ТЕЛЕСНА ТОПЛИНА – недовършена пиеса… 1994, Тел Авив; 7 месеца преди края.
БОРИС АПРИЛОВ
ТЕЛЕСНА ТОПЛИНА
пиеса
Кабинетът на Стареца в апартамента му. Приличен вехтичък кабинет, в който си има и бюрото, и стола, и креслото за уединяване и замисляне.
Старецът, който всъщност се именува ЛАЗАР ЛЕЧЕВ, седи в креслото и нежно гали плюшено тигърче, както се гали котка. Личи си, че това му доставя удоволствие.
Л е ч е в /гали тигърчето, но гледа към публиката и не може да се разбере много ясно на себе си ли говори, или на публиката, като с това върши някакво дяволито съзаклятие с нея/. Почти всички мои познати отглеждат и галят котки. Аз се задоволявам с едно плюшено тигърче. Котките имат косми. За тях ненапразно е казано, че са космически същества. Космите се разпространяват навсякъде. По възглавници, по одеяла, в супата. Казват, че котките са родоначалници на някои опасни болести. А този тук звяр – нищо, чиста работа., пренесен някъде от бенгалските джунги, стои кротко в кратата ми, няма косми, няма болести… Но ще кажете, няма и телесна топлина. Защо ми е телесна топлина? Няма и мъркане. Защо ми е и то? Колко дами са ми мъркали в живота. До тук – от мъркане. Искам спокойствие, искам тишина.
Звънецът на входа.
Л е ч е в – Млък!
Звънене със силен моторен трясък.
Л е ч е в /сакача, насочва се ядосано към входа и още по-ядосано се връща със Симова/. Вие ли това?
С и м о в а. Боже мой, не чувате ли, че е мотор?
Л е ч е в. Много ясно се чува. Кажете какво има?
С и м о в а /учудена/. Чистачката.
Л е ч е в. Аз наистина чакам чистачка.
С и м о в а. Аз съм.
Л е ч е в. Глупости, фирмата винаги ми праща някоя циганка.
С и м о в а. Сметнете ме за циганка.
Л е ч е в. Как циганка като виждам, че не сте никаква циганка.
С и м о в а. Студентка съм, така си вадя нещо допълнително, за да следвам.
Л е ч е в. О!… Извинете, госпожице. Парцали носите ли?
С и м о в а /поглежда чантата си/. Може да се каже.
Л е ч е в. Мисля, че някъде има. Циганката ги знаеше къде са.
С и м о в а. Могат ла бъдат само в банята..
Л е ч е в. Ами, ами, когато влезете в моя дом, забравете логиката.
Симова го гледа. Не знае какво да добави.
Лечев също не знае какво да добави.
Л е ч е в. Сериозно.
С и м о в а. Къде да се преоблека?
Л е ч е в. В хола.
Симова излиза.
Л е ч е в /намества се в креслото, взима тигърчето в скута си, започва да го гали/, И кой е в състояние да каже как е попаднал бенгалският тигър в дома ми? Покойната упорито отричаше да го е донесла отнякъде. Аз също не съм го донесъл отнякъде. Никаква вероятност да е дотътран тук от някогашните ми любовници. Взел се е някакси, самосъздал се е, материализирал се е от нищото, от дявол знае какъв зародиш, или пък антизародиш. Чакай, съществува ли антизародиш? Сигурно. Сега вече изникнаха много анти, като почнеш от световете, та стигнеш до каквото и да е. Може би съществува и антиникъдето. /Зад гърба му се появява Симова, вече превърнала се на чистачка./ А и аз съм „анти“ – антика съм. /Симова идва леко отстрани и вижда как ръката му гали тигърчето./ А Кирчо още не се обажда.
С и м о в а /учудена/. Вие какво галите в скута си?
Л е ч е в. Едно сладко бенгалско тигърче.
С и м о в а /вече широко усмихната/. Тигърче ли? Плюш! Вие галите плюш.
Л е ч е в. Това е моят любимец.
С и м о в а. Господин Лечев, щом толкоз обичате да галите, поставете в скута си едно котенце.
Л е ч е в. Никога.
С и м о в а. Целият свят обича и гали котенца.
Л е ч е в. Ще напълня кабинета си с косми. Котките разнасят болести.
С и м о в а. Но това е плюш, разбирате ли – плюш!
Л е ч е в. Какво като е плюш?
С и м о в а. Не излъчва никаква телесна топлина.
Л е ч е в. Телесна топлина ли? Какво е то?
С и м о в а /малко смутено/. Да усетиш топлината на друго живо същество.
*** Не зная какво да мисля за тази… сценка? Не е толкова силно символична, че да си помисля, че ето – това е! Надписана е като ПИЕСА – затова предполагам, че е начало на такава, но уви! – недовършена. Само няколко месеца по-късно Авторът тихо угасна, победен от рак на всички вътрешни органи, като преди това загуби и дар слово – което беше много гаден номер на Съдбата, или пък своего рода наказание свише? – задето винаги и много говореше – каквото си иска и където си ще, за разлика от останалите, които много мълчаха. Иска ми се да разкажа за последните му дни – дано ми остане време…
Дж. В. 12 юни 2013.
borisaprilov 