СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ

Валери Петров

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗОБРЕТЕНИЕ

Неизвестни читателю, понеже защото
така е устроено, уви, обществото,
че гениалните изобретатели
от психиатрите постоянно са патили,
преди да успеят; и защото понеже
д-р Маркова (!!!) иска и мен да отреже
от околния свят – с туй послание аз
се обръщам към вас:
Говорете за мене! Пишете писма!
Не бъдете и вие Неверни Тома,
не ме смятайте луд,
първо дайте си труд
да вникнете в моята докторска теза,
с която в историята на прогреса ще влеза:
„Механично задвижване на електроцентрали
чрез мотовилкова двойка педали“ –
туй е нейната тема,
а самата система
има следната схема:
Чрез задвижване дъгово назад и напред
два прости педала за велосипед
(фигура 5)
въртят с мотовилки коленчатката В
от позиция 0 до позиция 2.
Коленчатката В от своя страна
е снабдена с една
маховикова шайба от чугун (Г и Д),
имаща функцията да предаде
инерционност на въртела, който достига
посредством трансмисия (или верига)
генератора А. И оттука нататък
пътят е кратък:
щепсела в мрежата, и страната поема
киловатния приток на мойта система.
Мисъл ясна и свежа,
тъй че само слепец,
безнадежден невежа
или пълен глупец
не би схванал строежа
на моите ПЕЦ!
(Това ПЕЦ – както вече сте навярно разбрали –
означава Педални Електро-Централи)
Но вие ще кажете: „Да се отива
към примитива?
Да откъсваме хората от местата, където
си отдават ума и си влагат сърцето,
за да движат педали с прости мускулни сили!
Все пак… нещо… не си ли…?“
Не съм – казвам пак –
ни фантаст, ни глупак
и ще ви подчертая,
че тая
моя идея – осъществена –
ще предизвика за няколко дена
в енергичния баланс на страната
един приток от мощ, досега непозната
дори за атомния гигант в Козлодуй!…
А вместо туй?
Вместо туй на писмата, които съм писал
до всички комисии и комитети,
ми бе отговаряно непрекъснато в смисъл,
че били „във момента заети“!
Заети с какво? – да ги пита човек,
и то в нашия бурен, съзидателен век!
И във туй „със какво“ е самата идея
на моите ПЕЦ. Вие питате, где я?
Ей я:
Както отдавна е на всички известно,
а и статистически доказва се лесно –
от всички трудящи се у нас във момента
към 15%
(макар да рисуваме и тях на плаката
как крачат към бъдното със флаг във ръката)
си клатят краката.
Е, щом е така, то не може ли – питам –
да бъде използван непрестанният ритъм
на това кракоклатене така, че да дава
нов импулс от енергия за нашта държава?
Петнайсет процента! С часове всеки ден!
О, светла картина! О, край възроден!
Не, д-р Маркова, не свивайте рамо!
Представете си само
как в едно свръхголямо
всенародно динамо
от заводи и блокове
с производствени срокове,
от комбайни и кранове
със напрегнати планове,
от бюра и редакции,
пламтящи в ред акции,
пулсът нестихващ на това полюляване
чрез мойто чудесно мотовилкопредаване
иде, горещ,
неуморен,
ритмичен
и кара да пеят със грохот челичен
ротори, статори
и трансформатори!…
Разбира се, има и трудности много:
съществуват различия, погледнато строго,
за всякоя възраст и дори индивид,
които ще трябва да се взимат предвид.
Тъй някои клатят краката си тайно
и когато ги хванат, се усмихват омайно,
сякаш казват: „Прощавайте, аз само случайно,
ей тъй, просто наужким
си ги клатушкам!”,
а у други, обратно, дъгите махални
са толкоз нахални,
че се люшкат открито и достигат до луди
по своя размах амплитуди.
Освен туй голямо влияние имат
всякакви фактори: пол, професия, климат,
и отдавна например доказано с опит е,
че краколюшкането е едно във Родопите,
а друго във София, където се клати
в специфични за столица координати,
докато към Дунава се мандахерца
със честота към 5000 херца.
И недейте ми казва,
че това са лъжи,
и недейте си мисли,
че на мен не тежи,
и недейте ми вика:
Като знаеш, кажи,
на какво се дължи?”
Съгласен, съгласен! И на мен ми се чини,
че това кракоклатене ще да има причини,
но нека оставим въпроса открит –
стигат ни пречките от технически вид:
Тъй например, освен всвичко казано тук,
налага се ПЕЦ-ът да работи без звук,
защото, бръмчейки, би моъгл да пречи
при разни доклади, отчети и речи.
ПЕЦ-ът не бива много място да взема,
за да се носи в проста чанта там, гдето
работи лицето.
(Ако то не работи
на свои имоти,
защото тогава, о, тогава, тогава,
и най-малкото клатене на краката престава!)
После има и трудности от разряд естетически:
не бива например един уред технически
– а все пак такива са моите ПЕЦ –
да грози някой днешен кабинет-хубавец,
облицован във дъб, махагон или орех…
Но да се върнем на каквото говорех:
Коя нова идея е надвила без трудност!
И нима има в мойта дори дъх на налудност?
Колко всичко във нея е и просто, и лесно!
И как всичките фактори си съдействат чудесно!
Нито усилие!
Нито насилие!
И от работно място, и то дейност любима
ни най-малко откъсване, явно няма да има:
Човек е с представа,
че клати краката си,
а всъщност създава
блага за страната си!
И хем в действителност
работи здравата,
хем радост изпитва,
че надхитря държавата,
което от своя стна му служи за стимул,
какъвто до моите ПЕЦ не е имал –
по-могъщ от надбавките, по-голям от медалите –
да клати педалите, да клати педалите!
Е, изваждайте моливи
и пресмятайте, моля ви,
нима бива такова предложение смело,
да не бъде превърнато, и то тутакси, в дело?
Или господата, „заети в момента”,
си представят (по себе си!) тез 15%
като пасмина толкоз безвъзвратно разглезена,
че зарад леката умора във глезена
да желаят себично
и непатриотично
да си клатят краката по метода стария
без капка полезен ефект за България?
Не, трябва човек да е луд,
за да избяга от този вид труд!
И няма да бягат! Няма, ви казвам!
Ще педалират, при това с ентусиазъм!
И затуй, о, читатели, ви изпращам това
нелегално послание със горещи слова:
Помогнете! Пишете! Издигайте глас!…
Д-р Маркова иде! Разчитам на вас!!!