ПЛАНЕТА – 1941, в-к „Бургазки Фаръ“

Posted: 28.12.2013 in Bulgarian literature

АТАНАСЪ ДЖАВКОВЪ

ПЪРВОТО ПЛАВАНЕ НА „ПЛАНЕТА”   .pdf link – за сваляне

РАЗКАЗЪ

в-к Бургазки Фаръ, бр. 5861, 11 юни 1941.

 

 

Единственото око на капитан Ботю огледа небето и по него заиграха едва забележими тревожни пламъчета.

– Сваляй платното, ще правим волта!

Звездите на безлунната нощ гаснеха една по една. Отслабването на платната се изрази с леко потрепване и „Планета” забави хода си. Попътния вятър изчезваше и в това нямаше нищо тревожно, ако старият вълк не бе угадил, че новият вятър е много предивременен. Като погледна морето, небето и разбра посоката на новия вятър, долови признаците на лоша нощна буря.

На руля седеше бай Панаго, а около въжетата шеташе 18 годишния Христо, последният човек от екипажа.

Те смениха посоката и се устремиха към Бургазъ чак след един значителен завой, който удължаваше пътя им. Отляво се тъмнееше „Св. Анастасия”, а пред тях трептяха светлините на големия град.

– Капитане, ще преварим ли бурята? – попита Христо, като дигна отново платното.

Вместо отговор, капитанът изрева, за да надвие, за да надвие шума на кипналото море:

– Стегни кливера, бе, не виждаш ли, че не може да хване вятър!

И после добави възторжено:

– Ех, майка-а! Пори, пори!

Това успокои младия моряк.

„Планета” бе нова, неизпитана гемия и правеше своето първо пътуване.

– – – – – – – – – – – – – – – – –

Тя не беше хубава, но имаше черни, замечтани очи. Живееше с баща си в предградието на Бургазъ. Старият ореше с една черна катранена лодка морето, а дъщерята работеше в една консервна фабрика.

Искаха я лодкари и рибари, но тя получаваше някакви писма от Гърция и отказваше на всички. Четиридесетте години намалиха значително нейната привлекателност и когато писмата престанаха, се видя само с един кандидат – едноокия капитан Ботю, който ходеше винаги небръснат и миришеше на машинно масло. Много пъти той я канеше да се приберат под един покрив, но срещаше нейната насмешка.

Сега вече е друго. Той поне не е само капитан, а собственик на нова гемия.

Едноокият Ботю знаеше, че подобни работи понякога трогват по-добре жените – отколкото откриването на едно искрено любящо сърце. Така му се искаше да вярва, защото желанието да обича и да бъде обичан беше много голямо.

Той въздъхна и погледна бай Панаго, който стискаше руля и се взираше внимателно напред. Вятърът се засилваше и морето бушуваше застрашително, но те бяха близо до фара.

„Планета” изпревари бурята и завърши пътуването си, за да донесе последната надежда на капитана си.

– – – – – – – – – – – – – –  – – –  – –

Гемията беше готова да отплува от Бургазъ. Следобедния вятър бе набраздил морето и краищата на платната потрепваха, погалени от бризите.

Бай Панаго пушеше усилено и все поглеждаше към брега. Чакаха капитана. От съседната гемия му се обадиха:

– Какво ще товарите?

– Отиваме към Ропотамо. Трябва да приберем таляните от Созопол. И като смукна дълбоко цигарата, добави важно:

– Пък… после ще видим… Варна ли ще гоним, Цариград ли…

Когато погледна към края на наклонената дъска, едва не остави цигарата да опари напуканата му устна.

На брега стоеше капитана. Беше като никога обръснат и носеше нови дрехи. Някаква жена го държеше под ръка. Двамата се усмихнаха на учудения моряк.

Бай Панаго се стресна и изруга Христо, който бе спрял да навива въжетата и гледаше с не по-малък интерес.

– Хайде, капитане, трябва да стигнем на светло. Другите тръгнаха вече.

Капитан Ботю стиасна неловко ръката на жената и се заклати към гемията. След три минути „Планета” се откъсна от брега.

жената махаше с кърпа.

– На добър път!

– Ти да не си стъпила повече във фабриката, чуваш ли? След седмица-две съм тука.

Когато излязоха извън фара, ги посрещна кипящото море. „Планета” се издигаше и потъваше в прегръдките на вълните.

Капитанът стоеше на носа. Хиляди капки се разбиваха в бисерно сияние пред него. Ято чайки рееха въздуха и огласяха околността с кресливите си писъци. От двете страни се нижеха теменужените ленти на залива, а някъде далече го мамеше окъпаният в омара хоризонт.

Той мълчеше и мислеше за съдбата, която го направи най-после щастлив. В главата му се раждаха много въпроси, на които не можеше да намери отговори. В отговора на един само беше сигурен.

Тя не го обича.

Уморена от моминството и мизерията, тя бе заменила отвращението си с безразличие и прие годежния пръстен.

Все пак ще бъде добра съпруга, а и времето ще ги обвърже.

Капитан Ботю повдигна глава. На единственото око блестеше една голяма моряшка сълза.

Кой знае, може би една заблудена морска капка.

Атанасъ Джавковъ

Advertisements
Коментари
  1. […] бр. 5857-5858 – РОПОТАМО, 5+6.06.1941; link .doc  – бива го… бр. 5861 – „ПЛАНЕТА“, 25.06.1941; link .doc  – моряшки живот. Доста добро за 18 […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s