз ще го наредя! (двете се смеят) Твоята Лили не се ли е върнала още?

ХАМСИЕВА. Чакам я всяка минута. Нали ме знаеш – не ѝ държа сметка.

ТАЛАШЕВА. Е да, тя е толкова умна, самостоятелна и знае какво прави… Хайде, довиждане! (на входа се обръща) Ще го пратиш, нали?…

ХАМСИЕВА. Щом се върне.

Хамсиева затваря и се прибира в кухнята през средната врата.

Влизат Лили, Жорето и Мишо Капака. Носят две бутилки и мрежа с продукти. Пеят: Се си бооо, луната грее над ридооо…

 

ЛИЛИ (слага пръст на устата си). Шшшт!… Един момент! (отива пред вратата на Стойчев, чука предпазливо, а след това по-енергично) Няма го! (отваря вратата като гледа назад към гостите си)  Жоре, искаш ли да видиш стаята, в която ще живееш?

Всички влизат в стаята. Отвътре долитат гласове и смях. Излизат.

ЖОРЕТО. Стаята не е лоша! Остава само да ми се усмихне щастието.

ЛИЛИ. Бъди спокоен! Мама се е заела вече с тази работа.

ЖОРЕТО. И после?

ЛИЛИ (гледа го нежно). После ще си живеем един до друг.

КАПАКА. Като съпруга и съпруг!

ЖОРЕТО (недоволно). Аа, Капак!… Не обичам такива намеци!

ЛИЛИ. Какво? Уплаши ли се?… Веднага подскачате като чуете за женитба!…

ЖОРЕТО. Да оставим този сериозен разговор!… Капак, пусни музика.

ЛИЛИ. Тази вечер ще се напия!

Капака пуща радиото. Туист. Жорето и Лили танцуват. Капака, тананикайки танцува, обгърнал бутилките.

ЛИЛИ (в танца). Обичаш ли ме?

ЖОРЕТО. Да.

ЛИЛИ. Много или малко?

ЖОРЕТО (безстрастно). Много!… А ти?

ЛИЛИ. Много! (целува го)

КАПАКА. Без увлечения!… Пие ми се!… Да подредим масата.

Влиза Хамсиева.

ХАМСИЕВА. А! Деца, вие сте вече тук?

КАПАКА. Добър вечер, мадам! (целува ръка.)

ЛИЛИ. Маминко, да ти представя Жорето, който ще живее у нас.

Запознаване. Целуване на ръце. Капака грабва провизиите и ги отнася в кухнята.

КАПАКА. Елате да направим нашия специалитет!

Жорето и Лили тръгват с него към кухнята.

ХАМСИЕВА. Лили!… Един момент!

ЛИЛИ (връща си). Какво, мамо?

ХАМСИЕВА (към мъжете). Вие се занимавайте с вашия специалитет. (радостно към Лили.) Уредих въпроса с оня!

ЛИЛИ (изненадана). Как?

ХАМСИЕВА. Госпожа Талашева го взима при себе си!

ЛИЛИ (недоумяващо). Но защо?

ХАМСИЕВА. Много просто – да ни помогне!… Дава му стая, а после, ти знаеш как се разправя тя с такива.

ЛИЛИ (зарадвана). Той сигурно ще се съгласи!

ХАМСИЕВА. Говорих с него. По принцип е съгласен.

ЛИЛИ (доволна обикаля масата). Тогава не ми остава нищо друго, освен да кажа на Жорето!

ХАМСИЕВА (резервирано). Лили, я ми кажи какъв е тоя Жоро? Нищо не знам за него.

ЛИЛИ. Прекрасен, галантен, музикант!

ХАМСИЕВА. И колко ще плати?

ЛИЛИ. Ти ще уговаряш това. Той е ларж.

Влиза Капака, препасан с престилка.

КАПАКА. Къде е дългият нож за сандвичите?

ХАМСИЕВА. В бюфета.

Капака се връща в кухнята.

ЛИЛИ (съглежда писмото на масата) Какво е това писмо?

ХАМСИЕВА. За оня! (сочи с глава стаята на Стойчев)

ЛИЛИ (разсеяно гледа плика и чете) Министерство на външните работи… (оживява се) отдел „Легации“… (още повече се оживява) Легации! (гледа въпросително майка си) Кой го донесе?

ХАМСИЕВА. Разсилен от министерството.

ЛИЛИ (замислена) Кога?

ХАМСИЕВА. Преди малко.

ЛИЛИ (изведнъж оживено) Майко (хваща я с ръка) ти предупреди ли Стойчев да напусне?

ХАМСИЕВА. Нали ти казах!

ЛИЛИ. Ти си луда!

ХАМСИЕВА. (гледа я учудено) Какво става с теб?

ЛИЛИ (унесено) Никакво напускане!

ХАМСИЕВА (гледа ту писмото, ту Лили и сякаш подразбира нешо) Но аз вече отстъпих квартиранта ни на Талашева!

ЛИЛИ. Той самият знае ли за това?

ХАМСИЕВА. Не още. Талашева каза да ѝ го пратим щом се върне.

ЛИЛИ. Кога ти предложи това? След като видя писмото, нали?

ХАМСИЕВА. Е, да…

ЛИЛИ. Хитруша такава! (решително) Ще има да взема обаче! (още по-решително) Аз отивам в спалнята, а ти, само за една минута изгони гостите!

ХАМСИЕВА. Ама… как?

ЛИЛИ. Измисли нещо!… Ти знаеш… (излиза)

Хамсиева мисли един миг, след това изтичва в кухнята. Излиза от там с Жорето и Капака. Капака развълнувано развързва престилката.

КАПАКА. Ама, как така изведнъж, мадам?

ЖОРЕТО. Ако трябва нещо лекар…

ХАМСИЕВА. Нищо, нищо не трябва!… Аз си я познавам най-добре!… Ще ѝ дам капки… термофор… А вие извинявайте, че тъй се случи…  Друг път… нали разбирате … (докато говори ги изтиква постепенно навън)

ЖОРЕТО. Нищо, мадам!… Случват се тия работи!… Довиждане!

КАПАКА. Довиждане!

ХАМСИЕВА. (затваря вратата) Довиждане! (извръща глава назад) Лили!

ЛИЛИ (изтичва). Ликвидира ли ги? (отдъхва си) Сега, мамичко, разбираш ли какво има да става тука?

ХАМСИЕВА. Започвам да разбирам, ама…

ЛИЛИ (унесено). Министерството на външните работи, легации…

Пуска радиото и в мелодията на песента „Обичам Париж презпролетта“ леко танцува и приглася.

Звъни се. Хамсиева отваря. Влизат Талашева и Талашев

ТАЛАШЕВА. Купихме си дюли за сладко. Методи обича много сладко отдюли. Нали, Методи?

ТАЛАШЕВ. Да.

ТАЛАШЕВА. Оо, Лили, добър ден!

ЛИЛИ. Добър ден, госпожа Талашева!

ТАЛАШЕВА (към Хамсиева). Върна ли се квартирантът?

ЛИЛИ. За какво ви е потрябвал нашият квартирант?

ТАЛАШЕВА. Ние с майка ти наредихме нещо приятно! (Усмихва се и смига)

ЛИЛИ (иронично) Да го вземете при вас, нали?

ТАЛАШЕВА. Да. И ще ви освободим…

ЛИЛИ (рязко) Ще имате да вземате!

ТАЛАШЕВА (изненадано) Моля?

ЛИЛИ (енергично) Квартирантът си остава при нас.

ТАЛАШЕВ (кашля). Но… как така?… Искам да кажа… в какъв смисъл? Че нали има дадена дума?… Аз … като правист…

ЛИЛИ. Вие, какво „като правист“?

ТАЛАШЕВ. Това, чее… съгласно правото… дадената дума… както се казва… е консумирано задължение…

ЛИЛИ. Така де, подочули сте, че нашият квартирант заминава за чужбина.

ТАЛАШЕВА. Нищо подобно!

ЛИЛИ. Тъй де – прочели сте плика.

ТАЛАШЕВА. Чисто и просто, искахме да помогнем на г-жа майка ви.

ХАМСИЕВА. Благодаря! Отказвам се от вашата помощ!

ТАЛАШЕВА (започва да се кара) Как така се отказваш!… Аз вече опразних стаята!

ЛИЛИ. Пак ще си я напълниш!

ТАЛАШЕВА. Така ли?… Искате с лошо ли?

ТАЛАШЕВ (иска да успокои положението). Моля, моля – чакайте да се разберем като културни хора, а и да видим какво казва правната наука по този въпрос.

ЛИЛИ. Слушайте, да престанем с тези комедии. Квартирантът си е наш и никой не може да ни го отнеме!

ТАЛАШЕВА. Ахааа!…

ТАЛАШЕВ. Юридически… погледнатоо…

ТАЛАШЕВА. Ти мълчи, бе! (изтласква го) Охоо! (слага ръце на кръста) Госпожица Лили Хамсиева възнамерява да се омъжи за господин Иван Стойчев, простака, неукия, селендура, който сега заминава в странство като дипломат?

ЛИЛИ (дръзко) Да!

ТАЛАШЕВА… Може би Париж, Лондон, Кайро? Но бъдете уверени, че всичко това ще стигне до знанието на господин Стойчев и той ще избере …

ТАЛАШЕВ. Сам ще присъди…

ТАЛАШЕВА. …къде да остане: при вас, лицемерите, или при честните хора като нас …

ЛИЛИ. На вас да изпраща колети, така ли?

ХАМСИЕВА. Да вършите търговия!… Мислите, че нищо не знаем, нали? (Талашеви са малко изплашени) Вън! (Талашеви си излизат)

ТАЛАШЕВ (гласът му идва отвън) Тази обида ще трябва да докажете в съда!

Лили им хлопва вратата.

ЛИЛИ (към майка си) Видя ли какви ги обърка?… С твоята недосетливост!… Разбери бе – получаваш писмо от външно министерство, от отдел „Легации“! Не можа ли да се сетиш?… Сега, сигурно, са раздрънкали по цялата кооперация.

ХАМСИЕВА. Какво да я правя. Беше тук и видя писмото.

ЛИЛИ. Ами ти не видя ли писмото, ма?… Защо си отстъпваш квартирантите! Глупачка!

ХАМСИЕВА. Аз съм глупачка, а ти?

ЛИЛИ. Хайде да не си отварям устата!

ХАМСИЕВА. Отвори я, отвори да видим!

Звъни се, Лили, както е ядосана, отива да отвори,

ЛИЛИ (любезно). Мамичко, другарят Стойчев си е дошъл!

Хамсиева бързо сграбчва писмото и го скрива в пазвата си, Стойчев влиза.

ХАМСИЕВА. А!… Тъкмо говорихме за вас. Казах вече на Лили. Днес имах такава ужасна атака в черния дроб и съм наговорила такива глупости… а може и да съм ви обидила…

СТОЙЧЕВ. А, не. Казахте ми само да напусна квартирата.

ХАМСИЕВА. Та това малка обида ли е?

ЛИЛИ. Другарю Стойчев, нали познавате майка ми?

СТОЙЧЕВ. Всъщност, няма нищо – ще си отида и край!

ЛИЛИ. Не, вие няма да си отидете! Мамо, приготви вечерята. Аз ида след малко.

Хамсиева излиза. Лили му предлага цигара. Той взема, вади запалката си и пали двете цигари. Лили всмуква дълбоко дим.

ЛИЛИ. (интимно) Обичате ли музика?

СТОЙЧЕВ. Да.

ЛИЛИ. Дебюси, Цезар, Франк, Гершуин?

СТОЙЧЕВ. Обичам всякаква музика.

ЛИЛИ. Да видим какво ще ни предложи радиото. (отива и го пуща)

Хубава танцова мелодия. Тя се връща при него.

ЛИЛИ. Настанете се спокойно. (подава му възглавница)

СТОЙЧЕВ. Благодаря! (сяда)

ЛИЛИ (замечтано) Има мигове от живота ни, които са незабравими!… Живееш дни и нощи в близост с един човек, за когото смяташ, че ти е безразличен и един ден, изведнъж откриваш, че не е така…

СТОЙЧЕВ. Какво приказвате? Тази вечер сте много лирична.

ЛИЛИ (отпуща се още назад) Колко малко ме познавате вие, господин Стойчев! (играе си с коланчето) Ето, заминавате, може би далеч, далеч… Ееех! Как ви завиждам!

СТОЙЧЕВ. Вие ме учудвате. Не ви разбирам!

ЛИЛИ. Не крийте – всичко знаем… Тук дипломацията е неуместна въпреки че отивате на дипломатическа служба.

СТОЙЧЕВ (смее се) Аз? (става) На дипломатическа служба? (смее се и се разхожда)

ЛИЛИ. Доколкото знам, дипломатите трябва да бъдат женени.

СТОЙЧЕВ. Защо?

ЛИЛИ. Западът предлага толкова съблазни!…

 

Хамсиева влиза.

ХАМСИЕВА (от вратата) Господин Стойчев, нали ще вечеряте с нас? Приготвям за трима.

ЛИЛИ. Разбира се, маман, иска ли питане?… Нали, господин Стойчев?

СТОЙЧЕВ (кани се да стане, но сяда придърпан от Лили). Аз…

ЛИЛИ. Та да се върнем на въпроса… (Хамсиева излиза) Не чувствувате ли понякога, че самотата тежи?

СТОЙЧЕВ. Не съм мислил по този въпрос.

ЛИЛИ. На мен например ми тежи. И твърде често… Апропо – мога ли да ви наричам направо Сашо?

СТОЙЧЕВ. Ако желаете…

ЛИЛИ. Аз пък ви позволявам да ме наричате Лили… Имам чувството, че нашите характери ще се схождат много.

Звъни се. Лили изтичва. Влизат Запрянов и Минчев, възрастни мъже откооперацията.

ЗАПРЯНОВ. Добър вечер, другарю Стойчев! (разгръща един лист) Ето, това е скицата! Както виждате начертал съм я подробно. Моят радиоапарат се различава от другите… Вижте сега! Виждате ли тези срещуположни лампи?… Еф-ел-зет и ка-ел-ем. Нали може да разчетете?…

СТОЙЧЕВ. Мога, но какво желаете?

ЗАПРЯНОВ. Спокойно! Всичко ще обясня. Таа, тези лампи тук не се намират, а са изгорели и следователно, апаратът не работи. В който и магазин да влезете на запад, в която и работилничка, поискате ли тези лампи – ще ви ги дадат. На безценица. Ето ви скицата, лампите са подчертани… Вие през къде ще минете? През Германия или през Италия?

МИНЧЕВ. Ей, ти нареди твоя въпрос и го заприказва… Вижте сега, господин Стойчев. (смъква очилата си) Тези стъкла са цилиндрични. Счупя ли ги – край. Оставам без очи. Можете да ми изпратите два чифта. Освен това, ето и рецептата на жената. Тук тя е написала и за една пазарна чанта, но ще гледате със син ръб. Ще потърсите малко. Имало специални разпродажби…

ЛИЛИ. Вие откъде знаете, че господин Стойчев заминава?

МИНЧЕВ. Това не е тайна. Цялата кооперация знае… Довиждане, другарю Стойчев. Там са написани и адресите ни.

ЗАПРЯНОВ. Ако може и на мене една чанта със сини ръбове… Довиждане!

Излизат си.

ЛИЛИ (след като затваря вратата). Чухте ли? Разбрахте ли? Талашева е раздрънкала веднага на кооперацията.

СТОЙЧЕВ. Коя е пък тази?

ЛИЛИ. Една мошеничка, която като разбра, че заминавате, пожела да ви отнеме от нас…

Влиза Хамсиева с подноси и вино.

ХАМСИЕВА. Лили, помогни ми!

Лили и Стойчев се спущат да й помогнат в нареждането на масата. Всичко е наредено, те подреждат столовете. Сядат. Хамсиева подава бутилката на Стойчев, който трябва да налее.

ХАМСИЕВА. Господин Стойчев, вие сте кавалерът на нашия дом. (Стойчев напълва чашите. Всеки поема своята) Да пием за вашето щастие! (чукат се и пият)

ЛИЛИ. Ах, как съм щастлива!

ХАМСИЕВА. А вие, господин Стойчев?

СТОЙЧЕВ. Иска ли питане?… Хубава вечеря!… Приятни хазайки!…

Звъни се. Лили става с неохота.

ХАМСИЕВА. Преди да отвориш, погледни през шпионката!

ЛИЛИ (от вратата) Непознат мъж, маман! (отваря) Господин Стойчев, вас търсят!

СТОЙЧЕВ (се изправя) Мен ли? (тръгва към вратата) Оо, Димо!… По какъв случай?… Влез де!

ДИМО. А бе, няма какво да влизам.

СТОЙЧЕВ. Влез, влез! (вмъква се вътре и ги запознава) Моите хазаи.

ДИМО (ръкува се. Към Стойчев делово). А бе, брат, още не си отговорил на писмото от външното министерство? От теб зависи заминаването ми.

СТОЙЧЕВ. Какво писмо? Нищо не съм получил.

ЛИЛИ. Мамо, дай писмото!… Божичко, как забравих!

ХАМСИЕВА. (Обръща се с гръб към тях и вади от пазвата писмото) Ето го. Каних се да го дам и забравих.

СТОЙЧЕВ (разкъсва плика. Чете). Министерство на външните работи, отдел „Кадри“. Другарю Стойчев, моля дайте подробни сведения за Димо Петров Димов, ваш съгражданин, подал молба за назначение като шофьор в легацията на НР България в Лондон… Браво бе, Димо. (стиска му ръката)

Хамсиева и Лили мълчат поразени от неочаквания обрат. Гледат се втренчено, после поглеждат ту Стойчев, ту Димо, но още не могат да проговорят.

СТОЙЧЕВ (вдига чашата. Към Лили и Хамоиева) Да се чукнем ли за заминаването?

ХАМСИЕВА (излиза пред него) Вие сте един мошеник! (отива към телефона) Да ми се махате от тука! Още утре! (върти шайбата.) Талашева! (гласът и става нежен) Павлинче, тук е Магдето. Слез долу. Господин Стойчев пристигна. Ела да си го вземеш!

Лили изтичва и отваря широко вратата, като застава до нея.

СТОЙЧЕВ (като се смее) Димо, наздраве!

През отворената врата, като вихър връхлита семейство Талашеви, по пенюар и пижама. Талашева, цяла сияюща, разперва ръце и се хвърля върху Стойчев. Талашев гледа с умиление отстрани.

ТАЛАШЕВ. Правото победи!

ЛИЛИ (към недоумяващия Димо, нежно). Господин Димов, ще останете ли при нас тази вечер да ни правите компания?

З А В Е С А

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s