Валери Петров – История със знамена

Posted: 12.07.2013 in Bulgarian literature

ИСТОРИЯ СЪС ЗНАМЕНА

Празник е вън и страната ни млада,
горда със свойте успехи чудесни,
като река ще залее площада
с пъстри букети, усмивки и песни,
лозунги бодри ще екнат могъщо,
флагове вредом ще грейнат червени!…
В нашето предприятие също
знамената са подсигурени.
Но как ний постигнахме такъв резултат?
По тоз въпрос ще направим доклад:
Своевремнно с точна
директива нарочна
подготовката се отпочна
и решено бе: Ана, бай Блаже и Ката
да отговарят за знамената.
Но тъй стана,
че Ана
за друго се хвана,
а пръста си даже
не мръдна бай Блаже,
камо ли помощ да ни окаже,
така че остана само Ката,
горката,
да отговаря за знамената!
А знамената се състоят,
както се знае, от Дух и от Плът,
или иначе казано, от плат и от прът.
И тръгнала Ката по ъгли и кътове
да дири платнища и прътове.
Вредом тършувала,
правила, струвала
и проработил й в края късмета:
открила онези бичмета,
за които лани, каквато е каша
в дърводелната наша,
разкрихме,
уволнихме
и изключихме от Комсомола апаша.
А те били под талаша!
Но сега било късно да се дири вина,
сега трябвали прътове за знамена,
че ако излезе на парада без тях,
заводът ни просто ще стане за смях,
и нека Ката си затваря устата
и да си отговаря за знамената!
Но Катето, Катето от думи такива
не трепвало даже. То сбрало актива
и хем комсомолеца реабилитирало,
хем десет колеца
гарантирало!
И след този успех
във съседния цех,
ги отнесло, ако обичат
да ги избичат
и да им рендосат ъглите,
за да станат кръгли те.
Добре, но там майстора уж “ само три чашки“,
а бил се нализал нея сутрин юнашки
и взел та нащърбил рендето,
и не стига ли, дето
има плана първомайски да изпълнява,
ами Ката дошла е да му додява!
Нека сама да си чука главата,
щом отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предавало,
то настоявяло и настоявало
и най- сетне сполучило:
гладки пръти получило.
Да, но сега пък изникнал въпросът,
че върхове трябвало да им се стругосат,
и някой предлагал да им мацнат безира,
но Катето искало да ги бронзира,
та те да блестят със златисти лъчи
и що за завод сме, по тях да личи!
Ала там се закучили въпросите я,
че Ката се случила да проси боя,
тъкмо когато домакинът ни мил
се бил
вглъбил
в проблема за своя си автомобил,
който трябвало съвсем скоро, уви,
на прегледа пролетен да се яви,
и когато Ката
му казала: “ Дай!“,
той си мислил за КАТ- а,
ДОСО- то и ДАИ,
и за туй, че никак не му прилича
да се излага с москвича
и че по- добре с бронза да лъсне мотора,
та да стане от него мотор за пред хора
или – както си казвал този мъж-
„мотор веднъж“! ,
и затуй, той отвърнал на Ката,
че му е дефицитна боята
и да не му слага свойте пръти в колата,
а да прави каквото си знае,
защото не той, а тя е
излъчена още на таз и таз дата
да отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предавало,
то настоявало и настоявало,
намерило кой да го покрепи,
заплашило оня, че контрола не спи,
и и тоз път сполучило:
бронза получило.
Сега й оставало да намери платно.
Добре, но
заведующ склада,
който по оназ част ужасно си пада,
й казал, че готов е да я снабди…
но за икономии трябва да бди…
и все пак нещо ще се нареди…
ако тя не се мръщи,
а му дойде на гости във къщи
в своето качество на служебна позната.
Сега вече би трябвало да си скърши ината,
щом отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предало,
самО като знаме то пламнало цяло
и тъй като даже посегнал мръсника,
то му отпрало два звънки плесника
и му рекло, че няма да мръдне назад,
докато от нему поверения склад
не бъде отпуснат червения плат,
който й трябва за знамената,
а не на мантото да си шие подплата!
И пак сполучило.
Плат получило.
И оттук вече всичко потръгнало лесно.
Останало само да стане известно,
сърпът и чукът как да бъдат бродирани,
като средства за тях не били запланирани,
а в счетоводството, разбира се, знаели
за перото “ Украса“, но хитро си траели,
за да направят кефа
на шефа,
като му купят това перо
ново бюро,
защото те отговаряли за бюрата,
а Ката за знамената!
И тогава Катето насъбрало другарки,
отбор шивачки и баш байрактарки
по линии
партийни и
младежки, и профоргови,
все Райни Попгеоргьови!
Самички просто
рязяли, шили
и, значи, въпроса
така разрешили.
И ето готови са сега знамената,
спокойно подредени в строен ред до стената
във малката стая на Ката.
“ Но защо точно в нея? “ – ще запитате, знам.
Защо ли ? Защото въпроса е там,
че в нашето напрегнато време
знаме да се приеме
е известно бреме,
което председателят нещял да поеме,
защото знамената все пак знамена са,
те, другари, видите ли, не са само украса
и носят затуй отговорности маса…
И приложихме тази система тогава:
нека Ката ги пази
и взема,
и дава,
та всеки в ръката си мощна да има
флага на своята идея любима,
за да мине възторжен и млад
на нашия бодър парад,
след което, ще бъде добре
пак Ката да ги събере,
защото порядък е нужен в страната,
а тя отговаря за знамената!
И бяха тъй пречките преодолени
и знамената ни подсигурени.
И ето ний свършваме този доклад,
вярваме, ясен за стар и за млад,
и понеже говорихме тъй много за Ката,
че тя зачерви се от скромност горката,
време е вече да оставим шегата
и да кажем
извода важен:
че както знамената се състоят
от плат и прът,
идеите също,
за да действат могъщо,
трябва на някого да се опрат,
трябва във хора да намерят плът!
И затуй ни се иска, страната ни млада
днес като рукне с усмивки и песни,
да залее до края площада
като река от възторзи чудесни,
ний сред реката
да подирим, открием и стиснем ръката
не на хитреца, па макар под плаката,
а на тези безбройни,
за обич достойни,
които ни учат, като нашата Ката,
като нашата малка, чудесна позната,
не само в думите, а и в делата
да отговаряме за знамената!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s