ДЕБЮТ – 1941, в-к „Бургазки Фаръ“.

Posted: 28.12.2013 in Bulgarian literature

 

Атанасъ Джавковъ

  ДЕБЮТ .pdf link – за сваляне

– Разказ-  

в-к Бургазки Фаръ, бр. 5881/ ?? юли1941

 Радко изгълта коравия си резеник и излезе от тръстиковата колиба. Вън приготвяха лодките. Той започна да помага в нареждането на мрежите, но някой го изруга и го изгони.

Радко се наскърби. Малкото му плахо сърце се сви, сякаш острието на студена игла го прободе. Всички не са се родили научени! Той е пръв ден при рибарите. След време ще знае всичко и няма да го ругаят. Как му се искаше да го имат като равен и да се отнасят приятелски с него.

Спомни си времето, когато припкаше подир няколкото селски кози. Вечерта се прибираше с наранени и наболели крака, а от старото долапче го поглеждаха малко чер хляб и лук. Майка си не помнеше, а баща му се пилееше по цял ден по кръчмите.

Един ден го срещна бай Лазар, ханджия и кръчмар от близкия пристанищен град.

– Хайде да те водя в града!

Очите му светнаха от запалените огънчета на надеждата. Не му се вярваше.

– Какво ме гледаш? Чирак ще ми станеш. Не искаш ли?

– Искам, искам, бай Лазаре, ама тейко да се съгласи. Иначе ще ме пребие.

Нареди се и с бащата. Радко увисна на ламаринения тезгях. Ръцете му се набраха и напукаха, а очите му до късно през нощта се затваряха уморени за сън. Така мечтаният живот в големия град при автомобилите и многобройните светлини, угасна в задимения мръсен хан, където миришеше на село. По нареждане на баща му бай Лазар си позволяваше да го бие. Радко се наплаши и започна да се бои от всички. Меките му сини очи поглеждаха умолително и бяха готови да просят за милост. Чувстваше се съвсем сам всред кипналото море на неприятелски настроения град. Понякога при него идеше Владко, фурнаджийското чираче, което му разправяше един филм, на който не знаеше името.

Една вечер посетителите на хана не го видяха на тезгяха. Бай Лазар им заръча да му намерят друго момче.

Посинял от бой и плач, Радко скиташе между разноцветните улични реклами. Наоколо чуваше само смях.

Никъде не го приеха на работа. Хората правеха кисели лица при вида на старите и износени дрехи. Тръгна по брега и реши да стане рибар. Казаха му, че в таляните приемали всякакви. Синкава полупрозрачност омота морния ден и бледата луна се усмихна с глупавото си лице към причезналото слънце. В болната ѝ светлина работеха хората от Радковия талян. Рибарите му се сториха добри, въпреки че някои от тях му се присмяха и го наругаха. Най-добър беше капитанът. Сред най-тежката работа, когато усилията закараха кръвта му в главата, той го потупа и му даде почивка.

– Не се пресилвай, Радко, малък си, а искаш много да работиш. Ще дърпаш повече, когато позаякнеш.  И жълтите му зъби лъснаха в топла, насърчаваща усмивка. Той сякаш забрави умората. Стана му леко и весело. Ето къде били хората!

Когато свършиха, Радко припна за вода. Тънката струйка, която падаше от малкото чучурче, запя звънливо в корема на голямата рибарска стомна. Той седна на камъка и заслуша. „Ще си купя лодка и дълги чизми, да ме пазят от водата. После… после ще си оставя мустаци като на капитана…”

Луната му се усмихна между надвесените клони.

Атанасъ Джавковъ

Advertisements
Коментари
  1. […] бр. 5872, ДВЕТЕ НАПРЕД, 25.06.1941; link .doc   – бива го. бр. 5881 – ДЕБЮТ, 1941; link .doc;  Чел е много Юго… бр. 5883 – […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s