Валери Петров – Хождение по буквите

Posted: 11.07.2013 in Bulgarian literature

Любомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са изпатили двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по волята Божия те изпълнили свойто
решение вопреки папското вето
да создадат Абевето.

– Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз съм по-малък, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и от баща Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв…

И рекъл им старшията
на партиаршията:
– Вашето дело
се разбира само.
Пойдите в отдела
„Четмо и писмо“.

И правят поклоните
Божите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зеркале зряща ся и слагаща пудра.
Глаголят ѝ ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасноe
дебелоочие.
– Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септемврия
се чипуркам в Месемврия.

Диво двоицата
се дивят на девицата:
– Но должни сме ний да вървим при хазарите!
– Спокойно! Нас будете тука заварити.
(Какво да се прави –
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и полвина,
през деня просвещават
и климат
през нощите,
они-же изравят
на Климента мощите,
завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.

– Славни са, Господи, дела твои!
– Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия
„Четмо и писмо“
преоформи ся
в „Четмо“ и „Писмо“,
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела „Четмо“.
– Но защо во „Четмо“, нали то е писмо!
– Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а кога се в „Четмо“ до конец дочете,
во „Писмо“ ще се прати да подписати те.
Со гневом и двамата
лицезрят измамата.
(Но какво да се прави –
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
на Съюза на византийските художници,
секция „Чертожници“:

(ХААААХАХАААА! И ВЪВ ФИЛМА БЕШЕ ТАКА!)

– Таз буква „Аз“…
не знам според вас,
но за мен е такваз…
някак сякаш избива
против колектива.
Според мен тя не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не „Аз“, а „Ние“.

– А туй „Буки“, туй „Буки“
кому нужно е туки! –
рек друг един уж
върло праведний муж
от Съюза на византийските писатели,
секция „Изпатили“.
– Нежели „Буки“ аз мисля, какво
пречи нам сложити друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
веч буки в Панония, кажи-речи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо „Ние – Буки“ да е „Ние – Слива“.

– Това „Ние – Слива“
ест находка щастлива –
чу ся тогаз
третий глас, –
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждающи знаци един подир друг,
каков точно ред будем следвати тук?

– Каков може да буде! – восклицают отвред. –
Каков освен просто азбучний ред!

– Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучний ред,
като за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред!?…

Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)

После Методи, премудрий чловек,
рек:
– Единствен на земле и на небеси,
Патриарх Фотий щя нас да спаси!

Вопросний Фотий бил техний учител
и силно ги любил и страстно почитал,
и приел той ихното ходатайнство
макар да било него ден осемнайсто.

– Дадено! – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная.

И словенското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.
– Кой от двоицата е по-големия!
– Методи.
– Методи да получити премия!
– А на малкия как да прославим делата?
– Он буде получити персонална заплата!
Но сякаш чули сатанинские хули,
отвергнали братята заплати и вули.
– Не щем ний богатства, не щем ний пари! –
возкликнули они, возмутени дори. –
При Святоплука
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за това ние страстно
со брат ми горим!
– Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим.
Така погрешно
сии тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низините низвергнут от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се променило.

– Камо грядеши тез двама! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Вторий отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високопарен,
и хем тъй
във спора
ще поможе
на попа,
хем и той
яко хората
ще похоже
в Европа.

И ей го във влака,
муцуна навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-о,
ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая.
инфарктокапична ся
и пойде в рая.
(Какво да се прави –
тогавашни нрави!)

Но дело словенское паки-пак победило
и не че комисии сии убедило,
а защото, после смертию брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разние римски разходи
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра ся книжнина (т.е. библиотека),
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на Бога,
хилядотомна,
тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при цар Симеона,
който яко по качество, тако по количество
надмогнал над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.

И нека за туй се, четецо, воздава
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото ся всякой гневи, като гледа
колко пречки ся сторят пред всяка победа.
– Грях, грях е! – но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.

Коментари
  1. April казва:

    Oh ne moje da se prochete bez istericheski sulzi.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s