(цитирам само по смомен!…)
Валери Петров
СПОМЕН
Вече чувствувам аз, нещо става със нас
и със нашата връзка сърдечна.
Този трик не е нов – една вечна любов
да излезе не толкова вечна.
Днес получих засмен синьо пликче за мен
и го взех и разтворих веднага,
но във него видях твойта снимка, и ах!…
Моят смях надалече избяга.
Таз блузка ти отива, косата ти блести,
но не към обектива гледала си ти,
и снимката ти бледа, получена тоз ден,
от дето да се гледа не гледа в мен.
И край ъгъла стар, чийто сив тротоар,
наште весели срещи познава,
смачкал синия плик аз припомних си в миг
колко бяхме щастливи тогава.
И припомних си аз твоя глас, твоя смях,
туй което в портрета го няма.
Де е всичко сега? Чувствам малка тъга
и таз малка тъга е голяма…
Таз блузка ти отива, косата ти блести,
но не към обектива гледала си ти,
и снимката ти бледа, получена тоз ден,
отдето да се гледа не гледа в мен,
а гледа надалече
и мъничко в страни,
където чезнат вече
онези дни…
(Поправете ме, ако помните още.)
borisaprilov 
Джина,
Честита нова година! На тебе и семейството ти – радост, вдъхновение, късмет и здраве, здраве!
Благодаря за прекрасните текстове, които продължаваш да ми изпращаш! Потапят ме в едни други времена и ме навеждат на много мисли…
Руми Пашалийска
:))) Всичко хубаво и на теб, Румяна!!! До скоро виждане!
Стихотворението се казва „Трамвайчето“, било е много популярна песен през 40-те и 50-те години на миналия век, публикувано е в тома поезия в 5-томното издание на Валери Петров
:))) Благодаря!
Мисля, че я пееше Георги Раданов, но не съм съвсем сигурна. Уви! – не я намерих в Ю-тюб…
Георги Кордов май беше певецът…
Ех, младост! Спомени, спомени.
Моята прана ми е написала текста преди години и сега го намирам случайно.
„И припомних си аз твоя глас, твоя смях“, този ред при мен е „И припомних си аз твоя смях, твоя глас“.
Прана да се чете пра-баба 😁