Намирам постоянно автобиографии, писани по най-различни поводи и необходимости, от ранното му начало на „служещ“ – до опити да излезе извън границата. Интересно ми е да чета промените – според случая – и да ги сравнявам с истината.
Но между редовете изникнаха и много факти, които бяха неуточнени, или дори неизвестни.
Научих много за него от тези записи.
Ще ги слагам както ми попаднат при сканирането, а някога дори може и да ги подредя по години… /Дж.В.
1.
БОРИС АПРИЛОВ
Роден съм на 21 март, 1921 година в Малко Търново, в една от най-ниските и нежни планини на света – Странджа, но на две годишна възраст родителите ми ме отвеждат в пристанищния град Бургас. Този град ме отглежда до двайсет и пет годишната ми възраст. След това ме поема София. София ми предлага редакторско място в хумористичния седмичник „Стършел“, осигурява ми издателства за книгите и сцени за пиесите. Автор съм на няколко сборника с разкази и повести: „Тревоги“, „Морето е на всички“, „Докосване“, „Есенни дюни“, „Отбраната на Спарта“, „Четири повести“ и „Часът на източния бриз“. Не обичам хумористичните си разкази и не ги споменавам. Написал съм няколко пиеси, от тях държа само на „Островът“, „Дъждът“, „Кораб с розови платна“ и „Прерия“. Не съм особено популярен, знаят ме главно децата заради повестите ми от поредицата „Приключенията на Лиско“. Няма да е излишно, ако спомена и част от куклените си пиеси: „Шестте пингвинчета“, „Чими“, „Яйцето“, „Динди“ и така нататък. Освен това на Черно море си имам ветроход, който се нарича „Ахасфер“.
==============================================
2.
ХАРАКТЕРИСТИКА
на БОРИС АПРИЛОВ /АТАНАС ВАСИЛЕВ ДЖАВКОВ/
Другарят Атанас Василев Джавков участвува активно в нашия литературен живот под псевдонима Борис Априлов. Повикан от студентския литературен кръжок „ЖАР“ в редакцията на в-к „Стършел“, той става редактор в културния му отдел, където в продължение на 12 години непрекъснато пише фейлетони и разкази, бичуващи недъзите в нашия живот, и проявява особена активност на външнополитически теми.
Издал е пет книги в сатирично-хумористичния жанр, а от известно време се е отдал на морската тема, като описва живота на нашите моряшц и рибари. Всички негови разкази на тази тема излизат след един месец в сборника му „Морето е на всички“, издание на „Български писател“.
Последните пет години Атанас Джавков беше на работа в дирекцията на Българския цирк като главен драматург, изпратен там да затвърди клоунадата.
От една година насам той е на свободна писателска практика.
Като редактор в „Стършел“ и драматург, той е посетил служебно и частно Унгария, Чехословакия, ГДР, Англия, Италия, Франция, Югославия и други страни.
Настоящето му се дава да му послужи пред Народната милиция, във връзка с желанието му да вземе участие в средиземноморската екскурзия на „Балкантурист“.
1963.
==========================================
3.
Биографични сведения за
БОРИС АПРИЛОВ
/Атанас Василев Джавков/
БОРИС АПРИЛОВ /Атанас Василев Джавков/ е роден на 21 март 1921 год. в гр. Малко Търново – България. Израства и учи в пристанищния град Бургас. Там, като ученик, пише и печати първите си разкази за моряците, рибарите и скитниците. Още в ученическата му възраст вестник „Бургаски фар“ го назначава за свой репортер. Все още под името Атанас Джавков започва да изпраща хумористични разкази на столичния, единствен в България хумористичен седмичник „Стършел“. Скоро седмичникът го повиква в София и го назначава за редактор на културния отдел. С новото си писателско име – Борис Априлов, авторът в продължение на 15 години издава хумористичните си книги: „Тревоги“, „Върхът на нахалството“ „Кифлата на началника“, „Нокаут“ и „Пиратска романтика“. Първата от споменатите книги излиза само в 2000 екземпляра, а следващите в 30.000. Хуморът му става желан гост на всички вестници и списания. Борис Априлов е приет за член на Съюза на българските писатели, става професионалист, започва да живее само от хонорари и авторските си права, отново се връща при морето и рибарите, построява си ветроходната яхта „Ахасфер“.
Напуснал пределите на хумора, заел се предимно със сериозната белетристика, от 1960 година нататък той издава сборниците с разкази: „Морето е на всички“, „Докосване“, „Есенни дюни“, „Часът на източния бриз“, „Отбраната на Спарта“ и „Деликатно настроение“. Сборници с повести: „Четири повести“, „Далечно плаване“ /съдържа три повести/. Романи: „Преобръщането“ и „Маймунската кожа“.
През 1991, по случай Седемдесетгодишнината на автора ще бъде издадена „Прекосяването на великата прерия“ /избрани разкази и повести/, както и новите му романи: „Великата суета“ и „Цикладските острови“.
В десетки издания с тиражи по 50 и 80.000 са издадени романите и повестите му за деца и юноши. Поредицата „Приключенията на Лиско“ е съставена от три романа и десет повести, възлиза на 1000 страници. Всички повести са излъчени по телевизията като рисувани и куклени филми, а романите като сериали; прозвучали са по радиото, издадени са в СССР, Чехословакия, Полша, ГДР, Унгария. Един от романите му – „Приключенията на Лиско по море“ – спечели националната награда по детска литература през 1968 година.
Като драматург Борис Априлов е известен с пиесите си „Островът“, „Дъждът“, „Кораб с розови платна“, „Чими“, „Прерия“ и „Пътят към Мозамбик“ /наградена/. Пиесите му са поставени по театрите на цяла България, като всяка една на столична сцена е прехвърлила стоте представления. Някои от тях са играни в чужбина, а „Чими“, след като бе поставена на седем-осем места в Западна Германия, направи сто представления в Лондон и Ливърпул, под режисурата на Пол Хърмън.
Детската драматургия на автора обхваща около 30 пиеси и 40 радиопиеси. Десетина от пиесите му се играят непрекъснато, в момента – както в България, така и в ГДР, СССР, Чехословакия, Полша, Западна Германия, Румъния, Унгария. Някои от тях – „Шестте пингвинчета“, „Не пипай куфара“, „Щраусчето“, „Квадратните същества“, „Динди“ и др. са награждавани. Други, вече като постановки, са печелили първите награди на фестивалите.
Борис Априлов е написал сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“, „Бягство в Ропотамо“, „Здрачаване“. И трите филма са поставени от известни режисьори. Двата нямат блестяща съдба, но първият от тях от десет години насам всяка година се връща на екраните по цялата страна.
Борис Априлов не е написал нито ред в полза на комунистическия режим, не е изразил нито едно хвалебствие към изтъкнатите хора на властта. Изследвания и статии за него са написани само от дисидентски настроени критици. През целия си творчески живот е бил професионалист, препитавал се е само с хонорари и авторски права, както от страната, така и от чужбина.
Хайфа, 7 юни 1990
====================================================
4.
БОРИС АПРИЛОВ
Биографични данни
Роден през 1921 година в пристанищния град на Черно море, Бургас, започва да пише и печати още като ученик в местните вестници разкази и репортажи за живота на рибарите и моряците. Особено го влече нерадостното битие на бездомниците и скитниците, които населяват тогава пристанищния квартал. Той е непрекъснато сред тях и отразява впечатленият си във в-к „Бургаски фар“.
През 1946 година се преселва да живее в София, където се отдава на хумора. Става редактор в хумористичния вестник „Стършел“. Издава следните хумористични книги: „Тревоги“ – 1953, „Върхът на нахалството“, „Приключенията на Лиско“ – 1957, детска хумористична повест, „Нокаут“ – 1959, „Пиратска романтика“ – 1964. През това време той пише и комедията „Новите дрехи на краля“, която се играе в Държавния сатиричен театър, София и Народния театър в Русе.
Процесът на творческото му узряване се характеризира с непрекъснато проявяваща се носталгия към морето и морските хора. Борис Априлов скъсва с хумора и се връща към „сериозната белетристика“. Това връщане се изразява и буквално – той се връща на морския бряг и започва да се проявява като маринист. През 1963 година излиза сборникът с разкази „Морето е на всички“, следван от втори сборник „Докосване“ 1965. В двете си книги авторът ни поднася тридесетина разказа за „солената вода“, като решително бяга от всичко помпозно и празнично и търси само суровото ежедневие.
Предстоящо е излизането на третата му книга „Кеят на малките кораби“ и романът „Солената вода“.
1965.
=============================================================
5.
БОРИС АПРИЛОВ
(Атанас Василев Джавков)
Роден съм на 21 март 1921 година в Малко Търново. Семейството ми се състоеше от баща – Васил Ат. Джавков, военноинвалид, който се препитаваше с продажба на цигари и марки в будка, дадена му по привилегия, член на БКП и по него време домакин на клуба на Комунистическата партия в Бургас; (почина при операция през 1953 г.); майка Нанка Георгиева Джавкова, домакиня и по-малък брат Георги В. Джавков, сега работник в Силнотоковия завод „В.Коларов”.
Семейството ми се преселва в Бургас през 1922 година. Тук завършвам първоначално училище и гимназия, както и военната си служба като обикновен войник в Бреговия артилерийски полк.
Започнах да пиша още в ученическите години. Отразявах живота на рибарите и пристанищните скитници, които познавах много добре, тъй като семейството ми живееше в пристанищния квартал на града. Усилено четях прогресивна наша и преводна литература, в което непрекъснато ми помагаше редакторът на местния вестник, известният журналист комунист Светлозар Ловджиев, нещо което ме предпази от някои увлечения към национализма, появили се у мен през 1938 година.
9 септември 1944 година ме завари в казармата. Тогава на мен ми бе гласувано доверие и заедно с още трима войника от батареята бях изпратен да патрулирам в града за запазването на реда и спокойствието.
След уволнението си от военна служба, което стана в началото на 1945 година, постъпих на работа като библиотекар в Бургаската народна библиотека, а на обществени начала участвувах в културния отдел на тогавашната Младежка комисия на ОФ.
По това време вече пишех разкази и хумор, с които сътрудничех на централния печат, главно във вестник „Стършел“.
Когато през 1946 година, заедно с жена си Рашел Аврам Коен се преместих в София, за да следвам право в Софийския университет, започнах да участвувам дейно в работата на студентския литературен кръжок „ЖАР“.
По-късно, през 1947 година, бях назначен на длъжността редактор в културния отдел на „Стършел“. Тук работих активно в продължение на 12 години (до 1958 г.) и написах над 600 разказа, фейлетони и памфлети на върешно-политическа и външно-политическа тема. През този период издадох следните книги: „Тревоги“ – хум. разкази и фейлетони, „Приключенията на Лиско“ – хумористична повест за деца, „Върхът на нахалството“ – хум. разкази, и „Нокаут“ – хум. разкази и фейлетони. През 1953 година доброволно напуснах редакцията.
Веднага след това заех длъжността драматург на Дирекцията на Българските циркове, където се постарах да издигна нашата циркова клоунада на по-висок етап, но всяко придвижване напред се постигаше трудно, с много напрежение, всичко беше свързано с непрекъснати пътувания от град на град, пълно разбиване на свободното ми време за писателска работа. В продължение на тези пет години аз се откъснах от сериозното творчество.
Затова в началото на 1963 година аз си подадох оставката и реших да прекарам поне едва година на самоиздръжка. Това освобождаване от държавна служба ми позволява да се застоявам продължително в набелязаните от мен обекти по Черноморието, да заживея по-близо до героите си, тъй като реших да се върна отново към старата си тема за морето.
В момента съм предал ръкописите на два сборника, отразяващи живота на рибарите – единият в сериозен жанр „Морето е на всички“ (изд. Български писател), а другият в хумористичен жанр – „Пиратска романтика“ (Профиздат). Усилено работя върху романа си „Солена вода“.
Извършил съм следните задгранични пътувания: Румъния, Чехословакия, Югославия, ГДР, Англия, Франция, Италия и Унгария през периода от 1954 до 1962 година.
Семейството ми е четиричленно. Жена ми е домакиня, едната ми дъщеря е ученичка, а другата в момента е кандидат-студентка.
1963.
=============================================================
6.
БОРИС АПРИЛОВ
Роден е през 1921 година в пристанищния град Бургас, където живее до двайсет и петата си годишна възраст. Започва да пише в последните класове на гимназията репортажи и разкази за живота на рибарите, моряците и бездомните скитници от пристанищния квартал, който сам обитава. Тези ранни творби авторът печати във местните вестници „Бургаски фар“ и „Вечерна поща“.
През 1947 година Априлов се преселва със семейството си в София и постъпва на работа като редактор в седмичния хумористичен вестник „Стършел“.
Отдал се изцяло на хумора и сатирата, Борис Априлов през този период издава няколко книги от хумористични разкази и фейлетони: „Тревоги“, „Върхът на нахалството“, „Нокаут“ и „Пиратска романтика“. Тогава написва и първата част на хумористичната повест за деца „Приключенията ка Лиско“, преведена в Съветския съюз, Полша и Япония, освен това, драматизирана и излъчена в програмите на Московската и Балгарската телевизия.
Автор е на комедията „Кралят тръгва на война“, поставена в Софийския Държавен сатиричен театър и Народния театър в Русе. Той и сега сътрудничи редовно на Българското радио и Телевизията .
През последните години писателската зрялост на автора събужда носталгията му към морето, връща го към суровия живот на моряците и рибарите.
Сбогувал се окончателно със сушата, Борис Априлов е всецяло погълнат от тематиката на младежките му години, отново заживява сред морските простори, било като наблюдател, било като участник със своята моторна лодка „Сириус“.
През 1964 година излязоха разказите му, събрани в книга под заглавие „Морето е на всички“, а през 1966 година втората му книга от морски разкази „Докосване“. Предстоящо е излизането на другата негова книга „Кеят на малките кораби“, както и втората част от „Приключенията на Лиско“, обещана на малките читатели още през 1957 година.
Морето на Борис Априлов е лишено от празничния му син цвят, а и светът на героите му е делничен, но мъжествен,пропит с умело замаскирана нежност и мечтатедност, свят, в който не липсват дискретните жилки, през които минават соковете на хумора, съхранен от периода на вестник „Стършел”.
1968 (?)
========================================
7.
ХАРАКТЕРИСТИКА
на БОРИС АПРИЛОВ /Атанас Василев Джавков/
Борис Априлов е член на Съюза на българските писатели, който пише активно в периодичния и ежедневен печат, проявява се като белетрист с ярко изразено чувство към съвремеността, непрекъснато търси и открива чертите на новия човек, неговото мислене и готовността му да действува.
Априлов е започнал литературната си кариера като редактор в хумористичния ни седмичник „Стършел“, където работи тринайсет години и издава последователно сатиричните книги : ТРЕВОГИ, ВЪРХЪТ НА НАХАЛСТВОТО, НОКАУТ и ПИРАТСКА РОМАНТИКА. Автор е на комедията КРАЛЯТ ТРЪГВА НА ВОЙНА, играна в Държавния сатиричен театър и провинциални театри. В областта на естрадното творчество той е написал спектаклите: ОГЛЕДАЛОТО НА ДЯВОЛА (в съавторство с Радой Ралин), СТЪРШЕЛОВ СПЕКТАКЪЛ (в съавторство с Радон Ралин), СОФИЙСКИ МЕРИДИАН и др.
От няколко години той се е отдал на свободна писателска практика, все по-често се връща към морето, където наблюдава живота на моряците и рибарите в своя роден град Бургас. Книги от този период: МОРЕТО Е НА ВСИЧКИ, ДОКОСВАНЕ, КЕЯТ НА МАЛКИТЕ КОРАБИ. В момента пише своя роман ЧАСТ ОТ СВЕТА.
По сключен договор с Държавния сатиричен театър, тази есен авторът трябва да предаде за поставяне комедията СКОК ВЪВ ВОДА. Редовно сътрудничи на Радиото и Телевизията, главно с хумор.
=======================================================
8.
БОРИС АПРИЛОВ
Роден съм на 21 март, 1921 година в Малко Търново, в една от най-ниските и нежни планини на света – Странджа, но на две годишна възраст родителите ми ме отвеждат в пристанищния град Бургас. Този град ме отглежда до двайсет и пет годишната ми възраст. След това ме поема София. София ми предлага редакторско място в хумористичния седмичник „Стършел“, осигурява ми издателства за книгите и сцени за пиесите. Автор съм на няколко сборника с разкази и повести: „Тревоги“, „Морето е на всички“, „Докосване“, „Есенни дюни“, „Отбраната на Спарта“, „Четири повести“ и „Часът на източния бриз“. Не обичам хумористичните си разкази и не ги споменавам. Написал съм няколко пиеси. от тях държа само на „Островът“, „Дъждът“, „Кораб с розови платна“ и „Прерия“. Не съм особено популярен, знаят ме главно децата заради повестите ми от поредицата „Приключенията на Лиско“. Няма да е излишно ако спомена и част от куклените си пиеси: „Шестте пингвинчета“, „Чими“, „Яйцето“, „Динди“ и така нататък. Освен това на Черно море си имам ветроход, кой| то се нарича „Ахасфер“.
==============================================
2.
ХАРАКТЕРИСТИКА
на БОРИС АПРИЛОВ /АТАНАС ВАСИЛЕВ ДЖАВКОВ/
Другарят Атанас Василев Джавков участвува активно в нашия литературен живот под псевдонима Борис Априлов. Повикан от студентския литературен кръжок „ЖАР“ в редакцията на в-к „Стършел“, той става редактор в културния му отдел, където в продължение на 12 години непрекъснато пише фейлетони и разкази, бичуващи недъзите в нашия живот, и проявява особена активност на външнополитически теми.
Издал е пет книги в сатирично-хумористичния жанр, а от известно време се е отдал на морската тема, като описва живота на нашите моряши и рибари. Всички негови разкази на тази тема излизат след един месец в сборника му „Морето е на всички“, издание на „Български писател“.
Последните пет години Атанас Джавков беше на работа в дирекцията на Българския цирк като главен драматург, изпратен там да затвърди клоунадата.
От една година насам той е на свободна писателска практика.
Като редактор в „Стършел“ и драматург, той е посетил служебно и частно Унгария, Чехословакия, ГДР, Ахглия, Италия, Франция, Югославия и други страни.
Настоящето му се дава да му послужи пред Народната милиция, във връзка с желанието му да вземе участие в средиземноморската екскурзия на „Балкантурист“.
==========================================
3.
Биографични сведения за
БОРИС АПРИЛОВ
/Атанас Василев Джавков/
БОРИС АПРИЛОВ /Атанас Василев Джавков/ е роден на 21 март 1921 год. в гр. Малко Търново – България. Израства и учи в пристанищния град Бургас. Там, като ученик, пише и печати първите си разкази за моряците, рибарите и скитниците. Още в ученическата му възраст вестник „Бургаски фар“ го назначава за свой репортер. Все още под името Атанас Джавков започва да изпраща хумористични разкази на столичния, единствен в България хумористичен седмичник „Стършел“. Скоро седмичникът го повиква в София и го назначава за редактор на културния отдел. С новото си писателско име – Борис Априлов, авторът в продължение на 15 години издава хумористичните си книги: „Тревоги“, „Върхът на нахалството“ „Кифлата на началника“, „Нокаут“ и „Пиратска романтика“. Първата от споменатите книги излиза само в 2000 екземпляра, а следващите в 30.000. Хуморът му става желан гост на всички вестници и списания. Борис Априлов е приет за член на Съюза на българските писатели, става професионалист, започва да живее само от хонорари и авторските си права, отново се връща при морето и рибарите, построява си ветроходната яхта „Ахасфер“.
Напуснал пределите на хумора, заел се предимно със сериозната белетристика, от 1960 година нататък той издава сборниците с разкази: „Морето е на всички“, „Докосване“, „Есенни дюни“, „Часът на източния бриз“, „Отбраната на Спарта“ и „Деликатно настроение“. Сборници с повести: „Четири повести“, „Далечно плаване“ /съдържа три повести/. Романи: „Преобръщането“ и „Маймунската кожа“.
През 1991, по случай Седемлесетгодишнината на автора ще бъде издадена „Прекосяването на великата прерия“ /избрани разкази и повести/, както и новите му романи: „Великата суета“ и „Цикладските острови“.
В десетки издания с тиражи по 50 и 80.000 са издадени романите и повестите му за деца и юноши. Поредицата „Приключенията на Лиско“ е съставена от три романа и десет повести, възлиза на 1000 страници. Всички повести са излъчени по телевизията като рисувани и куклени филми, а романите като сериали; прозвучали са по радиото, издадени са в СССР, Чехословакия, Полша, ГДР, Унгария. Един от романите му – „Приключенията на Лиско по море“ – спечели националната награда по детска литература през 1968 година.
Като драматург Борис Априлов е известен с пиесите си „Островът“, „Дъждът“, „Кораб с розови платна“, „Чими“, „Прерия“ и „Пътят към Мозамбик“ /наградена/. Пиесите му са поставени по театрите на цяла България, като всяка една на столична сцена е прехвърлила стоте представления. Някои от тях са играни в чужбина, а „Чими“, след като бе поставена на седем-осем места в Западна Германия, направи сто представления в Лондон и Ливърпул, под режисурата на Пол Хърмън.
Детската драматургия на автора обхваща около 30 пиеси и 40 радиопиеси. Десетина от пиесите му се играят непрекъснато, в момента – както в България, така и в ГДР, СССР, Чехословакия, Полша, Западна Германия, Румъния, Унгария. Някои от тях – „Шестте пингвинчета“, „Не пипай куфара“, „Щраусчето“, „Квадратните същества“, „Динди“ и др. са награждавани. Други, вече като постановки, са печелили първите награди на фестивалите.
Борис Априлов е написал сценариите на филмите „Петимата от „Моби Дик“, „Бягство в Ропотамо“, „Здрачаване“. И трите филма са поставени от известни режисьори. Двата нямат блестяща съдба, но първият от тях от десет години насам всяка година се връща на екраните по цялата страна.
Борис Априлов не е написал нито ред в полза на комунистическия режим, не е изразил нито едно хвалебствие към изтъкнатите хора на властта. Изследвания и статии за него са написани само от дисидентски настроени критици. През целия си творчески живот е бил професионалист, препитавал се е само с хонорари и авторски права, както от страната, така и от чужбина.
Хайфа, 7 юни 1991
====================================================
4.
БОРИС АПРИЛОВ
Биографични данни
Роден през 1921 година в пристанищния град на Черно море, Бургас, започва да пише и печати още като ученик в местните вестници разкази и репортажи за живота на рибарите и моряците. Особено го влече нерадостното битие на бездомниците и скитниците, които населяват тогава пристанищния квартал. Той е непрекъснато сред тях и отразява впечатленият си във в-к „Бургаски фар“.
През 1946 година се преселва да живее в София, където се отдава на хумора. Става редактор в хумористичния вестник „Стършел“ . Издава следните хумористични книги: „Тревоги“ – 1953, „Върхът на нахалството“, „Приключенията на Лиско“ – 1957, детска хумористична повест, „Нокаут“ – 1959, „Пиратска романтика“ – 1964. През това време той пише и комедията „Новите дрехи на краля“, която се играе в Държавния сатиричен театър, София и Народния театър в Русе.
Процесът на творческото му узряване се характеризира с непрекъснато проявяваща се носталгия към морето и морските хора. Борис Априлов скъсва с хумора и се връща към „сериозната белетристика“. Това връщане се изразява и буквално – той се връща на морския бряг и започва да се проявява като маринист. През 1963 година излиза сборникът с разкази „Морето е на всички“, следван от втори сборник „Докосване“ 1965. В двете си книги авторът ни поднася тридесетина разказа за „солената вода“, като решително бяга от всичко помпозно и празнично и търси само суровото ежедневие.
Предстоящо е излизането на третата му книга „Кеят на малките кораби“ и романът „Солената вода“.
===========================================
5.
БОРИС АПРИЛОВ
(Атанас Василев Джавков)
Роден съм на 21 март 1921 година в Малко Търново. Семейството ми се състоеше от баща – Васил Ат, Джавков, военноинвалид, който се препитаваше с продажба на цигари и марки в будка, дадена му по привилегия, член на БКП и по него време домакин на клуба на Комунистическата партия в Бургас; (почина при операция през 1953 г.); майка Нанка Георгиева Джавкова, домакиня и по-малък брат Георги В. Джавков, сега работник в Силнотоковия завод „В.Коларов”.
Семейството ми се преселва в Бургас през 1922 година. Тук завършвам първоначално училище и гимназия, както и военната си служба като обикновен войник в Бреговия артилерийски полк.
Започнах да пиша още в ученическите години. Отразявах живота на рибарите и пристанищните скитници, които познавах много добре, тъй като семейството ми живееше в пристанищния квартал на града. Усилено усилено четях прогресивна наша и преводна литература, в което непрекъснато ми помагаше редакторът на местния вестник, известният журналист комунист Светлозар Ловджиев, нещо което ме предпази от някои увлечения към национализма, появили се у мен през 1938 година.
9 септември 1944 година ме завари в казармата. Тогава на мен ми бе гласувано доверие и заедно с още трима войника от батареята бях изпратен да патрулирам в града за запазването на реда и спокойствието.
След уволнението си от военна служба, което стана в началото на 1945 година, постъпих на работа като библиотекар в Бургаската народна библиотека, а на обществени начала участвувах в културния отдел на тогавашната Младежка комисия на ОФ.
По това време вече пишех разкази и хумор, с които сътрудничех на централния печат, главно във вестник „Стършел“.
Когато през 1946 година, заедно с жена си Рашел Аврам Коен се преместих в София, за да следвам право в Софийския университет, започнах да участвувам дейно в работата на студентския литературен кръжок „ЖАР“.
По-късно, през 1947 година, бях назначен на длъжността редактор в културния отдел на „Стършел“. Тук работих активно в продължение на 12 години (до 1958 г.) и написах над 600 разказа, фейлетони и памфлети на върешно-политическа и вънщно-политическа тема. Пре този период издадох следните книги: „Тревоги“ – хум. разкази и фейлетони, „Приключенията на Лиско“ – хумористична повест за деца, „Върхът на нахалството“ – хум. разкази, и „Нокаут“ – хум. разкази и фейлетони. През 1953 година доброволно напуснах редакцията.
Веднага след това заех длъжността драматург на Дирекцията на Българските циркове, където се постарах да издигна нашата циркова клоунада на по-висок етап, но всяко придвижване напред се постигаше трудно, с много напрежение, всичко беше свързано с непрекъснати пътувания от град на град, пълно разбиване на свободното ми време за писателска работа. В продължение на тези пет години аз се откъснах от сериозното творчество.
Затова в началото на 1963 година аз си подадох оставката и реших да прекарам поне едва година на самоиздръжка. Това освобождаване от държавна служба ми позволява да се застоявам продължително в набелязаните от мен обекти по Черноморието, да заживея по-близо до героите си, тъй като реших да се върна отново към старата си тема за морето.
В момента съм предал ръкописите на два сборника, отразяващи живота на рибарите – единият в сериозен жанр „Морето е на всички“ (изд. Български писател), а другият в хумористичен жанр – „Пиратска романтика“ (Профиздат). Усилено работя върху романа си „Солена вода“.
Извършил съм следните задгранични пътувания: Румъния, Чехословакия, Югославия, ГДР, Англия, Франция, Италия и Унгария през периода от 1954 до 1962 година.
Семейството ми е четиричленно. Жена ми е домакиня, едната ми дъщеря е ученичка, а другата в момента е кандидат-студентка.
1963.
================================================
6.
БОРИС АПРИЛОВ
Роден е през 1921 година в пристанищния град Бургас, където живее до двайсет и петата си годишна възраст. Започва да пише в последните класове на гимназията репортажи и разкази за живота на рибарите, моряците и бездомните скитници от пристанищния квартал, който сам обитава. Тези ранни творби авторът печати във местните вестници „Бургаски фар“ и „Вечерна поща“.
През 1947 година Априлов се преселва със семейството си в София и постъпва на работа като редактор в седмичния хумористичен вестник „Стършел“.
Отдал се изцяло на хумора и сатирата, Борис Априлов през този период издава няколко книги от хумористични разкази и фейлетони: „Тревоги“, „Върхът на нахалството“, „Нокаут“ и „Пиратска романтика“. Тогава написва и първата част на хумористичната повест за деца „Приключенията ка Лиско“, преведена в Съветския съюз, Полша и Япония, освен това, драматизирана и излъчена в програмите на Московската и Балгарската телевизия.
Автор е на комедията ״Кралят тръгва на война“, поставена в Софийския държавен сатиричен театър и Народния театър в Русе. Той и сега сътрудничи редовно на Българското радио и Телевизията .
През последните години писателската зрялост на автора събужда носталгията му към морето, връща го към суровия живот на моряците и рибарите.
Сбогувал се окончателно със сушата, Борис Априлов е всецело погълнат от тематиката на младежките му години, отново заживява сред морските простори, било като наблюдател, било като участник със своята моторна лодка „Сириус“.
През 1964 година излязоха разказите му, събрани в книга под заглавие „Морето е на всички“, а през 1966 година втората му книга от морски разкази „Докосване“. Предстоящо е излизането на другата негова книга „Кеят на малките кораби“, както и втората част от „Приключенията на Лиско“, обещана на малките читатели още през 1957 година.
Морето на Борис Априлов е лишено от празничния му син цвят, а и светът на героите му е делничен, но мъжествен,пропит с умело замаскирана нежност и мечтатедност, свят, в който не липсват дискретните жилки, през които минават соковете на хумора, съхранен от периода на вестник „Стършел”.
1969.
================================================
7.
ХАРАКТЕРИСТИКА
на БОРИС АПРИЛОВ /Атанас Василев Джавков/
Борис Априлов е член на Съюза ьа българските писатели, който пише активно в периодичния и ежедневен печат, проявява се като белетрист с ярко изразено чувство към съвремеността непрекъснато търси и открива чертите на новия човек, неговото мислене и готовността му да действува.
Априлов е започнал литературната си кариера като редактор в хумористичния ни седмичник „Стършел“, където работи тринайсет години и издава последователно сатиричните книги : ТРЕВОГИ, ВЪРХЪТ НА НАХАЛСТВОТО, НОКАУТ и ПИРАТСКА РОМАНТИКА. Автор е на комедията КРАЛЯТ ТРЪГВА НА ВОЙНА, играна в Държавния сатиричен театър и провинциални театри. В областта на естрадното творчество той е написал спектаклите: ОГЛЕДАЛОТО НА ДЯВОЛА (в съавторство с Радой Ралин), СТЪРШЕЛОВ СПЕКТАКЪЛ (съавторство с Радон Ралин), СОФИЙСКИ МЕРИДИАН и др.
От няколко години той се е отдал на свободна писателска практика, все по-често се връща към морето, където наблюдава живота на моряците и рибарите в своя роден град Бургас. Книги от този период: МОРЕТО Е НА ВСИЧКИ, ДОКОСВАНЕ, КЕЯТ НА МАЛКИТЕ КОРАБИ. В момента пише своя роман ЧАСТ ОТ СВЕТА.
По сключен договор с Държавния сатиричен театър, тази есен авторът трябва да предаде за поставяне комедията СКОК ВЪВ ВОДА. Редовно сътрудничи на Радиото и Телевизията, главно с хумор.
=======================================================
8.
БОРИС АПРИЛОВ – АХАСФЕР
Минибиография
Реших да ви представя автора, драги читатели, и му звъннах по телефона:
– Ахо (така го наричат приятелите му), кажи нещо за себе си?
– Появил съм се на тоя свят в Малко Търново през 1921 година. Прописах като ученик в Бургас. Обичах да пиша за морето, но през 1946 г. изпратих мои хумористични материали и до “Стършел”. Изглежда са се харесали, защото станах редактор в “Стършел” и поработих 11 години.
– И библиотека “Стършел” ти издаде четири книжки: “Върхът на нахалството”, “Нокаут”, “Пиратска романтика” и “Кифлата на началника” – нали?
– Точно така. Работих и като драматург в “Български циркове” 4 години, а после захванах сериозно да пиша.
– И какво написа? Доколкото знам “Приключенията на Лиско” (3 романа и 8 повести), сатиричните пиеси “Островът” и “Кораб с розови платна”, играни в Сатиричния театър, “6-те пингвинчета” пиеса за куклен театър.
– Писах също радио и телевизионни пиеси, няколко книжки с приказки и разкази за деца и възрастни… и, моля те, стига въпроси, че се стягам за море.
– Твоето хоби?
– Ветроходство! Цяло лято съм край Созопол и Мичурин с моя ветроход “Ахасфер”. Ако се видим там, ще те нагостя с печен черноморски кефал и… созополски памид.
– Щастливо плаване, Ахо!
Н. Котов (кн. %… на библ. Стършел „История с лебед“)
borisaprilov 