Валери Петров – Изследване върху мезоните

Posted: 15.07.2013 in Bulgarian literature

Изследване върху мезоните

Навремето си Демокрит
с това бил главно знаменит,
че виждал цялата вселена
от атомчета изградена;
затуй бил тупан и линчуван
и даже демокритикуван,
но възгледът му пак пробил,
защото той го бил
сглобил
не с цел за нов автомобил,
а с цел света да обясни
и даже да го промени,
и затова по наши дни
наричаме тез люде чисти
„наивни материалисти“…
Но нека крайната поука
да не подсказваме оттука:
ний споменахме Демокрит
със цел да има се предвид,
че не от завчера и вчера
датира атомната ера,
но истинският наш герой
съвсем съвременен е той.
– Е, кой е този философ?
– Нарича се Стоян Панов.

Стоян Панов, студент-физик,
от тези, дето всеки миг
им цъка нещо във главата
над нова мисъл чудновата,
както си мислил в стола значи
над дипломните си задачи,
във миг огрян бил от една
невероятна светлина!
И ето го, че по средата
зарязва си шкембе-чорбата,
и ето го, лети с трамвайчето,
и ето, моли се на байчето,
и ей го, иде онзи миг,
във който младият физик
със радостна сълза в очите,
по Хюйгенс чупеща лъчите,
седи, усмихнат към безкрая,
сред пълната със колби стая
и си представя на шега,
как нейде още от сега
се пишат статии с надслов:
„Върху ефекта на Панов“!

И тича подир ден студента
на разговор със асистента.
– Грам талий – казва – в капилярка
в миг светлина изпусна ярка,
която стана по-неясна
и във последствие угасна!
Какво ще е това явление?
За мен най-близко обяснение
е, че светлинният поток
роден е от фотон-младок,
но скоро едри мю-мезони
натрупват се от разни зони,
а те щом вече налице са,
веднага спира се процеса…
Говорел значи, тъй студента
и от това на асистента
потрябвало му доста време
дъха додето да си вземе.
Но взел си го, съвзел се пак
и казал: – Браво бе, юнак!
Но туй не влиза във обема
на дипломната твоя тема.
Ти таз идея…
я, недей я…
я, двама да я пипнем нея…
тя трябва твоята теория
да се изпробва и със тория,
това широка е история,
да идем, прочее, в „Астория“
да го полеем този нов
„Ефект на Мишковски-Панов“!
Полели го, подели го,
след седмица довели го
до знанието на доцента,
началник пряк на асистента.
И – аз за тебе, ти за мен:
– Я виж ти! – викнал изумен. –
Туй дето тук ми се докладва,
извънредно просто ме възрадва!
Та същото от десет дена
го наблюдавах с молибдена!
След мен вървете! Още повече
че циклотронът ни във Ловеч е.
а главният във този град
е бабалък на моя брат,
така че нашите семейства…
и значи той ще посъдейства…
защото трябва да копаем,
ако наистина желаем
да отстоим „Ефекта нов
на Гюров – Мишковски – Панов“!
И ето, тръгнал колектива
по тучната научна нива,
и то със методи такива,
че дето нещо не открива
с молива драсва коректива
и поизвива всяка крива
та с извода да се покрива.
А изводът бил оня пак,
открит от умния хлапак,
но от искрица на душата
лъжа бил станал опашата.

И тъй завършен бил трудът,
готов, за да го издадат
със резюме на чужд език
във „Монатхефт фюр Кернфизик“.
Велико дело, труд нелек,
и как да разбере човек,
кое е в тоз научен век
не Кернфизик, а кьорфишек?
Е, да, студента лудия,
отхвърлил тази студия,
но за студента кой ти гледа?
За да постигне се победа
бил нужен, както си е ред,
един голям авторитет.
Ами сега? Ами сега?
И ето ги, че веднага
разтичват се и пипват в миг
един голям академик
с чело, излято от метал,
и не с крака, а с пиедестал.
– И аз на младини със лития
да блесна щях с едни открития! –
си спомнил той, добър и мил
и бързо с тях се съгласил,
че: – Казаните мю-мезони
натрупват се от разни зони,
а те когато налице са,
веднага спира се прогреса
с такава бързина нечута,
че максимум подир минута
(вж. схемите на института
с чудесните им паспартута)…
… което е едно явление,
по неговото твърдо мнение…
така че авторът предлага
бюрото на аеропага
единодушно и веднага…
(глас в залата: – Да го решиме!)
… ефектът нов да носи име:
„Ефект на акад. проф. Йордан Запрянов,
доктор хонорис кауза“…
(тържествена пауза)
и просто, рима
за да има,
… благодари на свойте трима…
за тяхната неоценима…
не, по-добре на свойте двама,
понеже третия го няма…

А третият къде бил той?
Къде бил нашият герой?
Той бил против това, борбата
да бъде свързана с торбата,
и сърбал си шкембе-чорбата,
и идвала му във главата
идея нова, чудновата,
и той самият бил идея,
и ний сме с него и със нея
във схватката жестока с тея
различни мю- и му-мезони,
които с тропот на бизони
зарад себичната си сметка
от петилетка в петилетка
бодат и тъпчат всяка клетка
която със фотонче светка!
А някой махне ли с ръка,
че нийде няма ей така
да действат млади дипломанти
със циклотрони и със кванти
и че цитираната статия
е просто страшна галиматия,
при туй не вдъхваща сипатия
къмто физическите братия,
за него ний ще разясним,
че случаят с Панов е мним
и че с нарочна мисъл скрита
ний почнахме със Демокрита,
защото е говорил той,
че всичко атомен е рой
и че от същи дол… частички
се състоиме ние всички,
така че нашата история
засяга всяка категория
по начина, наричан „втория“,
или, по гръцки, „алегория“.
А че мезони има, има
тук-там в родината любима,
за туй не е необходима
поема в песен или в рима.
Ти взри се с поглед неуморен –
дълбоко там под слоя горен,
загризал тайно сладък корен,
мезон те гледа ококорен!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s