ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ПОДАРЪК – 1980, мултфилм…

Posted: 11.04.2013 in Bulgarian literature

4 март, 80 г. – Бояна.

 

БОРИС АПРИЛОВ

ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ПОДАРЪК  .pdf file – за сваляне…

/сценарий за детски мултфилм/

Шест катерички намериха огромен морков. Опитаха се да го вдигнат, напрегнаха се и успяха. Пуснаха го обратно на земята, отдъхнаха си и се погледнаха. Бяха яли многоскоро, не чувстваха глад, а разполагаха с такова чудесноголямо нещо. Личеше си, че морковът е пресен, свеж.

– Казвайте – подхвана Първата катеричка.

– Ами да поседим – предложи Втората катеричка. – Ще поседим, ще го погледаме, а като огладнеем както трябва – ще се опитаме да го изядем.

– Ще го ядем поне четири дни – рече Третата катеричка.

Замълчаха и го помирисаха. Ухаеше чудесно, разбира се – на морков. Ноте не усещаха глад, напротив, чувстваха, че ги изпълва порив към благородни жестове.

– Предлагам да извършим едно благородно дело – рече Първата катеричка. – Преставяте ли си как ще се зарадва Заю, ако му го подарим. Доколкото ми е известно, днес Заю има рождан ден.

Катеричките подскочиха от радост, че ще се проявят. Наведоха се и грабнаха моркова.Морковъттежеше много, крачетата им се подгъваха, но вървяха упорито, тръпнеха от очакване – как ли ще занемее приятелят им? Тътреха се през неравната местност, провираха се през теснини, прехвърляха моркова през камъни, преплуваха с него рекичка и излязоха на слънчева полянка. Поспряха да си отдъхнат. Отдъхваха си и гледаха, отдъхваха си и гледаха… Сега морковът им се струваше още по-свеж.

– Няма как – подхвана Третата катеричка.

– Така си е – потвърди Четвъртата катеричка.

– Хем ще ни олекне.

И започнаха да си похапват. Гледаха да гризват така, че да не се забелязва много, правеха всичко възможно да не се забелязва наядения морков, зглаждаха, подравняваха, приравняваха, доискусуряваха и по едно време забелязаха, че са приравнили моркова със земята – нямаше го, а катеричките лежаха на земята с пълни тумбаци.

По едно време край тях мина Заю.

Първата катеричка успя да отвори очи, погледна го и затвори очите си.

– Странно нещо сме хората – рече катеричката. – А бяхме искрени. Нямаш си представа какъв подарък щяхме да ти направим за рождения ден! Извинявай!

– Няма защо – отвърна Заю. – Мога ли да изям поне опашката, която стърчи от тревичките?

– Разбира се – рече великодушно Втората катеричка – бяхме ти приготвили такъв сензационен морков, но нали знаеш, странно нещо сме хората.

Заю заръба сладко-сладко опашката.
 

1980 (?) Бояна.

БОРИС АПРИЛОВ

ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ПОДАРЪК – 2, недовършен…

/сценарий за детски мултфилм/

Четири катерички си играят по дърветата. Люлеят се на опашките си, правят фигури със скоковете си.

Нещо обаче привлича вниманието им, играта им секва, катеричките застават неподвижни, ослушват се.

Заедно с тях чуваме как долу трещи стар двигател.

Камион-таратайка се измъчва по пътя, всяка част от него подскача самостоятелно, а в каросерията му се мята товара – моркови, най-обикновени моркови. Камионът се измъчва не нашега, пътят се издига изведнъж. Камионът спира, сякаш се замисля, набира сили, вдишва въздух, изпъва рамене, подскача, може би си плюе на ръцете, фаровете-зъркели се опулват, гърлото надава рев, таратайката хуква напред. Напредва и се тресе, ако не ни лъжат очите – дори се разпада на съставните си части, но тия части сякаш знаят как да се групират отново и да се понесат напред.

Един, два, три, четири… Морковите падат върху асфалта .

Най-после таратайката е на билото, вече ще се спуща, камионът подскача радостно и хуква бодро надолу, изчезва;  остават само падналите моркови.

В настъпилата тишина катеричките скачат на земята, озовават се на пътя и започват…

Зъбите им показват на какво са способни, коремите на лакомите палавници се издуват все повече и повече, ето че изчезват всички изпадали моркови. Катеричките се придвижват бавно към последния морков.

Това е морков-гигант. Той лежи на асфалта, свеж, пресен, толкова голям, че четирите катерички трудно биха го вдигнали. Сега-засега те се въртят край него, оглеждат го.

Заобикалят го, възхищават му се, измерват го с крачки и стъпки. След всяко измерване подвикват, не могат да сдържат удивлението си.

– Вече не съм – казва първата и сочи корема си.

– И аз не съм – казва втората, като сочи корема си.

Другите две гладят издутите си тумбаци.

– Жалко.

– Такъв хубав морков.

И тръгват към дърветата си.

Но първата катеричка спира.

– Да бяхме го занесли…

– …на Заю.

– Ще подскочи от радост.

Катеричките се връщат при моркова. Навеждат се едновременно, бавно и мъчително вдигат големия тежък морков. Краката им се подкосяват. Тръгват с товара си, вървят през тревата. Дишат зачестено. Поставят моркова на земята, лягат, отдъхват си, стават…

Вървят по своя път през гората.  (недовършено…)

* Краят, вероятно, е този от втория вариант, даден по-горе…

Advertisements
Коментари
  1. Amelia Franken-Wassilewa каза:

    Хубав и мил разказ. Да, вторият вариант би трябвало да е негово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s