БУРГАЗЪ ЧЕТЕ – 1941, в-к „Бургазки Фаръ“.

Posted: 28.12.2013 in Bulgarian literature

А Т А Н А С Ъ   Д Ж А В К О В Ъ

 И ВСЕ ПАК БУРГАЗЪ ЧЕТЕ…   .pdf link – за сваляне

РЕПОРТАЖ

в-к „Бургазки Фаръ”, бр. 5898, 1941.

– В библиотеката ли?… Ти не си с всичкия си! Какво ще правим там?

– Репоратаж!

– Не можа ли да намериш нещо по-интересно?

– Да не предпочиташ интервю от махараджата?

Приятелят ми ме последва неохотно. Блазнеше го само мисълта, че ще разгледа вестниците.

Изправям се пред вратата на библиотекаря, където разчитам: „Искай свободно справки и услуги”.

Влизам!

Човекът със смеещите се очила, един от много заетите хора в града ни, беше като никога сам. За мое щастие не влезе никакъв човек, не звънна телефон, а на масата му не лежеше книга за рецензия.

– Искам няколко сведения за читателите на „Бургазки Фаръ”.

В кристално чистите стъкла на очилата светна познатата усмивка.

– Кога е основана библиотеката ви?

Бащата* на „Сребърни везби” говори. В гласа му има доволни нотки за завършеното дело. Кой знае, може би и гордост.

Меркантилният Бургас има една от най-първите библиотеки в страната.

Знаете ли какво значи това?

Бургаската обществена библиотека е основана преди около 45 години и има едно разнообразно книжно имущество, което изпълва страниците на 13,000 тома. Тези томове не биха изпълнявали дори една малка част от предназначението си, ако нямаше оня ред, който е систематизирал и подредил и най-малкото книжле на мястото му. В това отношение, библиотеката прави чест на уредника си.

Последният е въвел интересни практически помагала, с които се следи движението на книгите и може да се прави всеки две седмици баланс, докато другите библиотеки с голяма мъчнотия и съмнителна точност правят такъв само в края на годината.

Обстоятелството, че и другите библиотеки са побързали да се възползват от нововъведенията, говорят за тяхната практическа стойност.

Още много интересни работи ми каза човекът със смеещите се очила, но те не интересуват нито вас, нито мене, а са от значение за библиотекарския апарат, който се стреми да услужи винаги бързо.

Сбогуваме се с библиотекаря и поглеждам обширните рафтове с наредените книги. Ето, от там, може би, ме поглеждат грозните очи на вечно търсещия Шопенхауер. На онази редица, може би, винаги търсеният Едгар Уолес се надсмива над смирения Русо. В стаята се носи дъхът на печатарското мастило, което мирише на философия, нежни поетически трепети и суха наука.

Ето къде човек може да се почувства истински щастлив.

В салона няколко малчугани чакат ред да получат любимата си книга. Поглеждам картата на един от тях: „Конникът без глава”, Стас и Нели”, „Водната пустиня”, „Тигърът от Аризона” и др.

Пренасям се в юношеските си години. Спомням си как моите любими писатели бяха успели да запалят в мене копнежа по пътешествията. Детското ми въображение си представяше Африка – мистичната забулена земя, като един многожелан несбъднат сън. Колко странни ни се виждат сега детските блянове.

Тук се пази пълна тишина, защото в съседното помещение е читалнята. Не така мислят, обаче, онези леконакъдрени, начервени представителки на нежния пол. В това се убедих, когато току до ухото ми прозвуча тънкото сопраново гласче на една от тях.

– Искам нещо от Пиер Лоти!

Няма „моля”, няма „ако обичате”. И ако сте на мястото на помощник-библиотекаря, бих ви препоръчал да изпълнявате по възможност в най-скоро време поръчките, защото хубавите лица лесно погрозняват и помрачават от необещаващото кисело гърчене.

В картата на тази госпожица не посмях да надзърна, но предполагам, че наред с Достоевски, там щях да срещна парадоксално-циничния Питигрили, нежно-лиричния Яворов и ефирно-копринения Дебелянов.

– Защо си закъснял тъй много? – обръща се помощник-библиотекарят към един прогимназист.

Оня навежда глава и не продумва. Една поправителна глоба не би била особено приятна. В такива случаи най-изкусно лъжат гимназистите.

Добре, че си спомням за тях. Те са утрешните интелигенти. Каймакът на нацията. Какво ли четат?

Изтеглям на слуки една карта. „Любовните похождения на Казанова”, „Пиратите по Темза”, „Среднощното нападение”. Да изброявам ли още?

Слава Богу, на новоизтеглената карта прочитам: „Унижените и оскърбените”, „Антология на българската литература”, „Разкази на Елин Пелин”, „Мировата скръб” и др. Значи има различни гимназисти.

Влизам в читалнята. Лятното слънце струи на потоци по масите, вестниците и плешивите глави на двама-трима пенсионери. Горещо е. От стените поглеждат отегчено лицата всички български писатели и се чудят на няколкото търпеливи посетители, които разглеждат вестниците и списанията.

Влиза младеж с метнат на рамо бански костюм. За него е станало навик, всеки ден преди плажа да се отбива в библиотеката. Не е ли това най-разумното използуване на ваканцията?

Бутам приятеля и излизаме.

Читалищната градинка е изпълнена  със стотици деца. По бузките им шари слънчевото здраве.

– Знаеш ли, че Америка ще се намеси?

Не отговорих нищо.

Ат. Джавковъ

==============

*Стефан Станчев, български писател и читалищен деец, е роден на 07.04.1907 г. в гр. Казанлък. Завършва търговска гимназия в Бургас през 1927 г. и библиотечен курс в Казанлък (1934) и Ловеч (1935). Работи в библиотеките на Бургас и София. Редактор на “Български книгопис” (1945-1948). Главен редактор на сп. “Турист” (1956-1978). Член на СБП от 1941 г. Публикува около 30 художествени книги, сред които стихосбирките “Поломена стрелка”, “Дружба”, “Тракийски песни”, “Моряк” и сборника с есета “Сребърни везби”. През 1949 г. издава “Библиотечно ръководство”. През 1987 г. в изд. “Български писател” се появява сборникът му с есета и пътеписи “Зелени ветрове”. Умира на 28.09.1991 г.

Advertisements
Коментари
  1. […] – В ТЪРСЕНЕ НА ТЕМА, 23.07.1941; link .doc – не особено… бр. 5898 – БУРГАЗ ЧЕТЕ, 1841; link .doc – бива го… бр. 5912+5922 – […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s