СПОМЕН ОТ ТРОШИ – приятелче от онези дни…

Posted: 30.04.2013 in Bulgarian literature

Хай, Джина! Докато се наканя да ти пиша – и времето си минава…

Ще ти разкажа набързо историята с нашто мореплаване на яхтата „Ахасфер“:

Беше приятен слънчев и леко ветровит ден и Ахото реши да се изфука и да ни вземе на плаване с Ахасфера. Бяхме Лорчето, аз, Бънди и Вачо (за Вачо не съм съвсем сигурен – трябва да го питаш.)

Качихме се, Ахото се правеше на капитан, докато му помагахме да опъне платната. Отплувахме и тръгнахме направо: отсреща не много далече беше кеят на военните. Там също бяха закотвени няколко рибарски гемии. Но по незнайни за мен причина (аз не съм мореплавател) – вместо към открито мора, ние набирахме скорост право срещу военния кей. На палубата настана суматоха (и то голяма!). Ахото опитваше някакви маневри, но Ахасфер летеше право към гемиите (по-точно към една голяма) и беше неизбежно сблъскването! Трябваше да се направи нещо и то незабавно: гемията беше на няколко метра! Аз инстинктивно изтичах на носа, протегнах се с ръце към гемията и краката ми отблъснаха яхтата.

Добре, ами сега какво? Повече не можех да се протегна, хванах се за гемията и увиснах!

Обърнах се да видя какво става и за щастие Ахасфер отплуваше настрани, а аз висях над водата.

Последното, което видях, беше Бънди прав на носа и вика към мен: – Троши, стой там, сега ще се върнем да те вземем!

Да, сигурно, аз ще вися там и ще чакам да се върнете!

Повисях няколко минути, пуснах се във водата и доплувах обратно до Созополското пристанище.

Бяха някакси успели да доплуват с Ахасфер обратно до пристанището. Аз се качих обратно и този път отплувахме успешно в открито море. Аз и Лорчето слезнахме долу в кабината да се успокоим и да ударим по едно малко питие. Яхтата цепеше в открито море. Качихме се отново на палубата и аз легнах на носа. Ахасфер цепеше срещу вятъра, вълните плискаха борда и усещането беше неописуемо. Несравнимо с нищо друго!

Както си мечтаех, изведнъж чух някакви сирени, суматоха на палубата и като се обърнах малък военен кораб се приближаваше бързо към яхтата. Държаха мегафон и заповядаха незабавно да спрем. Допряха се до яхтата и поискаха разрешително за напускане на пристанището и излизане в открито море. Ахото слезе в кабината и след малко се върна с празни ръце: забравил да вземе разрешение.

Военните заповядаха да се върнем в Созопол. И това беше краят на нашто пътешествие. Кратко, но пълно с преживявания!

Надявам се да ти хареса моята история!

С обич, Троши.

*** Трошан Владовски, басист на „Сребърните гривни“, а по-късно и на други групи. Понастоящем живее в САЩ, но не като музикант…  Има много красива и талантлива дъщеря – Лиа ЛаБелл – известна с големи успехи като млада певица.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s