борис
априлов
*
НОВИТЕ
ПРИКЛЮЧЕНИЯ
НА
ЛИСКО
*
П И Т О Н Ъ Т
*
куклена
пиеса
за
деца
*
1970
.
.
действащи лица:
РЕЖИСЬОРЪТ – жив актьор
ОПЕРАТОРЪТ – жив актьор
ДИМБИ
ДОМБИ
МОКСИ
ЧИМИ
ЛИСКО
ПИТОНЪТ
.
.
***
Филмова ставка
Чудно хубава гора.
Режисьорът и Операторът, натоварени с камери и магнетофон, си пробиватпът през гората. Дрехите им, походката и държанието им са такива, сякаш представляват нещо като експедиция, която си пробива път през джунглите на Амазония, за да се срещне и заснеме живота на интересно изчезващо племе.
Р е ж и с ь о р ъ т /спира и забърсва потта от челото си/. Още малко… Виждам нещо като полянка.
О п е р а т о р ъ т /спира до него и уморено поставя камерата на земята/. Сигурен ли си?
Р е ж и с ь о р ъ т /пали цигара/. Гората оредява. Скоро ще видим слънцето.
О п е р а т о р ъ т. Ако до пет минути не излезем от гъсталака, ще полудея!…Не съм предполагал, че ще бием толкова път.
Р е ж и с ь о р ъ т. Според сведенията, полянката се намира в най-затънтеното място на гората… Хайде, Викторе…
Операторът неохотно се навежда и вдига апаратурата си. Режисьорът нарамва магнетофона и отново на път.
Ето ги, измъкват се от „джунглата” – пред тях е чудесна полянка – весела, осветена от слънцето, пълна с покой и птичи песни.
Двамата се споглеждат, усмихват се, кимат си, оставят с удоволствие тежките си товари на тревата.
О п е р а т о р ъ т. Мислиш ли, че полянката е тази?…
Р е ж и с ь о р ъ т /повдига рамене/. Да се надяваме.
О п е р а т о р ъ т. Ами ако има и друга?
Р е ж и с ь о р ъ т. Предлагам да оставим багажа тук и да разузнаем.
О п е р а т о р ъ т /уморено/. Така може…
Р е ж и с ь о р ъ т. Чуваш ли птиците?
О п е р а т о р ъ т. Чудесни!
Р е ж и с ь о р ъ т. Какво ще кажеш, ако пусна магнетофона? Докато се върнем, песните ще бъдат записани.
О п е р а т о р ъ т. Идеално!… Все едно, че сме почнали.
Режисьорът се навежда и поставя магнетофона в действие.
Р е ж и с ь о р ъ т /изправя се/. Хайде!
Двамата напущат полянката.
***
Сцената като в постановка за куклен театър.
Голяма полянка.
Неутрална празна сцена, сред която стърчат камерата, магнетофонът и някои други апарати.
Ето го и традиционното появяване на Димби с песен:
Д и м б и /гласът му/.
Аз съм Димби, Димби, Димби!
Аз съм Димби, димби, дом!
Появява се.
Аз съм Димби, Димби, Димби!
Аз съм Димби, димби, дом!
Вижда апаратурите и спира изненадано.
Още е далеч от тях. Там си и остава.
Чуваме песента на Домби.
Д о м б и /ггласът му/.
Аз съм Домби, Домби, Домби!
Аз съм Домби, домби, дим!
Появява се Домби.
Аз съм Домби, Домби, Домби!
Аз съм…
Д и м б и. Да, де – разбрахме!… Ти си Домби.
Д о м б и /спира до него и гледа апаратурата/. Ами аз съм, какво да правя?…
Д и м б и. По-добре кажи какво е това?
Д о м б и. А сега де?… Какво може да бъде?
Песента на Мокси.
Д о м б и. Мокси, ела!
М о к с и. Да си допея арията!
Д о м б и. По-добре виж и кажи като какво може да бъде това?
М о к с и /нарежда се до тях. Това е някъде в дясно от сцената, докато апаратурите са в лявата ѝ част, там, където някога стоеше куфарът/. Туй /оглежда предметите отдалеч/ ми напомня на НЕ ПИПАЙ КУФАРА.
Д о м б и. И на мен.Д и м б и. Предлагам да не пипаме.
Д о м б и. Да не съм луд… И без това казахме – никакви приключения.
М о к с и. Че кой ти говори за приключения?
Д о м б и. Ами, като гледам това /сочи апаратурите./ мирише ми на приключение.
Д и м б и. Домби, млъкни!… Обещахме, че дори няма да споменаваме думата ПРИКЛЮЧЕНИЕ!
Д о м б и. Предлагам да се обърнем с гръб към тези неща.
М о к с и. Защо ги наричаш неща?
Д о м б и. Защото приличат на неща.
Тримата се обръщат с гръб към апаратурата.
М о к с и. Колко хубаво си живеем без… такова… нали?
Д о м б и. Това е живот!… Къпем се, стоим, говорим си… Предлагам днес да си говорим като в опера. /Следващите думи ги казва като ария, с песен./ Димби, не се обръщай назад!
Д и м б и /с пеене/. Не се обръщам!
Д о м б и /с пеене/. Обръщаш се.
Д и м б и /с пеене/. Така ти се е сторило.
М о к с и /с пеене/. И аз… И аз видях, видях, че се обърнаааа!
Д и м б и /с пеене/. Направил съм… Направил съм го… несъзнателно.
Д о м б и /с пеене/. А обещахме, че няма, няма дори несъзнателнооооо!
Д и м б и /с пеене/. Добре, обещавам!
М о к с и /с пеене/. Той обеща!… Чухте ли?… Той обеща.
Д о м б и /с пеене/. Чухме, да… Той обещааааа!… Обеща да не се обръща.
Д и м б и /с пеене/. Не трябват ни на нас подобни съблазняващи предмети.
Д о м б и /с пеене/. Които докато се сетим…
Д и м б и /с пеене/. …ще ни вкарат в някое ужасно ПРИКЛЮЧЕНИЕ!
М о к с и /не като в опера/. Той каза думата ПРИКЛЮЧЕНИЕ.
Д и м б и /оправдава се без пеене/. Не казах, а изпях. Това е нещо друго!
Д о м б и /с пеене/. Това е друго, да. Така може.
Д и м б и и Д о м б и /дует с пеене/. Така можеее, можеее, можеее! Може така!
М о к с и /ядосано, без пеене/. Не може!
Д и м б и /учудено/. Мокси, какво ти стана?
М о к с и. Не искам приключения!… Стига вече!… Малко ли треперехме, докато отворим куфара; ами какво треперене падна докато разберем, че Чими от варела е жабок! А после?… Майчице, какъв страх падна с вълка, който заедно с Червената шапчица искаше да изплюска и нас!
Д и м б и. Да не говорим за Къртицата, която ни плени и смяташе да ни държи в дупката докато умрем.
М о к с и. Дори не споменавай!…Тогава падна най-големия страх и само като си помисля, отново се разтрепервам… Да ви кажа правата, от една седмица си живеем добре без страхове и опасности.
Д о м б и. Да де. Казахме вече – къпем се, разговаряме и чакаме да се мръкне.
Д и м б и /въздъхва/. Е, наистина, мръква доста бавно, а с приключения не можеш да разбереш кога мръква и кога съмва, но…
Д о м б и /настръхва/. Какво?
Д и м б и /въздъхва/. Нищо.
Д о м б и. Не, ти искаше да кажеш нещо. Мокси, искаше ли?
М о к с и. А бе, доколкото разбирам от намеци, той си го каза.
Д и м б и /обидено/. Какво казах?
М о к с и. Димби, признай си. Ти каза, че с приключения е по-интересно, отколкото без.
Д и м б и /изумено/. Домби, чу ли? Казах ли такова нещо?
Д о м б и. Е, точно така не го каза, но се разбра същото: че с приключения си е къде-къде по-интересно.
М о к с и /извиква/. Не искам приключения!… Лиско ги измисля все такива, опасни… Дето все треперим и…
Д и м б и /внезапно/. Стоп!
М о к с и /учудено/. Какво?
Д и м б и. Спомена името му!
Д о м б и. Да, Мокси! Ти спомена името на… ОНЯ, дето обещахме дори да не го споменаваме.
Д и м б и. Този, дето ни донесе най-голямото треперене.
Д о м б и. Дето винаги забърква каши…
Д и м б и. …и все със смъртна опасност.
М о к с и /учудено/. А!… Че как така съм могъл?
Д и м б и. Ти и вчера…
М о к с и. Какво вчера?
Д и м б и. Се опита.
М о к с и. Какво се опитах?
Д и м б и. Да кажеш името му.
М о к с и /прави се на балама/. Така ли?… Чудна работа.
Д о м б и. Вече цяла седмица откакто… и само ти… Все ти.
М о к с и. Не знам как се е случило. Вече няма.Д и м б и. Моля те!
Д о м б и. Защото ако почнем да го споменаваме…
М о к с и. Знам.
Д и м б и. Изведнъж ще поискаме да го повикаме…
Д о м б и. А тогава, знаеш какво става… Само бели.
Д и м б и. Стига!… /Тишина./ Стига за НЕГО. /Слага ръка на устата си./ За малко да спомена името му.
М о к с и. Много злини ни донесе. Дойде ли и хоп – ще забърка някое приключение.
Д о м б и. Или някоя каша.
Д и м б и. Така де. Другите как си живеят без приключения?
Д о м б и. Как то ние сега. Колко е хубаво, а?
Д и м б и /неубедено/. Разбира се. Цял ден спокойствие, разговори, времето минава приятно.
М о к с и. И никой не трепери за живота си. А с Лис… /Прекъсва се./ А с него…
Д о м б и /ядосано/. Мокси, внимавай!
М о к с и. Извинявайте.
Д о м б и. Не може ли да говорим за друго?
М о к с и. Можем, защо да не можем.
Д и м б и. Например… за… каквото си щем.
Д о м б и. Например… за… изобщо за каквото си щем можем да говорим.
Д и м б и. Стига да искаме.
М о к с и. Ами хайде, де! Само говорим, пък не говорим.
Д о м б и. Вижте какво.
Димби. Какво?
Д о м б и. Предлагам да се пръснем и пак да се съберем и да си говорим други неща, а не за… разбирате какво.
Д и м б и. Точно така!… Аз съм насам.
Д о м б и. Аз пък насам.
М о к си. А аз, понеже няма накъде, оставам и ви чакам. Все едно, че ви определям среща тук.
Д и м б и и Д о м б и. Добре.
Излизат от двете страни на сцената.
Мокси, останал сам,се приближава до апаратурата, помирисва я и страхливо се оттегля.
Влиза Димби.
Д и м б и /радостно/. О, Мокси, ти ли си?
М о к с и. Да… О, Димби, ти ли си?
Д и м б и. Да. Какво правиш?
М о к с и. Нищо.
Д и м б и. Кажи че правиш нещо.
М о к с и. Какво например?
Влиза Домби.
Д о м б и. Ооо, Мокси и Димби, вие ли сте?
М о к с и и Д и м б и: Да.
Д о м б и. Здравейте!
М о к с и и Д и м б и. Здравей, Домби!
Д о м б и. Какво правите?
М о к с и. Сега какво да кажа?
Д и м б и. Каквото искаш.
М о к с и. Добре… Домби, питай?
Д о м б и. Какво правите?
М о к с и. А бе чудим се как да започнем някое приключение. /Трепва/. Сбърках ли?
Д и м б и /кипва/. Ти си магаре!
М о к с и /механично/. Лиско никога не ме наричаше магаре! /Закрива уста./ Пак ли?
Двамата започват да се разхождат насам-натам, махат ръце и се тюхкат.
Д и м б и /отчаяно/. Извинявай, ама си непоправим!
М о к с и. Знаех си аз, но какво да правя – целият ни живот е свързан с него. Каквото съм правил, съм го правил с него… /Въздъхва./ Ех, какви работи сме правили!
Д о м б и. И ние сме правили, но си мълчим.
М о к с и. Че говорете. Защо мълчите?
Д и м б и. Ох, Мокси!… Нищо не си разбрал. Нали бягаме от него, нали не искаме да го погледнем, защото винаги ни вмъква в бели и смъртни опасности?…
Д о м б и. Все приключения!… Не можем да си гледаме живота от приключения.
Д и м б и. А виж сега колко добре си живеем без НЕГО, говорим си, после ще се къпем, спокойно е, и никаква смъртна опасност не ни грози.
Д о м б и. Нито вълци, нито къртици!
М о к с и. Прави сте! Този подлец Лиско ни излага на смъртни опасности.
Д о м б и. И пак спомена името му.
М о к с и. Да, ама го нарекох подлец.
Д и м б и /ядосано/. Ааа, ще се разсърдя и ще си отида!
М о к с и /наивно/. Защо?
Д и м б и. Казахме, че няма да говорим за НЕГО, пък все за него!… Цяла седмица се крием да не ни срещне, не искаме да знаем за него, пък все за него!
М о к с и /открива Америка/. Верно, бе, Домби… Не ти ли прави впечатление, че говорим само за него? Защо е така?
Д и м б и. Край! Нито дума повече!
Д о м б и. Край!
М о к с и /вглъбен в мислите си/. Защо е така?
Д и м б и. Моля?
М о к с и /на себе си/. Чудя се защо е така? /Все още на себе си./ Защо винаги го викаме?
Д о м б и. Вече – никога!
Д и м б и. Цяла седмица не сме го викали.
М о к с и. Да, ама говорим само за него.
Д и м б и. Мълчи!
М о к с и. Мълча си, ама говорим само за него. Защо не говорим за друго?… Хайде де, опитайте се да говорите за друго!…
Д и м б и /омеква/. Аз си мисля за друго…
Д о м б и. За какво?
Д и м б и. Яд ме е.
Д о м б и. За какво, кажи?
Д и м б и. Защо ТОЙ не дойде при нас.
Д о м б и /учудено/. Защо ти е?
Д и м б и. Изведнъж да му кажем, че му се сърдим и че не искаме да знаем за него, понеже ни е омръзнал, понеже ни забърква в приключения, понеже ни излага на смъртна опасност, понеже искаме да си живеем спокойно, понеже…
Д о м б и. Понеже!… Ясно!
М о к с и /сякаш не ги слуша/. Ох, умирам да се появи!
Д и м б и и Д о м б и /бързо/. Защо?
М о к с и. Да му кажем, че му се сърдим и че не искаме да знаем за него.
Д и м б и. Да, ама не се появява.
М о к с и. Мисля си, дали не трябва да го повикаме и да му кажем колко много му се сърдим и не искаме дори да знаем за него.
Д и м б и. Да му кажем всичко!
Д о м б и. Право в лицето!
М о к с и. Да му дадем да разбере!
Д и м б и. На този невъзпитан… който все ни забърква в каши…
Д о м б и. И ни излага на смъртна опасност.
Д и м б и /понася се/. Да му кажем – ще имаш да взимаш вече!
Д о м б и. Няма да те слушаме!
М о к с и. Да му натрием носа!
Д и м б и. Да види колко хубаво си живеем без него!
Д о м б и. Но няма да го повикаме!
Д и м б и. Понеже имаме гордост!
М о к с и. Добре де, как ще му докажем, че имаме гордост без да го повикаме?
Д и м б и. Точно така, трябва…
Д о м б и. …да го повикаме, за да му докажем, че имаме гордост.
М о к с и /оглежда ги/. Тогава… /Плахо./ …да го повикаме и да му докажем, а?
Д о м б и. Ако искаш, извикай го ти… Лично аз не мога, понеже си имам гордост.
Д о м б и. И аз… Ако искаш, ти можеш да си го…
М о к с и. Ами аз нямам ли си гордост?
Д и м б и. Е, голяма работа!
М о к с и. Не искам!
Д и м б и. Защо? Ти можеш спокойно.
Д о м б и. Вие сте по-стари приятели.
М о к с и. Не.
Д и м б и. Повикай го!
Д о м б и. Да му натрием носа.
М о к с и. Не.
Д и м б и. Моля те, Мокси!
М о к с и. Не!
Д о м б и. И аз мисля, Мокси… Повикай го, на бърза ръка ще му натрием носа и ще го пуснем със зяпнала уста.
М о к с и. Все аз, все аз… Не!
Д и м б и. Еее, какъв си! /Мълчание. Пълна тишина. Пауза, в която се чуват песните на птичките./ Хайде, Мокси! Вие сте стари приятели.
Д о м б и. Е, щом не иска!…
М о к с и /внезапно/. Лиско! /Тишина. Нищо./ Лискоооо! /Нищо./ Лискооооооо!… /Тишина./ Лиииискооооооо! /Към двамата./ Не се обажда!
Д в а м а т а /поддават се на порив/. Лииискооооо! /Нищо./ Лииииискоооооо! /Нищо./
Т р и м а т а /забравили и обещания и всичко/. Лииискооо! /Песента на причките./ Лииииисскооооо!
Внезапно се появява Чими.
Ч и м и /с привичния си хулигански тон/. Ей, какво бе? Защо викате?
Д и м б и. Това си е наша работа.
Ч и м и. Тогава защо викате?
Д о м б и. Не е твоя работа!
Ч и м и. Аз си имам работа, но защо викате?
М о к с и. Върви си по пътя!
Ч и м и. Не оставяте човека да спи, бе! Развикали сте се като не знам какво!
Д и м б и /троснато/. Викаме Лиско.
Ч и м и. Така ли се вика?
Д о м б и. Не ни учи как да викаме.
Ч и м и. Не ви уча… Много викате бе, така не се вика.
М о к с и. Махай се!
Ч и м и. Добре де, ще се махна, но не викайте… Ако ви чуя още веднаж…
Д и м б и. Чими!
Ч и м и. Какво?
Д и м б и. Пръждосвай се, че ако ти светна един!…
Ч и м и. Опитай, де!
Д о м б и. Ще те пъхнем във варела!
Ч и м и. Да, ама аз ще си отида, да видим какво ще пъхнете във варела! /Излиза./ Ще пъхнете! /Гласът му чезне./ Ще плашат с варела! /Едва чуваме гласа му, който нарежда нещо./ Варела!… Ще плашат с варела!… МЕН с варела!…
Д и м б и. /към приятелите си/. Какво правим? Не се обажда… Казвайте!
Д о м б и /почесва се/. Амиии, според мен, а мисля, че и според Мокси, а може би и според теб, Димби, този, когото ние не искаме да наричаме с името му, а всъщност си се казва Лиско, защото така му е името, може би също ни е сърдит и по този начин, ние няма да можем да му покажем колко много сме му сърдити.
М о к с и. Не го усуквай, а кажи какво да правим!
Д о м б и. Защо? Не се ли разбра?
М о к с и. Никак.
Д о м б и. Че аз си го казах от ясно по-ясно: трябва да… такова… да… таковаме…
М о к с и. Какво? Да таковаме?
Д о м б и /най-после, бързо/. Да отидем при него!
Д и м б и /отдъхва си/. Така кажи!… Трябва да отидем при него и да му кажем колко много сме му сърдити и че хич не щем да знаем за Лиско, защото ако не отидем, той как ще разбере, че не искаме да знаем за него?
М о к с и. Хем ще му натрием носа!
Д и м б и и Д о м б и. Да!
М о к с и. Хайде!
Д и м б и. Тръгваме ли?
Д о м б и. Тръгваме!
Малката полянка.
Лиско седи на един камък и мисли.
Влизат Димби, Домби и Мокси. Застават в лявата част на сцената и го наблюдават. Лиско не ги е видял. Гледат го. Споглеждат се. Пак го гледат. Пак се споглеждат.
С гръб към тях, Лиско изглежда тъжен и много дълбоко замислен.
Димби се почесва. След това се почесва Домби. Мокси поклаща многозначително опашка.
Д и м б и /най-после/. Ей, Лиско! /Нищо./
Д о м б и. Дошли сме да ти кажем, че ние ти се сърдим повече.
М о к с и. И вече никопга няма да играем с теб.
Д и м б и. Защото ти си един никакъв Лиско!
Д о м б и. Все ни докарваш беди.
М о к с и. Извинявай, но сме дошли да ти натрием носа.
Д и м б и. И ако ни се сърдиш, ние ти се сърдим повече и сме дошли да ти кажем, че никога няма да ни хванеш за лудории…
Д о м б и. …и да излагаме живота си на опасност…
М о к с и. …и непрекъснато да ни треперят гащите!
Д о м б и. Това да го знаеш от нас!
Д и м б и. И да се молиш, и да не се молиш, вече никога няма да тръгваме с теб.
М о к с и. Дори на реката.
Д и м б и. Защото още помним Вълкът.
Д о м б и. И Къртицата, която искаше да ни плени до края на живота, да ѝ правим компания под земята.
Мълчание.
Д и м б и. Разбра ли?
Д о м б и. Натрихме ли ти носа?
М о к с и. Стана ли ти мъчно?
Мълчание. Лиско си стои все така замислен.
М о к с и /извиква/. Лиско, чу ли?
Л и с к о /трепва и се обръща, поглежда ги и казва замислено/. О, вие сте тук? Какво правите?
Д и м б и. Не е твоя работа!
Д о м б и. Всичко ти го казахме, както го чу!
Л и с к о /сякаш се разсънва/. Извинявайте, но цяла седмица бях зает и не можах да ви се обадя… Ако можете да пазите тишина, останете, но ако не можете, отидете си докато ви потърся… Налегнали са ме страшни мисли. Разсъждавам по една много важна работа… Хайде, приятели, не се сърдете и ме оставете да го измисля докрай.
Тримата се споглеждат.
Д и м б и. Ще се пукна от яд!
Д о м б и. И аз.
М о к с и. Тоя какво си мисли?
Л и с к о /отнесено/. Моля?
М о к с и. Дошли сме…
Л и с к о. Мокси, остави за какво сте дошли!… Когато измисля всичко, ще ви повикам. Нямате си представа колко сериозна е работата.
М о к с и /поглежда Димби и Домби, а после към Лиско, полуядосано, полуиронично/. Много ли е сериозна работата?
Л и с к о. Извънредно.
Д и м б и /също с ирония/. Така ли?
Л и с к о. От голяма важност за човечеството.
Тримата се споглеждат отново.
Д о м б и. Сега пък човечеството…
Л и с к о. Хайде! Оставете ме!… Ще ви потърся.
Тримата се споглеждат в недоумение и си тръгват. Но после спират и отново поглеждат към Лиско.
Д и м б и. Нахалник!
Д о м б и /яростно/. Такива като тебе…
Л и с к о /в просъница, обръща се/. Моля?
Д о м б и. Нищо!
М о к с и. Нищо, нищо, Лиско!… Мисли си.
Д и м б и /обръща се към Лиско/. А можем ли да знаем за какво мислиш толкоз дълбоко?
Д о м б и. Цяла седмица?
Л и с к о /въздъхва/. Ох! Ужасни сте!… Не ме оставяте да го измисля докрай. /Едва сега се обръща изцяло към тях./ Научих, че от пътуващия зоопарк е избягал един питон.
Д и м б и. Какво е това – питон?
Л и с к о. Нещо голямо.
Д о м б и. Колко голямо?
Л и с к о. Много.
М о к с и. Около колко голямо?
Л и с к о. Не можете да си го представите. Може би десет метра.
Д и м б и. Какво е десет метра?
Л и с к о. От тук до онова дърво. /Сочи./ Е, не се знае колко метра, но ви казвам да си имате представа. Някои твърдят, че е само четири метра, други разправят друго – важното е, че този питон е избягал и…
Д о м б и /след дълга пауза/. Лиско.
Л и с к о. Какво, Домби?
Д о м б и. Какво като е избягал?
Л и с к о. Как какво?
Димби. Нека бяга.
М о к с и. Който може – да бяга.
Л и с к о /оглежда ги/. Ей, успяхте да ме развеселите! А знаете ли какво значи един питон да бъде на свобода?
М о к с и. А бе Лиско, не разбра ли, че ние не знаем какво значи ПИТОН?
Л и с к о. Питон, Мокси, е… Това и децата го знаят… Това е нещо много голямо и дълго.
М о к с и. Е, сега разбрах.
Д и м б и. А живо ли е?
Л и с к о /започва да се смее и след смеха си/. Това се казва приятели!… Добре, че дойдохте!… Разсмяхте ме и ми олекна… Питонът е нещо много живо.
Д о м б и. Добре де, Предмет ли е, или нещо обратно?
Д и м б и. Река ли е, какво е?
М о к с и. Сигурно е река… Щом е дълго…
Л и с к о /весело/. Питонът е… И на мен не мие много ясно какво е точно, но знам със сигурност, че е голямо чудовище.
Т р и м а т а. Чудовище!?!
Л и с к о. Ами, да!
Мълчание. Тримата си разменят погледи.
Д и м б и /въздъхва/. Добре, Лиско. Вече стана късно. Довиждане!
Д о м б и. Видяхме се!
М о к с и. Продължавай да мислиш за питона.
Л и с к о /учудено/. Не разбирам… Дойдохте, разбъркахте мислите ми и си отивате.
Д и м б и /многозначително/. А бе ние дойдохме за друго, ама карай да върви!
Д о м б и. Довиждане!
Л и с к о /рязко/. Чакайте!
Димби и Домби спират мигновено.
Л и с к о. Къде е Мокси?
Д и м б и. Оттук вече изглежда като точка.
Л и с к о. Повикайте го!
Д и м б и. Мооксиии!
М о к с и /гласът му/. Каквооо?
Д и м б и. Лиско те вика.
М о к с и /гласът му/. Мани тая работа!… Да не съм луд!
Д и м б и. Не ще. Пък и ние си отиваме.
Л и с к о. Довиждане!… Трябва да мисля.
Обръща им гръб и се замисля.
Голямата полянка
Мокси стои и чака.
Влизат Димби и Домби.
Д о м б и. Мокси, защо избяга?
М о к с и. Оня е луд, ще знаете… Не разбрахте ли?
Д и м б и. Какво?
М о к с и. Как каво? Не разбрахте ли?
Д и м б и. Какво бе, какво?
М о к с и. Отново замисля нещо.
Д о м б и. И на мен ми се стори, че замисля.
Д и м б и. Така ли?
М о к с и. Сам си го каза! Мисля, вика… Разбъркахте ми мислите, вика… Значи, замисля нещо.
Д и м б и. Така ли?
Д о м б и. Не чу ли? От една седмица мисли.
Д и м б и. Ей, вярно!… Добре, че избягахме!
Д о м б и. Нека си мисли.
М о к с и. Да си троши главата!
Д и м б и. Щяхме да му натриваме носа.
М о к с и. Мани тая работа!… От такъв – далеч. Какво ще му обясняваш? Не виждаш ли? Отиваме да му натрием носа. А той – ВИЕ ЛИ СТЕ, вика. Говорим му цял час, натриваме му носа, а той: МИСЛЯ, вика… Най-добре е да си ходим на реката.
Д и м б и. Може.
Д о м б и. Хайде!
М о к с и. Цял живот няма да се занимаваме с него!
Д и м б и. Домби.
Д о м б и. Кажи, Димби.
Д и м б и. Какво ли е това – питон?
Д о м б и. Било някакво чудовище.
М о к с и. Не чухте ли? Избягало от зоологическата градина.
Д и м б и. Най ме е страх от чудовища. Не знам да има неща по-страшни от чудовищата.
М о к с и. Проклетникът Лиско, иди го разбери… Не му стига Вълкът, а после Къртицата, а сега говори за Чудовище… Вижте какво – не ми се ходи на реката.
Д и м б и /учудено/. Защо?
М о к с и. Реших да се прибера у дома и да не излизам известно време.
Д и м б и. Ами то и аз… реших почти същото. Какво ще ходя сега на реката.
Д о м б и. То пък една река!… В къщи си е най-добре. Довиждане!…
Д и м б и. Домби!
Д о м б и. Какво?
Д и м б и. Предлагам да си вървим тримата, на куп.
Д о м б и. Идеята ми харесва. Добре е да вървим на куп и единия да гледа назад.
М о к с и. Аз ще вървя отпред, пък който иска да си гледа назад. Ще ме изпратите до в къщи и ще се приберете.
Д и м б и. Не е ли по-добре да минем най-напред към нас, а после вие да си вървите към вас.
Д о м б и. Може, защо не… Особено ако минем най-напред през нашата къща, понеже живея най-близо.
М о к с и. Димби.
Д и м б и. Какво, Мокси?
М о к с и. Не мога да разбера защо чувствам нещо като страх. Може и да ми се струва, но… Димби!
Д и м б и. Какво, Мокси?
М о к с и. Това там /Сочи апаратурите./ какво ли е?…
Д и м б и. Това ли? /Сочи./
М о к с и. Това.
Д и м б и. Домби, знаеш ли какво е това? През цялото време стои до нас.
Д о м б и. Не знам, но през цялото време стои до нас и ни дебне.
Д и м б и. Отде знаеш, че ни дебне?
Д о м б и. Личи си. Има вид на нещо дебнещо.
Д и м б и. Не го гледай! /Тримата се обръщат с гръб./ Да не помисли, че говорим за него, особено ако е наистина нещо много дебнещо.
М о к с и /шепти/. Това нещо много ми прилича на…
Д и м б и. Шшшшш!
Д о м б и /шепти/. Не споменавай името му.
М о к с и /шепти/. Но разбрахте на какво ми прилича, нали?
Д и м б и. Да.
М о к с и /шепти/. И на вас ли ви заприлича на същото?
Д о м б и /шепти/. Трябва да се махаме, но бавно, да не разбере, че се махаме. /Високо и нехайно./ Димби, аз смятам да се разходим нататък и пак да се върнем.
Д и м б и /също високо/. Да видим какво става до онова дърво и пак да се върнем.
М о к с и /не загрява/. Какво? Защо да се връщаме?
Д и м б и. Ами добре е да се върнем, понеже обикновено стоим тук.
Д о м б и /високо/. Ние винаги се връщаме тук, колкото и да се разхождаме.
М о к с и /все още не загрява/. Какви глупости говорите? Защо да се връщаме при Чудовището?
Д и м б и и Д о м б /уплашено/. Шшшшшт!
Д и м б и /инстинктивно/. Той го каза!…
Д о м б и /високо/. Мокси, разбери, че ако на теб не ти се връща тук, на мен ми се връща много.
М о к с и. Но защо?… Какво ще правиш тук, когато виждаш, че това нещо…
Д и м б и и Д о м б и. Шшшшт!
Мокси ги гледа в очите. Те му кимат и кимат назад, зад гърба си. Мокси се пули, но после сякаш загрява.
М о к с и /разтреперва се/. Дддда не мислите, че сссамо вввие ще се върнете? Аз ще се върна по-рано, защото тук ми е най-приятно и удобно. Изобщо, тук е най-удобното място в цялата гора и просто съжалявам, че ще се разхождам до дървото!…Д и м б и. Да, да.
Д о м б и. Само до дървото.
М о к с и. Тръгвам!… До дървото и се връщам! /Изведнъж хуква./
Димби и Домби хукват след него.
Малката полянка
Лиско продължава да мисли.
Един след друг връхлитат Мокси, Домби и Димби.
Лиско трепва и се обръща – вижда ги как спират задъхани до него. Дишат шумно и ускорено.
Л и с к о. Момчета, какво ви става?
Д и м б и /задъхано, ядосано/. Ти си непоносим!
Д о м б и. Стига вече!
Л и с к о /учудено/. Ха!
М о к с и /ядосано/. Засрами се!
Д и м б и. Отново ни въвлече!
Д о м б и. Лиско!
Л и с к о. Какво, Домби?
Д о м б и. Питонът кога е избягал?
Л и с к о. Преди няколко дни.
Д о м б и. От къде?
Л и с к о. Някакъв подвижен зоопарк. Май че италиански.
М о к с и. А така!
Д и м б и. А къде е сега?
Л и с к о. Никой не знае. Някои са го видели край Мичурин Царево, други – край Бургас, трети твърдят, че отишъл към Истамбул… /Замисля се./ Нищо не се знае… Питонът може да е навсякъде.
М о к с и. И тук ли?
Л и с к о. Там е работата.
М о к с и. А така!
Д и м б и. Това е най-лошото!… И какво може да направи този… питон?
Л и с к о. Питонът обича да гълта. Не яде, а гълта.
Д о м б и. Какво гълта?
Л и с к о. Каквото м у падне… Направо гълта.
М о к с и. А така!… Видя ли каква беда ни докара!
Д и м б и /трескаво/. И сега?
Л и с к о. Сегаааа… Какво да ви кажа. Точно по тези въпроси мисля в момента. От една седмица се чудя как да го хванем.
Т р и м а т а /в ужас/. Да го хванем?
Л и с к о /спокойно/. Да.
Д о м б и. Защо?
Л и с к о. Как защо?… Да спася човечеството.
Д и м б и. Кое човечество?
Л и с к о. Цялото… Питонът може да бъде навсякъде. Тук глътне човек, там животно, на друго място птица, пак човек, пак животно…
М о к с и. А магарета?
Л и с к о. Всичко.
М о к с и. А така!… Видя ли каква беля ни докара?
Л и с к о /учудено/. Аз, ли?… Ами нали затова се мъча да спася човечеството?… Ако го хвана…
Д и м б и /отчаяно/. Пак човечеството!… Остави човечеството!… Какво да правим НИЕ?
Д и м б и. Щом казваш, че е навсякъде.
Л и с к о. Чудни сте!… Хвана ли го, спасявам човечеството, вас и себе си. Това е едно зло на свобода, което трябва да се пипне за гушата.
М о к с и. Ти ли ще го пипнеш?
Л и с к о. Така мисля… Все някой трябва да го пипне.
М о к с и /към Димби и Домби/. Той е луд!
Д о м б и /с презрение/. Човечеството!
Д и м б и. И как ще го хванеш?
Л и с к о /спокойно/. Ще го хванем.
Т р и м а т а /в ужас/. НИЕ?
Л и с к о. Както винаги – НИЕ… Мисля си, къде ли може да се скрие един питон? Преди малко ми хрумна, че питоните обикновено се крият в дупки.
Д и м б и. Откъде знаеш?
Л и с к о. Така мисля, макар че не знам какво точно представлява един питон. Затова трябва да бъдем много внимателни – всичко подозрително може да се окаже питон.
М о к с и /изведнъж/. Ясно!
Л и с к о. Какво?
М о к с и. ОНОВА! /Поглежда многозначително Димби и Домби./ Нали?
Д и м б и. Точно така.
Д о м б и. Лиско, ние бяхме цял час при питона.
Л и с к о /весело/. А сега сте при мен.
Д и м б и. Той ни дебнеше, но ние избягахме изведнъж.
Д о м б и. Питонът е нещо наистина странно. Нямаш си представа какво странно нещо.
Д и м б и. Дори прилича на предмет.
Д о м б и. Много странен предмет.
Л и с к о. Нищо чудно… Къде го видяхте?
Д о м б и. На Голямата полянка.
Д и м б и. И той ни видя.
М о к с и. Цял час ни дебнеше.
Л и с к о. Това е интересно… Там ли го оставихте?
Т р и м а т а. Да.
Л и с к о /почесва се/. Тогава – хайде!
Т р и м а т а /в ужас/. Какво?
Л и с к о /спокойно/. Да вървим!… Приключението започва.
Т р и м а т а /залпово/. Луд! /или Нееее!/
Едновременно хукват и изчезват.
Голямата полянка
Магнитофонът и камерата.
Песента на птичките.
Бавно влиза Лиско и застава на противоположния край на сцената, в дясно. Виждане само главата му.
Л и с к о /страхливо/. Ееей!… Пст! /Пауза./ Ей, ти ли си? /Влиза малко по-навътре в сцената./ Не се прави на ударен… /Връща се на старото място./ Ей, питоне!…
Ч и м и /появява се внезапно. Лиско се стряска/. А бе, вие, днес какви глупости говорите? /Тъй като Лиско е изчезнал./ Глупак, защо избяга?
Л и с к о /връща се/. Чими, здравей!
Ч и м и. Какво ви е прихванало?
Л и с к о. Кога, бе?
Ч и м и. Теб и твоите приятели… Те говорят глупости, ти си говориш сам…
Л и с к о /многозначително/. Не си говоря сам.
Ч и м и. Така ли? А с кого говориш?
Л и с к о. С един питон.
Ч и м и. Какво?
Л и с к о. С едно чудовище.
Ч и м и. Къде е то?
Л и с к о. Онова, черното.
Ч и м и. Кое, това ли? Черното?
Л и с к о. Да.
Ч и м и. Ръбестото?
Л и с к о. Аха… Сега ще се опитам да го хвана. Пази се, защото може да скочи.
Ч и м и. Това ли да скочи?
Л и с к о. Аха.
Ч и м и /с няколко скока се озовава при апаратурата/. Това ли?
Л и с к о /тихо/. Чими, бягай!… Ще те изяде.
Ч и м и. Мен ли?… Ха!
Л и с к о. Бягай, ти казвам!
Ч и м и. Ако искаш, да го пипна… Това, бялото. /Пипа бутон на магнетофона./ А, нещо се завъртя!… И спря. /Натиска отново. Магнитофонът се разписква, както пищят всички магнетофони отначало./
Чими също изпищява и изчезва.
Изглежда, че и Лиско е изчезнал, защото сцената е празна.
М а г н е т о ф о н ъ т /записът му/.
М о к с и. Знаех си аз, но какво да правя – целият ни живот е свързан с него. Каквото съм правил, съм го правил с него… /Въздъхва./ Ех, какви работи сме правили!
Д о м б и. И ние сме правили, но си мълчим.
М о к с и. Че говорете. Защо мълчите?
Д и м б и. Ох, Мокси!… Нищо не си разбрал. Нали бягаме от него, нали не искаме да го погледнем, защото винаги ни вмъква в бели и смъртни опасности?…
Д о м б и. Все приключения!… Не можем да си гледаме живота от приключения.
Д и м б и. А виж сега колко добре си живеем без НЕГО, говорим си, после ще се къпем, спокойно е, и никаква смъртна опасност не ни грози.
Д о м б и. Нито вълци, нито къртици!
М о к с и. Прави сте! Този подлец Лиско ни излага на смъртни опасности.
Д о м б и. И пак спомена името му.
М о к с и. Да, ама го нарекох подлец.
Д и м б и /ядосано/. Ааа, ще се разсърдя и ще си отида!
М о к с и /наивно/. Защо?
Д и м б и. Казахме, че няма да говорим за НЕГО, пък все за него!… Цяла седмица се крием да не ни срещне, не искаме да знаем за него, пък все за НЕГО!
Лиско през цялото време на записа реагира, като демонстрира уплаха, учудване, внезапна изненада и пак уплаха, после веселост, а по едно време се приближава доста до апарата и пак се връща, бавно се оттегля назад, с лице към апарата и продължава да слуша.
Малката полянка.
Димби, Домби и Мокси.
Спират задъхани, уморени от бягането.Съвземат се, оправят дишането си, мълчат.
М о к с и /задъхано/. Голямо бягане падна. /Диша ускорено./ Димби, как мислиш…
Д и м б и. Чакай да се съвзема!
М о к с и /припряно/. Не мога да чакам!…
Д и м б и. Кажи.
М о к с и. Как мислиш, колко време му трябва на един питон да погълне нещо?
Д и м б и. Зависи… Какво нещо?
М о к с и. Нещо… не толкова голямо.
Д о м б и /намесва се/. Горе-долу колко?
М о к с и. Едно нещо, да речем, голямо колкото Лиско.
Д и м б и. Колкото Лиско ли?
М о к с и. Да.
Д и м б и. Не знам… Може би му трябва много време, а може би малко.
М о к с и. Но сигурно достатъчно, за да избягаме, нали? Защото колкото и да ми е мъчно, а и на вас ви е мъчно, но сигурен съм, че Лиско вече е погълнат.
Д о м б и. И аз мисля, че е погълнат.
Д и м б и. И на мен ми е мъчно, но съм СИГУРЕН, че е погълнат.
М о к с и. Утешава ме само едно нещо.
Д и м б и. Кое?
М о к с и. Че Лиско вече е поглъщан! Бил е в стомаха на Синята акула и е свикнал. Важно е да си свикнал да те поглъщат… А ние, които не сме свикнали – трябва да бягаме.
Д о м б и. Не мога! Капнал съм.
Д и м б и. Нищо, ще си починем.
Присядат на пъна.
М о к с и. Ще се затворя в къщи, няма да излизам цяла година. През това време все ще се намери някой да улови питона.
Д и м б и. И аз… Много е страшно да не знаеш къде се намира питона. Може да ти изскочи отвсякъде.
Д и м б и. Домби!
Д о м б и. Кажи, Димби!
Д и м б и. Ако… сега… както си почиваме, чудовището се появи, какво ще правим?
Д о м б и. Ако го чуем ПРЕДВАРИТЕЛНО, трябва да легнем на земята и да се престорим на умрели. Чувал съм, че питоните щом видят умрели предмети, ги помирисват и си отиват, да търсят живи предмети.
Д и м б и. Така ли?
Д о м б и. Това им харесвам на питоните.
М о к с и. И аз съм чувал такова нещо, само че за мечките. За питоните не съм чувал.
Д о м б и. Те питоните се учат от мечките.
М о к с и. Добре тогава. Ако чуем нещо подозрително, ще легнем и ще се престорим на умрели. /Гледа земята./ Вече си избрах мястото за лягане,
Д и м б и /въздиша/. И все пак – жалко за Лиско.
Д о м б и. Добро лисиче беше.
М о к с и. И умно… Познавам го добре.
Д и м б и. Веселеше ни и ни увличаше в най-разнообразни неща.
Д о м б и. А колко пъти е спасявал живота ни?
Д и м б и. Наистина, обичаше да спасява… Сега пък тръгнал да спасява човечеството.
Д о м б и. Димби!
Д и м б и. Какво, Домби?
Д о м б и. За него спокойно може да се каже, че загина за човечеството.
Д и м б и. Голяма слабост имаше да умира за нещо.
Д о м б и. И все се завираше някъде – било в стомаха на акула, било в стомаха на питоните. Много обичаше да се навира в стомасите на големите животни.
М о к с и /не издържа, проплаква/.
Д и м б и. Мокси, какво има?
М о к с и. Стана ми мъчно за Лиско.
Пауза. Мълчание.
Д и м б и /въздъхва/. И на мен, Мокси…
Д о м б и. Изоставихме го в беда. /Захлипва./ Сам срещу питона.
Д и м б и. Не знам как стана, но Мокси припна и аз след него.
М о к с и. Какво да правя? Забелязъл съм, при опасности нещо в главата ми казва: стой, бъди мъж, а краката тръгват самички, изведнъж. Получава се нещо такова, сякаш главата ми остава на опасното място, а краката ми са вече далеч. Виновен ли съм, че краката ми носят главата?
Д и м б и. И при мен е така.
Д о м б и. А, и с мен е така, но на Лиско и главата и краката му остават на опасното място.
М о к с и /импулсивно/. Лиско беше ненормален!
Д и м б и. Може, но чак сега разбирам колко си го обичах.
Мълчание. Неловко мълчание.
Д и м б и /нарушава мълчанието/. Срам ме е.
Д о м б и. Моля ти се, млъкни!
Д и м б и /учудено/. Защо?
Д о м б и. Защото и мен ме е срам.
М о к с и. Не мога да си представя, че утре ще изляза на полянката, ще го извикам и Лиско няма да се появи.
Д и м б и /внезапно/. Аз тръгвам!
Д о м б и. Къде?
Д и м б и. Там, където погълнаха Лиско… Ще му кажа на този мръсен питон, че е гаден и презрян!
Д о м б и. И аз!
М о к с и. Е, ще му кажем, разбира се… Ето, сега се получава обратното.
Д и м б и и Д о м б и. Какво?
М о к с и. Сега главата ми тръгва към питона, а краката ми не тръгват. Иди ме разбери!…
Д и м б и. И с мен е така.
Д о м б и /трепва/. Шшшшт! /Мълчат и се ослушват./ Чухте ли?
Д и м б и. Да, някакъв шум.
Д о м б и. Доста странен шум… Типичен за един питон.
М о к с и /разтреперан/. Аз лягам!
Ляга на земята. След него се натръшкват и другите. Лежат неподвижно. Песента на птичките.
Появяват се Режисьорът и Операторът. Но преди това се чуват гласовете им.
Р е ж и с ь о р ъ т /гласът му/. Идваш ли?
О п е р а т о р ъ т /гласът му/. Идвам!
Р е ж и с ь о р ъ т /появява си/. Ето ти още една полянка! Няма я само полянката, на която оставихме нещата си.
О п е р а т о р ъ т /влиза/. Спокойно, ще я открием… А! /Съгледал е труповете/. Какво е това?
Р е ж и с ь о р ъ т. Три спящи същества! /Навежда се над Мокси./ Ей, че симпатично спящо магаре!…
М о к с и /без да се помръдне/. Умряло магаре.
Р е ж и с ь о р ъ т. Как умряло, като си живо и говориш?
М о к с и /без да се помръдне/. Уви, умрях преди малко. И те са умрели. Всички сме умрели.
Д и м б и и Д о м б и /без да се помръднат/. Да.
О п е р а т о р ъ т /играе/. Щом са умрели – остави ги.
Съдат на пъна. Запушват.
О п е р а т о р ъ т. Бъди спокоен, ще се справим.
Р е ж и с ь о р ъ т. Няма пукнато живо същество да ни каже къде сме.
О п е р а т о р ъ т. Ще почакаме. Все ще мине някой.
Пауза.
М о к с и /без да се помръдва/. Ще мине, ама питонът!
Р е ж и с ь о р ъ т. Няма значение. Важното е да ни покаже пътя към една полянка, където оставихме апаратурата си.
Пауза.
М о к с и /без да мръдне/. Да не би да търсите Голямата полянка?
О п е р а т о р ъ т /всмуква дим/. Да.
По-голяма пауза.
М о к с и /без да помръдне/. Направо по пътеката и мъничко встрани.
Пауза. Двамата пушат.
О п е р а т о р ъ т /спокойно/. Благодаря!
Пауза.
М о к с и /без да помръдне/. Няма защо.
Режисьорът и Операторът се протягат и прозяват.
Спокойно си пушат.
М о к с и /без да шавне/. Хайде де!
Пауза.
Р е ж и с ь о р ъ т /спокойно/. Какво?
М о к с и /без да шавне/. Няма ли да тръгвате?
Д и м б и. Че и ние да тръгваме.
Д о м б и. Не се ли отегчихте?
О п е р а т о р ъ т /смига на колегата си/. Да тръгваме ли?
Р е ж и с ь о р ъ т /смига му/. Хайде!
Стават и излизат.
Тримата продължават да лежат неподвижно.
Най-после Димби вдига глава. След него Домби. Но леко. Повдигат ги и ги връщат на местата им.
М о к с и. Какво стана с тия нахали? Отидоха ли си?
Д и м б и /както е неподвижен/. Май че си отидоха.
М о к с и /вече полуизправен/. Метлосаха се.
Д и м б и. Домби! /Също полуизправен./
Д о м б и /става изцяло/. Кажи, Димби.
Д и м б и /става изцяло/. Май че питоните бяха два.
Д о м б и. И на мен ми се стори така.
М о к с и /става/. А на мен ми се стори един, но двоен.
Внезапно влизат Режисьорът и Операторът.
Д и м б и /панически/. Лягай!
Хлапаците лягат и отново се правят на умрели.
О п е р а т о р ъ т /отива при Домби/. Ставай!… /Удря му ритник, придружен със звуков ефект, както в цирка./
Р е ж и с ь о р ъ т измества колегата си и също нанася удар по задника на Домби/. Ставай!
Д о м б и /изправя се/. Все мен!… Все мен бият… В историята с Къртицата ме съсипаха от бой, сега пак!… /Държи задника си./
Димби става, като държи задника си предварително отзад. След него става и Мокси.
Д и м б и. Те са хора, бе Домби?
Д о м б и. Хора, ама ритат.
Режисьорът и Операторът се смеят.
О п е р а т о р ъ т. Лъжеш!… Виж как ритаме! /Нанася му цирков ритник с плясък по бедрото и замах на крак без удар./
Р е ж и с ь о р ъ т. Видя ли как те ритнахме?
Д о м б и /все още държи ръцете си ТАМ/. Да, ама помислих, че ме заболя.
Р е ж и с ь о р ъ т. Водете ни на Голямата полянка.
Т р и м а т а /в ужас/. Не!
О п е р а т о р ъ т /безапелационно/. Тръгваме!… Там сме оставили някои неща.
Р е ж и с ь о р ъ т. След това ще ни заведете при Лиско.
М о к с и. Това пък хич няма да стане.
Р е ж и с ь о р ъ т. Защо?
М о к с и. Лиско е вече изяден.
О п е р а т о р ъ т /учудено/. Как изяден?
Р е ж и с ь о р ъ т. Кога?
М о к с и. Преди пет минути.
Р е ж и с ь о р ъ т. Кой го изяде?
Т р и м а т а. Питонът.
О п е р а т о р ъ т. Какъв питон?
Д и м б и. Ще видите какъв!…
Д о м б и. Като ви глътне и вас.
О п е р а т о р ъ т. Нас никой не може да ни глътне.
М о к с и /оглежда го с интерес/. Защо? Да не сте негълтаеми?
Р е ж и с ь о р ъ т /весело/. Да.
Д и м б и /оглежда го с интерес/. Е, така може.
М о к с и. Има и негълтаеми предмети, нали Димби?…
Д и м б и. Срещат се и такива.
О п е р а т о р ъ т. Хайде!
Голямата полянка
Апаратурата. Освен нея – никой.
Магнетофонът продължава да бълва записа си.
Когато всички се появяват, той разказва финалния си епизод.
З а п и с ъ т :
М о к с и /шепти/. Това нещо много ми прилича на…
Д и м б и. Шшшшъш!
Д о м б и /шепти/. Не споменавай името му.
М о к с и /шепти/. Но разбрахте на какво ми прилича, нали?
Д и м б и. Да.
И т. н. и т. н. … и т.н. до края, когато тримата избягват.
Цялата група стои пред магнетофона и слуша.
След последните изречения:
Д и м б и. Ей, чичковци, това какво е, което…
Д о м б и. … говори с нашите гласове?
М о к с и. И най-много с моя глас?
Р е ж и с ь о р ъ т. Магнетофон!
Д и м б и. А не питон, така ли?
О п е р а т о р ъ т /учудено/. Какво?
Д о м б и. Това е магнетофон, а не питон, нали?
М о к с и. Магнепитон?
Р е ж и с ь о р ъ т. С магнетофонът се записват гласовете и музиката.
О п е р а т о р ъ т. А това е камера. С нея се снима всичко.
Д и м б и. Значи това е магнетофон?
Д о м б и. А това /сочи/ е камера?
М о к с и. А вие какви сте?
Р е ж и с ь о р ъ т. Ние сме от телевизията.
О п е р а т о р ъ т. Този е режисьор, а аз оператор.
Т р и м а т а. Телевизията!?!
Р е ж и с ь о р ъ т /учудено/. Какво има?
Д и м б и. Не може да бъде!
Р е ж и с ь о р ъ т. Защо?
Д о м б и. Чак от телевизията!… Не може да бъде!
М о к с и. Де да ги знаеш, бе, може да са от телевизията. Както ги гледам…
О п е р а т о р ъ т /весело/. Какво… както ни гледаш?
М о к с и. Па може.
Д и м б и. И за какво сте дошли?
Р е ж и с ь о р ъ т. По работа.
О п е р а т о р ъ т. Ще правим интервю.
Р е ж и с ь о р ъ т. Напоследък много се говори за Лиско. Искаме да го заснемем и да го покажем на децата.
Т р и м а т а /възкликват/. Лиско?
Д о м б и. По телевизията?
Р е ж и с ь о р ъ т. Да… Ще му зададем някои въпроси…
О п е р а т о р ъ т. Да разкаже нещо за подвизите си…
Р е ж и с ь о р ъ т. Но щом казвате, че е изяден…
М о к с и /изведнъж/. Море!
О п е р а т о р ъ т. Какво?
М о к с и. Ако това е магнетофон, а не питон, не ще да е изяден.
Д и м б и. Навярно си е още цял!
Р е ж и с ь о р ъ т. Добре де, тогава какво чакате.
О п е р а т о р ъ т. Доведете го!
Д о м б и. А нас ще ни…
Д и м б и. …ще ни снемете ли?
М о к с и. Ще ни снемат, бе! Не ги ли виждаш?
Р е ж и с ь о р ъ т. И вас, разбира се.
М о к с и. Какво ви казах.
Д и м б и. Чичко режисьор!
Р е ж и с ь о р ъ т. Кажи, Димби.
Д и м б и /учудено/. Знаете името ми?
Р е ж и с ь о р ъ т. Всичко знаем… Ти си Димби, този е Домби, а този е Мокси… Така ли е?
Т р и м а т а. Точно.
Д и м б и. Чичко режисьор, този… Лиско, много ли е важен?
Р е ж и с ь о р ъ т. Да ви кажа правата – доста.
О п е р а т о р ъ т. Ако не и повече.
М о к с и. А вие знаете ли, че аз съм първият му приятел?
Р е ж и с ь о р ъ т. Всичко знаем.
Д и м б и /все още не може да повярва/. Значи, същият този Лиско, дето го виждаме всеки ден, дето ни докарва беди, е много важен?
Р е ж и с ь о р ъ т. Много.
Д о м б и. Дето винаги ни пъха в смъртни опасности?
Р е ж и с ь о р ъ т. Да.
Мокси. Чичко, той е бил в гнездото на Орела!
Д и м б и. И в стомаха на Синята акула!
Р е ж и с ь о р ъ т. Знаем… Затова го търсим.
Д о м б и. А знаете ли колко пердах изядох в лабиринта на Къртицата?
Р е ж и с ь о р ъ т. Това не знаем, но ще го разкажеш пред микрофона…
О п е р а т о р ъ т. Сега намерете и доведете Лиско.
М о к с и. А, тов а е най-лесната работа! /Към приятелите./ Хайде!
Т р и м а т а /сякаш по даден знак/. Лискооо! /Нищо./ Лискоооооо!… /Тишина./ Лискооооооо!
О п е р а т о р ъ т /след паузата/.Не се обажда.
Д и м б и. Интересно… Винаги се обажда.
Р е ж и с ь о р ъ т. Но сега не се обажда.
М о к с и. Понеже са го налегнали едни питони!…
Р е ж и с ь о р ъ т. Какви питони бълнувате?
Д и м б и. В момента лови питони!
Д о м б и. Винаги прави нещо.
Д и м б и. Но ние ще го доведем.
Р е ж и с ь о р ъ т. Хайде де! Чакаме!
Тримата започват да викат името на лисичето и излизат.
Малката полянка
Лиско е облегнат на своя пън и отново е задълбочен в мислите си.
Въздъхва. Изправя се. Отново присяда. Пак става.
Чуват се виковете на приятелите му, но в този момент Лиско е сякаш глух.
Появява се Чими.
Ч и м и. Ей, тези много те викат, бе! /Лиско не го и чува./ Ей. Тези, твоите, ореваха гората! /Нищо./ А си глей работата!… /Изчезва./
Влизат тримата.
Д и м б и /бърза да изпревари всички/. Лиско, телевизията.
Д о м б и /запъхтяно/. Търсят тя!
М о к с и. Един цял режисьор!
Д и м б и. И цял оператор!
М о к с и. Ще те фотографират!
Д о м б и. Не бе, ще го снимат!
Л и с к о. Димби!
Д и м б и. Кажи.
Л и с к о. Домби!
Д о м б и. Да.
М о к с и. Лиско, целият свят ще ни види!
Л и с к о /тонът му изобщо е извън тяхната възбуда/. Готови ли сте?
Т р и м а т а. Да!
Л и с к о. Нямате си представа какво приключение ни очаква!
М о к с и. А бе как да си нямаме!
Л и с к о. Целият свят ще заговори.
Т р и м а т а. Разбира се!
Л и с к о. Човечеството ще бъде спасено
М о к с и. Важното е да ни видят и да кажат: Това там е Мокси, а това до него е Лиско. Славният Лиско, който се показва зад славният Мокси.
Д и м б и. Приключение без опасност за живота!
Д о м б и. Ще им разкажа как ме бихте в Лабиринта!
М о к с и. Пък и ще му друснем една песен!
Л и с к о. Хайде, приятели!… Нали знаете Отвесните скали?
Т р и м а т а. Да.
Л и с к о. И дупката, която зее в тях?
Т р и м а т а. Да.
Л и с к о. Работата е от лесна по-лесна… До дупката има един малък камък. Ще го търкулнем и ще запушим дупката… Сам бих свършил всичко, но не ми стигат силите да търкулна камъка.
Пауза. Тишина.
Тримата гледат Лиско в очите и се чудят какво му става.
М о к с и /изумено/. Значи, вместо да пеем пред телевизията, ще търкаляме камъни?
Л и с к о. Понеже се налага, разбирате ли?
Д и м б и. А после?
Л и с к о. После ще правим каквото си щете…
Д о м б и. Добре де, да търкулнем един камък на път към телевизията.
М о к с и /фиксира Лиско/. Лиско, пак ли нещо особено?
Л и с к о. Нищо особено! Търкулваме и толкоз.
Д и м б и. А толкова ли е важно да запушим дупката при Отвесните скали?
Л и с к о. Много!
Д и м б и. Чудна работа! Била си е винаги отворена и сега – ще я запушваме.
Д о м б и. А бе то, ако само я запушваме – лесно, ами да не стане нужда да я отпушваме, защото запушването е по-лесно от отпушването.
Д и м б и. Прав си, Домби. Търкалял съм камъни и знам, че търкалянето е по-лесно от оттъркалването. Да оттъркалваш камъни е трудно.
М о к с и. Лиско, не е ли подобре първо да се покажем пред Телевизията, пък после да запушваме?
Л и с к о. Не.
М о к с и. От де знаеш?… Според мен е по-трудно е да се покажем пред Телевизията, а после запушването на дупки е лесно и ще си го вземем като десерт.
Л и с к о. Не.
Д и м б и. Добре. Да не се разправяме…
Д о м б и. Телевизията чака.
М о к с и. Караме режисьорите да чакат заради една дупка. Вместо да се притечем на помощ на другарите, които искат да ни покажат на Света, ще запушваме дупките на Отвесните скали.
Д и м б и. Че ще я запушим – ще я запушим, но Лиско ми се вижда нещо съмнителен.
Д о м б и. Защо, бе Димби?
Д и м б и. Не току тъй ни кара да запушваме… Бас държа, че в тази дупка има нещо.
Д о м б и. Лиско, кажи сега – има ли или няма?
Л и с к о /кипва/. Искам да знам, ще ми помогнете ли, или не?
Д и м б и. Казахме, че ще помогнем.
Д о м б и. В самото начало казахме!
М о к с и. Без да му мислим.
Д и м б и. Защо го усукваш?
М о к с и. Веднага се съгласихме, а той го усуква.
Л и с к о /бодро/. Вярно, че го усуках… /Още по-бодро./ Хайде! Тръгваме!… Напред!…
Бодра музика, която звучи и след излизането на четиримата, чак до момента, в който обстановката се сменя.
Пред Отвесните скали
Те се издигат величествено в дъното на сцената. В подножието им – дупка. Нито голяма, нито малка В дясната страна на сцената – бял, заоблен от времето камък.
Четиримата се появяват до камъка.
Д и м б и. Това е камъка, нали?
Л и с к о. Шшшшт!… Ще говорим тихо!… Това е камъка.
Д о м б и.А това – дупката.
М о к с и. Не разбрах защо трябва да говорим тихо.
Л и с к о. Културните хора и животни говорят тихо.
М о к с и. Димби, Лиско е намислил нещо.
Д о м б и /към Лиско/. Лиско, ако си намислил нещо не особено приятно, кажи.
Л и с к о /прави се на ударен/. Забравих да ви кажа, че питонът, при който ме пратихте, беше много интересен.
Д и м б и /смутено/. А, оказа се най-обикновен магнетофон.
Д о м б и /смутено/. И някаква камера.
Мокси /смутено/. Телевизионни глупости.
Л и с к о. Та този питон говореше.
Д и м б и. Не му обръщай внимание.
Л и с к о /многозначително/. С вашите гласове.
Д о м б и /като балама/. Така ли?… А!
Л и с к о /спокойно натиска педала/. И все за мен.
Д и м б и. Така ти се е сторило.
Л и с к о. Доста неприятни работи за мен.
М о к с и /отклонява неудобния разговор/. Нали ще бутаме камъни? /Навежда се над камъка./
Д и м б и /с готовност/. Хайде!
Д о м б и. Да бутаме!
Всички се навеждат над камъка. Да напомним, че тук се говори тихо. Отнася се и за репликите, които прочетохте.
Л и с к о. Право към дупката!
Тикат усилено. Камъкът се отмества бавно.
Пъшкат. Мъчат се.
Л и с к о /внезапно/. Стоп! /Изправя се./ Да починем.
М о к с и. Точно тук се почива. /Изправя се./
Вече са към средата на сцената.
Лиско все по-често поглежда към дупката. А приятелите му гледат ту Лиско, ту дупката.
В това време внимателно се промъкват Режисьорът и Операторът, въоръжени с готовата вече за действие камера на триножник и магнетофона.
Р е ж и с ь о р ъ т /както се промъква. заб. Представям си ги извън сцената, пред нея/. По-добре от това – здраве!
О п е р а т о р ъ т. Май че ги хванахме в разгара на приключение. /Изправя камерата./ Започвам да снимам.
Р е ж и с ь о р ъ т. Магнетофонът е готов!
Оттук нататък, нашият режисьор ще ни ги показва когато сметне за добре в развоя на действието при този епизод.
М о к с и. Лиско, какво има в дупката?
Л и с к о. Нищо.
М о к с и. За пръв път ми се случва да запушвам нещо, в което има НИЩО.
Д и м б и. Все пак, кое те кара да запушваш ТОЧНО тази дупка?
Л и с к о. Разсъждението.
Д и м б и. Моля?
Л и с к о /още по-тихо и загадъчно/. Ако някой е избягал от някъде и ако този някой се намира някъде тук, той може да се скрие само в тази дупка и никъде другаде, тъй като тук е най-удобното място… Цяка седмица си блъскам главата къде ли може да се скрие някой, ако е избягал от някъде… Едва преди половин час изведъж ми хрумна, че тази дупка е най-удобното място.
Тревожна музика, която съпровожда внезапното стъписване.
Пауза, в която Димби, Домби и Мокси вече треперят по известния ни начин.
Д и б и /съвзема се пръв/. Лилиско!
Л и с к о. Кажи, Димби.
Д и м б и. Пак ли започваш?
Л и с к о /прави се на ударен/. Починахме ли?
Д о м б и. Лиско, тти май започваш отново?
М о к с и. От самото начало казах, че е намислил нещо.
Л и с к о /губи търпение/. Хайде, губим време.
Д о м б и. Ллиско!… Какво има в дупката?
Л и с к о. Не се правете на ударени! Знаете какво.
Т р и м а т а. Не знаем!
Л и с к о /навежда се към камъка/. Хайде, да тикаме!… Да побързаме, докато е вътре.
Д и м б и и Д о м б и /уплашено/. Питонът?
Д и м б и. Мокси, да бягаме!
Д о м б и. Той вече избяга!
Двамата хукват и изчезват.
Л и с к о /обръща се към тях/. Чакайте!… Димби!… Домби! Моксииии!
Появява се Чими.
Ч и м и. Защо викаш бе, глупако!
Л и с к о. Ооо, Чими!… Приятелите избягаха. Ще ми помогнеш ли?
Ч и м и. Какво ще правим?
Л и с к о. Да изтъркаляме този камък до онази дупка.
Ч и м и. Защо?
Л и с к о. Правя една работа.
Ч и м и. Онези защо избягаха?
Л и с к о. Уплашиха се.
Ч и м и. От какво? /Оглежда се./
Л и с к о. От камъка.
Ч и м и. Какво му е на камъка? /Оглежда го добре./ Нищо му няма!… Хайде! /Навежда се и се хваща./
Л и с к о /както тикат/. Ти си славен жабок!
Ч и м и /както тика/. Стига сте ме хвалили.
Камъкът на късо разстояние от дупката.
Л и с к о /вече шепти/. Ти си славен, Чими!
Ч и м и. Добре де, стига сте ме хвалили.
Л и с к о /учудено/. Кой друг те хвали?
Ч и м и. Никой, но ще започнат.
Л и с к о. Чими, на теб мога да кажа спокойно. Знаеш ли защо избутахме камъка до дупката?
Ч и м и. Не. И питам защо извършихме тази идиотска работа.
Л и с к о /съзаклятнически/. Чими, вътре има едно страшно чудовище, което избяга от Зоопарка.
Ч и м и /все още не загрява/. Какво чудовище?
Л и с к о /на ухото му/. Десетметров питон!
Чими изпищява и хуква, погрешно влиза в дупката, но изхвърчава като тапа и изчезва по посока на Димби и Домби.
Лиско се обръща към него, извиква, но адско хъркане от вътрешността на дупката го вцепенява.
Музика за напрежение.
Лиско инстинктивно заляга зад камъка.
Услушва се.
Отново хъркане.
Лиско се изправя и хуква по познатата вече посока.
Нищо. Празна сцена. Тишина.
Появява се Димби, едва показва главата си.
Д и м б и /прошепва/. Лиско!
Л и с к о /трепва и се обръща/. Шшшт!
Д и м б и. Какво става?
Лиско. Той е вътре.
Д о м б и /появява се зад Димби/. Димби, какво става?
Д и м б и. Той е в дупката.
Д и м б и. Лиско, за какво се мъчиш? Какво искаш?
Л и с к о /залегнал зад камъка, без да се обръща/. Трябва да го хвана!
Д о м б и. Но защо? Рискуваш живота си.
Л и с к о. Не знам… Трябва!…
Д и м б и. Защо пък точно ТИ? Нека други?
Л и с к о. Искам АЗ.
Д о м б и. Глупак си, разбери!…
Л и с к о. Сега човечеството е неспокойно. Като научи, че питонът е уловен, ще се успокои.
Д и м б и. Пак човечеството!
М о к с и. Човечеството в това време си гледа кефа, яде си сладолед и други неща, а ти…
Л и с к о. Не ме интересува! ТРЯБВА да го хвана.
Този път – силно изръмжаване от дупката.
Като надават писъци, тримата се омитат.
Лиско уплашено отстъпва назад, но после отново допълзява до камъка и яростно започва да го тика напред.
Още малко.
Силно ръмжене, придружено с музика за напрежение.
Още малко. Лиско напряга последни сили.
Ръмженето се увеличава.
Още няколко напъна.
ТАП!
Камъкът прилепва към дупката.
Отвътре – адско ръмжене, до задавяне.
Лиско се дръпва инстинктивно назад и после започва да вика:
Л и с к о. Ураааа!… Готово!… Питонът хванат!… Урааа! Хванах го!
Чими се появява.
Ч и м и. Голяма работа! Хванал един питон и орева света!… А сега да седнем да викаме… /Излиза си./
Връхлетяват Димби, Домби и Мокси.
Лиско се хвърля върху тях. Прегръща ги.
Л и с к о /радостно/. Димби, хванахме го!… Вътре е! /Прегръща Домби./ Домби, и с него се справихме! /Прегръща магарето./ М о к с и, приятелю, видя ли какво стана!…
М о к с и /скромно/. Е, свършихме и тая работа, но падна бая треперене.
Д о м б и. Това е най-странното ни приключение.
Л и с к о /не може да сподави радостта си/. Вътре е! Чуйте го!
Ослушват се и чуват ръмженето.
Най-после ръмженето затихва.
П и т о н ъ т. Вътре съм, няма как… Не ми върви и туй то.
Д и м б и. С нас шега не бива, разбра ли?
П и т о н ъ т /примирено/. Разбрах.
М о к с и. Стой там да ти дойде акъла!…
Д о м б и. Ще бягаш, а?
П и т о н ъ т. Избягах, ама няма как. И ти да беше, щеше да избягаш.
Д и м б и. Стой вътре, за спокойствието на човечеството…
П и т о н ъ т /въздиша/. Ох, това човечество!… Какво смятате да ме правите?
Л и с к о /радостно/. Нищо… Ще те върнем в Зоопарка!
П и т о н ъ т. Сега пък – зоопарк… Не ми стигат другите неволи!
Л и с к о. Не се прави на ударен. Ще те върнем там, откъдето избяга.
П и т о н ъ т /извиква/. Само там – не!… Където искате, но не там. Господарят ще ми тегли такъв пердах, че ще си забравя името!
Л и с к о. Ооо, имаш си и име? /Към другите./ Питонът има име!… Как се казваш?
П и т о н ъ т. Хектор!
Л и с к о. Как?
П и т о н ъ т. Хектор!…
Л и с к о, Аз съм Лиско.
П и т о н ъ т. Знам… Чувал съм.
Л и с к о /учудено/. Какво?… Ти знаеш за мен?
П и т о н ъ т. Уха!
Л и с к о. Извинявай, но трябваше да те хвана. Всички се безпокояха. Никой не можеше да си гледа спокойно работата.
П и т о н ъ т. Е, щом е тъй… Няма как!… Като не ми върви…
Л и с к о /към приятелите си/. Интересен питон… Разбран.
Д и м б и /с тервога/. Гледай сега да не се размекнеш, да го съжаляваш!…
Д о м б и. Лиско, ще изхвърча до режисьорите. Ще покажем питона по телевизията. /Хуква./
Р е ж и с ь о р ъ т /показва се/. Стоп!
О п е р а т о р ъ т /показва се/. Тук сме!
Р е ж и с ь о р ъ т. Отворете дупката!
О п е р а т о р ъ т. Пречите на обектива!…
Р е ж и с ь о р ъ т. Димби, Домби и Мокси да отворят дупката, но без да пречат… Ще снимаме питона.
Тримата се втурват и отдръпват камъка.
Дупката зейва.
Чуваме съскането на камерата.
Лиско и приятелите му са се притаили зад камерата. Държат се за панталона на Оператора.
Бавно излиза кучето Хектор, навело засрамено глава.
Л и с к о /пуща панталона на Оператора/. А!…
Д и м б и, Д о м б и и М о к с и /едновременно/. А!
Л и с к о /объркано/. Какво е това?… Защо така?
Операторът снима съсредоточено.
П и т о н ъ т. Загубен съм!… Ще ме пукне от бой!… /Извиква./ Не искам да се върна!
Л и с к о /съкрушено/. Нима не хванах питона?
О п е р а т о р ъ т. Стоп!… Готово!
Операторът отново снима.
Този път пред камерата са Режисьорът и Лиско. Режисьорът му е поднесъл микрофона.
Р е ж и с ь о р ъ т /в микрофона/. Най-после открихме прочутият Лиско и успяхме да заснемем финала на последното му приключение. Най-после имаме възможност да вземем от него интервю… Лиско, кажи нещо за себе си?
Л и с к о. В момента съм объркан.
Р е ж и с ь о р ь т /поднася микрофона към устата си, а после към Лиско/. Защо?
Л и с к о. Ами не виждате ли?… Вместо питона, хванахме някакво си куче Хектор, избягало от лошия си господар… Къде е питонът, къде е Хектор!
Р е ж и с ь о р ъ т. Защо искаше да хванеш питона?
Л и с к о. Как защо? Едно опасно чудовище на свобода може да причини много беди. Никой не го знае къде е, кога ще се появи… Всички живеят в страх, не могат да си гледат работата и така нататък.
Р е ж и с ь о р ъ т. Да, но питонът не е избягал от зоопарка. Това било само слух.
Л и с к о. Така ли?
Р е ж и с ь о р ъ т. Кое те накара да го търсиш и да го ловиш? Желанието за приключения ли?
Л и с к о. Не знам. Може би това, може би… Не знам… Чувствах, че трябва да го уловя. Все някой трябваше да скочи върху него. /Сломено./ Нищо не стана. Вместо опасния питон, симпатичното уплашено куче Хектор.
Р е ж и с ь о р ъ т. Сега пък мога ли АЗ да ти кажа нещо?
Л и с к о /унило/. Можете.
Р е ж и с ь о р ъ т. За мен и за всички, които в момента ни гледат е ясно, че си тръгнал НЕ срещу куче, а срещу питон.
Л и с к о. Е?
Р е ж и с ь о р ъ т. Когато прояви безстрашие, ти не го прояви срещу куче, а срещу питон.
Л и с к о. А!…
Р е ж и с ь о р ъ т. Когато улови куче, ти всъщност улови питон!
Л и с к о. Хайде де!… Ще ми разправяте!…
Р е ж и с ь о р ъ т /към присъстващите/. Така ли е?
В с и ч к и. Така е!
Р е ж и с ь о р ъ т. Чу ли?
Л и с к о /в неудобно положение/. А!
Р е ж и с ь о р ъ т. Като Дон Кихот.
Л и с к о. Какво?
Р е ж и с ь о р ъ т. Той нападна вятърните мелници, но за него те не бяха мелници, а великани. Затова Дон Кихот е велик.
Л и с к о. Моля ви се, неудобно ми е да ме сравнявате с такива личности… Е, вярно е, че съм бил в гнездото на орел и в стомаха на акула, но все пак – аз съм скромно лисиче.
Р е ж и с ь о р ъ т /весело/. Най-после пред нас е истинският Лиско!
Л и с к о. После дойде приключението с КУФАРА…
Финалното ревю започва.
Под ритъма на най-хубавата песен от «Не пипай куфара» се появяват Фокусника и Пингвинчето.
Л и с к о /гласът му след завършване на ревю-фрагмента. После се появи /високо и тържествено/ ЧИМИ!
Най-хубавата песен от епизода Чими, в изпълнение на всички присъстващи. Чими тържествено минава и се нарежда до героите от представлението.
Л и с к о /гласът му, след стихването на мелодията/. После ЧАСОВНИКЪТ, когато Димби се възгордя!
Фрагмент от този епизод.
Червената шапчица, Вълкът и Ловецът минават и заемат местата си.
Л и с к о /гласът му/. После – ДУПКАТА, с лабиринтите на Къртицата, която умираше от самота и завист.
Най-хубавата песен. Появява се Къртицата и застава до другите.
Д о м б и. Тук ядох най-много бой!
Л и с к о /гласът му/. И на края – ПИТОНЪТ!
Музика, под която Хектор заема мястото си.
Отдалечаване на камерата, да хванем всички в общ план:
Пред микрофона – Лиско, малко зад него – Димби, Домби и Мокси, а зад тях – всички епизодични герои на серията.
Финалът на ревюто!
Най-хубавата песен от серията, изпълнявана от всички. Буен ритъм. Танц. Фигури, както на Бродуейско ревю.
Първата завеса пада и закрива епизодичните лица.
Втората завеса пада и закрива приятелите на Лиско.
Третата завеса пада и закрива Лиско, но веднага се вдига и към лисичето се устремяват десетина красиви деца – живи – прегръщат героя, целуват го.
Лиско се старае да измъкне главата си между прегръдките им, извиквайки
КРАЙ,
и пак КРАЙ, и пак КРАЙ…
Няколко пъти успява да извика КРАЙ, но децата още по-възторжено го притискат към себе си.
borisaprilov 